Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ХРИСТОВИЯТ ИМПУЛС И ЧОВЕЧЕСТВОТО

Онзи ево­лю­ци­онен пе­ри­од на човечеството, кой­то пред­хож­да­ше ат­лан­т­с­ка­та ка­тас­т­ро­фа - и в по­-го­ля­ма­та си част се ра­зиг­ра на континента, за­емащ мяс­то меж­ду днеш­на Европа н днеш­на Америка, древ­на­та Атлан- ти­да - ние съ­що раз­де­ля­ме на се­дем пос­ле­до­ва­тел­ни фази. За те­зи се­дем фа­зи е ва­ли­ден из­ра­зът "ра­со­во развитие". Защото те­зи пос­ле­до­ва­тел­ни степени, осъ­щес­т­ве­ни на древ­на­та Атлантида, бя­ха твър­де раз­лични от­към телесната, вът­ре­те­лес­на­та и външ­но­те­лес­на­та си характеристика, ка­то към външ­но­то тя­ло тук при­чис­ля­ва­ме и вът­реш­на­та кон­фи­гу­ра­ция на мозъка, кръв­та и дру­ги­те те­лес­ни течности. Не мо­же и ду­ма да става, че пър­ви­те пред­с­та­ви­те­ли на сле­дат­лан­т­с­ко­то човечество, древ­ни­те ин- дийци, са тол­ко­ва раз­лични от нас, за да упот­ре­бим спря­мо тях из­ра­за "раса". Естествено, тер­ми­но­ло­гич­на­та при­ем­с­т­ве­ност е добре да се за­па­зи и чес­то е на­ло­жи­тел­но да при­бяг­ва­ме до то­ва ста­ро по­ня­тие за расите. Обаче пок­рай ду­мата "раса" лес­но мо­же да се по­ро­ди ед­на пог­реш­на представа, за­що­то се пре­неб­рег­ва не­що съществено: че ди­фе­рен­ци­ра­щи­ят принцип, спо­ред кой­то чо­ве­чес­т­во­то се раз­де­ля на раз­лич­ни групи, е мно­го по­-с­ло­жен от всичко, ко­ето съ­дър­жа по­ня­ти­ето "раса". Относно това, ко­ето ще за­ме­ни на­ша­та култура, кул­ту­ра­та след сед­мо­то подраз- деление, по­ня­ти­ето "раса" изоб­що не тряб­ва да се употребява, за­що­то то­га­ва чо­ве­чество­то ще се ди­фе­рен­ци­ра спо­ред съв­сем дру­ги закони.

От та­зи глед­на точ­ка тряб­ва да приемем, че след опи­са­ни­те пет сле­дат­лан­т­с­ки епо­хи - пър­ва­та е древно-индийската, вто­ра­та е древноперсий- ската, тре­та­та е вавилоно-египетската, чет­вър­та­та е гръ­ко­-рим­с­ка­та и пе­та­та е на­ша­та съв­ре­мен­на кул­тур­на епо­ха и пред­с­тои нас­тъп­ва­не­то на шес­та­та и сед­ма­та сле­дат­лан­т­с­ки епохи.

Следователно ние се на­ми­ра­ме в пе­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха и знаем: Християнството е нав­лязло в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то през чет­вър­та­та епоха. Доколкото чо­ве­чес­т­во­то от пе­та­та епо­ха мо­жа да го обхване, то про­дъл­жа­ва да тлас­ка раз­ви­ти­ето напред, и ние бих­ме мог­ли да пред­ви­дим - в сми­съ­ла на Духовната Наука - как ще се раз­ви­ва хрис­ти­ян­с­т­во­то през след­ва­щи­те епохи. Още вче­ра споменахме, че ми­си­ята на хрис­ти­ян­с­т­во­то се под­гот­вя в тре­та­та кул­тур­на епоха. Египетската кул­ту­ра спа­да към тре­та­та кул­тур­на епо­ха и от ней­ни­те дъл­би­ни из­рас­на

Нека да обобщим: През тре­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, чо­ве­чес­т­во­то из­жи­вя ед­но сил­но ду­хов­но въздействие. Това въз­дейс­т­вие про­дъл­жи и през чет­вър­та­та епоха, със­ре­до­то­чи се в Христос Исус, и се прех­вър­ли в пе­та­та кул­тур­на епоха, за да про­дъл­жи и в шес­та­та епоха, ко­ято ще сме­ни на­ша­та съв­ре­мен­на кул­тур­на епоха. И ние тряб­ва да сме на­пъл­но на­яс­но вър­ху ес­тес­т­во­то на те­зи въздействия.

Нека точ­но да си припомним, как в хо­да на развитието, чо­век стиг­на до ос­нов­ни­те със­тав­ни час­ти на свое то същество. Нека да си при­пом­ним как из­г­леж­да­ха не­ща­та не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди ат­лан­т­с­ка­та ка­тас­т­рофа. Ние посочихме, че етер­на­та гла­ва за­поч­на да нав­ли­за във фи­зи­чес­ко­то тя­ло и чо­ве­кът по­лу­чи пър­ви­те предпоставки, за да се обър­не към се­бе си с "Аз-съм". Когато нас­тъ­пи ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло ве­че бе­ше об­х­ва­на­то от си­ла­та на "Аз-съм"; а то­ва означава, че ве­че бе­ше под­гот­вен фи­зичес­ки­ят ин­с­т­ру­мент за Азовото съз­на­ние или себе-познанието. Нека добавим: Ако се вър­нем назад, към сре­да­та на ат­лан­т­с­ка­та епоха, там ни­то един чо­век не би бил в със­то­яние да пос­тиг­не оно­ва себесъзнание, ко­ето би му поз­во­ли­ло да из­го­во­ри от са­мия се­бе си "Аз съм един Аз" или "Аз съм". Това мо­же­ше да настъ­пи са­мо тогава, ко­га­то она­зи част на етер­на­та глава, за ко­ято споменахме, се ока­же свър­за­на с фи­зи­ческа­та част на главата. В миналото, още пре­ди по­тъ­ва­не­то на Атлантида, чо­ве­кът из­г­ра­ди пър­ва­та пред­поставка, за да ста­не но­си­тел на то­ва себесъзнание: той из­г­ра­ди фи­зи­чес­ки­те на­чен­ки на мо­зъ­ка и фор­ми­те на са­мо­то фи­зи­чес­ко тяло. Следователно, още пре­ди ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло бе­ше уз­ря­ло дотам, че да ста­не но­си­тел и на Азът.

Тук въз­ник­ва въпросът: Каква бе­ше впро­чем ми­си­ята на ат­лан­т­с­ка­та епоха? Мисията на ат­лан­т­с­ка­та епоха бе­ше да вка­ра "'Аза"в чо­веш­ко­то същество; та­зи ми­сия про­дъл­жа­ва и след ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, опис­ва­на ка­то "Потопа", за да стиг­не и до на­ша­та епоха. Обаче в на­ша­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха тряб­ва да се по­яви не­що съв­сем ново: в чо­ве­ка пос­те­пен­но тряб­ва да из­г­рее Манас или Духът-Себе. С наша­та сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха за­поч­ва вли­яни­ето на Манас или Духът-Себе. Следовател- но ве­че знаем, че ко­гато ми­на­ва­ме през на­ши­те раз­лич­ни ин­кар­на­ции в хо­да на шес­та­та и сед­ма­та епоха, ние ще сме оза­ре­ни до из­вес­т­на сте­пен от Манас или Духът-Себе. Обаче, за да се пре­вър­не изоб­що в под­хо­дящ ин­с­т­ру­мент за Манас или Духът-Себе, за чо­ве­ка е не­об­хо­ди­ма ед­на про­дъл­жи­тел­на подготовка. За та­зи цел той тряб­ва­ше пър­во да ста­не "но­си­тел на Аза" в пъл­ния сми­съл на думата, ма­кар и за то­ва да бя­ха не­об­хо­-

През пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха чо­ве­кът ра­бо­ти вър­ху сво­ето етер­но тя­ло и го прев­ръ­ща в носи­тел на Азът, как­то по­-ра­но е пос­тъ­пил и със сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. И така, през древ­но­ин­дийс­ка­та култур­на епоха, чо­ве­кът при­те­жа­ва за своя Аз не са­мо един фи­зи­чес­ки инст- румент, но и ед­но под­хо­дя­що за цел­та етер­но тяло. Ето за­що в таблица- та, на древ­но­ин­дийс­ка­та кул­ту­ра съ­от­ветс­т­ва "етер­но­то тяло".

Ако се­га ис­ка­ме да прос­ле­дим по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на те­зи кул­тур­ни епо­хи - що се от­на­ся до чо­ве­ка - не е дос­та­тъч­но по­вър­х­нос­т­но­то при­ема­не на ду­шев­ния чо­веш­ки свят за "ас­т­рал­но тяло", а е не­об­хо­ди­мо да пос­та­вим в ос­но­ва­та на не­ща­та она­зи точ­на ди­фе­рен­ци­ация на чо­веш­ко­то същество, ко­ято зна­ете от моята "Теософия". Вие помните, че там не ста­ва ду­ма за ед­но прос­то раз­де­ля­не на се­дем със­тав­ни части, а че "сред­на­та част" на чо­ве­ка съ­що се раз­де­ля на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а пос­ле има­ме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Обикновено раз­ли­ча­ва­ме са­мо се­дем със- тав­ни части; четвъртата, ко­ято об­х­ва­ща­ме с ду­ма­та "Аз", тряб­ва да ди­фе­рен­ци­ра­ме още по-подробно, за що­то та­зи ди­фе­рен­ци­ация е пос­тиг­на­та в са­мия ход на чо­веш­ка­та еволюция.

През древ­но­пер­сийс­ка­та кул­тур­на епо­ха се из­г­раж­да съ­щин­с­ко­то ас­т­рал­но тя­ло или "се­тив­но­то тя­ло­"­;то е но­си­тел на дейс­т­ве­ни­те чо­веш­ки им­пул­си и пре­хо­дът от ин­дийс­ка­та към пер­сийс­ка­та кул­ту­ра се свеж­да до кул­ти­ви­ра­не­то на ма­те­ри­ал­ния свят. Характерна за та­зи кул­тур­на епо­ха е дви­га­тел­на­та ак­тив­ност на ръ­цете и всичко, свър­за­но с нея, с ед­на ду­ма - трудът. Древните ин­дий­ци - и то в мно­го по­-го­ля­ма степен, от­
кол­ко­то пред­по­ла­га­ме - да­леч не са склон­ни към ръч­ни действия, а към съ­зер­ца­тел­но из­ви­ся­ва­не над материята. За да си при­пом­нят пре­диш­ни­те състояния, те тряб­ва­ше да се вглъ­бя­ват дъл­бо­ко в се­бе си. Ето защо, в об­щи линии, ин­дийс­ко­то пос­ве­ще­ние (Йога) дър­жи тол­ко­ва мно­го на етер­но­то тя­ло и не­го­во­то развитие.

Нека се­га да се от­п­ра­вим по-нататък. През древ­но­пер­сийс­ка­та култура, Азът тряб­ва­ше да нав­ле­зе в се­тивно­то тяло. А кул­ту­ра­та на асирийци, вавилонци, хал­деи и егип­тя­ни се със­то­еше в това, Азът да се из­диг­не до Сетивната Душа.

Какво пред­с­тав­ля­ва Сетивната Душа? Това, ко­ето при се­тив­ния чо­век се на­соч­ва пре­дим­но на­вън и му поз­во­ля­ва да въз­п­ри­еме гос­под­с­т­ву­ва­щия във външ­на­та при­ро­да Дух чрез сво­ите очи и ос­та­на­ли­те сетива. През та­зи епо­ха очи­те се на­соч­ват към ма­те­ри­ал­ни­те пред­ме­ти на външ­но­то пространство, към звез­ди­те и тех­ния ход. Върху Сетивната Душа дейс­т­ву­ва това, ко­ето е раз­по­ло­же­но в пространството. В чо­ве­ка на еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епо­ха има твър­де мал­ко от това, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем кул­ту­ра на лич­ността, кул­ту­ра на разума. Съвременният чо­век съ­що ня­ма пра­вил­на пред­с­та­ва за същ­нос­т­та на еги­пет­с­ка­та мъд­рост през она­зи епоха. Всъщност еги­пет­с­ка­та мъд­рост не бе­ше свър­за­на с ми- сленето, с мис­лов­ни­те асоциации, как­то то­ва ста­на по-късно; а ко­га­то чо­ве­кът от­п­ра­вя­ше пог­ле­да си навън, той прос­то "въз­п­риемаше" закони- те, по­не­же ги раз­чи­та­ше във външ­ния свят с по­мощ­та на сво­ите сетива. Всичко се свеж­да­ше до раз­га­да­ва­не на законите; ня­ма­ше и сле­да от по- нятия, от по­ня­тий­на наука, на­ли­це бе­ше на­ука на съ­зерца­ни­ето на­ука на усещането.

Ако на­ши­те уче­ни би­ха размислили, те прос­то би­ха на­пи­па­ли с пръст това, за ко­ето говорим. Защото ако то­га­ваш­ни­те хо­ра не са раз­миш­ля­ва­ли с вът­реш­ни­те си­ли на своя ум, то­ва не оз­на­ча­ва ни­що друго, ос­вен това, че те не са раз­по­ла­га­ли с наука, опи­ра­ща се на по­ня­тия и ло­гич­но мислене. Такива не­ща то­га­ва не са съществували! Историята яс­но показ- ва, че ис­тин­с­ки­ят ос­но­ва­тел на ло­ги­ка­та е Аристотел. Ако тя би съ­ще- ству­ва­ла и по-рано, хо­ра­та щя­ха да я из­ло­жат в пис­мен вид.

Логиката, раз­миш­ля­ва­не­то в са­мия Аз, къ­де­то чо­век свър­з­ва и раз­г­ра­ни­ча­ва понятията, за да из­веж­да свои те ло­гич­ни умозаключения, а не да съ­зер­ца­ва всич­ко то­ва въз­ник­на ед­ва през чет­вър­та­та епоха. Ето за­що я на­ри­ча­ме епо­ха на Разсъдъчната Душа.

А са­ми­те ние се на­ми­ра­ме в ед­на епо­ха - чо­ве­чес­т­во­то нав­ле­зе в нея приб­ли­зи­тел­но към сре­да­та на Средновековието, за­поч­вай­ки от 10,11,12 век ко­га­то Азът нав­ли­за в Съзнаващата Душа. Да, това ста­ва срав­ни­телно късно: Азът нав­ли­за в Съзнаващата Душа ед­ва към сре­да­та на Средновековието. Този факт лес­но може да се до­ка­же исторически; ако

Ако от­п­ра­вим ду­хо­вен пог­лед към още по­-да­леч­но­то бъдеще, ние ще ви­дим и не­що друго. През след­ва­ща­та кул­тур­на епо­ха чо­ве­кът ще се из­диг­не до Манас или Духът-Себе. Тогава хо­ра­та ще при­те­жават в мно­го по­-го­ля­ма сте­пен от­кол­ко­то днес, ед­на об­ща мъд­рост и ще бъдат, та­ка да се каже, по­то­пе­ни в об­ща­та мъдрост. Хората все по­ве­че ще усещат, че тък­мо стро­го лич­ни­те ду­шев­ни тре­пе­ти са в съ­що­то време и на­й-­об­що­ва­лид­ни­те процеси, за­ся­га­щи ця­ло­то човечество. Това, ко­ето в дне­шен сми­съл при­ема­ме за ин­ди­ви­ду­ал­но бла­го на човека, ще бъ­де из­диг­на­то на по­-ви­со­ка степен. Днес в по­ве­че­то слу­чаи хо­ра­та спо­рят и имат про­ти­во­по­лож­ни мне­ния по­ра­ди индивидуалността, по­ра­ди чо­веш­ка­та лич- ност. Те смятат: "Ако мо­ето мне­ние не се раз­ли­ча­ва от то­ва на другите, аз не съм са­мос­то­ятел­на лич­нос­т.­" И точ­но за­що­то ис­кат да са са­мос­то­ятел­ни личности, те се стре­мят към раз­лич­ни мнения. Обаче в то­зи въз­г­лед има не­що примитивно. Хората ще за­жи­ве­ят в мир и хар­мо­ния на­й-ве­че тогава, ко­га­то от­дел­ни­ят чо­век ще бъ­де ин­диви­ду­али­зи­ран в на­й-ви­со­ка степен. Докато хо­ра­та не бъ­дат на­пъл­но осе­не­ни от Духът-Себе, те ще имат и раз­лич­ни мнения. А те­зи мне­ния изоб­що не про­из­ти­чат от ис­тин­с­ки­те дъл­би­ни на човека.

Днес са­мо ма­те­ма­ти­чес­ки­те и ге­омет­рич­ни ис­ти­ни са ка­то да­леч­ни пред­вес­т­ни­ци за нещата, ко­ито един ден чо­век ще из­жи­вя­ва в сво­ите ду­ше-­
вни дълбини. Тук не мо­гат да съ­щес­т­ву­ват раз­лич­ни мнения. Ако един ми­ли­он ду­ши би­ха Ви казали, че 2x2=5, а вът­ре в се­бе си знаете, че точ­на­та циф­ра е 4, Вие зна­ете още, че дру­ги­те са в грешка, съ­що как­то ако ня­кой би твърдял, че сбо­рът от три­те ъгъ­ла на един три­ъгълник не е ра­вен на 180 градуса.

В кул­ту­ра­та на Манас, из­во­ри­те на ис­ти­на­та ще бъ­дат все по­ве­че усе­ща­ни не другаде, а в здра­ва­та и сил­на личност, в нейния не­пов­то­рим инди- видуализъм, ка­то в съ­що­то вре­ме на вис­ши­те ис­ти­ни ня­ма да се гле­да по раз­ли­чен на­чин от от­дел­ни­те хора, ка­къв­то е слу­ча­ят и с ма­те­ма­ти­чес­ки­те истини. За тях хо­ра­та пос­тигат съгласие, за­що­то те са твър­де обик­но­ве­ни истини. А от­нос­но дру­ги­те ис­ти­ни хо­ра­та спо­рят не за­що­то мо­же да има две пра­вил­ни мнения, а за­що­то все още не са стиг­на­ли дотам, да отс­т­ра­нят всичко, ко­ето произ­ти­ча от лич­ни сим­па­тии и антипатии. Ако хо­ра­та би­ха след­ва­ли лич­но­то си мне­ние н при на­й-­еле­мен­тарни­те ма­те­ма­ти­чес­ки истини, то­га­ва мно­го до­ма­ки­ни ве­ро­ят­но би­ха се съгласили, че 2x2=5, а не 4. За онзи, кой­то вник­ва дъл­бо­ко в ес­тес­т­во­то на нещата, е прос­то не­въз­мож­но да спо­ри вър­ху тях­на­та по­-вис­ша природа. Има са­мо ед­на въз­мож­ност - той сам да се из­диг­не до та­зи по­-вис­ша природа. Едва то­га­ва ис­тината, ко­ято е по­къл­на­ла в ед­на душа, на­пъл­но ще съв­пад­не с ис­ти­на­та в дру­га­та душа; все­ки спор отпада.

И точ­но тук е га­ран­ци­ята за ис­тин­с­кия мир и за ис­тин­с­ко­то братство, за­що­то съ­щес­т­ву­ва са­мо ед­на ис­тина и та­зи ис­ти­на е свър­за­на с ду­хов­но­то Слънце. Помислете си кол­ко хар­мо­нич­но рас­тат от­дел­ни­те рас­тения, вся­ко от тях се стре­ми към Слънцето, а то е ед­но за всички. И така, ко­га­то в хо­да на шес­та­та кул­турна епо­ха Духът-Себе ще про­ник­не в чове- ците, фак­ти­чес­ки то­га­ва ще има ед­но ду­хов­но Слънце, към ко­ето хо­ра­та ще се стре­мят и в ко­ето всич­ки ще са съг­лас­ни и единни. Тази е ве­ли­чес­т­ве­на­та перспектива, ко­ято зас­та­ва пред нас в на­ве­че­ри­ето на шес­та­та епоха. А през сед­ма­та епо­ха в на­ше­то раз­ви­тие ще про­ник­не Духът-Жи- вот или Буди.

Така из­г­леж­дат да­леч­ни­те бъ­де­щи епохи. Сега за нас е пре­дел­но ясно: Шестата кул­тур­на епо­ха е из­к­лю­чител­но важна, за­що­то чрез об­ща­та мъдрост, тя ще до­не­се мир и братство. Тя ще до­не­се мир и братс­т­во по си­ла­та на това, че вис­ши­ят Аз - пър­во­на­чал­но в сво­ята по­-низ­ша форма, ка­то Дух-Себе или Манас - ще про­ник­ва не са­мо в оп­ре­де­ле­ни из­б­ра­ни човеци, а в ця­ла­та она­зи част на човечеството, ко­ято се дви­жи в рам­ки­те на нор­мал­на­та еволюция. Тогава ще се осъ­щес­т­ви връз­ка­та меж­ду чо­веш­кия Аз - такъв, ка­къв­то се е раз­вил до­се­га - с вис­шия Аз. Този про­цес мо­жем да оп­ре­де­лим ка­то ед­но ду­хов­но бракосъчетание, за­що­то хрис­ти­ян­с­ки­ят езо­те­ри­зъм ви­на­ги е при­бяг­вал до то­ва име, го­во­рей­ки за свър­з­ва­не­то меж­ду чо­вешкия Аз и Манас или Духът-Себе.Обаче не­ща­та

Но за да се стиг­не изоб­що дотук, че да бъ­де въз­мож­но свър­з­ва­не­то на сле­дат­лан­т­с­кия чо­век с вис­шия Аз, чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да по­лу­чи из­вес­т­на помощ. Когато ня­къ­де тряб­ва да се пос­тиг­не нещо, ви­на­ги е не­об­хо­ди­ма оп­ре­де­ле­на подготовка. Ако ще пос­та­вя­ме за­да­чи пред ед­но 15-го­диш­но дете, тряб­ва да за­почнем от не­го­ва­та шес­та­-сед­ма година. Всяка ви­ди­ма сте­пен от раз­ви­ти­ето се под­гот­вя от не­го­ви­те пред­вари­тел­ни импулси. Това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то ще пос­тиг­не в шес­та­та кул­тур­на епоха, тряб­ва да бъ­де под­готве­но бав­но и внимателно. Необходимите за та­зи цел си­ли тряб­ва­ше да дойдат от вън.

Първоначалната под­го­тов­ка в та­зи на­со­ка се свеж­да­ше до ед­но чис­то външ­но въз­дейс­т­вие от ду­хов­ния свят, ко­ето още не бе­ше сляз­ло в све­та на материята. То се съ­дър­жа във ве­ли­ка­та ми­сия на ев­рейс­кия народ. Когато Мойсей - ка­то пос­ве­тен в еги­пет­с­ки­те Мистерии - по­лу­чи от ду­хов­ния свят поръчението, което ве­че оха­рак­те­ри­зи­рах­ме с думите: "Ко- гато им пре­да­ваш мо­ите закони, ка­жи им, че мо­ето име е "Аз-съм" (2. Мойсей 3, 14), всъщ­ност той тряб­ва­ше да раз­бе­ре следното: Подготви ги, ка­то им го­во­риш за неви­ди­мия Бог, кой­то ня­ма форма. Посочи им, че - до­ка­то Бог Отец дейс­т­ву­ва в кръв­та - за онези, ко­ито са в със­то­яние да разберат, се под­гот­вя "Аз-съм", кой­то след вре­ме ще сле­зе в ма­те­ри­ал­ния свят!

Всичко то­ва ста­на през тре­та­та кул­тур­на епоха. И ние виж­да­ме как всред ев­рейс­кия на­род въз­ник­на ми­сията да пос­ред­ни­чи меж­ду чо­ве­чес­т­во­то и Бога, кой­то по­-къс­но тряб­ва­ше да сле­зе в ма­те­ри­ята н да се яви в плът. Първо Той бе­ше възвестен, а пос­ле ста­на ви­дим за фи­зи­чес­ки­те очи. Точно в то­ва се със­тои под­го­товка­та на човечеството, ко­ято тряб­ва­ше да из­вър­ши Мойсей.

Нека да спрем вни­ма­ни­ето си на то­зи момент: ду­хов­но­то въз­вес­тя­ва­не чрез Мойсей и края на то­ва въз­вестяване, явя­ва­не­то на обе­ща­ния Месия в ли­це­то на Христос. През та­зи епоха, ко­ято бих­ме оп­ре­де­ли­ли като пър­вия пе­ри­од от ис­то­ри­ята на християнството, в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то бе­ше вло­жен ре­ал­ни­ят им­пулс за един­с­т­во и братство, ко­ито ще тър­жес­т­ву­ват в шес­та­та кул­тур­на епоха. Нещата из­г­леж­дат така, ся­каш в ево­лю­ци­ята се вли­ва ед­на ог­ром­на сила, ко­ято за­поч­ва да работи, за да се яви нак­рая и плодът. Тя про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти и в на­ша­та съвремен- ност, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то из­ця­ло се по­то­пи в ма­те­ри­ята с ин­телек­ту­ал­ни­те си и ду­хов­ни възможности. Някои би мо­гъл да попита: Защо хри-­

сти­ян­с­т­во­то тряб­ва­ше да дой­де в све­та ка­то не­пос­ред­с­т­вен пред­шес­т­ве­ник на на­й-м­рач­на­та ма­те­ри­алис­тич­на епоха?

Представете си, как чо­ве­чес­т­во­то би нав­ляз­ло в та­зи на­й-м­рач­на ма­те­ри­алис­тич­на епо­ха без хрис­ти­ян­с­т­вото. Тогава за не­го би би­ло из­к­лю­че­но да на­ме­ри им­пул­са за ду­хов­ния свят. Представете си, как импулсът, да­ден на чо­ве­чес­т­во­то от Христос, не е ве­че тук, и ця­ло­то чо­ве­чес­т­во тряб­ва да за­тъ­не в окон­ча­те­лен упа­дък и да се свър­же за веч­ни вре­ме­на с материята; как чо­ве­чес­т­во­то би би­ло обхванато, спо­ред един окул­тен израз, от "те­жес­т­та на материята" и как би би­ло от­к­ло­не­но от пъ­тя на сво­ята еволюция. Ние можем наг­лед­но да си представим, как сле­дат­лан­т­с­ко­то чо­ве­чес­т­во за­тъ­на в материята. Но пре­ди да стиг­не на­й-­дол­на­та мър­т­ва точка, то усе­ти в се­бе си дру­гия импулс, кой­то го тлас­на в про­ти­во­по­лож­на­та посока. Това бе­ше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс бе­ше по­дейс­т­ву­вал по-рано, чо­ве­чес­т­во­то изобщо ня­ма­ше да стиг­не до ма­те­ри­ал­ния мо­мент от сво­ето развитие. Ако то­зи им­пулс бе­ше оза­рил древ­но­индийс­ка­та кул­тур­на епоха, чо­ве­чес­т­во­то ще­ше да се про­ник­не от ду­хов­ния еле­мент на християнството, обаче чо­ве­чес­т­во­то ни­ко­га ня­ма­ше да зав­ла­дее ма­те­ри­ал­ния свят и да съз­да­де всич­ко онова, ко­ето днес на­рича­ме ма­те­ри­ал­на култура.

Може и да зву­чи странно, ко­га­то казваме, че без хрис­ти­ян­с­т­во­то не би­ха съ­щес­т­ву­ва­ли влакове, па­ра­хо­ди и т.н., но за този, кой­то схва­ща връз­ка­та меж­ду нещата, то­ва е точ­но така. Тези кул­тур­ни пос­ти­же­ния нико­га не би­ха мог­ли да въз­ник­нат в древ­но­ин­дийс­ка­та кул­тур­на епоха. Дълбо- ка, тайн­с­т­ве­на връз­ка има между хрис­ти­ян­с­т­во­то и всич­ко онова, ко­ето оп­ре­де­ля­ме ка­то "гор­дос­т­та на човечеството". Благодарение на факта, че хрис­ти­ян­с­т­во­то из­ча­ка под­хо­дя­щия момент, то нап­ра­ви въз­мо­жен пре­хо­да към ма­те­ри­ал­на­та култура; а бла­го­да­ре­ние на факта, че се на­ме­си в ево­лю­ци­ята точ­но ко­га­то трябваше, то поз­во­ли на всички, ко­ито при­емат Христовия Принцип, от­но­во да се из­диг­нат над материята.

Но след ка­то хо­ра­та не мо­жа­ха да раз­бе­рат християнството, те го ма­те­ри­али­зи­ра­ха из­к­лю­чи­тел­но грубо. Днес то е тол­ко­ва изопачено, че мо­же да бъ­де при­ема­но са­мо в ма­те­ри­ален смисъл. През епохата, ко­ято току­-що разгледахме, то прие на­ис­ти­на груб и ма­те­ри­алис­ти­чен облик. Тази епо­ха мо­жем да раз­г­леж­да­ме като вто­ри пе­ри­од от ис­то­ри­ята на хрис- тиянството. Например, вмес­то да бъ­де схва­на­та вис­ша­та ду­хов­ност на Тайната вечеря, тя бе­ше ма­те­ри­али­зи­ра­на и пред­с­та­ве­на ка­то ед­но гру­бо прев­ръ­ща­не на суб­с­тан­ци­ята от ед­но със­то­яние в друго. Могат да се при­ве­дат сто­ти­ци при­ме­ри за това, че хрис­ти­ян­с­т­во­то - ка­то спири­ту­ал­но яв­ле­ние - не бе­ше разбрано.

Днес сме стиг­на­ли приб­ли­зи­тел­но до он­зи момент, ко­га­то вто­ри­ят ис­то­ри­чес­ки пе­ри­од на хрис­ти­ян­с­т­во­то при­вър­ш­ва и чо­ве­чес­т­во­то по не­об-­

Първата част включ­ва вре­ме­то от пре­диз­вес­тя­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то до ид­ва­не­то на Христос Исус и мал­ко след него. Втората част включ­ва по­тъ­ва­не­то на чо­веш­кия Дух и ма­те­ри­али­зи­ра­не­то на са­мо­то християн- ство. А тре­та­та част се със­тои в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то за­дъл­бо­ча­ва­не на хри- стиянството.

Неразбирането на та­къв ре­ли­ги­озен из­точ­ник ка­то Евангелието на Йоан, е свър­за­но със са­ма­та същ­ност на съв­ре­мен­на­та ма­те­ри­алис­тич­на епоха. Една ма­те­ри­алис­тич­на кул­ту­ра ни­ко­га не мо­же да раз­бе­ре Еванге­ли­ето на Йоан. Но спи­ри­ту­ал­на­та култура, ко­ято за­поч­ва с Антропософското Движение, ще раз­бе­ре този ре­ли­ги­озен до­ку­мент в не­го­ва­та ис­тин­с­ка ду­хов­на фор­ма и ще под­гот­ви това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то трябва да пре­не­се в шес­та­та кул­тур­на епоха.

За човек, кой­то пос­ти­га хрис­ти­ян­с­ко­то или ро­зен­к­ройцер­с­ко­то пос­ве­ще­ние - а и изоб­що за този, кой­то ми­на­ва през пос­ве­ще­ни­ето - нас­тъп­ва ед­но твър­де осо­бе­но явление. За не­го не­ща­та от жи­во­та при­до­би­ват двойн­с­т­ве­но значение; ед­но­то се от­на­ся до външ­ни­те съ­би­тия във фи­зи­чес­кия свят, а дру­го­то се от­на­ся съ­що до фи­зи­чес­ки­те събития, са­мо до­кол­ко­то те пред­с­тав­ля­ват от­ра­же­ние на все­об­х­ват­ни­те ду­хов­ни съ­би­тия в свръх­се­тив­ния свят. Смятам, че ще ме разберете, ако се­га се опи­там по­не от­час­ти да об­ри­су­вам впечатленията, ко­ито са въл­ну­ва­ли ав­то­ра на Йоано- вото Евангелие.

В жи­во­та на Христос Исус има ед­но осо­бе­но събитие, ко­ето се из­вър­ш­ва в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят. Ясно е, че онзи, кой­то опис­ва не­ща­та в сми­съ­ла на Йоановото Евангелие, ги опис­ва ка­то посветен. Ето за що за не­го фи­зи­чес­ко­то съ­би­тие пред­с­тав­ля­ва в съ­що­то вре­ме въз­п­ри­яти­ята и изживяванията, съп­ро­вож­дащи ак­та на посвещението. Представете си зак­лю­чи­тел­на­та фа­за на посвещението.

Кандидатът за пос­ве­ще­ние пре­кар­ва в ле­тар­ги­чен сън три и по­ло­ви­на "епохи", ко­ито в ми­на­ло­то имат своя из­раз в опи­са­ни­те ве­че три дни и половина. Всеки ден окул­т­ни­ят кан­ди­дат из­жи­вя­ва но­ви неща, свърза­ни с ду­хов­ния свят. Първия ден той сти­га до оп­ре­де­ле­ни изживявания, ко­ито му се пред­с­та­вят ка­то съ­бития от ду­хов­ния свят; през вто­рия и тре­тия ден из­жи­вя­ва­ни­ята са други. Пред този, за ко­го­то ста­ва ду­ма тук,

Представете си за миг яс­но­ви­де­ца от ми­на­ли­те епохи. Той из­жи­вя­ва­ше ду­хов­но­то зна­че­ние на пър­ва­та от опи­са­ни­те час­ти оттам, къ­де­то чу­ва­ме призива: "Кажи на твоя народ: Аз съм "Аз-съм", до ид­ва­не­то на Месия- та. Като вто­ра част, той из­жи­вя­ва­ше сли­за­не­то на Христос в материята. И ка­то тре­та част той из­жи­вя ва­ше - под фор­ма­та на ас­т­рал­ни об­ра­зи - как чо­ве­чес­т­во­то пос­те­пен­но се подготвя, за да при­еме Духът-Се бе или Манас през шес­та­та кул­тур­на епоха. Той из­жи­вя­ва­ше бра­ко­съ­че­та­ни­ето меж­ду чо­ве­чес­т­во­то и Духа. Това е ед­но из­к­лю­чи­тел­но изживяване, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то мо­же да из­ра­зи външ­но са­мо бла­го­да­ре­ние на факта, че Христос нав­ле­зе във вре­ме­то и в историята. По-рано чо­ве­чес­т­во­то не бе­ше жи­вя­ло в та­ко­ва братство, ко­ето да бли­ка от из­г­ря­ва­щия в ду­ши­те Дух и да по­раж­да мир меж­ду един чо­век и друг. По-рано съ­щес­т­ву­ва­ше са­мо любовта, ко­ято бе­ше ма­те­ри­ал­но под­си­гу­ре­на чрез кръв­но­то род- ство. Постепенно та­зи лю­бов пре­рас­т­ва в ду­хов­на любов, за да се спус­не от­но­во долу. В зак­лю­чи­тел­на­та фа­за от тре­та­та част на пос­ве­ще­ни­ето ста­ва ясно: чо­ве­чес­т­во­то праз­ну­ва сво­ето бра­ко­съ­че­та­ние с Духът-Себе или Манас. А то­ва мо­же да ста­не са­мо тогава, ко­га­то вре­ме­то за пъл­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не на Христовия Импулс е ве­че дошло. Дотогава ос­та­ват в си­ла отношенията, опи­ра­щи се на кръв­но­то родство; до­то­га­ва ня­ма и сле­да от спи­ри­ту­ал­но из­ви­ся­ва­не на чо­веш­ка­та любов.

Навсякъде, къ­де­то в ста­ри­те ре­ли­ги­оз­ни до­ку­мен­ти се го­во­ри за числа, ста­ва ду­ма и за тай­на­та на числата. Когато четем: "На тре­тия ден има­ше сват­ба в Кана Галилейска..." (2, 1), все­ки пос­ве­тен знае, че "тре­ти­ят ден" оз­на­ча­ва не­що особено. И как­во по-точно? Тук ав­то­рът на Йоановото Евангелие посочва, че ста­ва ду ма не са­мо за ед­но дейс­т­ви­тел­но съби- тие, а съ­щев­ре­мен­но и за ед­но ве­ли­ко пророчество. Тази сват­ба е само из­раз на кос­ми­чес­ко­то бракосъчетание, в ко­ето встъп­ва човечеството, бракосъчетанието, за ко­ето ни го­во­ри тре­ти­ят ден от посвещението. В пър­вия ден са пред­с­та­ве­ни съ­би­ти­ята от пър­ва­та епоха, а имен­но пре­хо­да от тре­та­та в чет­вър­та­та кул­тур­на епоха; във вто­рия ден са съ­би­ти­ята на пре­хо­да от чет­вър­та­та в пе­та­та кул­тур­на епоха; в тре­тия ден са пред­с­та­ве­ни събитията, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то пре­ми­на­ва от пе­та­та в шес­та­та кул­тур­на епоха. Това са три­те дни на посвещението. И Христовият Им- пулс тряб­ва­ше да из­ча­ка тре­тия момент, за­що­то пре­ди не­го той не би мо­гъл да се вклю­чи в ево­лю­ци­ята на човечеството.

Евангелието на Йоан за­гат­ва за ед­на осо­бе­на връз­ка меж­ду "мен и теб", меж­ду "нас двамата". Тъкмо то­ва е за­пи­са­но в Евангелието, а не аб­сур­-­

Ето как тряб­ва да се от­на­ся­ме към Евангелието на Йоан, за да раз­г­ра­ни­чим ви­ди­ма­та ре­ал­ност от окултни­те ос­но­ви на то­зи ре­ли­ги­озен доку- мент. И то­га­ва ние хвър­ля­ме пог­лед в без­дън­ни­те глъ­би­ни на ду­ховния жи­вот и виж­да­ме как­во точ­но е по­да­рил на чо­ве­чес­т­во­то един та­къв пос­ве­тен ка­то ав­то­ра на Йоаново­то Евангелие, и то са­мо бла­го­да­ре­ние на факта, че Христос ве­че бе­ше вло­жил своя Импулс в раз­ви­ти­ето на чове- чеството.

И така, ние видяхме, че те­зи не­ща тряб­ва да се обяс­ня­ват не с по­мощ­та на праз­на сим­во­ли­ка или про­из­волни алегории, а нап­ра­во от ас­т­рал­на­та действителност, в ко­ято по­па­да посветеният. Тук не мо­же да ста­ва ду­ма са­мо за ед­но але­го­рич­но тълкуване, а за опи­са­ни­ето на това, ко­ето пос­ве­те­ни­ят изживява. И ако неща­та бъ­дат пред­с­та­ве­ни по друг начин, хо- рата, на­ми­ра­щи се из­вън на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки среди, ще са на пъл­но прави, ко­га­то твърдят, че Антропософията не пред­ла­га ни­що друго, ос­вен але­го­рич­ни тълкувания! Но ако в те­зи слу­чаи при­ло­жим ду­хов­но­на­уч­но­то тъл­ку­ва­не - така, как­то нап­ра­вих­ме се­га - то­га­ва раз­бира­ме как в хо­да на три­те ми­ро­ви дни - от тре­та­та кул­тур­на епо­ха в четвъртата, от чет­вър­та­та в пе­та­та и от пе­та­та в шес­та­та - всред чо­ве­чес­т­во­то нав­ли­за и ра­бо­ти Христовият Импулс. И в сми­съ­ла на Йоановото Евангелие, ево­лю­ци­ята ни се от­к­ри­ва по та­къв начин, че ние знаем: Христовият Им- пулс бе­ше тол­ко­ва велик, че днес чо­ве­чес­т­во­то е раз­б­ра­ло са­мо ни­щож­на част от него; Той ще бъ­де раз­б­ран ед­ва по-късно.