Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

Следователно, за онези, ко­ито ис­ка­ха да опи­шат пре­ди всич­ко Исус от Назарет, а те мо­же­ха да опи­шат само него, бе­ше важ­но да по­со­чат как от са­мо­то на­ча­ло кръв­та се пре­да­ва­ше на­до­лу през поколенията. За тях бе­ше важ­но да посочат, че в Йосиф, ба­ща­та на Исус от Назарет, те­че съ­ща­та кръв, ко­ято се пре­да­ва надо­лу през поколенията.
Естествено, ако го­во­рим в чис­то езо­те­ри­чен смисъл, би тряб­ва­ло да се спрем и вър­ху т.нар. "не­по­роч­но зачатие", "Соnceptio immaculata", ма­кар че то­ва по­ня­тие мо­же да бъ­де изяс­не­но са­мо в на­й-­те­сен кръг. Обаче то спа­да към на­й-­дъл­бо­ки­те мистерии, ко­ито изоб­що съ­щес­т­ву­ват в на­шия свят. Недоразуменията, свърза­ни с то­ва понятие, про­из­ти­чат от факта, че хо­ра­та въ­об­ще не пред­по­ла­гат как­во тряб­ва да се раз­би­ра под "Соn- ceptio immaculata". Обикновено те смятат, че в слу­чая не мо­же да се го­во­ри за ни­как­во ба­щинство.

Но това, съв­сем не е така; тук са на­ме­се­ни мно­го по­-дъл­бо­ки тайни, ко­ито оба­че са на­пъл­но съв­мес­ти­ми с твър­де­ни­ята на дру­ги­те евангелисти: че Йосиф е ба­ща­та на Исус. Ако би­ха под­ла­га­ли то­зи факт на съм­не ние, стре­ме­жът им да, го из­тък­нат би бил съ­вър­ше­но безсмислен. Те нед­вус­мис­ле­но посочват: в Исус от Назарет жи­вее древ­ни­ят Бог на евреите. Лука осо­бе­но под­чер­та­ва та­зи под­роб­ност и прос­ле­дя­ва ро­дос­лови­ето на­го­ре до Адам и до са­мия Бог. И как ина­че той би стиг­нал до то­зи ре- зултат, ако всъщ­ност ис­ка­ше са­мо да каже: Ето, аз ви по­каз­вам ця­ло­то родословие, но Йосиф ня­ма ни­що об­що с него. Би из­г­леж­да­ло твър­де странно, ако еван­ге­лис­ти­те се стре­мят да пред­с­та­вят Йосиф ка­то ед­на тол­ко­ва важ­на личност, а после да го отс­т­ра­нят от це­лия процес.

Обаче при Събитието в Палестина, ние сме из­п­ра­ве­ни не са­мо пред та­зи ви­со­ко­раз­ви­та лич­ност на Исус от Назарет, ми­на­ла през мно­го ин­кар­на­ции и пос­тиг­на­ла та­ка­ва ви­со­ка степен, че да се ро­ди от ед­на толко­ва за­бе­ле­жи­тел­на майка, а и пред ед­на дру­га мистерия.

Когато Исус от Назарет е на 30 години, бла­го­да­ре­ние на всичко, ко­ето е из­жи­вял в сво­ята то­га­ваш­на ин­карнация, той сти­га до там, че мо­же­ше да из­вър­ши нещо, ко­ето е осъ­щес­т­ви­мо са­мо в из­к­лю­чи­тел­ни случаи.

Ние знаем, че чо­ве­кът се със­тои от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло н Аз. Такъв, ка­къв­то го вижда­ме всред нас, чо­ве­кът е из­г­ра­ден от че­ти­ри със­тав­ни части. Когато е из­диг­нат на оп­ре­де­ле­на ево­лю­ци- онна степен, за не­го е възможно, в да­ден мо­мент да от­де­ли своя Аз от три­те те­ла и да ги ос­та­ви в на­пъл­но запазен, съ­вър­шен вид. Азът пре­ми­на­ва в ду­хов­ния свят, а три­те те­ла ос­та­ват на Земята. В хо­да на ми­ро­во то раз­ви­тие ние чес­то сме из­п­ра­ве­ни пред то­зи процес. При един или друг човек, из­вес­тен раз­тър­с­ващ момент от жи­во­та - кой­то при оп­ре­де­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва мо­же да про­дъл­жи и по­-дъл­го вре­ме - до­веж­да до от­де­ля­не­то на Азът. Азът пре­ми­на­ва в ду­хов­ния свят. Но тък­мо за­що­то три­те те­ла са ви­со­ко раз­ви­ти чрез Аза, кой­то е жи­вял в тях, се­га те се оказ­ват под­хо­дя­щия ин­с­т­ру­мент за ед­но още по­-вис­ше Същество, което ги завладява. В три­де­се­та­та го­ди­на на Исус от Назарет, не­го­во­то физи- ческо, етер­но и ас­т­рал­но тя­ло са зав­ла­де­ни от оно­ва Същество, ко­ето на­ре­кох­ме Христос. Това Христово Същество не мо­же­ше да се ин­карни­ра
в ед­но обик­но­ве­но дет­с­ко тяло, а са­мо в та­ко­ва тяло, ко­ето бе­ше пред­ва­ри­тел­но под­гот­ве­но от един ви­со­ко раз­вит Аз. Защото ни­ко­га до­се­га Христовото Същество не е би­ло ин­кар­ни­ра­но в чо­веш­ко фи­зи­ческо тя- ло. Следователно, от три­де­се­та­та година, ние сме из­п­ра­ве­ни пред Хрис- тос в Исус от Назарет.

Какво ста­на в действителност? В дейс­т­ви­тел­ност на­пус­на­то­то от Аза тя­ло на Исус от Назарет, бе­ше тол­кова подготвено, тол­ко­ва съвършено, че в не­го мо­жа да нав­ле­зе Слънчевият Логос, оне­зи шест Елохими, които опи­сах­ме ка­то ду­хов­на същ­ност на Слънцето. Това Същество мо­жа да се ин­кар­ни­ра за три го­ди­ни в тя­ло­то на Исус от Назарет. В то­ва чо­веш­ко тя­ло нах­лу­ва Слънчевият Логос, кой­то мо­же да про­си­яе в чо­века чрез озарението, са­ми­ят той, Светият Дух, ми­ро­ви­ят Аз, кос­ми­чес­ки­ят Аз и от то­га­ва в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни Слънчевият Логос го­во­ри от тя­ло­то на Исус. Да, Христос го­во­ри от тя­ло­то на Исус в про­дълже­ние на три години.

Този про­цес е за­гат­нат в Евангелието на Йоан, как­то и в дру­ги­те Еван- гелия в об­ра­за на сли­за­щия гълъб, на сли­за­щия "Свети Дух" вър­ху Исус от Назарет. В езо­те­рич­но­то хрис­ти­ян­с­т­во е опи­са­но как в то­зи мо­мент Азът на Исус от Назарет на­пус­ка не­го­ви­те те­ла и от­то­га­ва Христовият Дух е този, кой­то го­во­ри от него, за да по­уча­ва и действува.

Това е пър­во­то събитие, ко­ето ста­ва в сми­съ­ла на Йоановото Евангелие. Сега ние има­ме Христос в ас­т­ралното, етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Исус от Назарет. И Христос про­дъл­жа­ва да дейс­т­ву­ва в опи­са­ния от нас сми­съл до Мистерията на Голгота. Какво се слу­чи на Голгота?

На Голгота се слу­чи следното. Нека об­гър­нем с пог­лед на­й-­важ­ния миг, ко­га­то кръв­та из­ти­ча от ра­ни­те на раз­пъ­на­тия Исус. За да бъ­да раз­б­ран по-добре, ще срав­ня това, ко­ето се слу­чи там, с не­що друго.

Представете си, че пред Вас има­те съд с вода, и че в нея сте раз­т­во­ри­ли оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во сол, та­ка че во­да­та ос­та­ва срав­ни­тел­но прозрач- на. После, наг­ря­вай­ки водата, Вие по­лу­ча­ва­те со­лен разтвор. Сега прис­тъп­ва­те към из­с­ту­дя­ва­не на водата. Солта се от­ла­га и Вие виж­да­те как тя па­да на дъното. Така из­г­лежда про­це­сът за този, кой­то наб­лю­да­ва са­мо с фи­зи­чес­ки­те очи. Обаче за този, кой­то виж­да с ду­хов­ни­те очи, ста­ва и не­що друго. Докато сол­та се сгъс­тя­ва долу, на­го­ре се ус­т­ре­мя­ва "Духът на солта" и из­пъл­ва водата. Солта мо­же да се сгъс­ти са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че Духът на сол­та я на­пус­ка н се раз­п­рос­ти­ра във во- дата. Който поз­на­ва не­ща­та знае, че там, къ­де­то нас­тъп­ва ед­но сгъстява- не, то ви­на­ги е съп­ро­во­де­но и с ед­но одухотворяване. Следователно то- ва, ко­ето се сгъс­тя­ва в по­со­ка надолу, има своя про­ти­во­по­ложен об­раз в по­со­ка нагоре, към ду­хов­ния свят.

И сега, точ­но как­то сол­та се от­ла­га долу, а Духът на сол­та се ус­т­ре­мя­ва нагоре, в мига, ко­га­то кръв­та по­тече от ра­ни­те на Спасителя, за­поч­на и един ду­хо­вен процес. И то­зи ду­хо­вен про­цес се със­тои в това, че Свети­ят Дух, кой­то бе­ше при­ет от Исус при Кръщението в ре­ка­та Йордан, се свър­за със Земята; че са­ми­ят Христос нах­лу в жи­вия ор­га­ни­зъм на Земя- та. Отсега на­та­тък Земята е друга, от­се­га на­та­тък Земята е преобразена. Точно то­ва обяс­ня­вах и в пре­диш­ни­те си лекции: Ако бих­ме наб­лю­да­ва­ли Земята от ед­на да­лечна звезда, бих­ме ус­та­но­ви­ли как в ми­га на Гол- гота, се про­ме­ня ця­ла­та аура на Земята. Слънчевият Логос тряб­ва­ше да нав­ле­зе в Земята, да из­г­ра­ди ед­на об­щ­ност със Земята, да се пре­вър­не в Дух на Земята. И пътят, по кой­то ста­на това, е че в три­де­се­та­та го­ди­на на Исус от Назарет, Логосът про­ник­на в не­го­ви­те три тела, ра­бо­ти там в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни и пос­ле ос­та­на в тя­ло­то на Земята.

За ис­тин­с­кия хрис­ти­янин то­ва съ­би­тие има го­ля­мо и трай­но послед- ствие; то го на­сър­ча­ва и му да­ва нещо, с чи­ято по­мощ той все по­ве­че и по­ве­че пре­чис­т­ва сво­ето ас­т­рал­но тя­ло­.За ис­тин­с­кия хрис­ти­янин тряб­ваше да има нещо, с чи­ято по­мощ той все по­ве­че и по­ве­че да прев­ръ­ща сво­ето ас­т­рал­но тя­ло в по­доб­но на "Дева София", та­ка че да при­еме в се­бе си "Светия Дух", който, ма­кар че би мо­гъл да из­пъл­ни Земята, далеч не би мо­гъл да нав­ле­зе в онзи, чи­ето ас­т­рал­но тя­ло не е по­доб­но на "Де- ва София". Да, тряб­ва­ше да се по­яви нещо, ко­ето да но­си в се­бе си дос­та­тъч­но сила, за да пре­вър­не чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло в "Дева София".

И къ­де е скри­та та­зи сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус по­ве­ри на ученика, "ко­го­то Той обичаше", т.е. на еван­ге­лис­та Йоан, ми­си­ята да из­в­ле­че и опи­ше от сво­ето оза­ре­ние - вяр­но и точ­но - всич­ки съ­би­тия от Палестина, за да бъ­дат пре­не­се­ни в ду­ши­те на хората. И ако хо­ра­та се ос­та­вят под въз­дейс­т­вието на това, ко­ето е на­пи­са­но в Еванге- лието на Йоан, то­га­ва тях­но­то ас­т­рал­но тя­ло ве­че има въз­мож­ност да се пре­вър­не в "Дева София" и да се от­к­рие за "Светия Дух". Чрез импул- сите, ко­ито крие Евангелието на Йоан, ас­т­рал­но­то тя­ло ста­ва от­к­ри­то и въз­п­ри­ем­чи­во за усе­ща­не­то - а по­-къс­но и за раз­би­ра­не­то - на ду­ховния свят.

Точно та­зи ми­сия по­ве­ри Христос Исус на еван­ге­лис­та Йоан. Нужно е са­мо да про­че­те­те Йоановото Еванге­лие и ще се съг­ла­си­те с това. Там виждаме: Под кръс­та стои май­ка­та на Исус - в езо­те­рич­ния хрис­тиянски сми­съл то­ва е "Дева София" - а от кръс­та Христос каз­ва на "ученика, ко­го­то обича":

„От се­га на­та­тък та­зи е тво­ята майка! И от оня час уче­ни­кът я Взе при се­бе си" (19, 27).

А то­ва означава: Онази сила, ко­ято бе­ше в мо­ето ас­т­рал­но тя­ло и го нап­ра­ви но­си­тел на Светия Дух, точно та­зи си­ла по­ве­ря­вам се­га аз на теб;

И "уче­ни­кът я взе при се­бе си", с дру­ги думи, той на­пи­са Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан не­го­ви­ят ав­тор е вло­жил си­ла­та за раз­г­ръ­ща­не­то на "Дева София". При кръс­та той по­лу­чи ми­си­ята да я при­еме ка­то своя майка, да бъ­де ис­тин­с­ки­ят тъл­ку­ва­тел на Месията. Или с дру­ги думи: Вживейте се докрай в сми­съ­ла на Йоановото Евангелие, поз­най­те го от­към не­го­ва­та ду­хов­на страна; за­що­то то при­те­жа­ва си­ла­та да ви из­диг­не до хрис­ти­ян­с­кия катарзис; то има си­ла­та да ви да­де "Дева София". И то­га­ва съ­еди­нени­ят със Земята "Свети Дух" ще ви въз­наг­ра­ди с оза­ре­ни­ето или фотизмос!

А това, ко­ето из­жи­вя­ха то­га­ва на­й-б­лиз­ки­те Му ученици, бе­ше тол­ко­ва силно, че от то­га­ва те из­во­юва­ха в се­бе си на­й-­мал­ко­то по­тен­ци­ал­на­та го­тов­ност да виж­дат в ду­хов­ния свят. Защото виж­да­не­то в ду­хов­ния свят - от глед­на точ­ка на езо­те­рич­но­то хрис­ти­ян­с­т­во - оз­на­ча­ва следно- то: с по­мощ­та на Събитието от Палестина, чо­век та­ка да пре­об­ра­зи сво­ето ас­т­рал­но тяло, че да виж­да неща, без те да са на­ли­це в се­тив­но­-фи­зи­чес­ки­те си очертания.

Сега ве­че чо­ве­кът при­те­жа­ва­ше и не­що друго, чрез ко­ето виж­да в ду­хов­ния свят. Да, та­ка сто­яха не­ща­та с на­й-б­лиз­ки­те Му ученици.

Онази, ко­ято в Бетания бе­ше по­ма­за­на с ми­ро от Христос, по­лу­чи от Събитието в Палестина мо­гъ­ща­та сила да виж­да в ду­хов­ния свят и тя нап­ри­мер е от онези, ко­ито пър­ви разбраха: онова, ко­ето жи­вя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна! Да, тя при­те­жа­ва­ше та­зи способ- ност. Как стиг­на тя до нея? Благода­ре­ние на но­ви­те вът­реш­ни въз­п­ри­ема­тел­ни органи.

Говори ли се за то­ва в Евангелието на Йоан? Да. В не­го се разказва, че Мария от Магдала оти­ва на гроба, но не от­к­ри­ва тя­ло­то на Исус, а виж­да там две ду­хов­ни Същества. Тези два ду­хов­ни образа, те­зи две ду­ховни Същества са на­ли­це винаги, ко­га­то ед­но мър­т­во тя­ло е от по­-дъл­го вре­ме в гроба. От ед­на стра­на се виж­да ас­т­рал­но­то тяло, а от дру­га - етер­но­то тяло, ко­ето пос­те­пен­но се раз­па­да и пре­ми­на­ва в ми­ро­вия етер. Тези две ду­хов­ни фор­ми са там, на­пъл­но не­за­ви­си­мо от фи­зи­чес­ко­то тяло; те при­над­ле­жат към ду­хов­ния свят.

„ Тогава уче­ни­ци­те се Върнаха пак у тях си.

А Мария сто­еше при гро­ба от­вън и плачеше. И как­то плачеше, над­ник­на В гроба.

И Вижда ид­ва Ангела да стоят, об­ле­че­ни В бяло." (20,10-12)

Тя ви­дя това, по­не­же чрез мо­гъ­ща­та си­ла на Събитието от Голгота бе­ше стиг­на­ла до ясновиждане. Но тя ви­дя и не­що повече: тя ви­дя Възкръсна- лия. А бе­ше ли не­об­хо­ди­мо за та­зи цел да ста­не ясновидка? Вярвате ли,

„Като ре­че това, обър­на се на­зад и Видя Исуса да стои, ала не знаеше, че е Исус.

Исус й казва: Жено! Защо плачеш? Кого тър­си­ш?А тя мислеше, че е градинарят..." (20, 14-15)

И за да ни се ка­же то­ва по въз­мож­но на­й-­точ­ния начин, ние го чу­ва­ме и вто­ри път при след­ва­що­то по­явява­не на Възкръсналия край Генисаретс- кото езеро.

„А ко­га­то се разсъмваше, Исус зас­та­на на брега, оба­че уче­ни­ци­те не познаха, че е Исус." (21, 4)

Обаче езо­те­рич­ни­те уче­ни­ци Го на­ми­рат там! Онези, ко­ито бя­ха по­ели в се­бе си мо­гъ­ща­та си­ла на Събитието от Голгота, мо­жа­ха да се ока­жат там и да ви­дят въз­к­ръс­на­лия Исус в ду­хов­ния свят.

Въпреки, че уче­ни­ци­те и Мария от Магдала ус­пя­ха да Го видят, всред тях има­ше и такива, ко­ито не бя­ха дос­та­тъч­но на­да­ре­ни, за да раз­ви­ят яс­но­вид­с­ки способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там пър­вия път, ко­га­то уче­ни­ци­те ви­дя­ха Господа; и сам той заявява, че пър­во тряб­ва да пос­та­ви пръст в ра­ни­те Му, да се убе­ди в те­лес­ния до­пир с Възкръсналия. И как­во се случва? Сега тряб­ва­ше да му се помогне, за да ста­не виж­дащ в ду­хов­ния свят. Как? Отго- ворът на то­зи въп­рос на­мира­ме в думите:

„И по­дир осем дни уче­ни­ци­те Му пак бя­ха Вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, ко­га­то Вратата бе­ше заключена, зас­та­на насред, и рече: Мир Вам!

Тогава ка­за на Тома: Дай си пръс­та тук и Виж ръ­це­те Ми, и дай ръ­ка­та си и я ту­ри в реб­ра­та Ми; и не бъ­ди невярващ, а Вярваш" (20, 26-27)

Ти ще виж­даш не­що повече, до­ве­ря­вай­ки се не на външ­ни­те сетива, а ко­га­то се про­ник­неш с вът­реш­на сила.

„Исус му казва: Понеже Ме Видя, Тома, ти повярва. Блажени са ония, които, без да Видят, са по­вярвали." (20, 29)

Тази вът­реш­на сила, ко­ято тръг­ва от Събитието в Палестина, на­ри­ча­ме "вяра". Това съв­сем не е ед­на обикно­ве­на сила, то­ва е вът­реш­на­та си­ла на ясновидството.

Извоювай в се­бе си та­зи вът­реш­на сила, и ти ще имаш за дейс­т­ви­тел­ност не са­мо външ­ния ви­дим фи­зи­чески свят; за­що­то бла­же­ни са тези, ко­ито зна­ят и това, ко­ето фи­зи­чес­ки­те очи не виждат!

И така, ние има­ме пред се­бе си ис­тин­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност на Възкресе- нието и то мо­же да бъ­де на­пъл­но раз­б­ра­но са­мо от онзи, кой­то пре­ди то­ва е пос­тиг­нал в се­бе си вът­реш­на­та си­ла да виж­да в ду­хов­ния свят.

Този факт ста­ва за нас още по­-­ясен в пос­лед­на­та гла­ва на Йоановото Евангелие, къ­де­то все по­-нас­той­чи­во се подчертава, че на­й-б­лиз­ки­те уче­ни­ци на Христос Исус - бла­го­да­ре­ние на това, че Събитието от Гол- гота се ра­зиг­ра пред очи­те им - се из­ди­гат до "Дева София". но ко­га­то тряб­ва­ше за пръв път да се из­п­ра­вят като жи­ви сви­де­те­ли на ед­но ду­хов­но събитие, те бя­ха ка­то заслепени. Те все още не знаеха, че пред тях е Този, ко­го­то те поз­на­ва­ха до пре­ди ня­кол­ко дни.

Тук има нещо, ко­ето тряб­ва да об­х­ва­нем с на­й-­неж­но разбиране, с на­й-­фи­ни понятия; за­що­то гру­бо­-ма­тери­алис­тич­но­то мис­ле­не би мог­ло да възрази: Но в то­зи слу­чай не се ли раз­к­ла­ща ця­ла­та идея за Възкресе- нието!

Чудото на Възкресението тряб­ва да при­емем на­-пъл­но бук­вал­но и в дос­лов­ния сми­съл на думите:

„Ето, Аз съм с вас през Всички дни до края на света, до края на ми­ро­ва­та епоха!" (Матей 28, 20)

Да, Той е тук и от­но­во ще дойде, но не в тя­ло от плът, а под та­ка­ва форма, че хо­ра­та - ко­ито чрез Евангелието на Йоан са раз­ви­ли си­ла­та на яс­но­виж­да­не­то - ще мо­гат да Го въз­п­ри­емат непосредствено, ще мо­гат да Го виж­дат и ня­ма да са ве­че невярващи, за­що­то ще раз­по­ла­гат с ду­хов­на­та си­ла да Го виждат.

Мисията на Антропософското Движение е да под­гот­ви за но­во­то ид­ва­не на Христос она­зи част от чо­ве­чеството, ко­ято ис­ка да бъ­де подготвена. Точно та­зи е све­тов­но­ис­то­ри­чес­ка­та за­да­ча на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука: да под­гот­ви чо­ве­чес­т­во­то и да дър­жи очи­те на хо­ра­та ши­ро­ко отворени, ко­га­то през шеста­та кул­тур­на епо­ха Христос от­но­во ще се появи, за да ра­бо­ти меж­ду тях, та­ка че за го­ля­ма част от чо­вечес­т­во­то ще се осъ­щес­т­ви това, ко­ето ни бе­ше за­гат­на­то в сват­ба­та при Кана Галилейска.

И така, ан­т­ро­по­соф­с­ки­ят све­тог­лед из­пъл­ня­ва за­ве­та на християнството. За да ра­бо­ти в ду­ха на ис­тин­с­кото християнство, чо­ве­кът на бъ­де­ще­то тряб­ва да при­еме оно­ва спи­ри­ту­ал­но учение, ко­ето му пред­ла­га Антро- пософията. Вярно е, че днес мно­го хо­ра ще възразят: Не, Антропосо- фията е нещо, ко­ето всъщ­ност про­ти­во­ре­чи на християнството! Но то­ва са оне­зи мал­ки папи, ко­ито ви­на­ги се про­из­на­сят вър­ху не­ща­та без изоб­що да ги познават, прев­ръ­щай­ки в догма: това, ко­ето не знаем, то изоб­що не съществува.

Занапред та­зи не­то­ле­рант­ност ще ста­ва все по­-го­ля­ма и хрис­ти­ян­с­т­во­то ще се из­ло­жи на на­й-­го­ля­ма­та опасност тък­мо там, къ­де­то хо­ра­та вяр- ват, че мо­гат да се на­ре­кат доб­ри християни. В са­ма­та Антропософия хрис­ти­ян­с­т­во­то ще бъ­де под­ла­га­но на ярос­т­ни ата­ки имен­но по­ра­ди име­то "християни". Защото ако ис­ка ме да се из­диг­нем до ис­тин­с­ко­то

В хо­да на те­зи лек­ции тряб­ва­ше да нап­ра­вим са­мо ед­на про­вер­ка на пътищата, по ко­ито Антропософията мо­же да ни въ­ве­де в Евангелието на Йоан; за­що­то да се обяс­ни ця­ло­то Йоаново Евангелие, е прос­то не- възможно. В не­го се казва:

„ Има още мно­го дру­ги неща, ко­ито Исус извърши; но ако тряб­ва­ше да ги опи­шем ед­но след друго, стру­ва ми се, све­тът не би мо­гъл да по­бе­ре на­пи­са­ни­те книги." (21, 25)

Както са­мо­то Евангелие на Йоан не мо­же да опи­ше с под­роб­нос­ти всич­ки детайли, свър­за­ни със Събитие то от Палестина, та­ка и на­й-­дъл­гия лек­ци­онен ци­къл не мо­же да вник­не в ця­ло­то ду­хов­но съ­дър­жа­ние на Йоановото Евангелие.

И все пак, не­ка да се за­до­во­лим до­ри и са­мо с това, че с по­мощ­та на та­ки­ва проучвания, всъщ­ност из­пълня­ва­ме ис­тин­с­кия за­вет на християнст- вото, до­кол­ко­то то е в цен­тъ­ра на чо­веш­ка­та еволюция. Нека ос­тавим всич­ко то­ва да дейс­т­ву­ва вър­ху нас, та­ка че да нат­ру­па­ме вът­реш­на си­ла и да зас­та­нем здра­во вър­ху твър­да­та опо­ра на Йоановото Евангелие и не се сму­ща­ва­ме от ду­ми­те­.на тези, ко­ито ид­ват и казват: Вие ни да­ва­те са­мо труд­ни и слож­ни понятия, мно­го понятия, в ко­ито пър­во тряб­ва да вникнем, за да раз­бе­рем Евангелието, но Евангелието е за прос­ти­те и скром­ни хора, на ко­ито не са нуж­ни слож­ни пред­с­та­ви и понятия!

Днес та­ка смя­тат мнозина. Те мо­же би се по­зо­ва­ват на думите:

„Блажени бед­ни­те духом, за­що­то тях­но е цар­с­т­во­то небесно." (Матей 5, 3)

Обаче на то­зи стих мо­жем да се по­зо­вем са­мо до­кол­ко­то не го раз­би­ра­ме как­то трябва. Защото там всъщ­ност е ка­за­но друго:

„Блажени про­се­щи­те Дух, за­що­то те ще пос­тиг­нат цар­с­т­во­то не­бес­но в са­ми­те се­бе си."

А то­ва означава: онези, ко­ито про­сят Дух и ис­кат да по­емат все по­ве­че Дух, тък­мо те ще на­ме­рят цар­с­т­вото не­бес­но в се­бе си!

Днес е твър­де раз­п­рос­т­ра­не­но мнението, че ре­ли­ги­оз­но­то све­то­усе­ща­не е свър­за­но с из­вес­тен при­ми­ти­визъм, с из­вес­т­на прос­то­та и еле­мен­тар­ност на ду­шев­ния живот. Хората казват: За на­ука­та приемаме, че тя тря- б­ва да има мно­го и слож­ни понятия; за вя­ра­та и ре­ли­ги­ята обаче, то­ва не е така. Вярата и ре­ли­ги­ята - та­ка смя­тат мно­го "християни" - изис­к­ват прос­то­та и наивност! Мнозина от тях би­ха мог­ли да се по­зо­ват на един възглед, кой­то ма­кар и да не се спо­ме­на­ва често, обър­к­ва твър­де мно­го
чо­веш­ко­то мислене. Волтер, един от го­ле­ми­те вдъх­но­ви­те­ли на материа- лизма, го фор­му­ли­ра по след­ния начин: Ако чо­век ис­ка да бъ­де пророк, тряб­ва да на­ме­ри вяра, за­що­то това, ко­ето проповядва, се до­пъл­ва от вярата; и са­мо на­й-п­рости­те неща, ко­ито мно­гок­рат­но се пов­та­рят в един и същ вид, мо­гат да бъ­дат пос­рещ­на­ти с вяра.

В мно­го слу­чаи то­ва и днес е та­ка с мно­зи­на пророци, ис­тин­с­ки и лъж- ливи. Те се стре­мят мно­гок­рат­но да пов­та­рят сво­ите откровения, а хо­ра­та за­поч­ват да им вярват, за­що­то всич­ко се повтаря. Представителят на Антропософията ня­ма за­що да се пра­ви на та­къв пророк. Той изоб­що не се стре­ми към по­доб­но нещо. За се­бе си той чес­то чува: Добре, ти не са­мо че не повтаряш, но и неп­ре­къс­на­то обяс­ня­ваш не­ща­та от раз­лични страни, от раз­лич­ни глед­ни точки. Но то­ва не мо­же да се при­еме за уп- рек. Всеки про­рок изис­к­ва вяра. Антропософията или Духовната Наука, не изис­к­ва вяра; тя во­ди към познание. Волтер мо­же и да казва: "Вярва се са­мо на прос­ти­те не­ща и то­ва е част от същ­нос­т­та на пророка". Антропософията оба­че казва: "Не простото, а слож­но­то и мно­гос­т­ран­но­то зас­та­ва пред нас и то тряб­ва да ста­не не обект на вярата, а на позна- нието."

Нека все по­-­яс­но н по­-дъл­бо­ко да разберем: Антропософията е не веро- изповедание, а път на познание; ето за­що тя мо­же да си поз­во­ли мно­го­об­ра­зие и всестранност. Ето за­що ние не се бо­им да до­ба­вим и дру­ги не- ща, за да раз­бе­рем един от на­й-­важ­ни­те ре­ли­ги­оз­ни до­ку­мен­ти на хри- стиянството, Евангелието на Йоан. Ето за­що ние се ос­ме­лих­ме да до­ба­вим но­ви подробности, са­мо и са­мо да раз­бе­рем дъл­бо­ки­те ис­тини, вло­же­ни в Евангелието на Йоан; да разберем, че рож­де­на­та май­ка на Исус е ед­но проявление, един видим об­раз на "Дева София"; да разберем, как­во оз­на­ча­ва в ду­хо­вен сми­съл "Дева София" за уче­ни­ка на Мистериите, "ко­го­то Исус обичаше"; да раз­бе­рем как за дру­ги­те еван­ге­лис­ти - ко­ито се спи­рат вър­ху те­лесния про­из­ход на Исус и пос­та­вят уда­ре­ни­ето вър­ху те­лес­ния Му ба­ща - е по­-важ­но да по­ка­жат връз­ка­та меж­ду външ­но­то по­ня­тие за Бог Отец и кръв­та във ве­ри­га­та от поколения; да раз­бе­рем как­во оз­на­ча­ва за Йоан "Светият Дух", чрез ко­го­то Христос жи­вя в Исус це­ли три години, Духът чий­то сим­во­лен об­раз има ме в сли­за­щия гъ­лъб по вре­ме на Кръщението в ре­ка­та Йордан.

Следователно, ние тряб­ва да на­ри­ча­ме "Светият Дух" ба­ща на Христос Исус, силата, ко­ято ро­ди Христос в те­ла­та на Исус. И ако об­х­ва­нем не­ща­та от всич­ки страни, лес­но ще установим, че оне­зи ученици, ко­ито бя­ха по­-мал­ко посветени, не са в със­то­яние да ни пред­ло­жат тол­ко­ва дъл­бок об­раз на Събитието от Пале стина, как­то ученикът, ко­го­то Исус оби- чаше. И ко­га­то днес хо­ра­та го­во­рят по­ве­че за дру­ги­те евангелисти, ся­каш те са един­с­т­ве­но меродавни, то­ва са­мо означава, че им лип­с­ва

Нека опи­та­ме н пре­вър­нем това, ко­ето ни от­к­ри­ва ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Ду- ховна Наука за Евангелието на Йоан, в жи­во усе­ща­не и чувство. Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не са­мо ре­ли­ги­озен текст, а мо­гъ­ща сила, ко­ято мо­же да дейс­т­ву­ва в на­ши­те души.

Ако те­зи крат­ки лек­ции про­бу­ди­ха у Вас усещането, че Евангелието на Йоан съ­дър­жа не са­мо това, ко­ето бе­ше ка­за­но тук, но и че косвено, чрез думите, при­те­жа­ва си­ла­та да тлас­ка ду­ши­те напред, то­га­ва лек­циите са пос­тиг­на­ли сво­ята цел. Защото, спо­ред своя замисъл, те са на­со­че­ни не са­мо към разума, към ин­телек­ту­ал­ни­те раз­съ­дъч­ни способности; напро- тив, това, ко­ето про­ник­ва в нас по оби­ко­лен на­чин чрез раз­съдъч­ни­те способности, тряб­ва да се пре­вър­не в усе­ща­ния и чувства; усе­ща­ни­ята и чув­с­т­ва­та тряб­ва да възник­нат ка­то ре­зул­тат от описанията, да­де­ни в лекциите. И ко­га­то всич­ко то­ва бъ­де пра­вил­но разбрано, става яс­но и не­що друго: че Антропософското Движение има ми­си­ята да из­ви­си хри- с­ти­ян­с­т­во­то до мъд­ростта; ми­си­ята да раз­бе­ре хрис­ти­ян­с­т­во­то по оби­кол­ни­те пъ­ти­ща на спи­ри­ту­ал­на­та мъдрост. И то­га­ва раз­бира­ме още, че хрис­ти­ян­с­т­во­то е ед­ва в сво­ето на­ча­ло и че не­го­ва­та ис­тин­с­ка ми­сия ще бъ­де из­пъл­не­на само тогава, ко­га­то то бъ­де раз­б­ра­но в своя истински, а то­ва означава, в своя ду­хо­вен смисъл. И кол­ко­то по­ве­че из­не­се­ни­те тук лек­ции бъ­дат раз­б­ра­ни в то­зи смисъл, тол­ко­ва по­-доб­ре са из­пъл­ни­ли те сво­ята задача.
Б е л е ж к и

Новото из­да­ние на то­зи лек­ци­онен ци­къл (Събр. Съч. №103) от 1975 е осъ­щес­т­ве­но след ос­нов­на пре­ра­ботка на пър­во­на­чал­ния текст. Повече- то от ци­ти­ра­ни­те па­са­жи на Йоановото Евангелие са взе­ти от пре­во­да на Библията, из­вър­шен от Мартин Лутер. Посочените в ско­би циф­ри се от­на­сят до съ­от­вет­ни­те гла­ви и сти­хо­ве от Евангелието на Йоан.

Уводът на Мария Щайнер към до­се­гаш­ни­те из­да­ния е вклю­чен в том I на ней­ни­те Събрани Съчинения "Антропософията на Рудолф Щайнер"

Към страница:

*Евклид, 365-300 пр. Хр., гръц­ки ма­те­ма­тик из­вес­тен ка­то "ба­ща на гео- метрията", ав­тор на "Елементи" - из­вес­т­но­то сис­те­ма­тич­но ръ­ко­вод­с­т­во по въп­ро­си­те на ге­омет­ри­ята

*Филон Александрийски, 25 пр. Хр. до 50 сл. Хр., юдейс­ко­-г­ръц­ки философ, ав­тор на "Legum allegoria rum"

*пре­диш­ни­те пла­не­тар­ни със­то­яния на на­ша­та Земя, Виж Р. Щайнер, "Въведение в Тайната Наука" (Събр. Съч. №13), гла­ва­та "Развитието на све­та и човека"
*От етер­но­то тя­ло оба­че ос­та­ва един вид екстракт, Виж Р. Щайнер, "Пред пра­га на теософията" (Събр. Съч. №95), 4-та лек­ция и "Теосо- фията на розенкройцера" (Събр. Съч. №99), 3-та лек­ция

*Данте Алигиери, 1265-1321

* "Християнството ка­то мис­ти­чен факт и Мистериите на древността", (Събр. Съч. №8)

*Публий Корнелий Тацит, 55-120 сл. Хр., рим­с­ки историк, ав­тор на "Germania"

*"Теософия", (Събр. Съч. №9)

*Предводителят на то­зи народ..., Виж Р. Щайнер "Евангелието на Лука", (Събр. Съч. №114), 4-та лек­ция

*Сибилините книги: виж "Oracula Sibllinа", из­да­де­на от J. Geffcken, 1902

*Есхил, 525-456 пр. Хр., ав­тор на го­ле­ми­те гръц­ки тра­ге­дии

*"Бог геометризира": виж Рlutarch "Quaest соnv." VIII, 2

*Питагор, 580-496 пр. Хр., гръц­ки фи­ло­соф

*"Философия на свободата", Р. Щайнер (Събр. Съч. №4)

К Р А Й