Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

ОСМА ЛЕКЦИЯ

Вече се убедихме, че мо­жем да се приб­ли­жим до дъл­бо­кия сми­съл на Йоановото Евангелие най-добре, ако се ста­ра­ем да про­ник­нем в не­го от раз­лич­ни страни. А вче­ра се спрях­ме на ед­на от на­й-­за­бе­ле­жи­тел­ни те тай­ни на Йоановото Евангелие, и то от точ­но оп­ре­де­ле­на глед­на точка. И сега, за да се из­диг­нем пос­тепен­но до пъл­но­то раз­би­ра­не на об­съж­да­на­та вче­ра тайна, тряб­ва да раз­г­ле­да­ме явя­ва­не­то на Христос Исус в на­ша­та сле­дат­лан­т­с­ка епоха. За да прос­ле­дим раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка и учас­ти­ето на Христовия Принцип всред то­ва развитие, ве­че го­во­рих­ме за на­й-­раз­лич­ни и слож­ни подробности. Днес ще се опи­та­ме да разберем, за­що Христос се яви ка­то чо­век и стъ­пи на Земята точ­но в се­гаш­ния пе­ри­од от на­ше­то развитие. За та­зи цел тряб­ва да при­пом­ня неща, за ко­ито от­час­ти ве­че ста­на ду­ма през пос­лед­ни­те лекции, а имен­но за раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то в хо­да на сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха.

Най-добре ще раз­бе­рем нап­ре­дъ­ка на човека, ако срав­ним днеш­ни­те хо­ра с ня­кои от вис­ши­те жи­во­тин­с­ки видове. По ед­на или дру­га причина, за нас тряб­ва да е ста­на­ло ясно, по как­во чо­ве­кът се раз­ли­ча­ва до­ри от на­й-­вис­ше­то днеш­но животно. При вся­ко жи­вот­но ние установихме, че на фи­зи­чес­ки план, или във фи­зи­чес­кия свят то е със­та­ве­но от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, и че на фи­зи­чес­кия свят те­зи три със­тав­ни час­ти из­чер­п­ват не­го­ва­та същност. Но Вие не тряб­ва да смя- тате, че във фи­зи­чес­кия свят се ра­зиг­ра­ват са­мо фи­зи­чес­ки процеси. От дру­га страна, би би­ло го­ля­ма грешка, ако нап­ри­мер тър­си­те етерните, и осо­бе­но ас­т­рал­ни­те процеси, са­мо в свръх­се­тив­ния свят. Разбира се, с фи­зи­чес­ки­те се­ти­ва Вие въз­п­ри­ема­те са­мо фи­зи­чес­ки­те про­це­си във фи­зи­чес­кия свят. Но то­ва да­леч не означава, че във фи­зи­ческия свят съ­щес­т­ву­ват са­мо фи­зи­чес­ки явления. Не, във фи­зи­чес­кия свят жи­вот­но­то има как­то етерно, та­ка и ас­т­рал­но тя­ло и на­да­ре­ни­ят с яс­но­вид­с­т­во чо­век ги виж­да с го­ле­ми подробности. Едва ако ис­ка да стигне до ис­тин­с­кия Аз на животното, чо­век не мо­же да ос­та­не във фи­зи­чес­кия свят и тряб­ва да се из­диг­не в ас­т­рал­ния свят. Там се на­ми­ра гру­по­ва­та ду­ша или гру­по­ви­ят Аз на животното. Разликата меж­ду чо­ве­ка и жи­вот­но­то се със­тои в това, че чо­веш­ки­ят Аз е тук до­лу във фи­зи­чес­кия свят. С дру­ги думи: във фи­зи­ческия свят чо­ве­кът се със­тои от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло н Аз, ма­кар и три­те по­-вис­ши със­тав­ни части, от етер­но­то тя­ло нагоре, да са дос­тъп­ни са­мо за свръх­се­тив­но­то съзнание.

За яс­но­ви­де­ца та­зи раз­ли­ка меж­ду чо­ве­ка и жи­вот­но­то не под­ле­жи на съмнение. Да предположим, че пред яс­но­ви­де­ца зас­та­ват един кон и един човек. Тогава той констатира, че ос­вен фи­зи­чес­ка­та кон­с­ка глава, удъл­же­на до на­й-к­рай­на­та из­вив­ка на муцуната, е на­ли­це и ед­на етер­на прибавка, та­ка че яс­но­ви­де­цът си казва: Тази етер­на гла­ва да­леч над­х­вър­ля по раз­ме­ри фи­зи­чес­ка­та гла­ва на ко­ня и е мно­го по­-мощ­но ор­ганизирана. При ко­ня те­зи две гла­ви не се покриват. При днеш­ния чо­век
яс­но­ви­де­цът открива, че по фор­ма и големина, етер­на­та гла­ва съв­па­да поч­ти на­пъл­но с фи­зи­чес­ка­та глава. За яс­но­ви­де­ца осо­бе­но гро­тес­к­на глед­ка пред­с­тав­ля­ва слонът, чи­ято етер­на гла­ва е за­бе­ле­жи­тел­но голяма; та­ка че за яс­но­ви­де­ца сло­нът е ед­но гро­тес­к­но животно. Обаче при дне- ш­ния чо­век фи­зи­чес­ка­та и етер­на­та гла­ва се покриват; по фор­ма и го­ле­ми­на те са поч­ти еднакви. Но то­ва не ви­на­ги е би­ло така. Покриването на две­те гла­ви за­поч­ва ед­ва през пос­лед­на­та тре­ти­на на Атлантската епоха. Етерната гла­ва на древ­ния ат­лан­тец из­рас­т­ва ви­со­ко над фи­зи­чес­ка­та глава. Впоследствие две­те гла­ви все по­ве­че се сли­ват и през пос­лед­на­та тре­ти­на на Атлантска­та епо­ха те поч­ти на­пъл­но се покриват. В мо­зъ­ка - бли­зо до очи­те - има ед­на точка, ко­ято днес се пок­рива с точ­но оп­ре­де­ле­на точ­ка от етер­на­та глава. В ми­на­ло­то те­зи две точ­ки бя­ха разделени. Етерната точ­ка се на­ми­ра­ше из­вън мозъка. Постепенно те­зи две точ­ки се пок­ри­ха и ко­га­то се сля­ха в една, чо­ве­кът за пръв път мо­жа да на­зо­ве се­бе си "Аз"; то­га­ва въз­ник­на и това, ко­ето вче­ра на­ре­кох­ме Съзнаваща Душа. Чрез то­ва сли­ва­не меж­ду етер­на­та и фи­зи­чес­ка­та гла- ва, с пос­лед­на­та нас­тъ­пи­ха зна­чи­тел­ни промени. Защо­то при древ­ния ат­лан­тец фи­зи­чес­ка­та гла­ва из­г­леж­да­ше съв­сем раз­лич­но от та­зи на днеш­ния човек. Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем съв­ре­мен­ния етап на еволюцията, тряб­ва да обър­нем пог­лед и към фи­зи­чес­ки­те съ­от­но­ше­ния в древ­на Атлантида.

Ако бих­те се пре­нес­ли на за­пад в древ­на Атлантида, Вие да­леч ня­ма­ше да срещ­не­те днеш­ни­те съ­от­но­шения меж­ду валежи, мъгли, въз­дух и Слънчева светлина. Особено се­вер­ни­те области, за­пад­но от Скандина- вия, то­га­ва бя­ха пок­ри­ти от пос­то­ян­ни мъгли. Жителите на оне­зи те­ри­то­рии от древ­на Атлантида, ко­ито са за­ема­ли мяс­то­то на днеш­на Ислан- дия, а и по на запад, ни­ко­га не са виж­да­ли дъжд и Слънчева свет­ли­на в та­ко­ва съотношение, как­во­то е ха­рак­тер­но за съв­ре­мен­на­та епоха. Те бя­ха по­то­пе­ни в пос­то­ян­ни мъг­ли и ед­ва след ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, ед­ва след Потопа, мъг­ли­те се от­де­лят от въздуха. Ако бих­те мог­ли да преб­ро­ди­те ця­ла­та древ­на Атлантида, Вие пак не бих­те мог­ли да по­пад­не­те на оно­ва чуд­но при­род­но яв­ление, как­во­то пред­с­тав­ля­ва дъж­дов­на­та дъга! Тя е въз­мож­на са­мо при та­ко­ва съ­от­но­ше­ние меж­ду дъж­довни ма­си и Слънчева светлина, как­во­то е ха­рак­тер­но за днеш­на­та атмосфера. На Атлантида, пре­ди Потопа, Вие не бих­те мог­ли да от­к­ри­ете ни­как­ва дъж­дов­на дъга. Едва след Потопа, то­ва при­род­но яв­ле­ние ста­ва фи­зи­чес­ки възможно. След ка­то на­уча­ва­те по­доб­ни ис­ти­ни от Антропософията и си при­пом­ня­те за Атлантска­та катастрофа, за­па­зе­на ка­то спо­мен в раз­лич­ни­те ми­то­ве и ле­ген­ди ка­то "Потопа", Вие ще стиг­не­те до уди­ви­тел­на­та представа, кол­ко точни, кол­ко дос­лов­но точ­ни са ре­ли­ги­оз­ни­те докумен- ти, ко­га­то нап­ример ни разказват, как след от­тег­ля­не­то на водите, Ной

Ето, та­ки­ва са изживяванията, на кон­то се на­тък­ва окултистът, за да се на­учи да вник­ва стъп­ка по стъп­ка в ре­ли­ги­оз­ни­те документи, да ги при­ема дос­лов­но и буквално, с дру­ги думи, на­й-­нап­ред да изу­чи от­дел­ни­те букви.

Към края на Атлантската епо­ха се оказва, че външ­ни­те и вът­реш­ни­те ус­ло­вия са на­й-б­ла­гоп­ри­ят­ни в точно оп­ре­де­ле­на об­ласт от Земята, на­ми­ра­ща се в бли­зост до днеш­на Исландия. Естествено, днес та­зи об­ласт е за­ля­та от Атлантическия океан. Но в она­зи епоха, ус­ло­ви­ята там бя­ха осо­бе­но благоприятни; и всред ат­лан­т­с­ки­те на­ро­ди се от­к­рои на­й-­да­ро­ви­ти­ят от тях, кой­то има­ше под­чер­та­ни за­лож­би за пос­ти­га­не на сво­бод­но­то чо­веш­ко себесъзнание. Предводителят на то­зи народ, кой­то те­о- соф­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра на­ри­ча "прасемити", бе­ше един ве­лик посветен. Той - ако бих­ме мог­ли да се из­ра­зим та­ка три­ви­ал­но - под­б­ра най-нап­ред­на­ли­те ин­ди­ви­ди от то­зи на­род и за­ед­но с тях се от­п­ра­ви на изток, през Европа, дос­ти­гай­ки Азия в те­ри­то­ри­ите на дне­шен Тибет. Към те­зи те­ри­то­рии се прид­ви­жи срав­ни­тел­но малка, но ду­хов­но из­ви­се­на част от ат­лан­т­с­ко­то население.

През пос­лед­ни­те пе­ри­оди на Атлантската епоха, за­пад­ни­те бре­го­ве на Атлантида пос­те­пен­но по­тъ­на­ха в океана. Европа все по­ве­че и по­ве­че за­ема­ше сво­ите днеш­ни очертания. Азия из­г­леж­да­ше така, че об­ширни­те си­бир­с­ки прос­т­ран­с­т­ва все още бя­ха пок­ри­ти с вод­ни маси, но юж­ни­те об­лас­ти на Азия бя­ха срав­нител­но доб­ре очертани, ма­кар и да­леч от се­гаш­ния им вид. По-слабо нап­ред­на­ли­те на­ро­ди от­час­ти се при­съеди­ни­ха към ос­нов­ния чо­веш­ки поток, пре­ми­на­ващ от за­пад на изток; ед­ни от тях го след­ва­ха по-далеч, дру­ги изостанаха. Обаче ос­нов­но­то ев­ро­пейс­ко население, в го­ля­ма­та си част, въз­ник­на в ре­зул­тат на преселе- нието, при ко­ето мно­го хо­ра ос­та­на­ха в древ­на Европа. В то­ва пре­се­ле­ние взе­ха учас­тие и народи, ко­ито бя­ха из­т­лас­ка­ни към Азия от дру­ги об­лас­ти на Атлантида, вклю­чи­тел­но и от древ­на Лемурия. Така че в Европа и Азия се нас­та­ни­ха на­ро­ди с на­й-­раз­лич­ни ка­чес­т­ва и дарова- ния, на­ро­ди с на­й-­раз­лич­ни духов­ни способности. Малката гру­па хора, во­де­на от она­зи ве­ли­ка ду­хов­на личност, се спря в Азия, за да раз­вие там въз­мож­но на­й-­вис­шия ду­хо­вен живот. От то­зи кул­ту­рен цен­тър по­еха кул­тур­ни те­че­ния към на­й-­раз­лич­ни об­лас­ти на Земята и към на­й-­раз­лич­ни народи.

Първото кул­тур­но те­че­ние се на­со­чи към Индия и там - под ду­хов­но­то въз­дейс­т­вие на ве­ли­ка­та ин­ди­ви­дуал­ност - по­ро­ди това, ко­ето на­ри­ча­ме древ­но­-­ин­дийс­ка култура. Тук не ста­ва ду­ма за она­зи ин­дийс­ка култура, от ко­ято са ос­та­на­ли са­мо сле­ди в чуд­ни­те кни­ги на Ведите, ни­то за
това, ко­ето са ни за­ве­ща­ли по­-къс­ни­те традиции. Тази кул­ту­ра е би­ла пред­шес­т­ву­ва­на от ед­на по­-д­рев­на и по­-бо­жес­т­ве­на култура, кул­тура­та на све­ще­ни­те древ­ни Риши, на оне­зи ве­ли­ки Учители, ко­ито в пра­да­леч­но­то ми­на­ло са да­ли на чо­вечес­т­во­то пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка култура.

Нека за миг да се пре­не­сем в ду­шев­на­та същ­ност на то­ва пър­во кул­тур­но те­че­ние от сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха. Практически та­зи пър­ва кул­ту­ра на сле­дат­лан­т­с­ко­то чо­ве­чес­т­во бе­ше и не­го­ва­та пър­ва ре­ли­ги­оз­на култу- ра. Предходните ат­лан­т­с­ки кул­ту­ри не бя­ха ре­ли­ги­оз­ни кул­ту­ри в точ­ния сми­съл на та­зи дума. Всъщност "религията" е ха­рак­тер­на осо­бе­ност ед­ва за сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха. Защо?

Нека да си пред­с­та­вим жи­во­та на ат­лан­т­с­к­ия човек. Благодарение на то- ва, че етер­на­та гла­ва все още над хвър­ля­ше по раз­ме­ри фи­зи­чес­ка­та гла- ва, ста­ро­то сум­рач­но яс­но­вид­с­т­во не бе­ше из­гу­бе­но напълно. Кога то но­щем ат­лан­те­цът на­пус­ка­ше сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, той мо­же­ше да ви- ж­да в ду­хов­ния свят. Денем, кога­то от­но­во се по­то­пя­ва­ше във фи­зи­чес­ко­то тяло, той от­п­ра­вя­ше пог­лед към фи­зи­чес­ки­те предмети.

Да се пре­не­сем мис­ле­но в сре­да­та или в пър­ва­та тре­ти­на на Атлантската епоха. Как из­г­леж­да­ше то­га­вашни­ят човек? Сутрин той се събуждаше. Неговото ас­т­рал­но тя­ло се при­би­ра­ше в не­го­во­то фи­зи­чес­ко и етерно тяло. Но то­га­ва пред­ме­ти­те от фи­зи­чес­кия свят не бя­ха та­ка яс­но и ряз­ко очертани, как­то днес. Предста­ве­те си свет­лин­на­та аура око­ло улич­ни­те лам­пи в нощ­на­та мъгла: приб­ли­зи­тел­но та­ка са из­г­леж­да­ли и фи­зи­чес­ки­те пред­ме­ти в Атлантида, без яс­ни и точ­ни очертания. Не съ­щес­т­ву­ва­ше ряз­ка гра­ни­ца и меж­ду две­те ос­нов­ни със­то­яния на съзнанието, меж­ду яс­но­то днев­но съз­на­ние и нощ­но­то безсъзнание, как­ва­то нас­тъ­пи ед­ва през сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха. Наистина, през нощ­та ас­т­рал­но­то тя­ло на­пус­ка­ше очер­та­ни­ята на етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло, но по­не­же ете- р­но­то тя­ло ос­та­ва­ше час­тич­но свър­за­но с ас­т­рал­но­то тяло, ви­на­ги бя­ха на­ли­це и проб­ля­съ­ци от ду­хов­ния свят. Човекът неп­ре­къс­на­то раз­по­ла­га­ше с ед­но сум­рач­но ясновидство, неп­ре­къс­на­то про­ник­ва­ше в ду­хов­ния свят и се виж­да­ше там, за­оби­ко­лен от ду­хов­ни Същества, от ду­хов­ни процеси.

Вие доб­ре поз­на­ва­те гер­ман­с­ки­те ми­то­ве и са­ги за Боговете; но ето че ид­ват учените, зас­та­ват на сво­ите ка­тед­ри и заявяват: "Всичко то­ва е съ­чи­не­но от народа, от на­род­на­та фантазия. И Вотан, и Тор са пер­со­нифи­ци­ра­ни при­род­ни си­ли и т.н." Съществуват це­ли ми­то­ло­гич­ни теории, къ­де­то за твор­чес­ка­та на­род­на фан­та­зия се го­во­ри са­мо по то­зи начин. Но за та­ки­ва хо­ра е бли­зо до ума, да си помислим, че са ка­то Хомун­ку­лу­са от Гьотевия Фауст, из­ля­зъл от ретортата; то­ва са хора, ко­ито ся­каш ни­ко­га не са сре­ща­ли жив, дейс­т­ви­те­лен човек. Защото ако ня­кой ис­тин­с­ки вник­не в народа, той не мо­же да се из­ра­зя­ва та­ка за творчес­ка­та на­-
род­на фантазия. Тези ми­то­ве и са­ги за Боговете не са ни­що друго, ос­вен ос­та­тък от съв­сем ре­ални процеси, ко­ито в ми­на­ло­то хо­ра­та дейс­т­ви­тел­но са виж­да­ли по яс­но­вид­с­ки път. Вотан на­ис­ти­на е съ­ществувал! Но- щем чо­ве­кът пре­би­ва­ва­ше всред Боговете в ду­хов­ния свят и мо­же­ше да раз­ли­чи там Вотан та­ка добре, как­то раз­ли­ча­ва сво­ите се­бе­по­доб­ни от плът и кръв. Това, до ко­ето то­га­ва при­ми­тив­ни­те на­тури се до­би­ра­ли чрез смът­но­то ясновидство, днес е съ­дър­жа­ние на ми­то­ве­те и сагите, осо­бе­но на гер­манските.

Хората, ко­ито то­га­ва се пре­се­ли­ха от за­пад към из­ток и ос­та­на­ха в об- ластите, на­ре­че­ни по­-къс­но Германия, бя­ха съх­ра­ни­ли до из­вес­т­на сте­пен - ед­ни по-вече, дру­ги по­-мал­ко - ста­ро­то ясновидство, та­ка че поне в оп­ре­де­ле­ни мо­мен­ти мо­же­ха да виж­дат в ду­хов­ния свят. И ко­га­то на­й-­вис­шия пос­ве­тен се от­п­ра­ви към Тибет със сво­ите ученици, за да съг­ра­ди от­там пър­ва­та кул­тур­на ко­ло­ния в Индия, нав­ся­къ­де всред на­ро­ди­те на Европа ос­та­на­ха посветени, ко­ито по­еха гри­жа­та да кул­ти­ви­рат ду­хов­ния жи­вот в Мистериите. Известни бя­ха нап­ри­мер мис­те­ри­ите на Друидите, Мистериите на Дротите, за ко­ито днеш­но­то чо­ве­чество не е за­па­зи­ло ни­ка­къв спомен, а това, ко­ето се говори, е по­-б­ли­зо до измис- лиците. Важно е дру­го - че в те­зи мис­тер­ний­ни центрове, раз­по­ло­же­ни в зе­ми­те на днеш­на Скандинавия н за­пад­на Русия, ви­на­ги имаше хора, ко­ито зна­еха не­що за ду­хов­ни­те светове. И ко­га­то се го­во­ре­ше за Вотан или за дра­ма­та меж­ду Балдур и Хьодур, то­ва бя­ха все мал­ко или мно­го поз­на­ти неща. Мнозина ги из­жи­вя­ва­ха лич­но при по­-­особе­ни със­то­яния на съзнанието, а тези, ко­ито ня­ма­ха та­ки­ва опитности, ги на­уча­ва­ха от сво­ите съседи, чиито раз­ка­зи бя­ха на­пъл­но достоверни.

Където и да бих­те над­ник­на­ли в Европа, щях­те да се убе­ди­те в жи­ви­те спо­ме­ни за древ­на­та Атлантида. Какво бе­ше ха­рак­тер­но за Атлантида? Нещо, ко­ето мо­же да се на­ре­че съжителство, ес­тес­т­ве­но съ­жи­тел­с­т­во меж­ду чо­ве­ка и ду­хов­ния свят, меж­ду чо­ве­ка и това, ко­ето днес на­ри­ча­ме "небето". Човекът неп­ре­къс­на­то про­ник­ва­ше в ду­хов­ния свят и жи­ве­еше всред него. С дру­ги думи, той не се нуж­да­еше от ни­как­ва ре­ли­гия, за да се убеж­да­ва в съ­щес­т­ву­ва­ни­ето на ду­хов­ния свят. Защото как­во оз­на­ча­ва "религия"? Религия оз­нача­ва "връзка", връз­ка меж­ду фи­зи­чес­кия и ду­хов­ния свят. Тогавашният чо­век е ня­мал нуж­да от ни­как­ва спе­ци­ал­на връз­ка с ду­хов­ния свят, за­що­то то­зи свят е бил за не­го ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на опитност. Както днес изоб­що не е не­об­хо­ди­мо да вяр­ва­ме в пол­с­ки­те цве­тя и гор­с­ки­те животни, за­що­то ги виждаме, та­ка и ат­лан­те­цът "вярваше" в Боговете и Духовете не опи­рай­ки се на ре­ли­ги­ята - а по­не­же ги виж­да­ше и из­жи­вяваше.

Но ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то изис­к­ва­ше все по­-го­лям пре­вес на яс­но­то днев­но съзнание. В хо­да на сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха, чо­ве­кът тряб­ва­ше

Сагите и ми­то­ве­те на на­ши­те ев­ро­пейс­ки пред­шес­т­ве­ни­ци са на­си­те­ни с об­ра­зи и спо­ме­ни от ми­на­ли­те епохи. Но по как­во се раз­ли­ча­ва­ха на­й-­нап­ред­на­ли­те лич­нос­ти на оне­зи вре­ме­на от ос­та­на­ли­те хора? Колко­то и не­ве­ро­ят­но да звучи, тък­мо те­зи личности, ко­ито ве­ли­ки­ят Предводител на­со­чи към Тибет, ве­че бя­ха из­гу­би­ли сво­ето ста­ро яс­нов­и­ж­да­що съзна- ние. Защото как­во оз­на­ча­ва пре­хо­дът от чет­вър­та­та в пе­тата раса? Пре- ходът оз­на­ча­ва за­гу­ба на ста­ро­то яс­но­вид­с­т­во и пос­ти­га­не на яс­но днев­но съзнание. Великият пос­ве­тен от­ве­де на из­ток оне­зи лич­нос­ти от сво­ето обкръжение, ко­ито не тряб­ва­ше да ос­та­нат на рав­ни­щето, ха­рак­тер­но за древ­ния ат­лан­т­с­ки народ; а всред тях мо­же­ха да се из­ди­гат към ду­хов­ни­те све­то­ве са­мо тези, ко­ито из­кус­т­ве­но се под­ла­гат на окул­т­но обучение.

Какво бе­ше ос­та­на­ло у чо­ве­ка през пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха от ста­ро­то съ­жи­тел­с­т­во с ду­хов­но­-бо­жестве­ния свят? Копнежът към то­зи свят! Вратата към ду­хов­ния свят бе­ше затворена, но коп­не­жът не­по­кътнат. Тогавашният чо­век - вслуш­вай­ки се в ми­то­ве­те и са­ги­те - усе­ща­ше приб­ли­зи­тел­но следното: "Да, в ми­на­ло­то на­ши­те пред­шес­т­ве­ни­ци са об­щу­ва­ли с ду­хов­ния свят, жи­ве­ели са за­ед­но с Боговете и са про­никва­ли дъл­бо­ко в ду­хов­на­та действителност. О, да мо­жех­ме и ние да бъ­дем там." Така бя­ха усе­ща­ни не­ща та тогава. И тък­мо от то­зи дъл­бок коп­неж въз­ник­на древ­но­ин­дийс­ки­ят ме­тод за посвещение, ко­ето бли­ка от коп­не­жа по из­гу­бе­ния ду­хо­вен свят и се ос­но­ва­ва на надеждата, че за из­вес­т­но вре­ме чо­ве­кът ще на пус­ка из­во­юва­но­то яс­но съзнание, за да се пре­на­ся в пре­диш­ни­те състояния. "Йога" е ме­то­дът на древ­но ин­дийс­ко­то посвещение, ко­ето чрез съ­от­вет­ни тех­ни­ки въз­с­та­но­вя­ва из­кус­т­ве­но това, с ко­ето чо­век е раз­по­ла­гал по ес­тес­т­вен път.

Представете си за миг та­къв дре­вен атлантец, чи­ято етер­на гла­ва все още се но­си неп­риб­ра­на над не­го­ва­та фи­зи­чес­ка глава. Когато пос­ле и ас­т­рал­но­то тя­ло се из­лъч­ва навън, го­ля­ма част от етер­но­то тя­ло ос­та­ва свър­за­на с ас­т­рал­но­то тя­ло и по то­зи на­чин из­жи­вя­ва­ни­ята на ас­т­рал­но­то тя­ло мо­же­ха да се от­пе­чат­ват в етер­но­то тяло, та­ка че да сти­гат до съзнанието. Когато през пос­лед­на­та тре­ти­на на Атлантската епоха, етер- на­та част на гла­ва­та се приб­ра из­ця­ло в очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ка­та гла- ва, ас­т­рал­но­то тя­ло вся­ка нощ се от­де­ля­ше на­пъл­но от етер­но­то тяло. Следователно, ста­ро­то пос­ве­ще­ние опит­ва­ше по из­кус­т­вен на­чин да от­де­ли етер­но­то тяло, с дру­ги думи, тлас­ка­ше чо­ве­ка към един вид ле­тар­ги­чен сън, твър­де бли­зък до смъртта, про­дъл­жа­ващ три дни и половина,

Точно до то­ва се свеж­да­ха древ­ни­те ме­то­ди на посвещение, пос­ве­ще­ни­ето - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, бе­ше из­т­ръг­ван от света, за да се пре­не­се от­но­во в ду­хов­ния свят. И кул­тур­ни­те импулси, ко­ито въз­ник­на­ха от то­ва посвещение, имат сво­ите да­леч­ни от­з­ву­ци в по­-къс­на­та ин­дийс­ка култура. Тази кул­ту­ра по­раж­да­ше ед­но осо­бе­но нас­т­ро­ение у чо­ве­ка и той си казваше: Истина и дейс­т­ви­тел­ност има само в ду­хов­ния свят, в он­зи ду­хо­вен свят, в кой­то чо­век се прибира, след ка­то на­пус­не фи­зи­чес­ко­-се­тив­ния свят. Сега чо­ве­кът се на­ми­ра сред цар­с­т­ва­та на фи­зи­чес­кия свят, за­оби­ко­лен от минералното, рас­ти­тел­но то и жи­во­тин­с­ко­то царство. Но всич­ко то­ва ня­ма ни­що об­що с истината; то е са­мо ед­на външ­на илюзия; за­що­то чо­век от­дав­на е из­гу­бил ис­ти­на­та и се­га жи­вее в све­та на илюзиите, в све­та на Майя.

И така, за древ­но­ин­дийс­ка­та кул­ту­ра фи­зи­чес­ки­ят свят се прев­ръ­ща в све­та на Майя. Точно та­зи е ду­шевна­та ат­мос­фе­ра на древ­но­ин­дийс­ка­та култура; тя гле­да­ше све­та ка­то "Майя" и в пре­цен­ка­та си не се ръ­ково­де­ше от ня­как­ви си­ви теории. За древ­ния ин­ди­ец - ко­га­то той ис­ка­ше да бъ­де осо­бе­но свят - све­тът на Майя ня­ма­ше ни­как­ва стойност. Този фи­зи­чес­ки свят е за не­го са­мо ед­на илюзия; ис­тин­с­ки­ят свят за­почва ед­ва тогава, ко­га­то - чрез Йога - той се от­тег­ля от фи­зи­чес­кия свят и от­но­во ожи­вя­ва в све­та на сво­ите ат­лан­т­с­ки предшественици.

Обаче сми­съ­лът на ево­лю­ци­ята се със­тои в това, пос­те­пен­но чо­ве­кът да свик­не с фи­зи­чес­кия свят, къ­де­то той е пос­та­вен по вре­ме на сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха, да го це­ни спо­ред не­го­ва­та стойност, спо­ред не­го­во­то зна- чение. И вто­ра­та кул­тур­на епоха, ко­ято зае мяс­то­то на древ­но­ин­дийс­ка­та култура, е ед­на пре­дис­то­ри­ческа култура, ко­ято оба­че но­си име­то на народите, ус­та­но­ви­ли се зна­чи­тел­но по­-къс­но в те­зи области; ние си слу­жим с име­то "древ­но­пер­сийс­ка култура". Още веднъж: тук ня­ма­ме пред­вид по­-къс­на­та пер­сийс­ка култура, а ед­на пре­дис­то­ри­чес­ка култура.

Втората сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха се раз­ли­ча­ва ко­рен­но от древно- индийската, как­то по сво­ята същ­ност, та­ка и по сво­ето настроение. За етер­но­то тя­ло ста­ва­ше все по­-т­руд­но да се ос­во­бож­да­ва от фи­зи­чес­ко то тяло, ма­кар и то­ва да бе­ше все още възможно, до­ри и за вре­ме­то на Хри- стос Исус. Обаче хо­ра­та от древно­пер­сийс­ка­та кул­ту­ра пос­тиг­на­ха не­що важно: те за­поч­на­ха да це­нят све­та на Майя, све­та на илюзиите, да виж­дат в не­го не­що пъл­но­цен­но и смислено. Индиецът се усе­ща­ше добре, ко­га­то мо­же­ше да по­бег­не от илюзията; за пер­си­еца оба­че тя се пре­въ-­
рна в по­ле за работа. Разбира се, за не­го тя все още из­г­леж­да­ше ка­то не­що враждебно, но и ка­то нещо, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де овладяно; ка­то не­що от­къ­де­то по­-къс­но за­поч­на бор­ба­та меж­ду Ормузд н Ариман, при ко­ято чо­ве­кът се на­мес­ва и при­съ­еди­ня­ва към доб­ри­те Богове сре­щу слез­ли­те в ма­те­ри­ята си­ли на зли­те Богове. Оттук про­из­ли­за­ше н ха­рак­тер­но­то за она­зи епоха настроение. Персиецът все още не оби­ча­ше та­зи действителност; но той ве­че не я избягваше, как­то праве­ше то­ва древ­ни­ят индиец; той я раз­г­леж­да­ше ка­то аре­на за работа, ка­то нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де ов­ладяно. През вто­ра­та кул­тур­на епо­ха бе­ше нап­ра­ве­на стъп­ка в зав­ла­дя­ва­не­то на фи­зи­чес­кия свят.

Идва тре­та­та кул­тур­на епо­ха на сле­дат­лан­т­с­ко­то чо­ве­чес­т­во и ние все по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ме до офи­циални­те ис­то­ри­чес­ки данни. В "Тайна- та Наука" та­зи тре­та кул­тур­на сте­пен се на­ри­ча "хал­де­о­-ва­ви­ло­но­-­аси- рийс­ко­-­еги­пет­с­ка култура". Всички спо­ме­на­ти кул­ту­ри са ос­но­ва­ни в колониите, из­г­раж­да­ни на раз­лич­ни мес­та под ръ­ко­вод­с­т­во­то на ве­ли­кия посветен. Първата ко­ло­ния ос­но­ва кул­ту­ра­та на древ­на Индия, втора­та ко­ло­ния ос­но­ва това, ко­ето опи­сах­ме ка­то древ­но­пер­сийс­ки кул­ту­рен център, а тре­то­то кул­тур­но направ­ле­ние се на­со­чи още по на за­пад и се зае с из­г­раж­да­не­то на ва­ви­ло­но­-хал­де­о­-­аси­рийс­ко­-­еги­пет­с­ка­та култура. Така бе­ше нап­ра­ве­на важ­на крач­ка в зав­ла­дя­ва­не­то на фи­зи­чес­кия свят. За пер­си­еца то­зи свят все още из­г­леж­да­ше ка­то ед­на враждебна, не­ук­ро­ти­ма маса, ко­ято тряб­ва­ше да бъ­де култивирана, ако човек зас­та­не­ше на стра­на­та на доб­ри­те Богове. Сега ве­че чо­ве­кът ста­ва по-близък, по­-­ин­ти­мен с фи­зи­чес­ката действителност.

Припомнете си древ­на­та хал­дейс­ка астрономия, ко­ято при­над­ле­жи към на­й-­за­бе­ле­жи­тел­ни­те и ве­ли­чес­т­вени пос­ти­же­ния на сле­дат­лан­т­с­ко­то човечество! Тя из­с­лед­ва пъ­ти­ща­та на звездите, за­ко­ни­те на небето. А ко­га­то древ­ни­ят ин­ди­ец пог­леж­да­ше небето, той казваше: Както и да се дви­жат звездите, как­ви­то и да са не­бес­ни­те закони, не си стру­ва уси­ли­ето те да бъ­дат изучавани!

Докато за пред­с­та­ви­те­ля на тре­та­та кул­тур­на епо­ха бе­ше ве­че твър­де важ­но да про­ник­не в те­зи закони. За пред­с­та­ви­те­ля на еги­пет­с­ка­та кул­ту­ра бе­ше твър­де важ­но да вник­не в ма­те­ри­ал­ни­те от­но­ше­ния на Земята и да съз­да­де геометрията. Започна из­с­лед­ва­не­то на Майя, въз­ник­на офи­ци­ал­на­та наука. Човекът се на­со­чи към мис­ли­те на Боговете и за­поч­на да усеща, че тряб­ва да из­г­ра­ди ед­на за­ви­си­мост меж­ду сво­ите соб­с­т­вени де­ла и това, ко­ето на­ми­ра в ма­те­ри­ята ка­то пис­ме­ност на Боговете. Ако прос­ле­ди­те по­-ран­ни­те осо­бенос­ти на еги­пет­с­ко­-хал­дейс­кия дър­жа­вен живот, Вие ще стиг­не­те до съв­сем дру­го раз­би­ра­не за дър­жавния жи­вот от това, ко­ето имат днеш­ни­те хора. Защото индивидуалностите, ко­ито на­соч­ва­ха и уп­рав­ля­ва­ха държавата, бя­ха мъдреци, ко­ито в съ­що­то вре­-

В древ­ни­те Мистерии, още в на­ча­ло­то на ед­на но­ва епоха, са зна­ели как­ви съ­би­тия ще се ра­зиг­ра­ят през след­ва­ща­та епоха. Например, още в пър­ви­те го­ди­ни на рим­с­ка­та история, мис­те­рий­на­та мъд­рост е за­гатвала: "Идва време, ко­га­то ще нас­тъ­пят важ­ни съ­би­тия в об­лас­т­та на Алба лонга."

За този, кой­то мо­же да чете, е ясно, че тук ста­ва ду­ма за един дъл­бо­ко сим­во­лен израз, че зад кул­ту­ра­та на дре­вен Рим, та­ка да се каже, про­зи­ра све­ще­ни­чес­ка­та мъдрост. "Алба лонга" е дъл­га­та све­ще­ни­чес­ка одеж- да. Следователно, по то­зи на­чин в те­зи древ­ни об­лас­ти се за­гат­ват бъ­де­щи­те ис­то­ри­чес­ки събития. Мъдреци­те са знаели: Предстои ре­ду­ва­не­то на се­дем епохи, ця­ло­то бъ­де­що раз­ви­тие ще се фор­ми­ра спо­ред число­то се­дем и бъ­де­щи­ят план на ис­то­ри­ята е ве­че тук. Лесно бих мо­гъл да посоча, как в се­дем­те рим­с­ки цезари, ко­ито бя­ха впи­са­ни в "Сибилините книги" още в на­ча­ло­то на рим­с­ка­та епоха, са скри­ти про­ро­чес­ки ис­то­ри­чес­ки таблици. Но то­га­ва хо­ра­та зна­еха и друго: "Това, ко­ето е за­пи­са­но там, ние ще го изживеем." И при ня­кои осо­бе­но важ­ни събития, те пог­леж­да­ха в све­ще­ни­те книги; ето за­що те­зи кни­ги се пазеха, об­гър­на­ти в све­щен тре­пет и дъл­бо­ка тайна.

Ето как чо­ве­кът на тре­та­та сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха про­ник­ва­ше ма­те­ри­ята и це­лия вън­шен свят със си­ли­те на Духа. Безброй ис­то­ри­чес­ки сви­де­тел­с­т­ва за то­ва са скри­ти в хо­да на тре­то­то кул­тур­но направление, на аси­рийс­ко­-ва­ви­ло­но­-хал­де­о­-­еги­пет­с­ка­та култура.

Ние мо­жем да раз­бе­рем на­ше­то съв­ре­мие са­мо ако вник­нем в дъл­бо­ки­те връз­ки меж­ду не­го и тре­та­та след ат­лан­т­с­ка епоха. Бих же­лал да по­со­ча ед­на от връз­ки­те меж­ду те­зи две епохи, за да се убе­ди­те кол­ко чудно са пос­т­ро­ени не­ща­та за този, кой­то виж­да по­-на­вът­ре и знае, че това, ко­ето на­ри­ча­ме его­изъм и принцип на утилитарността, днес е пос­тиг­на­ло сво­ята вър­хо­ва точка. Никога до­се­га кул­ту­ра­та не е би­ла тол­кова егоистич- на, тол­ко­ва не­иде­алис­тич­на как­то днес, а за­нап­ред тя ще ста­ва все по-егоистична. Защото днес Духът е на­пъл­но око­ван в ма­те­ри­ал­на­та култу- ра. Човечеството тряб­ва­ше да упот­ре­би не­имо­вер­на ду­хов на сила, за да стиг­не до ве­ли­ки­те от­к­ри­тия на но­во­то време. Каква ко­ло­сал­на ду­хов­на си­ла е нуж­на за откри­ти­ето на телефона, телеграфа, же­ле­зо­път­ния тран­с­порт и т.н.! Каква ог­ром­на ду­хов­на си­ла е ма­те­риали­зи­ра­на в тър­гов-­
ски­те от­но­ше­ния на на­шия свят! Каква ог­ром­на ду­хов­на си­ла е необхо- дима, за да се из пла­ти нап­ри­мер ед­на па­рич­на су­ма в Токио са­мо сре­щу къс хартия, сре­щу един чек.

И се­га въз­ник­ва въпросът: Дали та­зи ду­хов­на си­ла е вло­же­на в ис­тин­с­кия ду­хо­вен нап­ре­дък на чо­ве­чес­т­вото? Който има пог­лед вър­ху нещата, е категоричен: Добре, вие стро­ите железници, но по тях пре­воз­ва­те са­мо това, от ко­ето се нуж­дае стомахът, а ако пъ­ту­ва­те са­ми­те вие, то е са­мо с ог­лед на ва­ши­те ма­те­ри­ал ни потребности. Нима за Духовната Наука има раз­ли­ка да­ли чо­век сми­ла жи­то­то с два камъка, или си дос­та­вя бра- ш­но­то с по­мощ­та на телеграф, па­ра­хо­ди и т.н.? Да, в слу­чая се из­раз­ход­ва ог­ром­на ду­хов­на сила, но са­мо за лич­ни нужди. Какъв е сми­съ­лът на та­ко­ва посредничество? Едва ли той се свеж­да до Антропософията, до ду­хов­ни­те истини! Когато хо­ра­та си слу­жат с телефони, те­лег­ра­фи и па- раходи, на пър­во място ста­ва ду­ма за това, как­ви ко­ли­чес­т­ва па­мук ще пре­на­сят от Америка в Европа и т.н., с дру­ги думи, за нещо, ко­ето спа­да към лич­ни­те потребности. Днес хо­ра­та са пре­ка­ле­но впле­те­ни в сво­ите ма­те­ри­ал­ни потребности. Обаче все пак та­къв егоистичен, ути­ли­та­рен прин­цип тряб­ва­ше да се появи, за­що­то чрез не­го по­де­мът в ця­лос­т­на­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то ще бъ­де още по-подчертан.

Но как­во всъщ­ност стана, че чо­ве­кът за­поч­на да це­ни тол­ко­ва мно­го сво­ята личност? Кое го ка­ра да се чув­с­т­ву­ва ка­то отделна, не­пов­то­ри­ма личност? Защо днеш­ни­ят чо­век от­де­ля сво­ето съ­щес­т­ву­ва­ние от ду­хов­ния свят и приз­на­ва са­мо това, ко­ето ста­ва меж­ду раж­да­не­то и смъртта?

Основната при­чи­на за всич­ко то­ва се съ­дър­жа в ед­на важ­на осо­бе­ност на тре­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха: В стремежа, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло да бъ­де за­па­зе­но и след смър­т­та под фор­ма­та на мумия. Чрез бал­са­ми­ра­не­то егип­тя­ни­те ис­ка­ха да спрат раз­пад­не­те про­це­си на смъ- ртта. В то­зи слу­чай се стиг­на до та­ка­ва сил­на при­вър­за­ност към от­дел­на­та личност, че днес в хо­да на пре­раж­да­ни­ята та­зи при­вър­за­ност се про­явя­ва ка­то ед­но под­чер­та­но сил­но чув­с­т­во за соб­с­т­ве­на­та личност. Обстоятелството, че днес то е тол­ко­ва силно, ид­ва ка­то пос­ле­ди­ца от факта, че през еги­пет­с­ка­та епо­ха те­ла­та бя­ха балсамирани. Ето как всич­ко в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то е вза­им­но свързано. Египтяните бал­са­ми­ра­ха те­ла­та на мъртвите, за да мо­гат хо­ра­та на пе­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­ту­ра да раз­ви­ят ед­но въз­мож­но на­й-­ин­тен­зив­но съз­на­ние за личност- та. Колко дъл­бо­ки Мистерии са скри­ти в ис­то­ри­ята на човечеството!

И така, виж­да­те как хо­ра­та все по­ве­че сли­зат и се впли­тат в Майя и как на­си­щат ма­те­ри­ята със си­ли­те на Духа. През чет­вър­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, гръко-римската, чо­ве­кът осъ­щес­т­вя­ва своя вът­решен жи­вот пре­ди всич­ко в ус­ло­ви­ята на външ­ния свят. Едва в Гърция чо­ве­кът се обек­ти­ви­ра в материята, във фор­ми­те на изкуството. Човекът
влага сво­ята соб­с­т­ве­на фор­ма в об­ра­зи­те на гръц­ки­те Богове. В драми­те на Есхил усещаме, как чо­ве­кът се стре­ми към ху­до­жес­т­ве­но прет­во­ря­ва­не на сво­ята соб­с­т­ве­на ин­дивидуалност. Той сам из­ли­за на фи­зи­чес­ко­то по­ле и съз­да­ва коп­не на са­мия се­бе си. А в рим­с­ка­та кул­ту­ра чо­век съз­да­ва ко­пие на се­бе си в ли­це­то на дър­жав­нит­е институции. Крещящо ди­ле­тан­тс­т­во е да се търсят ко­ре­ни­те на това, ко­ето днес на­ри­ча­ме "юрисп- руденция", в епо­хи­те пре­ди Рим. Това, ко­ето съ­щес­т­вува пре­ди Рим, ка­то понятие, е ко­рен­но раз­лич­но от "Jus", от правото. Защото по­ня­ти­ето за чо­ве­ка ка­то отдел­на личност, пра­во­во­то по­ня­тие за личност, пре­ди Рим, то изоб­що не е съществувало. В древ­на Гърция има­ме "полис", мал­кия "град-държава", и чо­ве­кът усе­ща се­бе си ка­то член на то­зи ма­лък "град-държава". Днешният чо­век труд­но би се прис­по­со­бил към ин­ди­ви­ду­ал­но­то съзнание, ха­рак­тер­но за гръц­ка­та епоха. По вре­ме на рим­с­ка­та кул­ту­ра обаче, чо­ве­кът нав­ли­за до та­ка­ва сте­пен във фи­зи­чес­кия свят, че от­дел­на­та чо­веш­ка лич­ност - ве­че ка­то рим­с­ки граж­да­нин - встъп­ва в сво­ите юри­ди­чес­ки права. Бавно и пос­те­пен­но раз­ви­ти­ето напредва, и по­-на­та­тък ние ще прос­ле­дим как лич­нос­т­та все по­ве­че из­ли­за на пре­ден план и все по­ве­че зав­ла­дя­ва фи­зи­чес­кия свят. Човекът все по­ве­че и по­ве­че по­тъ­ва в материята.

Нашата кул­тур­на епо­ха е пър­ва­та след гръ­ко­-рим­с­ка­та кул­тур­на епоха, с дру­ги думи, тя е пе­та­та сле­дат­лантска култура; след­ват шес­та­та и сед­ма­та кул­тур­ни епохи. Четвъртата култура, гръко-римската, е точ­но по сре­да­та и по вре­ме­то на та­зи сред­на сле­дат­лан­т­с­ка култура, на Земята дой­де Христос Исус. Това съ­битие бе­ше под­гот­ве­но през тре­та­та сле­дат­лан­т­с­ка култура, за­що­то всич­ко в све­та се нуж­дае от подготовка. През тре­та­та епо­ха се под­гот­ви онова, ко­ето тряб­ва­ше да нас­тъ­пи ка­то на­й-­ве­ли­ко­то съ­би­тие на Земята по вре­ме­то на чет­вър­та­та сле­дат­лан­т­с­ка епоха, ко­га­то хо­ра­та бя­ха раз­ви­ли лич­нос­т­та до та­ка­ва степен, че изоб­ра­зя­ва­ха сво­ите Богове в чо­веш­ки облик. През гръц­ка­та епо­ха чо­ве­кът съз­да­ва в сво­ето из­кус­т­во света на Боговете по свое подобие. Същото той пов­та­ря и в държавата. Човекът про­дъл­жа­ва да "слиза" и да об­х­ва­ща материята, сти­гай­ки до бра­ко­съ­че­та­ни­ето меж­ду Майя и Духа. Този е моментът, ко­га­то чо­ве­кът сти­га и до раз­би­ра­не­то на личността. Вие ще се съгласите, че то­ва бе­ше и времето, ко­га­то той мо­же да схва­не Бога ка­то лич­но яв- ление; времето, ко­га­то Духът, при­над­ле­жащ на Земята, нап­ред­ва към личността. Ето как в сред­на­та сле­дат­лан­т­с­ка култура, в гръ­ко­-рим­с­ка­та кул­тур­на епоха, са­ми­ят Бог се явя­ва ка­то човек, ка­то от­дел­на личност. Като един чу­ден об­раз зас­та­ва пред нас всичко, ко­ето чо­ве­кът на гръц­ко­то из­куство съз­да­ва по свое подобие. И нима, ко­га­то пре­ми­на­ва­ме от гръц­ка­та кул­ту­ра в рим­с­ка­та и виж­да­ме обра­зи­те на ве­ли­кия рим­с­ки

свят, те не са ся­каш са­ми­те гръц­ки Богове, слез­ли от сво­ите пи­едес­та­ли и на­метна­ли сво­ите тоги? Нима то­ва не се виж­да съв­сем ясно?

Ето то­зи е напредъкът, кой­то чо­ве­кът пос­тиг­на от времето, ко­га­то усе­ща­ше се­бе си ка­то част от бо­жес­т­вения свят, до епохата, ко­га­то за­поч­на да въз­п­ри­ема се­бе си ка­то личност. Едва то­га­ва той мо­жа да схва­не Бога ка­то личност, ко­ято сле­зе меж­ду хората, въп­лъ­ти се и жи­вя всред тях в ед­но чо­веш­ко тяло.

А то­ва тряб­ва да ста­не яс­но за на­ши­те души: за­що Христос Исус се по­яви точ­но в то­зи пе­ри­од от ево­лю­цията на човечеството? Как се раз­ви та­зи Мистерия по-нататък, как про­ро­чес­ки бе­ше за­гат­на­та още в пре­дишни­те кул­тур­ни епо­хи и как про­ро­чес­ки са­ма­та тя под­гот­вя бъ­де­щи­те времена, за всич­ко то­ва ще го­ворим след­ва­щия път.