1.4 Възникване и развитие на франчайзинга. Модерни форми и приложения в съвременното стопанство.
Франчайзингът възниква в Съединените Щати непосредствено след Втората Световна война и за изключително кратък срок придобива голяма популярност. Разпространението му надхвърля границите на САЩ и се радва на популярност както в Европа, така и в Азия, Япония, Австралия и Южна Америка. Причините за неговото възникване се намират в променения начин на живот на съвременния човек, т. нар. „American Way of Life”, за който е типична висока степен на ангажираност на индивида в ежедневието и липса на достатъчно свободно време за запознаване и проучване на нови продукти или услуги.
Именно тази пазарна ниша е забелязана от създателя на може би най-популярната верига от ресторанти за бързо хранене – McDonald’s. Осъзнавайки малката възвращаемост на инвестициите и голямата цикличност в приходите на един квартален ресторант, както и финансовата си ограниченост за провеждане на експанзионистична политика, той прибягва до един интересен похват: предлаганите продукти в ресторанта му се опростяват и стандартизират с цел създаване на собствена идентичност. Технологията за тяхното производство също се унифицира и по този начин се гарантира един и същ вкус на продуктите независимо от деня или мястото на консумацията им.
Най-същественият аспект на това оригинално хрумване се крие в начина, по който се намира решение на финансовия проблем за финансирането на други ресторанти от подобен тип - McDonald’s предоставя своята технология за производство, името на продуктите и на ресторанта си, като всеки желаещ може да се включи в бизнеса със свой собствен ресторант, стига да осигури инвестициите за това и се подчини на договорните условия за експлоатацията му и да заплаща ежемесечно процент от печалбата под формата на такса за ползваните знания и умения. Последното разбира се му осигурява достъп и до всички нововъведения, които се правят от страна на франчезьора за подобряване на услугите.
Тази сравнително проста, но много успешна форма на сътрудничество се възприема с успех и в редица други дейности в сферата на услугите, както във вътрешния, така и в международния бизнес.
За съвременността са характерни мощни транснационални компании, развиващи дейността си в почти всички страни на света и ползващи първоначалната форма на франчайзинг с малки промени, що се касае до инвестициите, кредитирането на франчезанта, регулирането на неговата икономическа независимост и острата конкурентна борба между фирмите, превърнали се в мултинационални гиганти.
1.5 Контрагенти по франчайзинговия договор. Преимущества и ангажименти на всяка от страните.
Фирмата, която разполага със стратегическо преимущество под формата на установена търговска марка и know-how се нарича франчезьор. Тя притежава конкурентни предимства пред останалите фирми и ги предоставя на своя партньор, като последният се задължава да спазва определен брой изисквания.
Франчезантът получава необходимите му знания за технологичния цикъл и за същността на производствения процес, както и указания за начина на предлагане на продуктите и услугите. Негово задължение е извършването на инвестициите за започване на дейността, както и за експлоатация и подръжка на създадените мощности. Често му се предоставя възможност за изгодно кредитиране, особено в началния стадий на разгръщане на дейността му, както и възможност да получи квалифициран персонал и готов модел за управление на бизнеса. В замяна франчезантът се задължава да спазва инструкциите на франчезьора, да съблюдава изискванията му за качество и обслужване, както и да обучава при необходимост новопостъпил персонал. Част от реализираната печалба се отчислява в полза на франчезьора, който реализира приходи и от отчисленията от месечния оборот на франчезанта. Франчезьора реализира следните предимства от осъщественото сътрудничество с фирмата-партньор:
-
) реализира печалба от знанията и опита си, както и от износ на средства за производство - машини, съоръжения и др.
-
) заема пазарен дял на нови вътрешни и международни пазари, при това без сериозни рискове и инвестиции
-
) осигурява си стабилен темп на растеж, като разходите за постигането му са сведени до минимум от страна на франчезьора
-
) осъществява цялостен контрол върху дейността на партньора си, като така гарантира запазването на доброто си име и популяризацията му
От своя страна, франчезантът се радва на следните предимства:
-
) ползва отработени знания и опит, гарантиращ успех на бизнеса
-
) има правото да използва утвърдена търговска марка с всички конкурентни предимства от това
-
) осигурява си изгодно кредитиране и сътрудничество в начинанието си, като свежда рисковете от неуспех до минимум
-
) при трансгранично сътрудничество съчетава местният опит с възможностите за инвестиции отвън, като по този начин може да си осигури изгодни условия за опериране
Естествено, като противоположност на намаляването на риска и възможността за интензивен растеж и за изгодно финансиране, франчайзингът има и някои недостатъци както за франчезьора, така и за ползващия се от търговската марка.
Франчезьорът например се ангажира с нелеката задача да осигури същото качество на услугите или продукта във всеки филиал на веригата. Рискът за него се състои в загубване на доброто си име, недобросъвестно отношение от страна на партньора, водещо до загуби и намалени пазарни позиции. Наред с това съществува и опасност от злоупотреба с предоставените знания и know-how, като последните биха могли да бъдат незаконно предоставени на трети лица, което застрашава запазването на търговската тайна. При разтрогване на франчайзинг договора винаги съществува опасност от появата на нов конкурент в лицето на фирмата-бивш франчезант11 , благодарение на усвоените опит и знания.
Положението на франчезанта също крие някои негативи. Особено трудно е изпълнението на критериите за качество в началния етап на съществуване, имайки възможността за разтрогване на споразумението при условие, че тези не се спазят. Наред с това печалбата се минимизира в резултат на отчисленията за франчезьора, за когото се правят и други отчисления, напр. от оборота и др. Ограничаването на икономическата независимост също трябва да се отчете, тъй като франчезантът няма право да продава свои услуги и продукти и трябва да се подчинява на разпоредбите, давани от собственика на запазената марка. На последно място трябва да се отчетат разходите за обучение на персонал, за провеждане на промоции и спонсорства, както и за public relations.
Сподели с приятели: |