6. Изследвания, технологично развитие и иновации.
Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите, посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентоспособност на произвежданите стоки.
Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите, и иновационния капацитет в България почти липсват. Актуалното състояние на регионалните икономики, потвърждава степента на относително неизгодното положение на България и българските райони на глобалната икономическа сцена.
Традиционни научно-изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури.
В абсолютна стойност разходите за НИРД в страната през периода 2006-2009 г. отбелязват непрекъснато нарастване и достигат стойност от 361 060 хил. лв. В ЮЦР разходите за НИРД през наблюдавания период нарастват двойно от 10 751 хил.лв. за 2006 г. на 20 552 хил.лв. през 2009 г.
Таблица 55. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност по райони за периода 2006-2009 г. (хил.лв.)
Статистически райони
|
2006 г.
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
България
|
237 036
|
273 047
|
325 855
|
361 060
|
Северозападен район
|
6 067
|
7 177
|
6 557
|
8 123
|
Северен централен район
|
4 867
|
4 035
|
5 298
|
7 120
|
Североизточен район
|
14 995
|
13 202
|
17 156
|
22 010
|
Югоизточен район
|
9 760
|
11 557
|
15 069
|
14 958
|
Югозападен район
|
190 596
|
218 124
|
246 900
|
288 297
|
Южен централен район
|
10 751
|
18 952
|
34 875
|
20 552
|
Източник: Национален статистически институт,2006-2009 г.
Въпреки нарастването на разходите за НИРД се забелязва ясна тенденция в най-силно развитите райони в страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. Така например, за 2009 г. 79,8% от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата), следван от Североизточен район с 6,1 % и Южен централен район с 5,7 %.
Таблица 56. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност по сектори в ЮЦР за 2009 г. (хил.лв.)
Статистически райони
|
Общо
|
Сектори:
|
Предприятия
|
Държавен
|
Висше образование
|
Нетърговски организации
|
България
|
361 060
|
108 174
|
199 464
|
50676
|
2746
|
Северозападен район
|
8 123
|
..
|
5 997
|
..
|
-
|
Северен централен район
|
7 120
|
3 002
|
1 329
|
2789
|
-
|
Североизточен район
|
22 010
|
..
|
12 161
|
3061
|
..
|
Югоизточен район
|
14 958
|
7 490
|
4 477
|
..
|
..
|
Югозападен район
|
288 297
|
81 264
|
168 953
|
..
|
..
|
Южен централен район
|
20 552
|
8 083
|
6 547
|
..
|
..
|
Източник: Национален статистически институт, 2009г.
През 2009 г. най-много вложени средства в страната за научноизследователска и развойна дейност са в сектор „Държавно управление” - 199.5 млн. лв., следван от сектор „Предприятия” - 108.2 млн. лв., сектор „Висше образование” - 50.7 млн. лв., и сектор „Нетърговски организации” - 2.7 млн. лева.
По данни за 2009 г. разходите за НИРД на България са в размер на 0,53% от БВП, като 0,37 % е делът на държавата и 0,16 % е приносът на бизнеса. В ЮЦР разходите за НИРД са едва 0,03%, от тях делът на държавата е 0,009% от БВП, а на бизнеса - 0,011%.
Съгласно определената национална цел в НПР България трябва да достигне 1.5% от БВП в инвестиции в НИРД до 2020г. Очакванията за страната са усвояването на средства за НИРД и иновации от европейските фондове да нарасне до 2020 г., като способства за увеличаване на общия размер на публичните инвестиции в тази област. Загубата на конкурентоспособност в секторите с ниска добавена стойност, както и очакванията за преориентиране и преструктуриране на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации, ще наложи на частния сектор сравнително бързо да увеличи инвестираните в НИРД и иновации средства.
Изводи от направения анализ на Южен централен район:
-
Нефинансовият сектор на икономиката на Южния централен район показва много добър потенциал за постигане на ускорен икономически ръст и нарастване на заетостта в района като цяло. Особеност за района е изпреварващото нарастване на приходите, реализирани от микро-фирмите (25,54 %) спрямо приходите от продажби на големите фирми (21,72 %) за 2009г. Тези данни потвърждават необходимостта от концентрация на ресурси в модернизирани и конкурентоспособни по-големи предприятия или създаване на клъстери в отрасли с висока добавена стойност.
-
Туристическата индустрия в Южен централен район има все по-голямо значение за икономическото развитие на района. Южният централен район притежава значителен потенциал за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги.
-
Южен централен район може да се определи като район с влошени качества на атмосферния въздух. Важно е да се отбележи, че натрупването е в конкретни общини: Пловдив, Кърджали, Димитровград и Асеновград. За целите на планирането е важно да се прецени кои са реалните приоритети пред тези общини, тъй като развитието на туризма и на селското стопанство значително се влияят от замърсяването на въздуха.
-
Нарастване на равнището на безработица е отбелязано във всичките области от района. Съществуват изразени диспропорции в икономическото развитие на района, а оттук и в равнището на безработицата, в отделните области на района. От областите в района с най-висок коефициента на безработица за 2010 г. е област Смолян - 19,3 %, следвана от област Пазарджик - 15,7 %, а с най-нисък коефициент на безработица е област Пловдив - 8,5 %.
-
Гъстотата на пътищата от висок клас е 0,025 км/кв.км. и е по-ниска от средната в страната - 0,031 км/кв.км. Изградените автомагистрали и първокласните пътища обслужват предимно северната половина на района.
-
Дължината на електрифицираните главни и второстепенни жп линии е 40,2 % от общата дължина на жп линиите в района, т.е. по–нисък относителен дял от средния в районите от ЕС 25 – 50 %. По достигната степен на удвояване и електрификация на жп линиите Южен централен район е на последно място в страната.
-
В подкрепа развитието на граничните и периферните планински райони, е необходимо да бъдат предложени мерки, които да акцентират върху диверсификация на тяхната икономика и развитието на местната инфраструктура, в т.ч. чрез подобряване на условията за трансгранично сътрудничество на основа на откриване на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. Препоръчва се да бъдат разработени допълнителни мерки за сътрудничество в граничните планински общини, чрез които да се използва специфичният им потенциал за развитие.
ІІ. АКТУАЛИЗИРАН SWOT-АНАЛИЗ
На базата на актуализирания анализ на икономическото състояние и тенденции, на ситуацията в социалния сектор, на развитието на техническата инфраструктура и екологията, са идентифицирани актуалните силни и слаби страни на Южен централен район (вътрешни фактори и условия на развитието), като са очертани и благоприятните възможности и потенциалните заплахи, породени от въздействието на външната обкръжаваща среда.
СИЛНИ СТРАНИ
|
СЛАБИ СТРАНИ
|
1. Големите градове в Южен централен район - Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян и Кърджали изпълняват ролята на двигател на стабилно икономическо развитие и трудова заетост с възможности за по- високи нетни приходи от продажбите.
2. Сравнително равномерно разпределена градска мрежа на територията на ЮЦР, което дава възможности за потенциален достъп на населението от периферните не градски територии до услугите и възможностите в градовете.
3. Наличие на Европейски транспортни коридори 4,8 и 9, които интегрират района в европейски и глобален план.
4. Положителна тенденция в развитието на туризма /сезонен и алтернативен-спа, екологичен, спортен, ловен, конгресен туризъм и др.).
5. Разнообразен туристически потенциал в ЮЦР/ природно и културно наследство/, което позволява устойчиво развитие на туризма.
6. Сравнително добре развита транспортна инфраструктура.
7.Изграждащи се нови ГКПП с Гърция. 8.Наличие на потенциал за използване на възобновяеми енергийни източници.
9. Добре развит сектор на микро и МСП.
10. Съхранено биоразнообразие и наличие на множество зони по Натура 2000.
11.Наличие на научно-изследователски и университетски центрове.
12.Наличие на квалифицирани кадри в сферата на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, текстилната и обувната индустрия, балнеолечението и туризма.
13.По-добро управление на отпадъците от екологичен завод за преработка на битови отпадъци в с. Шишманци.
|
1. Незадоволително състояние на транспортната инфраструктура и вътрешно регионални диспропорции на техническите й параметри, включително липса на пътища от висок клас в периферните и югозападните територии.
2.Наличие на територии, значително отдалечени от жп мрежата.
3.Амортизирани водопроводи и проблеми с водоснабдяването на населените места.
4.Ограничен достъп до Интернет на малките населени места.
5.Бавен темп на модернизация на индустриалния сектор и ниска производителност на труда.
6. Ниска степен на развитие на газопроводна мрежа.
7. Съществени различия между селските и градски области /демографски профил, образование, здраве, достъп до основни услуги, инфраструктура/ в ЮЦР.
8. Недоразвита екологична инфраструктура и наличие на екологични проблеми – замърсявания на въздуха, шум, замърсявания на почвите и др.
9.Вътрешно регионален дисбаланс в разпределението на нивото на безработица. 10.Слабо развитие на селското стопанство.
|
ВЪЗМОЖНОСТИ
|
ЗАПЛАХИ
|
1.Развитие на Европейските транспортни коридори като част от европейската транспортна мрежа.
2.Разширяване на трансграничното сътрудничество с Гърция и Турция, транснационалното сътрудничество и междурегионалното сътрудничество.
3. Достъп до финансови ресурси за подкрепа на развитието от фондовете на ЕС.
4. Увеличаване производството и търсенето на екологично чисти продукти.
5.Разширяване на бизнес контактите и достъпа до нови технологии и пазарен опит в резултат на членството на страната в ЕС.
6.Разширяване на позициите на ЮЦР на международните туристически пазари.
7. Използване на международно летище Пловдив за развитието на туризма.
8.Възможност за развитие на възобновяемите енергийни източници.
9. Подобряване и развитие на природното и културно-историческото наследство за постигане на устойчив растеж и развитие на ЮЦР.
10. Изграждане на индустриални и бизнес зони.
11.Възможност за използване потенциала на големите градове в ЮЦР и разширяване на положителното им въздействие върху периферните територии.
12.Подобряване връзката между наука, бизнес и посреднически организации и развитие на публично- частни партньорства.
13.Подобряване процеса на децентрализация и делегиране на повече правомощия на местно и регионално ниво.
14.Възможност за сътрудничество между общини, партньори и заинтересовани страни в разработването и изпълнението на съвместни проекти.
|
1.Неблагоприятни демографски тенденции, застаряващо население и миграция.
2.Природни рискове- наводнения, свлачищни процеси, горски пожари и др., включително с трансграничен характер.
3. Влошаване на екологичното състояние на ЮЦР.
4.Недостатъчен капацитет на общините за усвояване на средства от фондовете на ЕС.
5.Емиграция на млади и квалифицирани специалисти в други по-развити райони и страни от ЕС.
6. Глобалните промени в климата.
7. Присъединяването на страната към ЕС води до ограничен достъп до България, и в частност до ЮЦР на традиционните и важни туристически пазари /необходимост от визи/.
|
ІІІ. АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ИНТЕГРИРАНО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Настъпилите промени в институционалната, нормативната и обществената среда, промяната на териториалния обхват на районите на ниво 2, включително на ЮЦР, както и необходимостта от по-силно интегриране на процесите по програмиране и реализация на политиките, с фокус върху мерките за развитие, в т.ч. и тези финансирани със средства от ЕС, определят рамката на действията за актуализиране на политиката за регионално развитие.
Препоръки за актуализация от Междинната оценка и Междинния доклад за изпълнение на РПР (2007-2013) за периода до 2010 година
Положителният опит от подготовката и наблюдението на РПР е подходяща база за преминаване към ново поколение програми за развитие, които отчитат по-ясно спецификата на икономическите и социалните проблеми на национално и регионално ниво и същевременно акцентират върху основните приоритети за развитието на ЕС. Подходът към актуализацията на РПР се обуславя както от разпоредбите на § 4 от ЗРР (2008) – изискването за привеждане на РПР в съответствие с разпоредбите на закона и настъпилите промени в средата, така и от актуалните предизвикателства пред политиката за регионално развитие. Конкретно това предполага:
- Привеждане на структурата и съдържанието на документа в съответствие с чл. 11, ал. 3 на ЗРР (2008).
- Анализът на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на района следва да бъде стандартно структуриран във всички РПР и кратък, представящ коментар по специфичните проблеми на района в контекста на целите на НСРР.
- Формулиране на целите и приоритетите на РПР, по начин, който осигурява прякото им обвързване с тези на НСРР и оперативните програми, както и обособяване на тези, за чието изпълнение ще бъдат осигурени само национални средства. Необходимо е и осигуряване на приемственост между определените цели и приоритети на РПР (2005) и новите цели чрез таблица за съответствие.
- Определяне на всички възможни източници за финансиране на определените мерки – национални, от ЕС и др., които допринасят за осъществяване на политиката за регионално развитие в ЮЦР.
- Интегриране на процесите по наблюдение и оценка с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС.
Визията, целите и приоритетите на актуализирания Регионален план за развитие на Южен централен район за периода 2011-2013г. са формулирани въз основа на актуализирания социално-икономически анализ и SWOT-анализ, като е отчетен новия териториален обхват на района, валиден от 01.01.2007г., проекта на актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011-2015г., на разработените оперативни програми за периода 2007-2013г., финансирани от фондовете на ЕС и новите цели и приоритети на Кохезионната политика на ЕС.
Регионалният план за развитие на Южен централен район отговаря на главните приоритети за развитие на ЕС и утвърдените оперативни програми за програмния период 2007-2013 година. В този аспект, регионалният план, приет през месец декември 2005 г. не се нуждае от коренна промяна на логиката на интервенции и посоката на развитие на района, а на базата на вече актуализирания документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие 2011-2015 г. и определените в оперативните програми области на въздействие за периода 2007-2013 г. следва да се преструктурира и прецизира, с оглед постигане на съответствие между целите на регионалната политика и финансовите инструменти за реализацията и.
Извършените корекции в стратегическата част на регионалния план за развитие целят да осигурят съответствие на РПР с действащите инструменти за подкрепа на регионалното развитие за периода 2007-2013. Промените са съобразени със Закона за регионално развитие и със стратегическите документи на ЕС, очертаващи новите приоритети на кохезионната политика.
При изготвяне на актуализираната стратегическа част акцента е поставен върху възможностите на местните власти, бизнеса и неправителствения сектор да инициират качествени промени на територията на региона и от друга корекциите са съобразени с промяната на териториалния обхват и социално-икономическата обстановка.
-
ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНА
При дефинирането на визията на Регионалния план са отчетени два основни фактора:
-
Пълноправното членство на България в ЕС от 1 януари 2007г.
-
Отпадането на област Стара Загора от териториалния обхват на Южен централен район.
Независимо от настъпилите изменения в социално-икономическата обстановка в района, формулираната визия запазва своята актуалност и изменения не са наложителни:
Южен централен район – проспериращ европейски регион с балансирано развитие на основата на местните ресурси, предпочитано място за живот и бизнес, с висок жизнен стандарт, осигурен от конкурентноспособна икономика.
Постигането на визията е невъзможно без по-висока производителност, конкурентноспособност, заетост, доходи, потребление и по-високо образование.
-
СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
-
Стратегическа цел 1. „Намаляване на вътрешно регионалните различия и подобряване на средата за живот и бизнес в Южен централен район чрез инвестиции във физически и човешки капитал”;
-
Стратегическа цел 2. „Приближаване до средните равнища на развитие на регионите в ЕС, чрез повишена конкурентноспособност на икономиката на региона, основана на местни ресурси, нови технологии и иновации”
-
ПРИОРИТЕТИ
Определените приоритети и специфични цели взаимодействат на всички нива, като се търси постигането на синергитичен ефект, в резултат на взаимодействието на основните факторите на регионалното развитие, икономика, екология и социално развитие, които да спомогнат за постигането на балансираното и устойчиво развитие на Южен централен район.
Целта на извършените изменения е постигането на по-тясно обвързване със стратегическите цели на националната и европейската регионална политика и Оперативна програма “Регионално развитие” за периода 2007-2013 г. В допълнение, корекциите са насочени към избягване на дублирането, като се търси по-тясна допълняемост между отделните приоритети и специфични цели за развитие на района и подчертаване на неговите предимства с оглед постигане на определените визия и стратегически цели.
От приетия през месец декември 2005 година Регионален план за развитие на Южен централен район, отпадат следните приоритети:
-
Приоритет 4 „Опазване, възстановяване и устойчиво ползване на природното и културното наследство”. С извършените промени по отношение на териториалния обхват на района част от заложените интервенции не са актуални. От друга страна в приоритета фигурират мерки, които са свързани с директни плащания по НАТУРА 2000 чрез Програмата за развитие на селските райони. В допълнение, останалата част от мерките и подмерките намират отражение във формулираните приоритети и специфични цели. По този начин се избягва дублирането на интервенциите.
Приоритет 1 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика, базирана на знанието и местните ресурси”
Приоритет 1 обединява следните два приоритета с насоченост развитие на икономическия потенциал на Южен централен район:
-
Приоритет 1 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика, базирана на знанието”;
-
Приоритет 5 „Развитие на икономика, основана на местните ресурси”;
Освен икономическата насоченост на двата приоритета, съществува допълване между тях, което обуславя тяхното обединение. Така ясно и логически може да се определи посоката на икономическо развитие на региона чрез фокусиране на интервенции.
Продуктивността на регионалната икономика определя до голяма степен нейната конкурентноспособност в национален и международен аспект. Повишаването на производителността на местната икономика преминава през модернизация на производствените мощности, изграждането и развитието на мрежи от взаимосвързани предприятия, подобряване на физическата инфраструктура, осигуряваща растеж и рационално използване на богатия туристически потенциал. Изграждане на ефективна малка и средна по мащаб бизнес инфраструктура за насърчаване на регионалните и местните инвестиции и привличане на преки чуждестранни инвестиции. Насърчаване на предприемаческите умения и бизнес инициативи при създаването на нови гъвкави високопродуктивни и технологични предприятия и мрежи от фирми.
Специфична цел 1.1: „Създаване на клъстери и развитие и внедряване на иновациите и технологично обновление на средствата за производство”
Сподели с приятели: |