Приготвяне на лечебни и козметични средства от билки
Приготвяне на отвара (Decoctum). Това е воден извлек от растителни суровини (листа, кора, корени, цвят, стъбла, гшодчета и др.), получен след продължително нагряване на водна баня. За целта изходната суровина се нарязва, счуква или стрива и се поставя в предварително затоплен емайлиран съд, след което се залива с вода (най-често в съотношение 1:10). Съдът се захлупва и се поставя на водна баня за 1/2 час от завирането на водата, като сместа често се разбърква. Оставя се да поизстине (около 20 минути) и се прецежда. Може да се използва леко затоплена или охладена. Съхранява се до 3 денонощия, за предпочитане в хладилник, но най-добре е да се приготвя ежедневно.
Приготвяне на запарка Infusum). Представлява воден извлек от растителна суровина (плод, листа,цвят,стъбла и др.),получен чрез заливане с вряла вода в емайлиран съд (в съотношение от 1:10 до 1:30), който веднага се похлупва. Оставя се да се запари и изстине за около 30 - 40 минути, след което се прецежда. Запаркат; се използва веднага след получаването, като най-добре е да се при готвя за деня. Може да се съхранява в хладилник, но за не повеч от 3 денонощия.
Приготвяне на студен воден извлек. (Infusa frigida paratum) Приготвя се чрез заливане на изходната суровина (плод, цвят листа, корени и др.) с определено количество студена дестилира на или преварена вода (16-18° С). Оставя се да кисне в захлупен емайлиран съд 8-10 часа при стайна температура, след което с прецежда. Съхранява се за няколко дни в хладилник.
Приготвяне на настойка (Tinctura). Тя е течен извлек, получен без нагряване от растителни суровини (плод, цвят, листа, корени, кос тилки и др.) чрез накисването им за определено време във водно спиртен, спиртно-етерен разтвор или само в спирт или силна водк; или ракия (40 - 50°). За целта суровината се раздробява, залива се с течността (в съотношение 1:10), съдът се захлупва и се оставя да прес той 1-2 седмици, като от време на време се разклаща. След това разтворът се прецежда, остатъците се изстискват добре и се остав: да се утаи. Получената настойка трябва да е бистра. Съхранява о най-добре в хладилник.
Приготвяне на екстракт (Ехtractum). Представлява концентриран извлек, получен от растителни суровини (плод, листа, цвят кора, корени и др.) чрез екстрахиране с подходящ разредител (спирт, спиртно-воден разтвор и др.). Обикновено се получава при лабораторно-фабрични условия под форма на течен, гъст и сух екстракт с ниско съдържание на влага (до 5%).
Приготвяне на билкови смеси (Species). Това са водни извлещ от различни растителни дроги или суровини (плод, цвят, листа и др.), получени чрез изваряване в чайник или емайлиран съд Обикновено се приготвят от комбинация от няколко растителш вида. За целта дрогата или суровината се нарязва и залива с вода а след завирането се прецежда. Може да се съхрани за няколко дни в хладилник.
Получаване на натурален сок (Succus naturalis). Той може да се получи по няколко начина: чрез пресоване, центрофугиране, изцеждане, дифузия и др., като общото при тях е механичното разкъсване на растителните тъкани и разрушаване на техните клетки.
Преди да се пристъпи при домашни условия към извличането на сока, независимо от избрания начин, растителните части първоначално се измиват обилно с вода от повърхностното замърсяване (прах, пръст и др.). Ако са пръскани с различни пестицидни и други препарати, което създава опасност да преминат в сока, те се накисват за 5 - 10 минути във вода, след което се измиват обилно със студена вода. Във всички случаи е за предпочитане да се подбират екологично чисти растителни продукти. Не трябва да се използват метални съдове, тъй като от прекия контакт на растителния сок с тях протичат химични реакции, разрушаващи до известна степен една от главните полезни съставки на растенията - витамин С. Растителният сок може да се съхранява за по-дълго време в хладилник.
Приготвяне на мехлем (Unguentum). Една част изсушена и нарязана на дребно дрога (листа, стъбла, цветове, коренища или др.) се изсипва в съд със затоплена и разтопена доброкачествена не-осолена свинска мас (10 части). Сместа се разбърква добре, ври 5 минути, след което съдът се захлупва, оставя се да изстине и така престоява 1 денонощие. След това сместа отново се подгрява до разтопяване, прецежда се през ленена кърпа или тензух и се разлива в подходящи малки пластмасови или стъклени съдчета. Съхранява се за дълго време в хладилник.
Приготвяне на масажно и разтривно масло (Oleum). За целта 1 част надробени на ситно растителни части от определен ароматен растителен вид се насилват в бутилка до гърлото (без да се натъпкват), след което се заливат догоре с растително масло (слънчогледово -олио, маслинено - зехтин, бадемово, рапично, царевично, фъстъчено, кокосово и др.) и бутилката се запушва. Оставя се да престои 2 седмици на слънце или в близост до отоплителен уред, след което сместа се прецежда през марля и се налива в чиста бутилка. Съхранява се в хладилник за продължително време. Преди употребата маслото леко се затопля до телесната температура. Разтривните масла стимулират функциите на кожата, като образуват защитен слой върху нея и я предпазват от преждевременна загуба на влажност, поддържайки я еластична. А ароматът, излъчван от етеричните масла, отпуска, тонизира и леко възбужда нервната система. Освен това, тъй като не съдържат емулгатори и консерванти, тези масла не дразнят кожата.
ароматолечебни и фитокозметични процедури
Ароматотерапията и фитокозметиката се основават на целебните свойства на растителните (в някои случаи и на животински) ароматни вещества или на получените от тях активни субстанции (етерични масла и др.). Тяхното лечебно и козметично действие може да се осъществи чрез различни процедури, като инхалации, ароматни вани, масажи и разтривания, гаргари и жабурене, комп реси и лапи, фитокозметични маски и др.
Инхалации
Инхалациите с ароматни вещества представляват жлечебна и профилактична процедура на вдишване през носа и устата на активнодействащи целебни ароматни летливи вещества. Те са два вида: естествена, която се осъществява сред природата при вдишване на ароматни летливи вещества от атмосферния въздух (в иглолистни и евкалиптови гори, край прибоя на морските вълни, край водопади и др.), и изкуствен се провежда с помощта на специални апарати - инхалатори (фиг. 20) или саморъчно приготвени приспособления за вдишване (фиг. 21). Инхалациите при домашна обстановка се провеждат чрез системни процедури, продължаващи определено време. Вдишваното вещество може да е под формата на пара, аерозол, прах, пулверизирана течност и др. При из ползване на фабрични инхалатори лечебните ароматни вещества постъпват от апарата директно в дихателните пътища (във вид на парна струя или сгъстен въздух).
Там диспергираното ароматно вещество бързо влиза в контакт с повърхността на лигавиците и се всмуква в кръвта. Непосредственото въздействие на лекарственото вещество върху лигавицата на дихателните пътища е особено ефективно при лечение на остри и хронични респираторни възпаления.
Фиг. 20. Съвременен фабричен инхалатор за инвидуална процедура
Фиг. 21. Просто домашно приспособление за инхалиране чрез покриване па съда и главата с хавлиена кърпа.
Чрез инхалациите дихателните пътища се овлажняват и дезинфекцират, подобрява се кръвоснаб-дяването им, подпомага се отделянето на слуз и се предотвратява възпалителният процес. При провеждане на инхалация трябва да се съблюдават някои основни правила: да не се отвлича вниманието на инхалиращия с разговори, пушене, четене, пеене, хранене и пр.; процедурата да не се извършва непосредствено след хранене, тъй като се нарушава коремното дишане. Препоръчва се инхала-цията да се провежда 1 - 1 1/2 часа след ядене; продължителността трябва да е от 1 до 3 минути 3 - 5 пъти дневно. По време на процедурата инхалиращият трябва да е седнал удобно, така че движенията на дихателната мускулатура и диафрагмата да са свободни, за да се осигури максимално дълбоко вдишване. Трябва да се свалят всички допълнения към облеклото (яки, сутиени, колани, вратовръзки и пр.), които биха затруднили и ограничили дихателните движения. Важно условие е приучването към бавно и дълбоко вдишване с последващи къси паузи на задържане, с което значително се увеличава количеството на поетите аерозолни частици. Смята се, че оптимално задържане на лечебните съставки в дихателните пътища се постигя при честота на дишането 6 - 8 пъти в минута.
Според лечебното си действие инхалираните вещества могат да бъдат отхрачващи, противокашлечни, съдосвиващи, бронхоспазмолитични, противовъзпалителни, антибактериални и пр. Профилактичното им действие се изразява в стимулиране защитните сили на организма и насищането му с ароматни лечебна вещества. Инхалациите действат много добре профилактично и лечебно при остри и хронични заболявания на горните дихателнг пътища, при бронхити, фарингити, ларингити, трахеити, ринити синузити, полипи в областта на носа и фаринкса, бронхиална астма. Действат добре и при атрофични катари на дихателните пътища, тъй като овлажняват лигавицата, втечняват засъхналия секрет и улесняват изхвърлянето му, като подобряват очистителната функция на ресничестия епител. При заболявания на носа и носните синуси трябва да се вдишва и издишва без напрежение през носа, а при заболяване на глътката, трахеята, бронхите и белите дробове - през устата.
Трябва да се знае, че са противопоказни при кръвотечение от носа, кръвохрачене, при белодробни и сърдечни заболявания, съпроводени с явления на изразена сърдечно-съдова дихателна недостатъчност, при напреднали стадии на хипертонична болест (повишено артериално налягане). Ето защо винаги при започване на инхалационни процедури е наложителна консултация и предписание от лекар специалист.
Видове инхалатори. За индивидуални инхалации в болнична обстановка в отделните страни се предлагат различни конструкции фабрично изработени инхалатори (фиг. 22). За инхалации при домашна обстановка широко приложение намират портативните индивидуални парни инхалатори, при които ароматната лекарствена течност се поема под форма на аерозол. Тяхното принципно устройство се основава на бързо загряващ до кипене нагревател, вследствие на което интензивно се отделят под налягане водни пари , с температура около 60° С.
Фиг. 22. Различни конструкции и типове фабрични инхалатори
По тази причина инхалирането трябва да се извършва на разстояние 10 - 15 см от изходния отвор.
За домашни нужди, на работното място и по време на пътуване се използват портативни джобни инхалатори, предназначени за индивидуално инхалиране на ароматни лечебни аерозоли, особено при спешна необходимост (например за прекратяване на астматичен пристъп или остра кашлица). Има и специални джобни инхалатори с автоматично приспособление за дозирано впръскване на целебното ароматно вещество. Като модификация на индивидуалните джобни инхалатори са херметично затворените аерозолни опаковки, при които в момента на прилагането се осъществява изпаряването на летливото лечебно вещество (фиг. 23).
Фиг. 23. Джобен аерозолен инхалатор
Известни са джобните инхалатори марки Астмапент, Инхафон, Инхакамф, Инхалипт, напълнени с готова лекарствена смес (камфорово, ментово, евкалиптово масло и др.). Други (напр. инхалаторът Махолд) имат пулверизатор, който преди употреба се напълва с желаното етерично масло или с друго растително ароматно вещество.
За парни инхалации може да се използват и саморъчно приготвени приспособления. За целта в подходящ съд с кипяща вода (4 - 5 чаени чаши) се слагат: 1 - 2 чаени лъжички счукани изсушени евкалиптови листа;няколко капки хвойнов екстракт, ментолов или карамфоров спирт; ½ -1 чаена лъжичка ментово, здравцово, евкалиптово или друго етеричш чаена лъжичка луков сок (за целта чесънът или лукът се настъргват на кухненско ренде и се прецеждат през ситна цедка или 3 слоя марля). За инхалация е необходимо парата да се „улови” с предварително приготвена картонена фуния;широкият й отвор се поставя над съда с кипящата течност, а през тесния отвор на фунията се вдишват парите (фиг. 24). Инхалацията може да се извърши и без фуния, но тогава е необходимо съдът да се покрият с хавлиена кърпа (вж. фиг. 21). Пре продължителността на процедурата да е 2-3 минути, като се извършва 3-5 пъти дневно.
Фиг. 24. Просто и саморъчно приготвено приспособление за инхалация с помощта на чайник и катранена фуния.
Приспособлението за инхалиране (по Капков и Астапенко) много просто устройство (фиг. 25), при което се използва чайник (емайлиран или порцеланов) с капаче, парче бинт или марля(с размери 100 х 40 см),
Фиг. 25. Домашно приспособление за инхалиране ( по Капков и Астапенко).
ренде и източник на етеричномаслени стителни вещества (лук, чесън, хрян, лавандула, здравец, боро-връхчста или иглички и др.). Например, ако се използва чесън, рендето се настъргват 3-8 скилидки и с тази кашица веднага се мазва цялата повърхност на бинта или марлята, за да не "отлетят" етеричните масла. После бинтът бързо се пуска на дъното на празния чайник и отворът се покрива с капачето. Поставя се връхчето на чучурчето в устата, притискат се двете ноздри с пръсти и започва бавно вдишване на чесновия аромат в продължение на 5 - 8 минути. Издишва се през носа (издишаният въздух не бива да попада обратно в чайника). При повтаряне на процедурата са нужни нов бинт и нова порция чеснова кашица.
Ароматното растение се избира в зависимост от заболяването и след лекарска консултация. Още по-добре е да се вдишват парите на готови етерични масла, които се продават в аптеките. За целта парчето бинт се намазва с желаното етерично масло и се пуска на дъното на чайника.
Универсалното приспособление за инхалиране (по Капков и стапенко) също може да се направи с подръчни средства. За целта са нужни малко стъклено бурканче с пластмасова капачка и две силиконови, гумени или пластмасови тръбички с диаметър около 10 мм. В капачката се пробиват две дупки така, че тръбичките лесно да се закрепят в тях, и тя се поставя върху бурканчето. Слага се долният край на по-късата (12 см) тръбичка под ъгъл 45° и през отвора в капачката се пуска до дъното на бурканчето, а втората тръбичка се пуска през капачката само на 1 см. Парите на лекарствените ароматни вещества се вдишват през по-дългата тръбичка (вж. фиг. 25). Универсалността на приспособлението се състои в това, че в бурканчето може да се постави както намазан с чеснова кашица бинт, така и то да се напълни до половината с отвара от ароматни лекарствени растения (мента, евкалипт, лайка, градински чай, мащерка) или с воден разтвор от готово етерично масло (1 капка на половин бурканче вода). Температурата на сместа не бива да надвишава 45 - 55° С, а за да се получи тази температура, приспособлението се поставя в подходящ съд с вода, нагрята до 70° С. При вдишване през по-дългата тръбичка в инхалатора се получава разреждане, а влизащият в горщата отвара през другата (късата) тръбичка въздух се превръща в безброй мехурчета, обогатени с етерични масла.Нагретите пари трябва да се вдишват през устата, а издишването да става през носа. За поддържане на необходимата температура за инхалиране водата в съда може да се подгрява с обикновено бързоварче с мощност 300 - 500 вата.
Инхалаторното приспособление тип "палатка" (на Вилар) е много популярно в Германия. В такава "палатка" се правят инхалации най-вече на малки деца, но винаги с придружител (напр. родител). Приспособлението се прави по следния начин: към облегалката на стол се привързва и разтваря чадър. Върху него се поставят три спални чаршафа (по възможност по-плътни) и се закрепват един към друг с щипки за пране. Детето и придружителят трябва да са обути в топли чорапи, с долно бельо и по хавлия. Широк и устойчив съд се напълва до половината с кипяща вода. В нея се пуска една шепа цвят, например от лайка. Съдът се поставя в импровизираната палатка, като е желателно да се подгрява леко отдолу, за да не изстине бързо разтворът. По-обилно образуване на пара се постига, ако във водата се пуснат нагорещени камъни. Температурата на течността не трябва да спада под 50° С. Желателно е след около 10 минути да се пуснат във водата още нагорещени камъни. След около 2 минути палатката се изпълва с пара. Тогава придружаващият сяда на стола, взема детето в скута си и затваря входа на палатката. Инхалацията продължава 8 -10 минути (максимум 15 минути). По този начин майката или бащата също могат да се лекуват при простуда. След завършване на процедурата детето с придружителя лягат завити в леглото или обличат затоплени дрехи, за да отзвучи постепенно ефектът от инхалацията. Добре е кожата на лицето да се разтрие с подходящ крем. Най-малко половин час двамата трябва да останат в затоплена стая.
При по-големите деца първоначално процедурите се провеждат с придружител, а след това сами под хавлиена кърпа без чадър, т. е. в минипалатка. В този случай съдът се поставя на маса, а кърпата трябва да е толкова голяма, че да покрива главата и съда. След 5 минути може да се пуснат горещи камъни, за да се усили образуването на пара.
При лечението на децата от простудни заболявания, (както и за профилактика) е необходима определена влажност на въздуха в спалнята им. Това се постига чрез поставяне в детската стая на съд с вода върху обезопасен нагревателен уред. Няколко капки етерично масло във водата (лавандулово, евкалиптово, ментово или лайково) подобряват въздуха в помещението и ускоряват лечението на простудата.
Инхалации може да се правят и в училище, като се използва носна кърпа, напоена с няколко капки масло от мащерка, евкалиптово или ментово масло.
В някои страни в учрежденията се поставят мощни инхалатори, в които ароматните вещества се пулверизират във въздуха с помощта на компресор. Тази процедура се практикува както с профилактична цел срещу простудни заболявания, така и за повишаване на работоспособността и премахване на умората.
Ароматни възглавници. В последно време много актуални са т. нар. "ароматни" възглавници и дюшеци (напълнени с изсушени благоуханни растения), които се ползват от страдащи от безсъние.
I билкова рецепта (за ароматна възглавница):
стръкове от дива мащерка (Hb. Thymi serp.) - 2 части
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 1 част
листа от градински чай (Fоl. Salviae off.) - 1 част
цветове от лавандула (Fl. Lavandulae off.) - 1 част
II билкова рецепта (за ароматна възглавница):
съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 2 части
стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 1 част
цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) -1 част
стръкове от дива мащерка (Hb. Thymi serp.) -1 част
III билкова рецепта (за ароматен дюшек):
пъпки от бял бор (Gem. Pini silv.) - 2 части
листа от здравец (Fol. Geranii mac.) - 2 части
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) -1 част
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 1 част
АРОМАТНИ ВАНИ
Ароматните вани са водни процедури за лекуване тика на различни заболявания. Според древен индийски трактат "билковите вани имат 10 преимущества: придават яснота на ума, свежест, бодрост, здраве, сила, красота, подмладяване, чистота, приятен цвят на кожата и привличат вниманието на красивите жени".
Ароматните вани в домашна обстановка трябва да се провеждат само след консултация и по предписание на лекар по отношение на методиката (продължителност, температура) и дозировката на ароматните вещества. Те влияят благотворно на целия организъм - спомагат за повишаване на общия тонус, за подобряване на кръвообращението и оттам за разширяване на кожните пори (с което се създава възможност за по-лесно проникване на активните ароматни вещества през тях), стимулират физиологичните реакции на кожата (частично се подобрява дейността на мастните жлези и на кожното дишане), а чрез нервните рецептори на кожата въздействат на централната нервна система. В резултат на баните се подобрява функционалното състояние на системите на организма, повишава се вътреклетъчната обмяна на веществата, което стимулира съпротивителните сили срещу неблагоприятните въздействия и спомага за задействането (включването) на компенсаторните механизми на организма. Чрез обонятелния орган целебно въздействие оказва и силната приятна миризма на използваните отвари от ароматни растения или на получените от тях етерични масла.
В зависимост от естеството на заболяването и предписанието на лекаря ароматните бани биват: прохладни (25-33 ° С), неутрални (34-36° С), топли (37-39° С) и горещи (40-42° С). Хладките и прохладни вани оказват общо тонизиращо действие, стиммулират функциите на сърдечно-съдовата и нервната система и повишават обмяната на веществата. Неутралните и топлите вани намаляват болките, понижават мускулното напрежение, успокояват нервна система и подобряват съня. Горещите вани засилват потоотделянето и обмяната на веществата, но изтощават организма.
След назначаване от лекаря на определена ароматна водна процедура водата трябва да се темперира до предписаната температура и да се провери с термометър. Времетраенето на ваните също трябва точно да се спазва. Горещите и хладките вани обикновено са най-краткотрайни (3-5 минути), топлите са със средна продължителност (10-15 минути), а неутралните вани са най-голямо времетраене (30-35 минути).
Установено е, че най-добрият лечебен ефект от топлите и неутралните вани е вечер 1/2-1 час преди сън, а на горещите и хладките - следобед към 2-3 часа. Не е желателно ароматните вани да се прилагат веднага след хранене, тъй като се натоварва сърдечно-съдовата система и се затруднява храносмилателният процес.
Ароматните вани се провеждат под различна форма:
1. Цялостна (обща) вана - потопява се цялото тяло, без главата, лията и горната част на гърдите, т. е. без областта на сърцето (фиг. 26). ). Така не се затрудняват дишането и сърдечната дейност Пациентът трябва да лежи във ваната в спокойно състояние, бе: никакво напрежение, а за удобство под главата му се поставя на-дуваема гумена или пластмасова възглавница или сгънат пешкир. Необходимото количество темперирана вода е около 200 литра;
Фиг. 26. Цялостна вана
2. Полувана (седящавана) - потопява се тялото на половина (до поясната област), като процедурата може да се съчетава с обливания и обтривания (фиг. 27). Необходимо количество вода - около 100 литра;
3. Частични вани - правят се на краката, стъпалата (фиг. 28),ръцете, таза и др. Използва се съд с вместимост 5 - 20 литра (за предпочитане с правоъгълна форма). След ваната тялото не трябва да се изплаква с чиста вода, а пациентът облича хавлиен халат и с него ляга в предварително затоплено(напр. с електрическа възглавница) легло, като се покрива до над раменете и почива в продължение на 30 - 50 минути. Като добавка за вана може да се използват готови етерични масла или есенции от ароматни растения, закупени от аптеките в емулгирана форма. Дозата за всеки вид етерично масло е отбелязана на опаковката. Обикновено за обща вана от 200 литра са необходими 7 - 10 капки до 0,5 - 1 чаена лъжичка от съответното етерично масло, което количество се изсипва във ваната с предварително темпериранйта вода и се разбърква с въртеливо движение, описващо голяма осмица.
Фиг. 27. Седяща вана: 1 - с обливане; 2 - с обтриване; 3 - в спокойно състояние.
Фиг. 28. Частична вана на краката.
Добавка за вана може да бъде и саморъчно приготвена отвара или запарка от различни части на ароматни растения. В такива случаи цялото количество изсушени ароматни билки за цялостна вана трябва да е 200-250 g. Раздробените билки се поставят в 2 - 3 -литров емайлиран съд и се запарват с вряща вода 30 минути, а за корени от ароматни растения - 1,5 - 2 часа. След това сместа се прецежда и се добавя към водата във ваната. Когато се използват пресни ароматни растения, от тях се взема около 1/2-1 килограма, поставят се в емайлиран съд (напр. кофа), заливат се с около 10 литра студена вода и се оставят да киснат 12 часа, а за корени - 24 часа. На следващата сутрин билковата смес се загрява и ври 5 - 10 минути, след което се прецежда и получената отвара се добавя към водата във ваната. За седящата вана необходимото количество отвара е наполовина, а за частичната вана - значително по-малко.
Водата с ароматните вещества в нея може да се използва още два пъти след съответното подгряване до необходимата температура.
За един курс се назначават от 12-15 водолечебни процедури, като се правят най-често през ден или всекидневно с два почивни дни през седмицата.
Ароматните вани може да се провеждат само с 1 вид ароматно растение (или извлеченото от него етерично масло), но много често се използва комбинация от различни видове, което подсилва желания лечебен ефект. Така например, според Роберт Тисерант, особено ефективни са ароматните вани със следните комбинации от етерични масла:
Сподели с приятели: |