Технически средства, използвани за физическа защита

Най-често използваните технически средства при изграждане на системи за физическа защита са датчиците. Съвременните датчици трябва да бъдат изградени на основата на модерна технология, да имат микропроцесорна обработка на сигнала, да са защитени от бяла светлина и радиоизлъчвания, да имат температурна компенсация и броячи, повишаващи защитата от фалшиви сработвания. Според физическия принцип на регистрация на движението датчиците, които са най-разпространени, биват няколко разновидности:

• 
  пасивни инфрачервени;
  
• 
  микровълнови;
  
• 
  ултразвукови;
  
• 
  активни акустични и др.
  

Има две техни особености, които трябва да се имат предвид:

• 
  стъклените прегради са непрозрачни за тях;
  
• 
  те засичат всякакъв вид движение – т.е. ще реагират и на движението на кучето или котката, които се намират в помещението, което охраняват и дори на перде разклатено от вятъра. Има датчици, които не реагират на животни. Те са по-скъпи от обикновените и имат възможност да се настройват за реагиране на движението на животни с тегло до 15 кг. или 25 кг. Тези датчици разделят всяка зона на две близки подзони. Всяка подзона има същия размер както оригиналната зона, но с половин чувствителност За генериране на аларма нарушителят трябва да задейства и двете подзони едновременно, което е нормално за човек, но за животно с малък размер и маса е почти невъзможно.
  

Съществуват два вида обемни датчици:

Цифрови обемни датчици

Магнитни датчици

Акустичен датчик

При изграждането на сигнално-охранителната известителна система на обектите по принцип трябва да се прилагат няколко рубежа за защита, като е задължително използването на датчици с различен физически принцип. Могат да се използват и комбинирани, като в един корпус се съчетават датчици с различни принципи на действие.

Най-важният елемент на сигнално-охранителната известителна система е контролният панел. И тук разнообразието е голямо, но при обектовата охрана с помощта на техническите системи за сигурност са задължителни определени изисквания към този възел. Контролният панел трябва да има достатъчно капацитет (зони), за да покрие всички вътрешни обеми и подходи на обекта. Последните разработки на мощни охранителни централи притежават софтуер за връзка и могат да работят под управлението на персонален компютър.

Тук е мястото да се спомене, че най-новата тенденция при изграждане на системи за сигурност на крупни обекти е именно съчетаването на работата на различни системи – сигнално-охранителна известителна, телевизионно наблюдение, пожароизвестяване и система за контрол на достъпа под управление, които вече се използват масово и в дейността на българските частни охранителни дружества.

4.2.3. Технически средства, използвани при осъществяване на пропускателен режим

Чрез контрол на достъпа се контролира сигурността на големи пространства като търговски площи, производствени бази и цехове, административни сгради и помещения и др. Системата дава възможност за ограничаване на свободния достъп, разпознаване и недопускане на територията на охранявания обект на нежелани лица, както и извършване на съмнителни действия в контролираните зони.

Пропускателният режим може да се осъществи и чрез изграждането на периметрова система за охрана. Доскоро на периметровата охрана се гледаше като на чисто пасивна физическа бариера срещу достъпа, днес реалностите правят все по-наложително прилагането й като активно средство, което да отчита опита за проникване и същевременно да отреагира така, че да предотврати или забави нежеланото проникване. Системата за периметрова охрана е съвременно активно средство, което отчита, анализира и алармира за проникването на лица и обекти в охранявана зона, без да изисква постоянно наблюдение от човек (охранител). Системите за периметрова охрана може да се използват за охрана на офис сгради, частни домове, открити площи и полета, промишлени и индустриални обекти, складови бази и много други. Изграждането им изисква специално проектиране, тъй като се вземат под внимание много фактори: тип и конструкция на ограда (ако има такава), размер на охраняваната зона, релеф, залесяване, застрашени зони и други. Целта на периметровата охрана е да се обхване желаната площ и при нарушаването й да се сигнализира контролният център за точното местонахождение на нарушението със звуков или друг сигнал. Системата може да управлява автоматизирано други устройства като подвижни камери, които да приближат, фокусират и заснемат видео материал за нарушителя, врати и други изпълнителни устройства.

Съществуват няколко вида професионални системи за периметрова охрана: инфрачервени бариери, микровълнови бариери, сензорен кабел – по огради и/или под земята, термокамери.

Инфрачервени бариери

Микровълнови бариери

Сензорен кабел

За да се усъвършенства пропускателният режим в охранявания обект, може да се изградят и системи за контрол на достъпа.

Чрез контрол на достъпа се контролира сигурността на големи пространства като търговски площи, производствени бази и цехове, административни сгради и помещения и др. Системата дава възможност за ограничаване на свободния достъп, разпознаване и недопускане на територията на охранявания обект на нежелани лица, както и извършване на съмнителни действия в контролираните зони.

Модерните системи за контрол на достъпа са с възможност за идентификация, проследяване и регулиране на работното време и достъпа на хора в определени обекти или части от тях, архив на регистрирани събития и справки за минали периоди, сигурност и комфорт при достъпа до обекта, лесна и удобна работа с безконтактни карти.

Термовизионна камера и термовизионни изображения

Служителите, работещи във фирмата, в която е инсталирана системата за контрол на достъпа, притежават специални електронни идентификатори (магнитни идентификатори на пластмасова карта или чип карти), които съдържат лични кодове за достъп. Четецът, инсталиран на входа на контролираното място/зона, получава код от идентификатора. Информацията, получена в системата за контрол на достъпа, се сравнява с тази в базата данни, въз основа на което системата решава дали приносителят на идентификатора може да премине на защитената територия. В случай на разрешение за преминаване, системата задейства устройства като електро-механични брави, механични врати или метални завеси. В противен случай вратите са блокират, възможно е и включване на аларма. Информацията за всяко влизане и излизане от определено помещение или зона може да се съхрани, след което може да се използва за различни справки и анализи. Структурата на системата позволява да бъде модулно изграждана и настройвана според конкретните нужди.

Контролери за контрол на достъпа

Средства за осъществяване на пропускателен режим

Развитието на техниката и технологиите през последните години позволява и използването на биометрични методи за пропускателен режим, които се основават на информация, присъща на определен индивид.

Системите за биометричен контрол са разработени на базата на модерни технологии за разпознаване на образи и криптиране на информация. Тези системи обезпечават високо ниво на сигурност и са приложими не само за контрол на достъпа, а и в много дейности, изискващи надлежна идентификация на лицата. Биометрията комбинира методи за уникалното разпознаване на хората, базирано на присъщите им физически или поведенчески черти. Тези методи се използват за идентифициране на хората като контрол за достъп. Биометрията се използва също за следене на индивиди, които са под полицейско наблюдение.

Биометричните характеристики могат да бъдат разделени на две основни групи:

• 
  Физиологически – това са характеристики, свързани с тялото. Примери за това са пръстовите отпечатъци, разпознаване на формата на лицето, ДНК, геометрията на дланта, разпознаване на ириса (което заменя в голяма степен сканирането на ретината) и др.
  
• 
  Поведенчески – това са характеристики, свързани с поведението на човека – тембър на гласа, ритъм на писане, походка и др.
  

Биометрични методи за разпознаване на лица, изполвани при пропускателен режим

Доказването на автентичността на потребителя в системите за контрол на достъпа е процес, протичащ на два етапа. В първата фаза съответен уред сканира индивидуалните данни на потребителя (електронните индентификатори) и ги записва в списък. Уникалните индивидуални свойства се извличат и конвертират в отделни шаблони, които се записват като криптирани цифрови данни. Във втората фаза потребителят отново преминава през процеса на сканиране, резултатът от което се сравнява с шаблоните от базата данни. По такъв начин той получава или не получава достъп и се осъществява контрол върху работното време, отсъствията и редовността на графика на персонала. Тези системи са приложими за фирми и предприятия, където мениджърите желаят да могат да правят различни справки: дневни, месечни, годишни; за моментното състояние на присъствията – справка за наличен персонал; справка за персонал, разпределен по отдели; справка за изработени часове; отсъствия, закъснения, извънредни часове, командировки, неспазване на работното време и др.

4.3. Охрана на мероприятия

Дейността по охрана на мероприятия е комплекс от действия, насочени към осигуряване на спокойното и безпрепятствено протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер.

Масовите прояви (мероприятия) обикновено са предварително планирани по място, време, цел и брой участници, масови събирания на хора. Организацията и редът за провеждането им се уреждат от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ).

В зависимост от повода и целта на организаторите различаваме следните видове масови мероприятия:

• 
  събрания на открито или митинги;
  
• 
  манифестации (шествия);
  
• 
  автоколони и др.
  

1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната;

2. застрашават обществения ред в съответното населено място;

3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;

4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Частните охранители, осигуряващи опазването на обществения ред и безопасността на гражданите при провеждането на масови мероприятия установяват и поддържат непрекъснат контакт с организаторите на мероприятието. Те съдействат на организаторите за успешното осигуряване на масовото мероприятие. Задължени са да не допускат нарушения на обществения ред на територията, където непосредствено се провеждат такива мероприятия. Целта на охранителните действия е предотвратяване и пресичане на възможни престъпления и нарушения на обществения ред чрез осигуряване на строго спазване на установения ред от участници и зрители.

За осъществяването на масово мероприятие от типовете „събрание на открито” или „митинг” организаторите му уведомяват писмено кмета на общината или кмета на кметството, на чиято територия ще се провежда то най-малко 48 часа преди началото му. В молбата за провеждане те трябва да посочат съдебната регистрация на организацията, която официално представляват, непосредствения организатор, както и целта, мястото и времето на мероприятието. Законодателят предвижда в неотложни или специфични случаи уведомяването на общинските власти да се направи в еднодневен срок. С цел гарантиране на безопасност на участващите и улесняване дейността на охранителите не се разрешава провеждането на подобни мероприятия в тъмната част на денонощието – от 22:00 до 6:00 часа.

При охраната на събрания и митинги на открито охранителите не допускат граждани, които:

1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;

2. са в очевидно пияно състояние;

3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.

Организаторите на масовото мероприятие вземат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането му, като чрез договор с частно охранително търговско дружество описват изискванията си. Длъжностните лица от общината съдействат за нормалното протичане на масовото мероприятие. Организаторите могат да поискат от общинските власти и осигуряването на подходящо помещение. Събранието, провеждано на открито и митингът се ръководят от председател. Участниците в тези масови мероприятия са длъжни да спазват указанията, дадени от председателя и от ръководителя на частните охранители за опазване на обществения ред. Нарушителите се отстраняват от провеждането на масовото мероприятие от охранителите-изпълнители. За нарушители се смятат лицата, които с поведението си пречат за провеждането му или грубо нарушават обществения ред.

Натрупаният опит в охраната на обществено-политически мероприятия (митинги, шествия, събрания на политически партии и др.) през последните 20 години позволява пред охранителите им да се формулират следните задачи:

• 
  недопускане (по възможност) на политически противници, журналисти, кореспонденти и други лица, предвидени в договорите и устните инструкции с клиента, при условие че не противоречат на закона;
  
• 
  осигуряване на помощ на организаторите и спазване на регламента за провеждането им;
  
• 
  предпазване от конфликти и изглаждане на възникнали конфликти между участниците в мероприятието;
  
• 
  пресичане на провокативни действия на различни лица по отношение на организаторите и участниците в мероприятието;
  
• 
  предпазване от конфликти между участници и полиция по маршрута за движение;
  
• 
  предотвартяване прерастването на мероприятието в масови безредици и погроми.
  

Организаторите на автоколоните уведомяват писмено кмета на общината или кмета на кметството за провеждането на мероприятието. Посочват съдебната регистрация на организацията, която представляват, както и целта, времето и маршрута на автопохода. Съгласуват в РДВР маршрута, паркингите и дължината на автоколоната. Същото се съгласува по целия маршрут за движение до крайната цел. При провеждането на мероприятието участниците в него следва да се съобразяват с изискванията на Закона за движение по пътищата, правилника за неговото прилагане, както и с полицейските разпореждания на служителите от КАТ „Пътна полиция”. Организаторите и охранителите вземат всички необходими мерки за спазване на реда на движението. Те са отговорни за подготовката и нормалното протичане на мероприятието, включително и за осигуряване опазването на обществения ред и безопасността.

Взаимодействието между организаторите на мероприятието и охранителите се провежда с цел създаване на нормални и законови основи за неговото провеждане. От особено важно значение е определянето на броя на охранителите. Той се определя в зависимост от конкретните особености и предполагаемия брой на участниците в масовото мероприятие. По време на взаимодействието се уточнява и тактиката на действие при възникване на различни ситуации. В зависимост от конкретно създалата се обстановка, тактиката може да се променя (доуточнява) в хода на мероприятието.

Преди началото на масовото мероприятие задължително се прави оглед на района (маршрута) за провеждането му. По време на огледа се обръща внимание на наличните естествени или изкуствени укрития (препятствия), които биха послужили на евентуалните нарушители на реда и нормалното протичане на мероприятието. При възможност се отстраняват предмети или подвижни заграждения – предполагаеми оръжия в ръцете на нарушителите. С цел гарантиране на нормалното протичане на мероприятието, за участие в него не се допускат лица в явно нетрезво състояние, лица, употребили наркотици или други упойващи вещества, както и такива с психични отклонения.

Кметът на общината има правото да прекрати масово мероприятие, когато то не е организирано или не се провежда по реда, установен в ЗСММ. Същото има право да стори и окръжният прокурор чрез писмена заповед. При прекратяване на масовото мероприятие участниците са длъжни да се разотидат незабавно. За това спомагат активно и частните охранители, които охраняват масовото мероприятие.

Към масовите мероприятия могат да се причислят и спортни, религиозни и културни мероприятия, които се провеждат на стадиони, на закрито в зали, салони и т.н. При охрана на такива мероприятия е необходимо да се осъществи предварителна проверка на обекта непосредствено преди започване на мероприятието. Пропускателният режим се осъществява от организаторите и определените от тях лица, които трябва да носят отличителни знаци. При сключен договор за охрана с частна охранителна фирма, служителите й изпълняват задачи с превантивен и респектиращ характер, а при нарушение се намесват по искане на организаторите или ако явна необходимост налага това.

Частните охранители, осигуряващи опазването на обществения ред и безопасността на гражданското общество при провеждането на масови мероприятия установяват и поддържат непрекъснат контакт с организаторите на мероприятието. Те съдействат на организаторите за успешното осигуряване на масовото мероприятие. Частните охранители предотвратяват и пресичат възможни престъпления и нарушения на обществения ред като осигуряват строго спазване на установения ред от участниците и зрителите. Задължени са да не допускат нарушения на обществения ред на територията, където непосредствено се провеждат такива мероприятия.

4.4. Охрана на ценни пратки и товари

Една от видовете охранителни дейности според Закона за частната охранителна дейност е охраната на ценни пратки и товари. Според текстовете на закона „Охраната на ценни пратки и товари е дейност по защита на пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството и други ценности, чието транспортиране задължително се осъществява с въоръжена охрана, специално оборудван транспорт, надеждна връзка и други технически и помощни средства за защита”.

Финансовият речник определя банковите ценни пратки като „подготвени за експедиране от или за главна каса количества от банкноти, монети, ценни книжа и скъпоценности (златни монети, злато на кюлчета, други златни предмети), перфорирани негодни за употреба банкноти с обявената им стойност”.

Към ценните товари могат да бъдат причислени ценности от различен характер като ценни книжа, акции, облигации, акцизни стоки, бандероли, кочани с билети, паспорти и др.

Тук би следвало да се обърне внимание, че към категорията на ценните пратки и товари могат да се причислят още значително количество стоки, произведения на изкуството (включително и такива, изработени от благородни метали) и др., собственик на които могат да бъдат не само банковите институции, а и други юридически или физически лица.

Охраната при транспортиране на подобни товари се осигурява от самите банки или наети от тях частни охранители. За целта всяка банка разработва инструкция за охрана, която трябва да включва:

1. ред за набиране на информация за събития, които могат да затруднят транспорта, като ремонтни работи по пътя, заледени и наводнени участъци или други затруднения, създадени в резултат на природни бедствия, задръствания, пътно-транспортни произшествия и др.;

2. ред за подготовка и инструктаж на служителите от екипа за охрана;

3. разстановка на екипа за охрана при товарене, разтоварване, претоварване, транспортиране на пари и ценности и взаимодействие с персонала за физическата защита на обекта;

4. забрана за служителите да напускат разпоредената разстановка, за да участват в товаренето и разтоварването на пари и ценности;

5. ред за свръзка при охраната на пари и ценности;

6. ред за действие на екипа за охрана при нападение, пътно-транспортно произшествие, повреда на автомобила и други екстремални ситуации;

7. ред за взаимодействие с РПУ на МВР;

8. ред за контрол при охраната на пари и ценности, в който се съдържа и забрана за инсценировка на нападение.

Като неразделна част от инструкцията се разработват и:

• 
  списък на маршрутите;
  
• 
  особеностите на всеки маршрут поотделно – опасни участъци от пътя, създаващи предпоставки за нападение, свлачища и други опасности, свързани с особеностите на пътя, места с радиосянка и други рискови зони.
  

За осъществяването на надеждна комуникация по време на съпровождането на ценните пратки се създава комуникационна система (система за свръзка). Тя трябва да отговаря на следните изисквания:

• 
  осъществяване на комуникация между изпращача, получателя и съответното/ите РПУ на МВР;
  
• 
  поддържане на висока изправност, а при необходимост и дублиране на комуникационните средства;
  
• 
  използване при комуникацията на защитени канали, кодове, ключови думи и др.
  

1. списък на екипа за охрана, в който се посочва и отговорник;

2. брой и регистрационни номера на автомобилите;

3. маршрути за транспорт;

4. материалноотговорни лица, които съпровождат парите и ценностите;

5. схема за свръзка по маршрутите;

6. конкретни предписания, свързани с особеностите на автомобилите, парите и ценностите.

При възникване на необходимост от промяна на условията на транспортиране план-графикът се актуализира.

С цел избягването на условия за създаване на предпоставки за нападения, нормативните документи препоръчват транспортирането на ценни пратки и товари да се планира и осъществява само през светлата част на денонощието. По време на транспорта на автомобилите се забранява спирането под какъвто и да е предлог. При необходимост от оказване на спешна помощ на пострадали, при различни инциденти по маршрута за движение, без да спират автомобила, охранителите се свързват чрез средствата за комуникация с дежурния, който по тел. 112 осигурява медицинска или пътна помощ на нуждаещите се. За осигуряване на безопасност при ежедневното пренасяне на пари (охрана на инкасатори) периодично маршрутите и времето на транспортирането се сменят, съгласно разработените планове. С цел запазване в тайна плана за охраната на транспорта е удачно шофьорът и охранителите да научават маршрута, времето и другите подробности по охраната непосредствено преди началото на транспортирането. Това затруднява проследяването на автомобилите и набелязването на засади от страна на престъпните елементи.

От значение е и предварителната подготовка на охранителите, участващи в охраната на пари и други ценни товари и пратки. За нейното подобряване е необходимо провеждането на специално обучение на персонала с оглед особеностите на този вид дейност. Тази подготовка може да включва както теоретични, така и практически занятия, преминаване през обичайни маршрути и отработване на различни казуси чрез инсцениране на най-често изполваните методи и прийоми от престъпниците.

Друг съществен проблем на охраната при движението по маршрутите са проверките на специализираните автомобили от контролните органи. Извън населените места те крият рискове от инсценировки и създават реални условия за нападения и грабежи. Нормативно този въпрос не е уреден и специализираните автомобили за ценни пратки и товари подлежат на проверка по реда, определен за останалите автомобили по Закона за движение по пътищата.

При транспортиране на пари и ценности на стойност над 20 000 лв. се предявяват и някои допълнителни изисквания за сигурност. Транспортирането задължително се извършва със специализирани бронирани автомобили. Същите трябва да отговарят на следните изисквания:

• 
  в тях да са обособени следните зони: за шофьора и охраната; за материалноотговорните лица с една външна врата и сейф (товарно помещение) с определена степен на съпротива по БДС EN 1143-1; вратите на зоните за шофьора, охраната и материално-отговорните лица да са оборудвани с допълнителни заключващи устройства, блокиращи възможността за отваряне отвън; автомобилът да е снабден със специално оборудвани отвори за стрелба;
  
• 
  зоните, в които са разположени шофьорът, охраната, материалноотговорните лица, двигателят, охладителната система, резервоарът за гориво и акумулаторите да са бронирани, като използваните материали да бъдат със степен на куршумоустойчивост, а бронираните стъкла да не отделят отломки;
  
• 
  гумите на бронирания автомобил да са съоръжени със система за пробег минимум 30 км след прострелване;
  
• 
  подът на автомобилите да е защитен срещу интервенция с ръчна граната;
  
• 
  да имат средства за радиовръзка, покриваща определените маршрути. При по-голям брой автомобили и пътувания може да се въведе система за локализиране на превозните средства (GPS);
  
• 
  да са оборудвани с климатични инсталации и др.
  

Самият процес на транспортирането на ценни пратки и товари реално обхваща пет етапа.

• 
  първият етап е свързан с подготовката за охрана.
  

По принцип постоянната радиовръзка е най-сигурната гаранция за предпазване срещу нападение и при наличие на екстремни ситуации. При липса на радиовръзка екипите следва да поддържат такава с териториалните поделения на полицията. Радиовръзката с териториалните поделения е затруднена основно от факта, че по принцип екипите разполагат с книжки за позивните в каналите на всяко РПУ. Изключителна опасност за такава рискова дейност съществува при положение на пълна „радиосянка”. Като се прибави и ниското качество на радиостанциите, както и даденостите от природно естество, които на места заглушават радиосигналите, следва да се изтъкне важният характер на този проблем.

От особено значение е и дейността на охраната. Безусловно тя е деликатна и отговорна дейност. Това е една специфична професия. Функциите на членовете на охраната по транспортирането на банкови ценности са:

• 
  поддържане и проверка изправността на нужното оръжие;
  
• 
  специфични действия по охраната по време на транспортирането от приемане на пратката до нейното доставяне;
  
• 
  защитни действия при нападение на автомобила в случай на пожар, транспортно произшествие, природни и стихийни бедствия и други нетипични специфични ситуации.
  

• 
  вторият етап е свързан с натоварването на ценните пратки и товари.
  

• 
  третият етап е движението по маршрута.
  

Периодично маршрутите следва да бъдат „проигравани” с цел обучение на състава. Тогава трябва да се обърне внимание на уязвимите места и особеностите по пътя, да се анализират евентуалните опасности, които могат да възникнат, както и реакцията на екипите в тези моменти. Следва да се отчитат също и измененията, ако такива са настъпили.

По-специфично е определянето на извънградските маршрути. Там обикновено се използва един и същ маршрут, а алтернативните възможности са по-малко. Въпреки това, трябва старателно да бъдат изследвани всички начини за разнообразяването им, за да не се превърнат екипите в мишена за нападение В тези случаи възможностите за периодично проиграване са по-малки, което налага по-честа и солидна теоретична подготовка.

От значителна важност са задълженията на ръководителя на екипа. Той е отговорен за сигурността и е длъжен да следи непрекъснато за всички промени, които настъпват по време на движението, дали се извършват необичайни маневри или е налице източник на опасност, да обръща внимание на необичайни заграждения, промени в сигнализацията и маркировката на пътното платно, да проявява завишена бдителност при участъци с ограничена видимост. Когато забележи подобни изменения, той е длъжен да ги съобщи веднага в дежурната част, както и да се свърже със съответното РПУ, на чиято територия се намира, като ги опише подробно.

Охраната при движение в населени места и на далечни разстояния показва някои различия. В населените места уязвимостта на транспорта е значително по-малка, поради наличието на множество МПС, граждани, учреждения и възможности за бързо реагиране при нападение. При далечни разстояния голяма част от процеса на транспортиране протича извън населени места, което е много по-удобно за поставяне на засади и извършване на престъпни посегателства. Там възможностите за определяне на алтернативни маршрути са по-ограничени, а обиколните често са икономически по-неизгодни и носят рискове за по-продължителното пребиваване на ценни пратки и товари извън банковия трезор. Това налага възприемането на по-специална тактика. Докато охраната на ценни пратки и товари в градски условия трябва да се съсредоточи върху етапите на товарене и разтоварване, то пътуването по маршрути на далечни разстояния само по себе си е етап с доста голяма степен на уязвимост и риск. За правилното му протичане в този случай е от значение задълбоченото познаване на маршрутите от охраняващите екипи. Уязвимите точки са отсечките извън населените места, по неоживените пътища, наличието на гористи местности, свлачища, тунели и др.

• 
  четвъртият етап е разтоварването.
  

• 
  петият етап е прибирането на специализирания автомобил в мястото за домуване.
  

Така описаният процес на охраната на ценни пратки и товари определя и особеностите на охраната, която се извършва при отделните етапи. Ръководството на банката и небанковата финансова институция следва да бъде запознато с рисковете, които крие транспортирането на ценни предмети и товари на далечно разстояние още преди сключване на договорите, за да бъдат предвидени ресурси в тази насока.

Натрупаният през последните години опит позволява да се направят следните препоръки:

При избора на доставчик на въпросната услуга, клиентът или възложителят на обществена поръчка следва да отчита следните критерии, свързани с професионализма и качеството на услугата:

• 
  доставчикът да разполага със специализирани автомобили (може да се видят на място или да се изискат снимки, копия на талони и сертификати) в съответствие с Наредба №І-121 от 24.06.2004 г. за реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари;
  
• 
  специализираният автомобил да е оборудван с отделен сектор – трезор и с устройство за позициониране;
  
• 
  доставчикът на услугата да има мониторинг-център за контрол на специализираните автомобили;
  
• 
  да се изясни предварително каква е отговорността, която фирмата-изпълнител поема към ценната пратка или товар;
  
• 
  застраховани ли са служителите и собствените активи, които се използват при осъществяване на дейността;
  
• 
  в каква степен са надеждни наличното въоръжение и оборудване на охранителите (средства за свръзка, бронежилетки, технически и помощни средства и т.н.).