тш
mm
111
на отделни маси са членове на правителството и управителния и отговорния състав на ЮНЕСКО. Отзад са наблюдатели от водещи учреждения.
Резюме от протоколите на техните съвещания бяха публикувани за моя изненада не в България, а в САЩ (Journal, of Suggestive-Accelerative Learning and Teaching, 1978, /3/ 3). Явно съдбата ми вече е била решена. Правителството не искаше да разпространявам в целия свят. То искаше да работя само за България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взеха ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи 10 години, до промяната през 1989 г. Нямах право да пътувам, спряха ми лекциите в университета и по телезиви-ята, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех
да говоря по телефона с чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които нямаха нищо подобно на истинската сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света.
След политическата промяна през 1989 г. отново добих свободата си и обучавах преподаватели и лекари, но не можех много да пиша, защото трябваше да работя, за да се издържам. Това е една от съществените причини защо нямам повече публикации.
СУГЕСТОПЕДИЯТА. РЕЗЕРВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА УМА
В продължителната психотерапев-тична дейност забелязах, че много мои пациенти понякога проявяваха значителни качества, надхвърлящи очакванията за възможностите на човешката личност.
Моят интерес беше привлечен от нехипнотичното дори от неклиничното будно сугестивно влияние, а от онази житейска комуникативна сугестия, която в английското значение е to offer, to propose и означава „предлага" ти да избереш. Следователно не само какво, но и как предлагам - така че за тебе това да бъде най-приемливото, най-естественото, за да стане очакваното, ти си свободен да избереш. Не да бъде някакъв диктат. Изисква се някаква подходяща оркестрация, за да се ангажират парасъзна-нието с периферните перцепции и емоционалните стимули. Комуникацията е холистична.
На тази база бяха извършени редица медицински изследвания (без хипноза и без диктуваща и доминираща клинична сугестия).
Повечето от тях публикувахме в медицинската преса. С тази така наречена от нас комуникативна сугестия, която в дадени моменти прилича на класическото изкуство, а в други - на плацебо ефекта, проведохме група изследвания, които за наша радост и за голямо учудване на колегити, бяха успешни. Тези опити постепенно се разширяваха и в други области, но главно в обучението.
Ще се опитам да предам в разбираем също и за неспециалиста вид най-същественото от моя 50-годишен опит в областта на сугестологията и 40-годишен опит в областта на сугестопедията. Ще предам еволюцията на моето мислене за резервите (неизползваните потенциални възможности) на мозъка и ума при обучението чрез разработената от мен сугестопедия, а напоследък вече и десугестопедия.
Не клиничната сугестия във всичките й нехипнотични варианти, а още по-малко хипнозата в учебния процес с тяхната псев-дотайнственост, са ме интересували някога, а също и сега. Резервите на човешкия мозък и ум и пътищата за безвредно достигане до тях са били и са досега моята голяма мечта...
Винаги съм си мислел, че ние сме, метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хитнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили. Защото всяко излизане извън социо-хипнотично внушената норма за човешки възможности се наказва. В историята на редица народи е документирана вековна традиция да се избиват кадърните, които стърчат с една глава над своите сънародници. Съществува предание, например, че древните българи преди 2-3000 години са убивали особено надарените, защото така са ги изпращали като посланици при техния бог Тангра (те са имали един бог). В по-нови времена методите са се усъвършенствали. Не се убива директно физически, но се знае как живеят и умират в пълна нищета и забрава повечето от гениите на човечеството,
които не могат (а някои може би не искат) да съчетаят „небето със земята". Примерът с Моцарт е особено типичен. Може би затова, когато срещна някой изключителен млад талант, душата ми се изпълва едновременно с радост и тъга. Мнозина не разбират защо много често казвам: „О, тя/той е изключителен талант..., sorry!" Но нещата могат и да се променят. Представяте ли си? Изведнъж талантите не са повече обект на интриги, не са повече странни и неразбираеми, не са грубо използвани и след това захъврлени от обществото, не са гладни... Ще кажете: „Това са приказки за деца. Кога хората ще станат толкова хуманни? Как ще се променят?" И вие бихте били прави, трагично прави. Но аз имах мечта. И тази мечта настойчиво ми шепнеше, говореше, крещеше: „Има метод, има форма на комуникация за „заключени богове" и за „хипнотизирани души, повярвали в своето нищожество?. Има! Има!" Този метод, тази форма на комуникация ще промени нещата. Ако това стане, всички ще се учим и ще се развиваме много по-бързо и по-творчески... и с радост... Тогава талантите няма да бъдат толкова далеч от нас. Ние ще ги разбираме и приемаме, а може би някои от нас ще се изявят също като таланти. Няма да развивам по-нататък мисълта си, защото ще кажете, че наистина навлизаме в света на приказките.
Но ето какво се случи с мен веднъж: Аз получих неочаквано един подарък. Съдбата беше решила да ми направи един голям родарък, макар че аз не заслужавах това внимание. Ето подаръкът: В психотерапевтичната си дейност веднъж имах много интересен случай. През 1955 г. един мой пациент, леяр, който посещаваше вечерно училище, ми каза: „Докторе, сега трябва да отивам на вечерно училище. Дадоха ни да научим на изуст едно стихотворение, но аз не съм отварял учебника. Ако ме изпитата да декламирам, ще е ужасно." Попитах го: „Ти слуша ли стихотворението в клас?" „О, да," отговори той., „разработихме го с
учителката". Аз спокойно му казах: „Не се притеснявай. Ако си чул стихотворението само веднъж в клас, то е вече в подсъзнанието ти. Не отказвай да говориш, започни с първата дума, която ти подсказва съзнанието." И той излезе. На следващия ден дойде в кабинета ми развълнуван и каза: „Какво направихте? Беше цяло чудо. Накараха ме да изрецитирам стихотворението. Опитах и за мое учудване, го казах цялото без грешка." Като потвърждение той ми показа бележника си с отличната оценка.
Аз самият не знаех какво точно се беше случило предния ден. Мислех, че може би съм отправил неволеви внушения за опресняване на паметта му. Случая публикувах на български език (Су-гестология, 1971, с. 20) и в САЩ (Suggestology and Outlines of Suggestopedia, 1977, p. 12).
Аз не го хипнотизирах, нито се опитах да му въздействам с нехипнотично клинично внушение. Аз просто имах с него един спокоен приятелски разговор. Бях убеден в това, което му казвах. Бях убеден. Напоследък имах няколко лекции по въпросите на спонтанната несъзнавана памет, а се осмелих и да публикувам в медицинско списание в България (Съвр. Мед. 9, 1955) статия за тези „чудеса", където между другото (стр. 74) казвах: „ И сигурно ще се учудим, ако разберем, че спирайки вниманието си изборно върху интересуващите ни за момента явления, съзнанието ни не е пропуснало да отбележи и съвсем незначителни и неинтере-суващи ни неща, особено ако ги срещаме често, като например броя на стъпалата, които всеки ден изкачваме, броя на малките стъкла, от които .е съставен прозорецът, броя на копчетата на околните ни и т.н. Трябва да подчертаем, че тези явления нямат нищо общо с подсъзнанието на Фройд."
И така, съгласно теоретичните ми очаквания (изразени отчасти и предпазливо в лекциите и статиите ми) и скромния ми тогава експериментален опит, имах в ръцете си този подарък, тази
надежда, че мечтата ми не е безпочвена. Споделях с приятели: „Има, има безвреден, нехипнотичен път към заключените в нас огромни потенциални възможности за ускорено хармонично развитие. Някои се радваха заедно с мен, а други ме гледаха тъжно, тъжно. По-късно разбрах защо. Те ме обичаха и ме съжаляваха за сложния и труден живот, който ме очакваше. Но те не знаеха, че аз го приемах с радост.
Този случай беше всъщност само една лястовица. А както казват народните пословици, една лястовица пролет не прави. Трябваше да се направят изследвания.
По-късно съзнателно направих опита с хора, на които им предстояха трудни изпити. Резултатите не бяха така драматично високи, но винаги се забелязваше положителен резултат. Всъщност не успях да повторя съвсем същото спонтанно състояние на ума, както първия път. Това, разбира се, се отрази и на новите макар и малки и незабелязани от мен особености на собственото ми поведение.
Този път повторих положителните резултати с неволеви, не-хипнотични сугестии. Сега, след многогодишни изследвания, смятам, че първият случай беше резултат на една доста нормална, спонтанна и десугестивна комуникация. Не се опитвах да въздействам на пациента с емоционално окуражаване, нямаше нищо особено в интонацията ми и в цялостното ми поведение, което да напомня сугестивен процес. Ние разговаряхме спокойно и приятелски, дори без особена заангажираност от моя страна. Комуникативният метод за освобождаване на заключените в нас потенциални възможности при обучението и развитието беше правилно започнал с доминиране на десугестивната съставка в десу-гестивно-сугестивния процес. Но да се стигне експериментално, теоретично и практически до крайния, най-подходящ вариант бе
ше много бавен процес. Бяха изследвани хиляди лица - възрастни и ученици.
От първия случай през 1955 г. - подаръкът на съдбата - до оформянето на някаква методика, макар и не най-съвършена, изминаха 10 години на интензивна експериментална работа. Имах възможност за такава дейност в извънработното си време в клиниката, където работех, а през последните години и в работното си време в института за следдипломна квалификация на лекари и в Българската академия на науките.
В съвременната научна психотерапия, която исторически произхожда от езотеризма, освобождаването и стимулирането на потенциалните възможности на личността се затваря главно в кръга на лекуването от неврози и психосоматични заболявания. Но в хода на лечебния процес могат да се разкрия значителни странични, допълнителни потенциални възможности. Това става понякога при хипноза на болни. Например, свръхприпомнянията в хипноза на забравени или неясно възприети събития и предизвиканите изменения във вегетативната нервна система, трофика-та, обмяната на вещества и др.
Хипнотичните експерименти нямат голямо значение и не могат да влязат в масовата практика за целите на развитието на личността. Подчинената позиция на личността в хипноза, отслабеният волеви самоконтрол, въпросът за хипнотичната податливост, юридическите забрани и още редица други фактори правят хипнозата противопоказна за извънклинична работа.
Опитите на някои психолози да заменят някои психотерапев-тични термини с психологическите термини: очакване, мотивация, отношение и нагласа, и чрез тях да обяснят някои случаи на частично разкриване резерви на личността в тази област бяха от полза донякъде. Лабораторните експерименти не доказаха, оба
че, че само с тези психологически понятия може напълно да се заменят комплексните психотерапевтични понятия.
Особен интерес представляват работите на Т. Кс. Барбър и др. (Barber Т.Х., 1962, 24, 286-299; Barber Т. X. and P.D.Parker, 1964, 69, 499-504; Barber Т. X., 21, 19-25; Barber T. X., 1965-b, 70, 132-154; Barber T. X., N. P. Spanos and J. F. Chaves, 1974), които предлагат своя когнитивно-бихевиорален възглед. Чрез мотивиращи задачата инструкции те получават експериментални резултати, близки до резулаттите в хипнозата. Не приемат, обаче, че със същите средства могат да се получат и съноподобни изменения в съзнанието, близки до психогенните помрачения. А още от времето на Ж. Шарко хипнозата като състояние е била приравнявана в Салпетриерата към психогенните хистерични помрачения на съзнанието.
Въпросът за потенциалните резерви на личността и тяхното ускорено и хармонично развитие е от особено значение. Затова проучихме литературата от древни източници и от по-късни исторически епохи, където се третират тези въпроси. Данните съпоставихме със съвременните експерименти в областта на човешките резерви, с оглед да се търсят общи психофизиологични механизми. Едновременно с тези проучвания, организирахме редица експерименти. В случая е важна тази част от експериментите, която извършихме в продължение на 10 години (до разкриването на НИИ по Сугестология през 1966 г.) в областта на па-расъзнаваните дейности и резервите на личността, и при лекуващи се с хипноза. Тези експерименти могат да се групират така:
1. Степенувани изменения във вегетативната реактивност в съответствие с внушената „дълбочина" на хипнозата (Лозанов Г. 1955, кн.9, стр. 71). Кръвното налягане при тези опити автоматично се повишава или понижава в съответствие с внушената
степен на „дълбочина" на хипнозата. Същото важи и за пулсова-та честота и за други вегетативни показатели.
. 2. Степенувани изменения в реакционото време на двигателната реакция, асоциативното време и качеството на отговорите в съответствие с внушената „по-дълбока или по-плитка" хипноза (Лозанов Г. съвместно с В. Бакалска и И. Петров, 1957, т. II, стр. 567). Отношението между средните стойности на тези физиологически показатели се запазва постоянно в съответствие с отношението между различните степени „дълбочина" на хипнозата.
3. Търсене на оптимална хипнотична „дълбочина" за спонтанно възникване на модел на шизофрения - кататонно-ступоро-зен синдром на стереотипни. Спонтанното възникване (като резултат на хипнотичната „дълбочина")/ на шизофреноподобния синдром доказва верността на клиничните наблюдения и схващането на А. Бощрьом (Bostroem А., Bd, II, Allgemeine Teil II, 1936), че стереотипните протичат безсловесно.
4. Хипнотична възрастова регресия и възможности за спонтанно, достоверно и нестимулативно манифестиране на несъзна-вани минали функционални нива на личността (Лозанов Г., 1959, 9, стр. 1095; Лозанов Г., 1963, 16, 7, стр. 781; Лозанов Г., 1964, 17, 2, стр. 201; Lozanov G., 1966, vol. X, p. 47; Lozanov G., 1971, s. 133-142). На фона на хипнотичната „игра" възникват моменти на действителен възврат към минали функционални нива на някои дейности. Блокират се нови анатомически формации и се манифестират стари анатомо-физиологически форми на дейности, (моменти на неасоциирани очни движения при връщане във възрастта на новороденото: почерк и рисунки много наподобяващи при по-късно сравнение със стари писма и рисунки).
5. Повишаване до известна неголяма степен на припомняне-то в хипноза (Лозанов Г., 1955, кн. 9, стр. 71).
6. Биохимични изменения в кръвта и урината (Лозанов Г., 1955, кн. 9, стр. 71).
7. Трайни хипнотерапевтични повлиявания при психосома-
тични заболявания.
8. Безболезнени и безкръвни малки операции в хипноза. Част от експериментите ни показаха някои закономерности,
които по-късно намериха място в развитието на схващането ни за разкриване на потенциалните резерви на личността без хипноза. Например експериментите, в които наблюдавахме степенувани изменения, както във вегетативната реактивност, така и в реакционното време на двигателната реакция, асоциативното време и качеството на отговорите. Те ни подсказаха склонността на нервната система към несъзнавано автоматично математическо моделиране на системно свързаните информационни процеси. А това моделиране е явно насочено към оптимална алгоритмизация в комуникативния процес и съответно адаптационно препро-грамиране на всички нива. Тези опити, както и опитите със спонтанно възникващия модел на шизофрения - кататонно-ступоро-зен синдром, а също и удивително точната на моменти екмнезия при хипнотичната възрастова регресия показаха, че:
а. Нищо не се губи от миналия житейски опит.
б. Съхраняват се трайно не само съзнаваните, но и несъзна-ваните перцепции.
в. Репродуцирането на минали дейности се осъществява чрез емоционално асоцииране на цялостния комплекс от стереотипи на миналото ниво с аз-съзнанието за актуалното време и място. Това „изтеглено" към актуалното време глобално минало ниво носи в себе си огромен обем информация за отделните си съставки. Към тях вече вниманието може вторично да се насочи.
г. В несъзнаваните форми на психическа дейност са заложе-нщкакто неподозирани „спомени", така и многообразни вариан
ти на модели за бъдещи нормални или патологични реакции и развития.
Перспективите, които подсказват хипнотичните експерименти имат, обаче, значение само за лабораторната работа. За масовата пратика, както вече беше казано, хипнозата не е приложима. Тогава остава да се потърсят възможности за разкриване и развитие на потенциалните резерви на личността чрез внушение в нормално будно състояние, без хипноза. Литературните данни сочат възможността да се получат тези феномени и без преминаване през фазата на внушен неманипулиран сън. Хипнозата като съноподобно психогенно помрачение на сънанието е едно нестабилно състояние. А внушението в използвания от нас мек, нема-нипулативен вариант е комуникативен фактор, който контролира в някаква степен това състояние и неговите по-особени прояви. От тази гледна точка ние изследвахме възможностите на това внушението при нормално будно състояние в психолечебната практика и при условията на лабораторния експеримент. Извършихме следните изследвания:
1. Възможности за будносугестивно предизвикване и излекуване на алергични реакции от типа антиген-антитяло със съответни промени в хистаминазната активност, холинестеразната активност и невровегетативната реактивност (Lozanov G., М. Markov und P. Kirchev, 1962, Band 8, heft 1, s. 40).
2. Сугестивно неманипулативно предизвикано различие в големината на двете зеници (Лозанов Г., Е. Шаранков, И. Петров, и А. Атанасов, 1968, стр. 47).
Очевидна разлика в големината на зениците, провокирана не чрез хипноза или ръководени клинични внушения, а чрез спокойно всекидневно комуникативно внушение.
3. Сугестивна, неманипулативна и нехипнотична хипермне-зия (Лозанов Г., 1968, 6, стр. 23; Богапоу С, 1967, р. 535; Лозанов Г., 1971).
4. Сугестивна, неманипулативна и нехипнотична анестезия и коремна хирургическа операция със сугестивно анестезиране и допълнителен ефект на намалено кръвотечение и ускорен оздравителен период (Лозанов Г., 1971; Ьогапоу С, 1967, р. 339).
Безболезнена 50-минутна
Сподели с приятели: |