Георги Лозанов сугестопедия-десугестивно обучение



страница2/18
Дата09.11.2017
Размер2.94 Mb.
#34217
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
тш

mm

111




Sill

••,v-:.i4»*v

























на отделни маси са членове на прави­телството и управителния и отговор­ния състав на ЮНЕСКО. Отзад са на­блюдатели от водещи учреждения.

Резюме от протоколите на техните съвещания бяха публику­вани за моя изненада не в България, а в САЩ (Journal, of Suggestive-Accelerative Learning and Teaching, 1978, /3/ 3). Явно съдбата ми вече е била решена. Правителството не искаше да разпространявам в целия свят. То искаше да работя само за България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взеха ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи 10 години, до промяната през 1989 г. Нямах пра­во да пътувам, спряха ми лекциите в университета и по телезиви-ята, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех

да говоря по телефона с чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които ня­маха нищо подобно на истинската сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света.

След политическата промяна през 1989 г. отново добих сво­бодата си и обучавах преподаватели и лекари, но не можех мно­го да пиша, защото трябваше да работя, за да се издържам. Това е една от съществените причини защо нямам повече публикации.

СУГЕСТОПЕДИЯТА. РЕЗЕРВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА УМА

В продължителната психотерапев-тична дейност забелязах, че много мои па­циенти понякога проявяваха значителни ка­чества, надхвърлящи очакванията за възможностите на човешката личност.

Моят интерес беше привлечен от нехипнотичното дори от неклиничното будно сугестивно влияние, а от онази житейска ко­муникативна сугестия, която в английското значение е to offer, to propose и означава „предлага" ти да избереш. Следователно не само какво, но и как предлагам - така че за тебе това да бъде най-приемливото, най-естественото, за да стане очакваното, ти си свободен да избереш. Не да бъде някакъв диктат. Изисква се някаква подходяща оркестрация, за да се ангажират парасъзна-нието с периферните перцепции и емоционалните стимули. Ко­муникацията е холистична.

На тази база бяха извършени редица медицински изследвания (без хипноза и без диктуваща и доминираща клинична сугестия).

Повечето от тях публикувахме в медицинската преса. С тази така наречена от нас комуникативна сугестия, която в дадени моменти прилича на класическото изкуство, а в други - на плацебо ефекта, проведохме група изследвания, които за наша радост и за голямо учудване на колегити, бяха успешни. Тези опити постепенно се разширяваха и в други области, но главно в обучението.

Ще се опитам да предам в разбираем също и за неспециалис­та вид най-същественото от моя 50-годишен опит в областта на сугестологията и 40-годишен опит в областта на сугестопедията. Ще предам еволюцията на моето мислене за резервите (неиз­ползваните потенциални възможности) на мозъка и ума при обу­чението чрез разработената от мен сугестопедия, а напоследък вече и десугестопедия.

Не клиничната сугестия във всичките й нехипнотични вари­анти, а още по-малко хипнозата в учебния процес с тяхната псев-дотайнственост, са ме интересували някога, а също и сега. Резер­вите на човешкия мозък и ум и пътищата за безвредно достига­не до тях са били и са досега моята голяма мечта...

Винаги съм си мислел, че ние сме, метафорично казано, пад­нали ангели, заключени богове, хитнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили. Защото всяко излизане извън социо-хипнотично внушената нор­ма за човешки възможности се наказва. В историята на редица народи е документирана вековна традиция да се избиват кадърните, които стърчат с една глава над своите сънародници. Съществува предание, например, че древните българи преди 2-3000 години са убивали особено надарените, защото така са ги изпращали като посланици при техния бог Тангра (те са имали един бог). В по-нови времена методите са се усъвършенствали. Не се убива директно физически, но се знае как живеят и умират в пълна нищета и забрава повечето от гениите на човечеството,

които не могат (а някои може би не искат) да съчетаят „небето със земята". Примерът с Моцарт е особено типичен. Може би за­това, когато срещна някой изключителен млад талант, душата ми се изпълва едновременно с радост и тъга. Мнозина не разби­рат защо много често казвам: „О, тя/той е изключителен та­лант..., sorry!" Но нещата могат и да се променят. Представяте ли си? Изведнъж талантите не са повече обект на интриги, не са по­вече странни и неразбираеми, не са грубо използвани и след това захъврлени от обществото, не са гладни... Ще кажете: „Това са приказки за деца. Кога хората ще станат толкова хуманни? Как ще се променят?" И вие бихте били прави, трагично прави. Но аз имах мечта. И тази мечта настойчиво ми шепнеше, говореше, крещеше: „Има метод, има форма на комуникация за „заключе­ни богове" и за „хипнотизирани души, повярвали в своето нищо­жество?. Има! Има!" Този метод, тази форма на комуникация ще промени нещата. Ако това стане, всички ще се учим и ще се раз­виваме много по-бързо и по-творчески... и с радост... Тогава та­лантите няма да бъдат толкова далеч от нас. Ние ще ги разбира­ме и приемаме, а може би някои от нас ще се изявят също като таланти. Няма да развивам по-нататък мисълта си, защото ще кажете, че наистина навлизаме в света на приказките.

Но ето какво се случи с мен веднъж: Аз получих неочаквано един подарък. Съдбата беше решила да ми направи един голям родарък, макар че аз не заслужавах това внимание. Ето по­даръкът: В психотерапевтичната си дейност веднъж имах много интересен случай. През 1955 г. един мой пациент, леяр, който по­сещаваше вечерно училище, ми каза: „Докторе, сега трябва да отивам на вечерно училище. Дадоха ни да научим на изуст едно стихотворение, но аз не съм отварял учебника. Ако ме изпитата да декламирам, ще е ужасно." Попитах го: „Ти слуша ли стихо­творението в клас?" „О, да," отговори той., „разработихме го с

учителката". Аз спокойно му казах: „Не се притеснявай. Ако си чул стихотворението само веднъж в клас, то е вече в подсъзнани­ето ти. Не отказвай да говориш, започни с първата дума, която ти подсказва съзнанието." И той излезе. На следващия ден дойде в кабинета ми развълнуван и каза: „Какво направихте? Беше ця­ло чудо. Накараха ме да изрецитирам стихотворението. Опитах и за мое учудване, го казах цялото без грешка." Като потвържде­ние той ми показа бележника си с отличната оценка.

Аз самият не знаех какво точно се беше случило предния ден. Мислех, че може би съм отправил неволеви внушения за опрес­няване на паметта му. Случая публикувах на български език (Су-гестология, 1971, с. 20) и в САЩ (Suggestology and Outlines of Suggestopedia, 1977, p. 12).

Аз не го хипнотизирах, нито се опитах да му въздействам с нехипнотично клинично внушение. Аз просто имах с него един спокоен приятелски разговор. Бях убеден в това, което му каз­вах. Бях убеден. Напоследък имах няколко лекции по въпросите на спонтанната несъзнавана памет, а се осмелих и да публикувам в медицинско списание в България (Съвр. Мед. 9, 1955) статия за тези „чудеса", където между другото (стр. 74) казвах: „ И сигур­но ще се учудим, ако разберем, че спирайки вниманието си избор­но върху интересуващите ни за момента явления, съзнанието ни не е пропуснало да отбележи и съвсем незначителни и неинтере-суващи ни неща, особено ако ги срещаме често, като например броя на стъпалата, които всеки ден изкачваме, броя на малките стъкла, от които .е съставен прозорецът, броя на копчетата на околните ни и т.н. Трябва да подчертаем, че тези явления нямат нищо общо с подсъзнанието на Фройд."

И така, съгласно теоретичните ми очаквания (изразени отча­сти и предпазливо в лекциите и статиите ми) и скромния ми тога­ва експериментален опит, имах в ръцете си този подарък, тази

надежда, че мечтата ми не е безпочвена. Споделях с приятели: „Има, има безвреден, нехипнотичен път към заключените в нас огромни потенциални възможности за ускорено хармонично раз­витие. Някои се радваха заедно с мен, а други ме гледаха тъжно, тъжно. По-късно разбрах защо. Те ме обичаха и ме съжаляваха за сложния и труден живот, който ме очакваше. Но те не знаеха, че аз го приемах с радост.

Този случай беше всъщност само една лястовица. А както казват народните пословици, една лястовица пролет не прави. Трябваше да се направят изследвания.

По-късно съзнателно направих опита с хора, на които им предстояха трудни изпити. Резултатите не бяха така драматично високи, но винаги се забелязваше положителен резултат. Всъщност не успях да повторя съвсем същото спонтанно състоя­ние на ума, както първия път. Това, разбира се, се отрази и на но­вите макар и малки и незабелязани от мен особености на собст­веното ми поведение.

Този път повторих положителните резултати с неволеви, не-хипнотични сугестии. Сега, след многогодишни изследвания, смя­там, че първият случай беше резултат на една доста нормална, спонтанна и десугестивна комуникация. Не се опитвах да въздей­ствам на пациента с емоционално окуражаване, нямаше нищо особено в интонацията ми и в цялостното ми поведение, което да напомня сугестивен процес. Ние разговаряхме спокойно и при­ятелски, дори без особена заангажираност от моя страна. Кому­никативният метод за освобождаване на заключените в нас по­тенциални възможности при обучението и развитието беше пра­вилно започнал с доминиране на десугестивната съставка в десу-гестивно-сугестивния процес. Но да се стигне експериментално, теоретично и практически до крайния, най-подходящ вариант бе­

ше много бавен процес. Бяха изследвани хиляди лица - възраст­ни и ученици.

От първия случай през 1955 г. - подаръкът на съдбата - до оформянето на някаква методика, макар и не най-съвършена, из­минаха 10 години на интензивна експериментална работа. Имах възможност за такава дейност в извънработното си време в кли­никата, където работех, а през последните години и в работното си време в института за следдипломна квалификация на лекари и в Българската академия на науките.

В съвременната научна психотерапия, която исторически произхожда от езотеризма, освобождаването и стимулирането на потенциалните възможности на личността се затваря главно в кръга на лекуването от неврози и психосоматични заболявания. Но в хода на лечебния процес могат да се разкрия значителни странични, допълнителни потенциални възможности. Това става понякога при хипноза на болни. Например, свръхприпомнянията в хипноза на забравени или неясно възприети събития и предиз­виканите изменения във вегетативната нервна система, трофика-та, обмяната на вещества и др.

Хипнотичните експерименти нямат голямо значение и не мо­гат да влязат в масовата практика за целите на развитието на личността. Подчинената позиция на личността в хипноза, отсла­беният волеви самоконтрол, въпросът за хипнотичната податли­вост, юридическите забрани и още редица други фактори правят хипнозата противопоказна за извънклинична работа.

Опитите на някои психолози да заменят някои психотерапев-тични термини с психологическите термини: очакване, мотива­ция, отношение и нагласа, и чрез тях да обяснят някои случаи на частично разкриване резерви на личността в тази област бяха от полза донякъде. Лабораторните експерименти не доказаха, оба­

че, че само с тези психологически понятия може напълно да се заменят комплексните психотерапевтични понятия.

Особен интерес представляват работите на Т. Кс. Барбър и др. (Barber Т.Х., 1962, 24, 286-299; Barber Т. X. and P.D.Parker, 1964, 69, 499-504; Barber Т. X., 21, 19-25; Barber T. X., 1965-b, 70, 132-154; Barber T. X., N. P. Spanos and J. F. Chaves, 1974), които предлагат своя когнитивно-бихевиорален възглед. Чрез мотивиращи зада­чата инструкции те получават експериментални резултати, близ­ки до резулаттите в хипнозата. Не приемат, обаче, че със същи­те средства могат да се получат и съноподобни изменения в съзнанието, близки до психогенните помрачения. А още от вре­мето на Ж. Шарко хипнозата като състояние е била приравнява­на в Салпетриерата към психогенните хистерични помрачения на съзнанието.

Въпросът за потенциалните резерви на личността и тяхното ускорено и хармонично развитие е от особено значение. Затова проучихме литературата от древни източници и от по-късни ис­торически епохи, където се третират тези въпроси. Данните съпоставихме със съвременните експерименти в областта на чо­вешките резерви, с оглед да се търсят общи психофизиологични механизми. Едновременно с тези проучвания, организирахме ре­дица експерименти. В случая е важна тази част от експерименти­те, която извършихме в продължение на 10 години (до разкрива­нето на НИИ по Сугестология през 1966 г.) в областта на па-расъзнаваните дейности и резервите на личността, и при лекува­щи се с хипноза. Тези експерименти могат да се групират така:

1. Степенувани изменения във вегетативната реактивност в съответствие с внушената „дълбочина" на хипнозата (Лозанов Г. 1955, кн.9, стр. 71). Кръвното налягане при тези опити автома­тично се повишава или понижава в съответствие с внушената

степен на „дълбочина" на хипнозата. Същото важи и за пулсова-та честота и за други вегетативни показатели.

. 2. Степенувани изменения в реакционото време на двигател­ната реакция, асоциативното време и качеството на отговорите в съответствие с внушената „по-дълбока или по-плитка" хипноза (Лозанов Г. съвместно с В. Бакалска и И. Петров, 1957, т. II, стр. 567). Отношението между средните стойности на тези физиоло­гически показатели се запазва постоянно в съответствие с отно­шението между различните степени „дълбочина" на хипнозата.

3. Търсене на оптимална хипнотична „дълбочина" за спон­танно възникване на модел на шизофрения - кататонно-ступоро-зен синдром на стереотипни. Спонтанното възникване (като ре­зултат на хипнотичната „дълбочина")/ на шизофреноподобния синдром доказва верността на клиничните наблюдения и схваща­нето на А. Бощрьом (Bostroem А., Bd, II, Allgemeine Teil II, 1936), че стереотипните протичат безсловесно.

4. Хипнотична възрастова регресия и възможности за спон­танно, достоверно и нестимулативно манифестиране на несъзна-вани минали функционални нива на личността (Лозанов Г., 1959, 9, стр. 1095; Лозанов Г., 1963, 16, 7, стр. 781; Лозанов Г., 1964, 17, 2, стр. 201; Lozanov G., 1966, vol. X, p. 47; Lozanov G., 1971, s. 133-142). На фона на хипнотичната „игра" възникват моменти на действителен възврат към минали функционални нива на някои дейности. Блокират се нови анатомически формации и се мани­фестират стари анатомо-физиологически форми на дейности, (моменти на неасоциирани очни движения при връщане във възрастта на новороденото: почерк и рисунки много наподобява­щи при по-късно сравнение със стари писма и рисунки).

5. Повишаване до известна неголяма степен на припомняне-то в хипноза (Лозанов Г., 1955, кн. 9, стр. 71).

6. Биохимични изменения в кръвта и урината (Лозанов Г., 1955, кн. 9, стр. 71).

7. Трайни хипнотерапевтични повлиявания при психосома-

тични заболявания.

8. Безболезнени и безкръвни малки операции в хипноза. Част от експериментите ни показаха някои закономерности,

които по-късно намериха място в развитието на схващането ни за разкриване на потенциалните резерви на личността без хипно­за. Например експериментите, в които наблюдавахме степенува­ни изменения, както във вегетативната реактивност, така и в ре­акционното време на двигателната реакция, асоциативното вре­ме и качеството на отговорите. Те ни подсказаха склонността на нервната система към несъзнавано автоматично математическо моделиране на системно свързаните информационни процеси. А това моделиране е явно насочено към оптимална алгоритмиза­ция в комуникативния процес и съответно адаптационно препро-грамиране на всички нива. Тези опити, както и опитите със спон­танно възникващия модел на шизофрения - кататонно-ступоро-зен синдром, а също и удивително точната на моменти екмнезия при хипнотичната възрастова регресия показаха, че:

а. Нищо не се губи от миналия житейски опит.

б. Съхраняват се трайно не само съзнаваните, но и несъзна-ваните перцепции.

в. Репродуцирането на минали дейности се осъществява чрез емоционално асоцииране на цялостния комплекс от стереотипи на миналото ниво с аз-съзнанието за актуалното време и място. Това „изтеглено" към актуалното време глобално минало ниво носи в себе си огромен обем информация за отделните си състав­ки. Към тях вече вниманието може вторично да се насочи.

г. В несъзнаваните форми на психическа дейност са заложе-нщкакто неподозирани „спомени", така и многообразни вариан­

ти на модели за бъдещи нормални или патологични реакции и развития.

Перспективите, които подсказват хипнотичните експеримен­ти имат, обаче, значение само за лабораторната работа. За масо­вата пратика, както вече беше казано, хипнозата не е приложи­ма. Тогава остава да се потърсят възможности за разкриване и развитие на потенциалните резерви на личността чрез внушение в нормално будно състояние, без хипноза. Литературните данни сочат възможността да се получат тези феномени и без премина­ване през фазата на внушен неманипулиран сън. Хипнозата като съноподобно психогенно помрачение на сънанието е едно неста­билно състояние. А внушението в използвания от нас мек, нема-нипулативен вариант е комуникативен фактор, който контроли­ра в някаква степен това състояние и неговите по-особени про­яви. От тази гледна точка ние изследвахме възможностите на то­ва внушението при нормално будно състояние в психолечебната практика и при условията на лабораторния експеримент. Извършихме следните изследвания:

1. Възможности за будносугестивно предизвикване и излеку­ване на алергични реакции от типа антиген-антитяло със съот­ветни промени в хистаминазната активност, холинестеразната активност и невровегетативната реактивност (Lozanov G., М. Markov und P. Kirchev, 1962, Band 8, heft 1, s. 40).

2. Сугестивно неманипулативно предизвикано различие в го­лемината на двете зеници (Лозанов Г., Е. Шаранков, И. Петров, и А. Атанасов, 1968, стр. 47).

Очевидна разлика в големи­ната на зениците, провокирана не чрез хипноза или ръководени клинични внушения, а чрез спо­койно всекидневно комуника­тивно внушение.

3. Сугестивна, неманипулативна и нехипнотична хипермне-зия (Лозанов Г., 1968, 6, стр. 23; Богапоу С, 1967, р. 535; Лозанов Г., 1971).

4. Сугестивна, неманипулативна и нехипнотична анестезия и коремна хирургическа операция със сугестивно анестезиране и допълнителен ефект на намалено кръвотечение и ускорен оздра­вителен период (Лозанов Г., 1971; Ьогапоу С, 1967, р. 339).

Безболезнена 50-минутна




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница