Мариела Баеба - член на ЕВропейския парламент 8 групата на АЛДЕ
Книгата се финансира по бкздЖет "4000" - политически и информационни дейности на депутатите от ЕП
Греъм Уотсън „Силата на словото"
Пребод от английски проф. д.ф.н. Донка Александрова
Издателска къща „Култура 99" ISBN 978-954-90045-5-7
Ораторът Греъм Уотсън за либералната идея
„Красноречивият оратор...е този, чиято реч,
както В съда, така и пред форума е способна
да убеЖдава, да достаВя наслада, да увлича.
ПърВото произлиза от необходимостта,
Второто слу>ки за удоволствие, третото
води към победа, защото В него има нап-
много средства, за да спечели делото."
Марк Тулий Цицерон, „Оратор"
Ученият и писателят творят в тишина. Но за политика живото слово и изящният изказ, в който гласът, погледът, усмивката и всички останали компоненти на невербалното общуване доизграждат съдържанието на речта и в неделимо цяло разкриват адекватно дълбочината на мащабната политическа идея, е conditio sine qua поп.
За Греъм Уотсън, първия британски либерален демократ, избран в Европейския парламент (1994 г.), политическата реч притежава свой собствен Живот. Нейното съдържание, език и структура се определят от „императивите на случая". Ораторът владее виртуозно принципите на реторическата теория, силата на аргументацията и метафоричното мислене. Това обаче, което грабва вниманието както на слушателя, така и на специалиста по политическа комуникация, е че топ е не само говорител, но и живата съвест на европейските либерални демократи. Лидерът на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент изпитва удоволствие да изпраща послания в Европейския парламент поради свободата на духа и възможността
да участва в процеса на създаването на историята. И ако е прав Шекспир, че животът е театър, от което приозтича, че ние Всички сме актьори или зрители, на Уотсън съдбата на Европа е отредила една от главни-те роли.
Той съзнава, че публиката масово не харесва политиците (а ние, българите често си мислим, че това си е само наш, роден нихилизъм1.). В същото време не забравя нито за миг, че словото му е предназначено за аудитория от 500 милиона души - населението на 27 страни членки на Европейския сък>з. Той е убеден, че да се общува с членовете на ЕП и особено с гражданите на ЕС на родните им езици е „задължително условие за лидера на една парламентарна група". Нещо повече - той се стреми да се идентифицира с националната аудитория, когато го-вори пред съответните форуми: в Турция се позовава на Кемал Amamюpk и максимата му. „Никога не се страхувай да казваш истината!"; в Египет цитира юриста Казим Амин и писателя Навал Ал Садави, за да подчертае, че положението на жените в арабската цивилизация трябва да се промени и те да участват равноправно в политическия живот; към българското правителство се обръща със съвет да работи по-активно за преодоляване на слабостите в сферата на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Всички критични нотки са изказани с тон на съпричастност и доброжелателност.
Следвайки максимата на Марк Фабий Квинтилиан, че най-добрата импровизация е подготвената, Греъм Уотсън отделя значително време за подготовка на речите си - за четене и писане, т. е. за набиране на аргу-
ментативен материал от философски, правни, медий-ни и други източници. Харизмата на този безспорно вдъхновен оратор произтича главно от свежите политически и социални идеи, както и от стоицизма и деликатността, с които ги отстоява. Не по-малък принос към ораторските му успехи имат широката обща култура, аналогиите с произведения и герои от световната класика, чувството за хумор, както и неповторимият му усет за това кое, кога и как ще „повиши адреналина на аудиторията".
Греъм Уотсън е сред малцината крупни действащи политици, които съчетават призванията на проповедника и на учения - изследовател на политическите процеси. Автор е на седем книги, посветени на либерализма и неговото бъдеще в глобалния свят. Сред тях са: „Либералите в диалога между севера и юга" (1980), „Към властта на десетте" (2000), „Либерализъм и глобализа-ция" (2001), „Либералният език" (2003), „Либерална демокрация и глобализация" (2006), „Поглед 2020 - Либерализъм и глобализация" (преведена на български език от Мариела Баева и екип, София, 2003).
Повечето от речите са произнесени в Европейския парламент - „В горнилото на дебата". Тематично те са изключително разнообразни, но подчинени на три основни линии: либерализма, Европа и глобалния свят. Жанрово включват: 1) иновационни речи, предлагащи нови решения на проблемите; 2) коментари на текущи събития; 3) отношение - реакция към изказвания на евроде-путати; 4) формат на представяне „въпроси - отговори"; 5) интервюта пред СМИ; б) пресконференции и др. Осъзнавайки своята отговорност като президент на
mpemama no Влияние парламентарна група в Европейския парламент (след Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти), Греъм Уотсън винаги консолидира мненията на членовете на групата, когато има разногласия и търси изход в обединяването на темите. Така не достига до противоречия с колегите от собствената си група в парламентарната зала и не прави внушения за разногласия и недобросъвестна подготовка на груповите решения.
Говорейки за либерализма, Греъм Уотсън разкрива задълбочено неговите същностни характеристики в исторически и теоретичен план, но винаги достатъчно популярно и образно. „Либерализмът е философия, казва той, способна да мине над различията в културната област и да прегърне плурализма чрез освобождаване на индивидите от теокрация, потисничество, бедност и социален натиск"(от речта „Никога не се страхувай да казваш истината"). В своята „Програма за Европа" посочва като основна политическа цел комбинирането на „икономическия динамизъм със социалната справедливост и отговорността към околната среда; за разширяване, отваряне и демократизиране на Европейския съ!оз; за използване на статута на Европа като глобален стратегически играч с цел глобализацията да работи в полза на цялото човечество" (от речта Активизиране на Европа"). Тези практически цели са продукт на плодотворното сплитане на „трите философски нишки на либералното мислене": 1) класическият либерализъм, с неговия акцент върху достойнството и правата на индивида, защото топ е „единствената мярка за хуманност"; 2) икономическият либерализъм с неговата пози-
ция, че свободният пазар е най-мощният инструмент в борбата срещу бедността, а кредото на Адам Смит е: „нашата най-свещена собственост е собствеността, която всеки притеЖава чрез своя собствен труд"; 3) социалният либерализъм, който създава възмоЖност за развитие на индивида. Именно социалният либерализъм отстоява стойността на братството и свободата, на солидарността и справедливостта в обществото.
Мечтата за единна, модерна и силна Европа - in uno plures (единство в многообразието) следва либералната идея от Щутгартската декларация (1976 г.), която провъзгласява решението на либералите да се защитават и пропагандират човешките права и свободи; през създаването на Европейската харта за основните права, Агенцията за човешките права във Виена; до учредяването на Европейския парламент. Съвета на Европа; Европейския съд. Всички тези постиЖения на либерализма действително потвърждават констатацията, че днес Европа е по-либерална от всякога. Заслуга затова имат преди всичко функционери като Уотсън, чийто девиз е: „Да бъдем честни в думите и делата си".
Глобализацията и потребността от обединяване на усилията, на което е посветена мисията на Европейския съкзз, подготовката на един бъдещ Световен парламент са сред основните теми в ораторското творчество на Греъм Уотсън. Той усеща пулса на времето и реално посочва онези предизвикателства и заплахи, пред които е изправен светът: растящото население на земята; бедността и глада: войните; меЖдурели-гиозното напреЖение меЖду исляма, кздаизма и християнството; промените в климата и замърсяването
на природата. Ораторът предупреждава, че нито една дър>кава не би могла да се спраби сама с Всички тези заплахи. Неговият поглед е устремен към бъдещето на Европа и света. В тях няма място за унифицирането и погазването на духовната независимост на Всички народи, на техните културни, верски, етнически и личностни специфики, а за истинска „глобализация", т. е. за всестранно сътрудничество, постигнато чрез разумна дискусия за Европа и света - такива, каквито ги Желаят граЖданите.
Лидерът на европейските либерали не се страхува да слоЖи пръст в раната и да предупреди за политическите грешки. В същото Време оценките му за настоящи и бъдещи политически събития вклкзчват диалек-тическо единство от позитиви и негативи както на предпоставките, така и на произтичащите следствия на политическото действие. Той съчетава прекия критичен тон - когато трябва да се отрече недалновидна и дори вредна практика, с толерантността и ува-Жението към решенията и позициите на партньора или опонента.
Европейският либерален лидер не се поколеба да кри-тикуВа отношението на френския президент Никола Саркози към имигрантите (по поВод на факта, че като биВш министър на Вътрешните работи на франция топ е депортиран 25 000 нелегални имигранти). Греъм Уотсън е убеден, че Европа трябва да отбори своите граници за имигрантите, поради няколко причини: 1) Населението на стария континент намалява и се нуЖдае от свеЖите сили на икономическите имигранти; 2) Включването на имигрантите в Живота на Западна Европа ще ускори интег-
рацията на демократичното общество; 3) Необходимо е да се пренесе опитът на най-добре интегрираната мултикултурна дърЖава - Канада, която от 100 години се ръководи от либерално правителство.
Греъм Уотсън негодува срещу двойните стандарти в политиката на някои дърЖави-членки в Европейския съ(оз. В речта си „ОсвобоЖдаване на европейския потенциал" той подлага на унищоЖителна критика разминаването меЖду думите и делата на френското и германското правителства. Той казва: „франция и Германия проповядваха преданост към растеЖа и Пакта за стабилност. На практика обаче показаха пренебре-Жение. ПренебреЖение към идеята, че Европа заслуЖаВа доверие. ПренебреЖение към всички, които играят по правилата. ПренебреЖение към нуЖдата да се осъществи на практика конвергенцията."
Ораторът не спестява разочарованието си от факта, че спрямо войната в Ирак европейската общност не е била единна и решенията на ООН са били пренебрегнати. Той е убеден, че само консенсусът и единството на европейските дърЖави по отношение на външната политика ще запазят и издигнат ролята на Европейския съкзз, за да се осигурят мирът, демокрацията и благоденствието в света, особено в бъдещия глобален свят. И заявява директно: Не аргументът на силата (ad baculum - Д.А.), а силата на аргументите в един свободен, разумен и равноправен дебат могат да осигурят мъдрото решаване на проблемите през XXI век.
Една от гаранциите за това, че XXI век ще бъде „век на либерализма", Греъм Уотсън виЖда във факта, че в Европа има министър-председатели либерали; либера-
лите са в правителствата на десетки европейски страни; либерали са били начело на Европейския парламент и Европейската комисия; повече от сто члена на Европейския парламент са либерали; девет от евроко-мисарите са либерали. Като балансьори на властта в ЕП либералите изграЖдат проевропейска политическа философия, посветена на „латентната мощ на политическия център". А това означава нормализиране на политическия Живот, коалиране меЖду леби и десни, липса на политически догматизъм, но и проява на политически еклектизъм.
За да осъществят мечтата си за ефективен и отворен Европейски съкзз, либералите създават Програма от десет точки, която предвиЖда изграЖдането на една икономически по-силна Европа; по-зелена Европа; една Европа, следваща федералната традиция; една Европа, която е по-отговорна и по-отворена към своите граЖдани; Европа, която ще инвестира повече в изследователска и развойна дейност; която приема сериозно регионалното управление (от речта „ГотоВи за старт").
Ораторът прилага сполучливо контрастния паралели-зъм, когато иска да подчертае просперитета на бъдеща Европа (на XXI век) в сравнение с Европа на XX век: отиващата си Европа, тази на XX век, натовари политическия език с уЖасяваща лексика: световни войни, тоталитаризъм, расизъм, геноцид, престъпления срещу човечеството, докато идващата Европа - тази на XXI век, според категоричната убеденост на оратора, ще бъде отдадена на словното богатство на либерализма - на свободата, толерантността, демокрацията, реформите и човешките права. Тези думи - ценности на
либерализма, според Уотсън ще освободят човешкия потенциал, потенциала на еврапейските политически институции, европейската икономика, европейските технологии и в крайна сметка - глобализацията (от речта „ОсвобоЖдаВане на европейския потенциал").
След като е заявил, че именно либералните демократи и реформаторите са в състояние да променят всичко, ораторът илкхтрира твърдението си със съчетание от две въздействащи реторически фигури: повторението на началото на няколко последователни фрази (обикнат похват на Греъм Уотсън) - „анафора" и струпването на многобройни факти, които като градушка засипват опонента - „конглобация": „ Ние направихме промените в опазването на околната среда... Ние променихме нещата, свързани с разширяването... Ние предизвикахме промените в икономическата реформа... Ние гласувахме за по-нататъшно отваряне на европейския пазар на услуги... Ние поискахме Акта за правата... Ние помогнахме за създаването на Европейската конституция." След този порой от доказателства логически идва изводът, който недвусмислено предава увереността на оратора в бъдещето на либералната идеология: „За либералите историята е една постоянна борба срещу предразсъдъците - религиозни, етнически, расови, свързани с пола и други. За европейските либерали Европейският съкзз е оръЖие в тази борба." (от речта „ОсВобоЖдаВане на европейския потенциал"). Социолозите най-често определят либералните партии като малобройни образования, сплотени около ха-ризматична личност. Същото обвинение се отправя и от противниците на Европейския съкзз, които твър-
дят, че топ е изкуствено създадена формация, без собствен „demos", в случая електорат, тъй като отделните нации запазват своята идентичност. Греъм Уотсън опровергава подобни твърдения като посочва „европейската улица", т. е. многобройните протестни демонстрации, онези милиони единомишленици, които отхвърлят „в един глас през главите на своите препи-ращи се правителства" войната в Ирак.
Верен на прословутото шотландско чувство за хумор (да си спомним, че българската „столица на хумора"- Габро-Во е побратимена с шотландския Абърдийн), Греъм Уотсън разказва кратка история. В нея смехът се прелива с гордост от находчивостта и морала на една шотланска девойка. Непохватен кавалер на конференция на Либералното и радикално младеЖко дви>кение на Еропейска-та общност (LYMEC) в Дания отвеЖда симпатията си сред природата, където двамата попадат на съвокуп-ляването на бик и крава. ОкураЖен от наблюдаваната сцена, младеЖът прошепва на момичето: „Мисля, че да се прави това би било забавно!" Следва остроумен и неочакван отговор: „Давай! В края на краищата кравата си е твоя!"
Пламенната защита на равнопоставеността меЖду половете като условие за реална демокрация намира израз и в хумористичната поанта на речта „Никога не се страхувай да казваш истината": „Докато петелът е този, който кукурига, благата неизменно се дават от кокошките".
Греъм Уотсън не подминава темата за антиамери-канските настроения в Европа и света и мнението на мнозинството от европейците, че „администрацията
на Буш е толкова опасна за международната стабилност, колкото и Северна Корея." В същото време той се противопоставя на „търговската война", привърЖе-ниците на която искат Европа да прилоЖи търговска санкция в размер от 2,2 млрд. евро на САЩ като репресивна мярка за митото на Буш върху вноса на стомана. Независимо че отмъщението би било справедливо, то е непоследователно и вредно за „моралната стойност на свободната търговия", която е в интерес не само на крупните търговци, но и на всички граЖдани. Европа и САЩ не трябва да вокзват, заклкзчава ораторът, защото изповядват общи демократични ценности.
Ораторът изисква от политиците да прецизират своя език, който да бъде еднакво чуЖд на популизма и на моментната меЖдународна конкзнктура. В противен случай думите им наподобяват защитата на „евтин адвокат", заклкзчава Греъм Уотсън, коментирайки словесната тактика на Берлускони, който говорейки от името на Европа, спестява на руския президент нели-цеприятните моменти, свързани с полоЖението в Че-чения и ареста на Михаил Ходорковски.
Значителна част от речите на Греъм Уотсън претърпяват трансформация и от политически се превръщат в исторически по силата на своята проблематика и перспектива. Някой моЖе да го обвини в уто-пичност, поради мечтата му за един хармоничен, рав-нопоставен и благоденстващ свят. В действителност ораторската проза на този влиятелен политик пот-върЖдава идеята на Мишел фуко, че властта е сноп от отношения и правила, които за даден период и дадено общество форматират границите и формите на оно-
ва, което може да се каже; на самия разговор; на историческата памет; на противодействието и приспособяването (М. фуко, .Думите и нещата"). Греъм Уотсън не само е убеден, но и на практика потвърждава мисълта, че властта действа чрез дискурса, защото самата политическа реч е стратегически властови инструмент. Когато преди повече от две хилядолетия древният атински мъдрец Сократ казвал на учениците си: „Говори, за да те видя!", очевидно е имал предвид силата на Живото слово, независимо, че отричал ползата от со-фистите и техните реторски школи. С настоящия текстуален анализ моята цел беше да проникна в „све-тая светих" на лидера на европейските либерали - неговата идеология, политически прозрения и личностни качества. Привлече ме неговият афинитет към „Живия, интелигентен и добронамерен дебат" и Желанието му да чете в Европейската конституция повече подтек-ста, отколкото текста. Дали опитът ми е бил успешен могат да каЖат слушателите, бъдещите български читатели, а и самият Греъм Уотсън. По-ваЖното в случая е съдържанието на тази книга - прекрасните речи, които ще ви направят съпричастни към съвременната история на Европа и света. "Включете" въобраЖе-нието си, за да „чуете" цялата им хармония и сила.
Проф. Донка Александрова
Сподели с приятели: |