При изготвянето на тази Програма освен цитираните в І.2 документи, изпълнителя на проекта е ползвал следните източници:
-
Енергийна стратегия на Република България, одобрена от Народното събрание с решение 39 от 17 юли 2002 г.
-
Национален план за изпълнение задълженията на страната по международните екологични споразумения, Комитет по енергетика, 1999 г.
-
Окончателен доклад по Проект “Изследване на възможните научно-технически решения за постигане на съответствие с изискванията на Директива 2001/80/ЕС и проучване на възможностите за тяхното прилагане към действащите ГГИ в България”, НИС към ТУ – София, януари 2003 г. (възложител МЕЕР)
-
Ръководство за подпомагане на страните-членки в подготовката на Национални планове за ограничаване на емисиите от големи горивни инсталации, изготвено от Европейската комисия
-
Наръчник по прилагане на законодателството по околна среда на Европейския съюз
-
Ръководството по приближаване на законодателството по околна среда на Европейският съюз, изготвен от Европейската комисия
-
Съобщение от Европейската комисия до Съвета на ЕС и Парламента от 13 ноември 2002 относно пътните карти на България и Румъния за членство в ЕС
-
Национален план за изграждане и укрепване на административния капацитет за прилагане на европейското екологично законодателство, 2002 г.
Преглед на сценариите за развитие на икономиката и енергетиката
Основният приоритет на правителствената програма приета през 2001 г. от правителството на страната е постигането на стабилна макро-икономическа основа за устойчиво развитие и фактически ръст на икономиката. За периода 2002-2005 г. е планиран растеж на БВП от 5- 7 %, който да допринесе за устойчиво развитие и по- висок жизнен стандарт на населението.
Прогнозите за развитието на БВП в България до 2020 г. са дадени в следващата таблица:
Година
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
БВП [млн BGN- 2002]
|
32608
|
34146
|
35993
|
37885
|
39514
|
41292
|
43151
|
45092
|
47122
|
48771
|
Ръст на БВП [%]
|
|
4,72
|
5,41
|
5,26
|
4,30
|
4,50
|
4,50
|
4,50
|
4,50
|
3,50
|
Година
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
2016
|
2017
|
2018
|
2019
|
2020
|
БВП [млн BGN- 2002]
|
50478
|
52244
|
54073
|
55966
|
57924
|
59952
|
50478
|
52 244
|
54 073
|
Ръст на БВП [%]
|
3,50
|
3,50
|
3,50
|
3,50
|
3,50
|
3,50
|
3,50
|
3,50
|
3,50
|
България е изправена пред редица сериозни предизвикателства в енергетиката, породени както от обективни причини и обстоятелства, така и от забавянето на реформите през годините на преход.
Тя е енергийно силно зависима, защото внася повече от 70 % от първичните си енергийни ресурси. Единственият значим местен енергиен ресурс са нискокачествени лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. Разчита се предимно на вносни руски горива- петрол, природен газ, качествени въглища и ядрено гориво. Тази структура на енергийния баланс буди тревога от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването. Европейският съюз, чиято зависимост от внос е по- малка- около 40 %, но с тенденция за увеличаване до 70 % след 20 години- полага сериозни усилия в две основни направления:
-
Намаляване на относителното енергийно потребление на единица БВП на икономиката и
-
Оползотворяване на местни възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Първичният енергиен баланс на страната е добре структуриран от гледна точка на разнообразие на използваните енергийни ресурси, но същевременно зависимостта от внос е съществена:
С труктура на първичния енергиен баланс (70 % внос)
След преждевременното прекратяване на експлоатацията на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй”, делът на ядрената енергия ще намалее, като ще нарасне делът на твърдите горива.
За разлика от много страни- членки и кандидати за членство в Европейския съюз, където местният въгледобив няма перспектива на икономическа основа, местните лигнитни въглища имат силна позиция като ресурс за производство на електрическа енергия. Това, съчетано със значението им за сигурността на енергийните доставки, определя значимото място на комплекса от мини и централи. Откритият въгледобив ще продължава да бъде основата на българската електроенергетика, където водеща роля има Мини “Марица изток” ЕАД. Дружеството разработва и експлоатира Източно- маришкия въглищен басейн, който е най- голямото находище на лигнитни въглища в страната с геоложки запаси от 2273 млн тона, от които 1321 млн тона- доказани.
Мините и техните клиенти- централите представляват технологично и пазарно свързан рентабилен комплекс, който произвежда до 40 на сто от електрическата енергия в страната.
Към 2002 г., преди преждевременното прекратяване на експлоатацията на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй”, инсталираните електрогенериращи мощности в страната са били общо 12668 MW, от които:
-
в ТЕЦ- 6556 MW или 51,7 %;
-
в АЕЦ- 3760 MW или 29,7 %;
-
във ВЕЦ- 1920 MW или 15,2 %;
-
в ПАВЕЦ- 432 MW или 3,4 %.
Плановете за развитие на електроенергетиката предвиждат един умерен ръст на електропроизводството с 0,7 % годишно до 2006 г., а след това ръст в диапазона от 1,2 до 1,8 %.
Прогноза за електропроизводството за периода 2002- 2020 г.
Година
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Ел. производство [млн kWh]
|
42213
|
41910
|
42210
|
42510
|
42820
|
43230
|
43770
|
44420
|
45180
|
45990
|
Ръст на ел. производство [%]
|
|
- 0,72
|
0,72
|
0,71
|
0,73
|
0,96
|
1,25
|
1,49
|
1,71
|
1,79
|
Година
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
2016
|
2017
|
2018
|
2019
|
2020
|
Ел. производство [млн kWh]
|
46810
|
47650
|
48500
|
49370
|
50260
|
51170
|
52100
|
53040
|
54000
|
Ръст на ел. производство [%]
|
1,78
|
1,79
|
1,78
|
1,79
|
1,80
|
1,81
|
1,82
|
1,80
|
1,81
|
При това значително нараства ролята на действащите и новопостроени електропроизводствени мощности, изгарящи въглища и природен газ. Тази тенденция се засилва още повече от преждевременното прекратяване на експлоатацията на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй”.
Сподели с приятели: |