В случаите когато, дете, преживяло стрес продължава трудно да общува, е важно да се опитаме да идентифицираме възможните причини за това – възможно ли е проблемът да е свързан с възрастния?
-
Очаква ли възрастният детето да се довери преди изграждане на взаимно доверие?
-
Обяснено ли е била на детето ролята и целта на интервюто?
-
Използван ли е език, който детето не разбира напълно?
-
Притеснява ли се възрастния от моментите на мълчание или емоциите на детето, твърде много ли говори или отговаря на детето по начин, който то възприема като критичен?
-
Преживяното от детето поражда ли болезнени спомени за възрастния от неговото лично минало, с което самия той се опитва да се справи?
Когато възрастният се убеди, че причините са в самото дете и преживяното от него, то следните способи могат да помогнат за отключване на механизма на общуване:
-
Проявете търпение. За изграждането на доверие е необходимо време. Дайте множество позитивни знаци на топлота и приемане.
-
Използвайте игри, дейности, рисуване, писане, разходки и др.за да установите доверие и свобода при общуването.
-
Избягвайте да упражнявате натиск върху детето да говори:: продължете да общувате, но допускайте и мълчание.
-
Разберете повече неща за детето от други, които го познават.
Кога е подходящо да се потърси консултация или терапия?
Деца, които са имали преживявания, свързани със стрес обикновено получават най-подходяща подкрепа от семействата си и общността си. Следните елементи са от изключително значение:
-
Подкрепа от собствените им (или заместващи) семейства;
-
Възстановяване на ежедневните навици (училището и предучилището имат съществена роля тук); предоставяне на възможност за игра и възстановяване;
-
Подкрепа от други възрастни и деца от тяхната общност .
Ако децата продължават да проявяват посочените по-горе признаци на стрес продължително време, това може да се дължи на необходимостта от оказване на професионална помощ. Оказването на психологическа терапия и консултация трябва да бъде извършено изключително предпазливо, освен ако това не е присъщо за местната култура. Повечето от подходите при оказване на психологическа терапия и консултации са развити на запад и не могат лесно да бъдат преведени на езика на не-западните общества. Неподходящата употреба на тези подходи може не само да бъде безполезна, но и потенциално увреждаща детето. От друга страна, в общества, като например това на бивша Югославия, които познават подходите на консултирането и терапията, това може да се окаже подходящо, макар и да се пораждат въпроси относно възможността за предоставяне на такова индивидуално лечение.
В случаите, когато се приеме за подходящо консултирането или терапията, то следва да се извършат в стабилна обстановка, която не се очаква да бъде нарушена и в която подкрепата и последващата помощ са на разположение на детето.
|
| Тема 4 Психо-социална интервенция и културни възприятия |
ОСНОВНИ МОМЕНТИ
-
В зависимост от културния контекст, хората по различен начин възприемат, разбират и осмислят събитията и преживяванията си. Традиционните вярвания и практики, религиозните вярвания и политическа идеология могат да придадат смисъл на случилото се и така да допринесат за възстановяването.
-
Различните общества предвиждат различни норми за реакция и справяне с болезнени събития, като загуба и смърт.
-
Разбирането и реагирането на болезнени събития в много култури се извършва колективно, а не индивидуално.
-
Стратегиите за интервенция трябва да се надграждат върху традиционните норми и практики, като се избягва тяхното подкопаване.
Централно място за всяко дете в хода на неговото възстановяване от болезнени изживявания заема разбирането и осмислянето на преживяното, приемането и “обработването” на чувствата свързани с него и включване на това разбиране в представата на детето за самото него и света. Религиозните и духовни вярвания могат да бъдат важен източник на разбиране и да предоставят жизнена форма на изразяване на чувствата, свързани с травматични преживявания. Традиционните лечители да изиграят съществена роля в подпомагане на детето да придаде смисъл и да се справи с реакциите си на събитията. Провеждането на културни ритуали може да бъде изключително важно – например при траур или търсене на опрощение. Политическите убеждения също могат да окажат важно значение в контекста на разбирането и осмислянето на събитията: понякога хората, които са били директно въвлечени в конфликт се справят по-добре от други ако могат да изведат значение от идеологическото задължение.
Психо-социална интервенция
Въз основа на въпросите, повдигнати в Тема 3, Тема 4 се разглеждат стратегии за подобряване на психо-социалното състояние на децата-бежанци и разселените деца.Конвенцията за правата на детето предвижда правото на детето на подходящи мерки за психологическо възстановяване и социална реинтеграция, като последствие от преживяното по време на въоръжен конфликт (Чл.39). Има различни мнения относно най-подходящите средства за постигане на крайната цел.
През последните години има значително увеличение в броя на програмите, насочени към оказване на помощ на деца за преодоляване на травматични събития и преживявания. Много от тях безкритично прилагат западни, индивидуализирани подходи в консултирането и терапията в култури, в които те не намират подходящо приложение. Последствията могат да са не само пропиляване на оскъдни ресурси, но и да представляват потенциална опасност за децата.
Настоящият материал твърдо подкрепя подход основан на конкретната общност, съобразен и изграден върху съществуващите стратегии за справяне в самата общност и които имат за цел да повишаване устойчивостта на децата и техните семейства. Разбирането на конкретната култура е от основно значение в планирането на програмите: без отчитане и оценяване на вече съществуващото в конкретната култура има голяма опасност програмите да подкопаят съществуващите практики и традиции, които могат да са от голямо значение в ускоряване възстановяването на детето.
Терминът “травма” е често неясен. Оксфордският речник го определя като “болезнено състояние на тялото в резултат на нараняване или упражнено външно насилие”. Често терминът се използва за описване на събитие, което може да има травматичен ефект, а не в смисъл на ефект сам по себе си. Множество западни терапевтични подходи предполагат, че определени видове събития имат универсален и предсказуем ефект върху хората. Но е ясно, че плашещите или опасни преживявания не водят автоматично до определена човешка реакция, а тези фактори, в зависимост от индивидуалните характеристики и разликите в средата, варират съобразно събитието и реакцията на личността .
Сподели с приятели: |