По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който
Изтегляне 5.57 Mb.
|
| - Имаме още цял месец лято... Ще търкулим пряко няколко турски глави. Плюй,
шопе, на тая тенекия, нека да я окачат на някой будала... Срамота! Хайде, нарочно идем...
люде не се застояват много на едно място. Ще ти познаят косъма най-после... Па като влезеш в дупката, ще речеш: що не послушах това магаре Мерджана? Ако загине човек, барим да загине юнашки за Македония. - Аз ще дойда с вас! - извика изведнаж Рангел с бляснал от решителност поглед. И нему му стана светло и широко на душата. Той сега виждаше края на своето утеснение и мъка, на своите вечни страхувания от полиция. Дружината дойде във възторг; всички го цалуваха. Още утре ще тръгват. Тая нощ ще преспят в колибата. Но Рангел не беше си зел още платката и пари нямаше. Македонците и те се оплакваха. Обувките им бяха продънени, па и храна нямаха в планината: а каракачаните прибираха стадата си вече. Тая грижа ги занима най-много. Размислиха няма ли тука нещо да оберат. Дойде Рангелу на ума за мъжът и за жената, които заминаха за манастиря... Но сега портата беше затворена и само утре я отваряха според манастирското правило... В село? Рангел мислеше. Внезапно едно вдъхновение озари ума му. - Вие стойте тука, аз ще ида в село - каза той. - Намери ли му клупа? - извика Мерджанът... Аферим, шопе? - Няма ли да викаш другар! - Земи моята кама, шопе! - Имам! Нищо ми не трябва - и Рангел излезе. XXIV. Харамийска вечеринка Харамиите остаха сами. Те се излегнаха и се загълчаха. Навън беше съвсем тъмно. Черни облаци закриваха небето. Вътре в колибата въздуха изстиваше. Гората отвън шумеше от вятъра. Скоро заръси дъжд. Той затупа по покрива на колибата. Няколко капки процедиха и паднаха по лицето на задрямалия Климе. Македонците се изсмяха.
главата до стената, опря си лява ръка на пояса, примижа и запя гласовито: Не витай се, не кърши се, Йованке, Йовано, како змия низ тревата, море моме момино; како змия низ тревата, Йованке, Йовано, како риба низ водата, море моме момино. Како риба низ водата, Йованке, Йовано, како конче невянато, море моме момино; како конче невянато. Йованке, Йовано, како юне непрегнато, море моме момино!... Дружината слушаше с наслаждение певеца. Отвън изтопурка кон. Всички се ослушаха. Мерджанът, най-храбрият, извади си камата, отвори вратата и погледна. Пред колибата спираше един конник. Той веднага слезе и каза:
си под стряхата. И другите македонци назъртаха от вратата. - Пущи го! - казаха те. Видът на непознатия ги успокои. Той нямаше нищо полицейско. Един бледен мошък, с шапка, облечен в сиви шаячеви френски дрехи. - Накъде, ако е рекъл господ, господине? - попита Петко. - За Саръкьой. Застигна ме дъждът. Добре, че беше колибата - отговори конникът, като изглеждаше тия странни хора, събрани в това усамотено място. - А вие какво правите тука? - попита ги той, като си извади папироска. "Мигар са и те агитатори на Стремски?" - мина му през ума. - Правим си кейфа! Нали чуеш? Певаме... - Ордо, залови пак някоя друга! - каза Мерджанът. В това време Климе опря глава до зида и заспа. - Климе, не климай! - каза му Ордо усмихнато, па зафана друга песен, като че го припява:
шчо ме дремка ле навалило? Море дал'да легнам, лудо, дал'да легнам дал'да легнам ле, да приспиям? Море или песна, лудо, или песна, или песна ле да запеям? Море или коня, лудо, или коня, или коня ле да разиграм? Море или сабя, лудо, или сабя, или сабя ле да натръгнам? И песента чудно звучеше в тоя нощен час, при исото, което й държеше дъждовния шум.
Смукнаха и другите по глътка ракийца. Това още по-одушеви дружината. Предложиха да пеят всичките "Македонец жално пее". Колибата гръмна. Гостът придружаваше също. Македонците силно се разчувствуваха. Климе фана да подсмърча. На бърчавото лице на Мерджанът се търкулнаха сълзи. В кокошарите пловдивски оживяваше патриота македонски. Когато песнята се свърши, Мерджанът си отри сълзите с оваляна кърпа и каза на госта: - Господине, от тебе няма шчо да скриеме: ние сме македонски въстаници и отиваме да освобождаваме Македонията. Гостът даде да си направят по една цигара. - Да си жив и здрав. Нямаш ли и малко парици? - попита Климе. - На, цървули нямаме, господине - допълни Ордо. - У мене песни колкото щеш. - Обрал съм се и аз. Мерджанът разменяше няколко думи по арнаутски с Петка. Това се видя подозрително на конника. Той извади часовника си и погледна. - Аз да вървя, дъждът престана.... - каза той па подаде ръка да се прости с македонците. - Добро видение! - Дай да се цалунем! - каза Мерджанът, па сграбчи госта и се цалува с него в устата.
- Дай ми часовника! - каза конникът, като видя, че часовникът му се омъкна в джеба на Мерджана, който го беше отпънал из жилетката му при цалуването. - Няма нищо де, остави ни го за спомен! Момъкът повтори сърдито искането си и стисна с ръката си потурите на Мерджанът. Македонецът го изгледа сопнато. - Тъй и тъй сме приятели, да не развалим калимерата? Тука е балканът, царството на горските пилци. Като ти забия нещо в гушата, няма да мръднеш. Или мислиш, че аз не зная едно шчо ?...
XXV. Кой запали? Последните тъмни думи на македонците имаха свръзка с пожара в Пловдив. Тук му е реда да разправим причината му. През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански. Тая роля изнасяше на неговите лични и партийни сметки. Македонското вълнуване в страната пакостеше на новото правителство, като го туряше в трудно положение към населението и към Портата. Македонските патриоти, които въздишаха да видят свободно отечеството си, готови за борба и жертви, се събраха около ловкия политически деец, чието обаяние растеше. То беше особено силно въз едно македонче, Лечев, помощник на ковчежника в едно местно ковчежничество, момче с гореща глава, винаги занято с идеята за изпращане чета в Македония. Докторът работеше усърдно въз неговото патриотическо въображение и успя да го запали дотам, щото през юния, когато заместяше ковчежника, земал месечен отпуск, македончето на три пъти изтеглюва значителни суми из касата, които повери в сигурните ръце на доктора, за да послужат на устрояване чета. Сам Лечев щеше да влезе в нея и да мине в Македония. За да се заблуди временно контролата, Лечев подправи документи. Бедните македонци нагънаха доктора, като узнаха, че разполага със средства за Македония; тяхната ревност се усили и неговото значение още повече... Когато докторът разнесе до петдесет лири, сумата беше шестстотин - той обяви Лечеву, че всичките пари са отишли по приготовление македонското движение, но че то трябва да се отложи напролет, за причини, които момчето намери убедителни. Докторът вложи в банка парите на свое име. Когато получи разписката, той я тури в пазвата си и каза тържествующ:
августа. Подозрителните документи бяха предадени на изследователя. Лечев биде затворен, разпитан и после освободен под поръчителство. Догански се намираше в голямо безпокойствие от тоя изход на работата. Лечев без друго щеше да бъде осъден. Впечатлителен и слаб, той рано или късно, в часовете на унинието в затвора, щеше да обади моралния си съучастник. Докторът постоянно чувствуваше главата си под тоя Дамоклов меч. Той реши да отстрани бедата от Лечева и от себе си, като изтръгне документите из ръцете на правосъдието. Цачо, бившият му телохранител в Бреговец, писец сега в окръжния съд, напразно се беше опитвал да извлече опасните книжа. В деня на пожара той съгледа, че Никифоров, съдебният член, натоварен с докладването Лечевото дело, зема го и го занесе у тях си да го изучава. Узнал това, докторът му поръча още тая нощ да изварди Никифорова и да грабне книжата. Цачо се вмъкна още по девет часът в стаята на Никифорова, когато той беше още на вечеря; но по никой начин не можа да отвори чекмеджето на масата му, дето бе скрито делото. Присъствието на хора в съседните стаи не му позволи да прави шум чрез разбиване. Тогава в смущението си, без да мисли много, той натрупа куп хартии и вестници под масата, изля въз них газта из лампата, овря отдолу един запален кибрит и излезе.
преследване, естествено, се прекрати и всяка беда се отстрани. Не съвсем обаче: двамата македонци бяха видели Цача, когато излазяше из Никифоровата стая, след като й даде огъня. Защото те в същото време обираха кабинета на Ладжовича, като го бяха заключили предпазливо в спалнята му.
XXVI. Поп Кън Между това поп Кън беше още в Черешовица. През тия двайсетина дена, особено напоследък, той има скръбта да се убеди, че неговото влияние е много спаднало. Главният център, село Черешовица, беше се отметнал към страната на Стремски; така сториха и другите села. Идеята за съединението, по-силна на тоя час от всякакви лични симпатии и съображения, беше спечелила за Народната партия и тая колегия, досега упорито вярна на другата партия. Даже пролетес, подир отиването на Алека Богориди, стана и тука малък, нестроен митинг за съединението, последният. Предано и послушно на попа въпреки всичко остаяше родното му село Саръкьой, от триста и петдесет къщи. Тоя безбожник и греховник беше някога събрал пари с просия и изградил черква на селото си и едно училище. И то му бе остало благодарно. Със Саръкьой поп Кън собствено печелеше победата. Метне се на коня си, повлече петте стотин души дисциплинирани избиратели, без да остави ни един в село, иде в Черешовица, дето беше избирателния пункт, загради урната, разтласка, разпсува, сплаши противниците и земе избора. И влиянието му така беше грамадно в тая околия. Той колеше, той бесеше.
препирнята с първенците селяни и от виното, той псуваше Стремски, псуваше Русия, ругаеше Гаврил паша "турския чабукчия", заканваше се на черешовци, които миришели вече на "козе месо", да ги смаже утре със своите саръкьойци. Черешовци негодуваха, но не смеяха да се окачат с него, като знаеха буйността му.
- отговори му кметовия помощник. - Аз... тамо нея, на вашата Русия! - извика поп Кън вън от себе си при чуването тая дума, злокобна за неговото величие. - Ти да мълчиш! - обади се един от първенците, като го устрели с гневен поглед и от яд счупи лулата си в дъската. - Ти да мълчиш, попе, че пак ще те аргосат. Попът кипна. - Да ме аргосат? Кой? Владиката?... Аз на владиката плюя!... Па и на аргосът му, па и на господът му! Тук селените скокнаха като ожилени: равнодушни, като всичките български селени към въпросите на вярата и нейното достолетие, сега селените се възмутиха. Тая нечувана псувня, това богохулство, изказано от един божи служител, който им четеше евангелие и им даваше конка, потресе душите... Те се изгледаха учудено, като че се питаха какво трябва да направят. Но благоразумието или страхът от мстителния поп, въоръжен с револвер сега, ги удържа от енергически постъпки. - Ти си пиян, Къне! - забележи му помирително един старец. Селяните си шушукаха и се готвеха да излязат. Поп Кън дойде в бяс. Желанието да оскърби още повече селяните, да си отмъсти чрез презрение на най-светлите и деликатни чувства, го облада с неодолима сила. Охулването на бога не го удовлетвори; той внезапно стана и каза със светнали очи:
кой е? Великият ботушар! И като каза това, попът откъсна от стената образа на императора Александра III и го скъса! - Ти си полудял, бре! - казаха му... - "Щуро се попи, лудо се калугери!" - изръмжа един гърбав чорбаджия. Кметовия помощник, с наежени мустаци, рече му: - Ти слушай, утре да се не явяваш тука!... Хай да си излезем, бре! И на поканата му всички селяни излязоха вкупом. На улицата, до един плет, те дълго си гълчаха. После се извика: "На общината!" и пак вкупом отидоха нататък - очевидно, събрание щяха да имат на кметството...
XXVII. Прибежището Поп Кън плати на кръчмаря виното, с което почерпи селяните, изруга за смелостта, дето искаше пари и за скъсания образ на царя, и влезе в двора, та си отвърза коня, стегна го и го изкара на улицата, за да тръгне още сега за Саръкьой да нагласи до последните подробности юруша, в който щеше да тласне своята войска утре, увеличена и от верните уломки на две още села. И тоя път той се надяваше да има числото на своя страна, защото останалите села, които гласуваха в Черешовица, та и самата Черешовица, равнодушни към гражданското си право, слабо ходеха на урните и предпочитаха кръчмите. На тая ленивост поп Кън разчиташе сега.
тичешком. Той спря. Приближиха млада госпожа и един господин и двамата запъхтени.
Драга.
можа да види, че Драгината премяна се намираше в голяма безредица: капелата й висеше настрана на главата, удържана от една карфица, косата й разфърляна, ботините й потънали в кал, опръскала и полите на роклята й.
Армодиадис бил излязъл с приятелката си на разходка до манастиря в купе. Лостарев бил в Хисарско по избора си и не се предполагало, че ще си дойде тая вечер. За нещастие това станало. Подушил работата у дома си, Лостарев се спуснал към манастиря, пресрещнал в мрака купето при гората, като се връщало за Пловдив, и спогнал с револвера си изфръкналите навреме из колата любовници, които припнали към близката Черешовица, за да намерят спасение у попа, гонени от побеснелия от ревност и гняв мъж. Поп Кън, при всичкото си одевешно възбуждение и бързане сега, сфана веднага положението. Той реши да помогне на бежанците в тоя труден миг и да отстрани възможно нещастие.
у нас ще дойде. Пък аз и не мога да остана сега у дома, видите, тръгвам за Саръкьой, припряна работа имам. Но на друго място да я турим: то е още по-безопасно. И той пошушна Армодиадису. - Много хубаво, благодаря. Костаки стисна поповата ръка. Попът му пошушна: - Се лъскави ги търсиш... Знай Аврам де копай корени... - и той се усмихна и смигна към Драга. После притури: - Ти ме чакай под оная стрешина, да ти дам ключа - и попът му посочи стряхата на една кръчма, затворена вече. Той покани Драга и двамата тръгнаха бързо. XXVIII. Небивали нощни богомолци Едновремешният харамия, станал преди малко пак такъв - Рангел, - като остави другарите си в колибата, дойде в село и се запъти към баба Йова, черковната шетачка и клисарка, и клепачка, с която се познаваше. Той я издебна, когато тя излезе из стаичката си за нещо, зе ключа на черковната врата от поличката, дето обикновено го оставяше, па отиде, та отвори черквата. Защото той реши именно черквата да обере. Черквата беше тъмна. Само пред темплото мъждеяха две кандила - пред образа на Исуса Христа и на света Богородица. Вътре в олтаря, пред разпятието, друго кандилце блещукаше. Обикновено в тая бедна селска черква нощем не палеха кандила; само в събота срещу неделя, срещу литургия - ставаше изключение. Рангел притвори вратата, като тури ключа в пазвата си, свали шапка, прекръсти се и се отби при левия пангар, в който беше черковната каса: Рангел беше видял, че епитропът там пущаше из дупка парите, що падаха от продан на свещи и от дискоса.
бръкна в чекмеджето; дето задрънкаха разни монети, и насипа ги всичките в джоба си. Като ги побара с пръстите си, той позна, че са се гологани, и сметна, че три или четире франка било сега всичкото черковно съкровище. Той се навъси за тая малка корист при такъв голям грях и за да ги уравновеси, отиде при иконата на свети Архангела, залепена на близкия стълп, за да откърти сребърния му венец.
венеца. Венецът не се откопчаваше при всичките му усилия. Свети Архангел не даваше. Веднага Рангел с ужас се сети, че той обира своя светец! Тогава цалуна иконата, отстъпи и отиде смело при олтаря. Той реши да обере свети Никола, изправен с владишки дрехи, с жезъл в една ръка, благославяйки с друга. Белобрадият светител беше поп Къневия светец - Рангел бе чул случайно, че попът си прави денят на свети Никола. (Захар Народът преди четири години още беше по учен начин изтълкувал на попа, че той носи името на тоя светец: Кън - Кону - Колю - Никола. Виж чародействата на филологията!) Това беше доста, за да изгуби свети Никола благоволението му; после, на харамията се стори, че светецът даже имаше прилика малко с попа в очите! Когато дръпна венеца и го откъртяше, старецът навъси челото си много и тъй строго изгледа Рангела с поп Къневите очи, щото му се стори, че оживя. Той плахо се дръпна и се огледа безпокойно. Внезапно ключалката на вратата иззвека остро в тишината, вратата подир това скръцна и се отвори и някой влезе. Рангел отбягна и се потули зад един трон в сянка. Помисли, че е изварден, и несъзнателно улови камата. Скоро видя, че двама души идеха насам и единият приказваше. Той чу гласът на поп Къна, който се гневеше на баба Йова, че забравила да заключи вратата. Поповия другар беше жена. Те наближиха към олтаря. При слабото осветление от двете кандила Рангел видя, че жената, която следеше попа, беше същата госпожа, що видя в гората. - Защо води тая жена тука? - помисли си разбойникът и веднага лоша мисъл му мина през ума, той неволно си спомни онова, което бе чул от покойния Митка. Поп "Чапкън!" - екнаха му в ушите пак думите които чу в тълпата от митинга. Той беше зрител на едно светотатство. Усещаше, че мравки лазят по кожата му. Той се вслуша в думите на попа:
не може да ви търси той. "Мъжът й, отвел я е от мъжът!"... - помисли си Рангел. - Мене ми е драго, че мога да ви услужа - думаше й попът, като гълташе със сластолюбив поглед красивото уплашено лице на Драга. - Аз ви не осъждам и никой умен човек: любовта е дар божи, без любов се не живее... Питайте мене... Стъпайте опипом, да идем в олтаря - казваше й той, като я водеше по каменните стъпала.
веднага дойде до върха си: попът въведе Драга право през царските врата, когато тя инстинктивно поиска да мине покрай темплото, за да влезе през бочната врата.
благочестие се пробуди с ненадейна сила. Обирачът на черквата се сепна и възмути против осквернителя на храма! Той стисна камата си, сви се като един тигър, който ще нападне жертвата си, и реши да се фърли въз попа в олтаря и да му забие желязото в гушата. За голямо свое щастие попът веднага излезе и тръгна към вратата, дето се изгуби в мрака. Скоро тя се отвори, хлопна и заключи. Рангел вече не мисли за венеца на свети Никола, стана му някак си чоголно да остава в тая черква с тая жена. Отключи портата и излезе и той подир две минути. Той се радваше, че избягна страшното изкушение да окървави черквата. Навън беше тъмно като рог. Скоро мина край общинската стая, която беше още осветена. - Да обадя ли? - попита се Рангел. "Да обадя!" - помисли си той и приближи до оваляните и мътни прозорци. Вътре се мяркаха разни лица, ходеха, махаха оживлено и смесеният им глъч се чуваше на улицата неразбрано, с изключение на звучното попово име. Рангел приближи до един селянин, който току излазяше, и му каза: - Хей, кажи на селяните, че поп Кън одеве влезе в черквата и скри тамка една млада жена. Търсете я навсякъде и в олтаря! - Кой си ти? - попита селянина в тъмнината. - Не ти трябва. Кажи на селяните, че има жена в олтаря! И Рангел бързо отмина и изчезна в тъмнината. Той излезе из село и се запъти през къра към колибата си, като забрави да заключи черковната врата. След половин час той стигна жилището си.
Родопите. XXIX. Към Черешовица Сутринта, по седем часът още, из Саръкьой излезе армията на поп Къна. Тя се състоеше от няколко стотин души избиратели. Те вървяха в широка гъста колона из междуселския път и на места го преливаха. Един голям , облак прах се виеше над тоя човешки поток и се движеше заедно с него из зелено-жълтеникавата равнина. Повечето саръкьойци вървяха пеши с един червен байрак. Около трийсетина конника Каталог: res res -> На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка res -> Космически граници res -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий res -> Списък на издадените сертификати за продукти res -> На предложение Дата Съдържание на предложението res -> Побитови операции Изтегляне 5.57 Mb. Сподели с приятели:
|