По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който

отпреде сякаш образуваха генералния щаб на избирателната армия. Пред тях

възседнал на бял кон, с вехто военно седло, яздеше пълководецът - поп Кън - с

калимявка, нахлупена на челото, с револвер, препасан на кръста под расото.

Попът имаше твърде внушителен вид тъй и даваше бодрост на сляпо привързаните си

другари. Цяла нощ той беше употребил, за да ги дисциплинира, настрои и приготви

за съдбоносното - за неговото обаяние - сражение, което щеше да се даде в

Черешовица. Саръкьойци вървяха храбри и весели, уверени във вожда си и в

победата, и с докторовото име на бюлетините в джобовете им. За да поддържа духа

им, той час по час се извръщаше и пущаше по някоя демагогска фраза или

остроумна смешка, или закана въз изменниците черешовци. Тоя енергичен човек не

падаше духом ни една минута. Саръкьойци го следваха с чела, облени с пот от

лучите на утринното слънце. Когато наближиха рътлината, отвъд която се криеше

Черешовица, той ненадейно запя Ботевата молитва: подеха я по-младите и събудени

селяни, начело с учителя. Тая песен, позната вече на ухото на саръкьойци,

разнесе ентусиазъм из редовете им, чуха се провиквания, замахаха се из въздуха

тояги и знамето се затресе: войнственото настроение се пробуди. Под

хипнотизацията на тия странни, мощни, богохулни звукове тълпата се развълнува,

те й се сториха като един зов за борба против неприятеля, който в дадения

случай беше Черешовица... Но попът дойде в истинско изстъпление - защото бяха

свързани с една негова омраза - при следните стихове:
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове.
Тука попът изтегли револвера и гръмна към небето.
- Долу Иларион!
После, по асоциация, от Ботевата молитва дойде на Ботевото минуване Дунава - за

да я запечата с кръвта си. Тук вече учителят пое: "Тих бял Дунав се вълнува".

Сега ентусиазмът порасна още; ратоборният нагон на попа пламна и се обърна в

полуда при спомена за снощното спречкване с черешовци. Нему му се стори, че той

е сега сам Ботев и плува с дружината си през Дунава, за да нападне неприятеля

народен. В тоя психологически миг, кога учителят дойде до куплета:

генерал посочва крепостта, която ще се земе с юруш. Па препусна надолу из

изрития друм. Последва го конницата му, а подир нея и пехотата припна със

знамето сред невъобразими облаци от прах, позлатявани от слънцето.

тръгнаха. Скоро колоната влезе в селото, изпълни улицата, измина я, като

влачеше със себе си позлатения облак от прах, приличен на лучезарна слава, зави

из една пречупена улица, която извождаше на мегданя, дето в училището щеше да

става гласуването.
Когато колоната се озова на мегданя, тя се спря в нерешителност - пред нея

всичкото пространство беше пълно със свят. Имаше там няколко хиляди души селяни

избиратели, стекли се от цялата околия, за Стремски. Името на Стремски беше на

всичките уста и на всичките бюлетини. Това беше едно море от хора, което

шумеше, бръмчеше, клатеше се. То пълнеше мегданя, черковния двор, училището,

околните улици и краят му се не видеше в полето. По полегатата рътлина, що се

издига на изток от селото, чернееха се нови тълпи, които се спущаха насам. Поп

Кън не очакваше това небивало стечение на народ. Появлението на саръкьойци

очевидно се очакваше, защото множеството се раздвижи, главите се обърнаха

насам, куповете зафанаха да се притискат по-гъсто - и името "поп Кън" се чу.

После размени няколко думи с окръжающите го конници, за да им вдъхне дързост.

Но другарите му, изтрезнели внезапно от одевешното си опиянение, гледаха плахо;

па тихо възвиха конете си назад и разсякоха тълпата на пешите саръкьойци,

учудени от това повръщане на генералите. Тогава една безмълвна паника настана:

всичката саръкьойска дружина изфиряса в околните улици, като остави пълководеца

самичък.

XXX. Ураган

лесно на позорно бягство. Прибледнял, с разтреперана рижда брада, с една ръка

на револвера, той бутна коня и удари надясно на мегданя, покрай плетищата, и

влезе в двора на околийското управление - началникът беше негов приятел.

Тълпата го остави да мине свободно, само мърмореше и стана по-безпокойна.
Бедният поп не подозираше нито наполовина положението на работите, та тъй

демонстративно мина пред множеството. Снощният селски съвет, събран в общината

после поп Къновите буйства и закани в кръчмата, беше зел важни мерки, за да се

попречи на саръкьойския натиск. Десетина души конници бяха тръгнали веднага по

всички околни села, да разправят грозотиите, думани и вършени от попа, и да

призоват избирателите да се намерят всички тоя път в Черешовица. Току-що

излязоха скороходците, събранието узна за Драгиното вкарване в черквата. То

отиде вкупом там и загащи в олтаря уплашената до смърт Драга. Попитана, тя

изповяда, че поп Кън я турил тука; но нейните уверения, че не е имало зла

мисъл, никой не повярва. А тя се срамуваше да разкаже вследствие на каква драма

бе поискала прибежище от поп Къна. Селяните дойдоха в ужас пред това ново

светотатство на попа, който снощи бе псувал господа. Всичко това, притурено към

омразата, която вече внушаваше със своята борба против народното желание:

съединението и псувните против Русия, събра ужасна буря над главата на попа.

след малко дойде и я зе Армодиадис с купето.

посланието си. Из многохилядната тълпа се разнасяше от ръце на ръце раздрания

образ на царя и се предаваха ругателствата поп Кънови. Но негодуванието нямаше

граница, когато узнаваха за осквернението на черковата. Тази случка,

преувеличавана до чудовищни размери, обикаляше из навалицата глухо и я

разсвирепяваше. Очите светеха от ярост. Всички чакаха поп Къна да се яви, като

смътно предчувствуваха, че има нещо да стане...
Сам той нищо не знаеше, занят цяла нощ с изборната агитация, и никой не дошел в

Саръкьой да обади каква буря се виеше над главата му. Когато околийския

началник му обади всичко, той побледня. Между това сганта се преместяше насам и

се валеше пред началниковата къща. Чуваше се зловещ шум, какъвто предхожда

бурята. Някой, закачил го на прът, дигаше високо разкъсания образ на

императора. В предните редове на тълпата беше Рангел с македонците, отложили

тръгването си, увлечени от общото вълнение. Те фърляха дяви погледи в

прозорците и търсеха попа, който се не показваше. Множеството растеше и се

притискаше. Селяните извикаха на началника да отпусне попа да отговаря на

народа или ще ги запалят. Бидоха донесени тенекии, пълни с газ!

раздразнен народ, помоли попа да излезе. На попа се бяха сфанали челюстите от

страх. Той не щеше. Той поглеждаше навън плахо тълпата, която се люшкаше като

едно море. Виковете идеха по-гневни. Началникът молеше попа да излезе да се

оправи, да прикроти народа... "Чуй, и двама ни ще изгорят живи!..." - казваше

той бледен. Две струи студен пот течаха зад ушите на попа. Той пак погледна. В

тоя миг всичката тая сган, изгубила разсъдък и самообладание, упита от едно

чувство, движима от една пружина, прифаната цяла от същата полуда, приковаваше

очите си в прозорците. Никой не знаеше какво искат да правят с попа, но у

всички се явяваше някаква непонятна жажда за мъст, за изтребление... Зверското

стадно чувство сливаше в едно тяло, разтресваше от една спазма тая многохилядна

сган. Най-после той видя, че няма друго спасение, и реши се да излезе.

Началникът поддържаше храбростта му с ободрителни думи, като полека го буташе

към портата. Тя веднага се хлопна и заключи зад него. Като го видя извън на

коридорчето, народът грухна като едно разсърдено стадо свини и се потисна

насам. Цял лес тояги замахаха над главите. Попът, побелял като стена, изправи

се горе на стълбите и искаше да говори, но шумното грухтене на навалицата

изпълни въздуха и преднята тълпа се качи по стълбите и се спусна въз него, за

да го фане. Попът измъкна револвера и го насочи. При тоя смел акт на самозащита

тълпата се спря. Насоченото оръжие фърли известна нерешителност в редовете й.

Но това трая само една минута. Свирепи гласозе изфръкнаха из тълпата:
- Дайте го сам! Дайте го сам!
- Той псува Русия!
- Дръжте го! Пребийте го!
Една вълна от хора, тласната от задния напор, се фърли с гороломна сила въз

свещеника. Веднага той се изгуби. Задигаха се, засваляха се тояги се на едно

място. Навалицата зашумя ужасно и се натисна с дигнати сопи да приближи до

ония, които работеха. По тоя начин напора изтикваше тълпата при стълбата, за да

я замени с нова тълпа, която правеше като прежнята, додето и нея изфърляше друг

талаз от освирепели селяни. Стадното остървение ги подлуди... Те се наваляха,

тъпчеха се един други, душеха се, за да стигнат по-рано до жертвата. Една хала

от зверски бяс смиташе всичкия тоя хиляден народ в подножието на стълбата.

опустошителен избух тука - едно безименно, сплескано и лепкаво нещо, състояще

от смазани меса, строшени кокали, стъпкани членове, в парцали, окървавени дрехи

и косми - отвратително купище, през което бяха минали сопите и краката на

подивялата сган!

I. По Женевското езеро

въздух. Пред вида на синьото кристално езеро, на високите околни планини със

скалисти чуки и плещи, обрасли със зелени гори и надвиснали над вълните, на

модрото небе - тежките впечатления, възприети от посещението занданите на

замъка със зловещите синджирни брънки на стълповете и тъмния кладенец-гроб, и

от чутите мрачни истории, разказани от черномурото хубавичко момиче чичероне,

отслабнаха, изгубиха се. Остана само един поетически спомен за един кът,

увековечен от Байрона.

трите легендарни дървета, на което се е любувал Шильонския затворник, и удари

право към срещния бряг, дето Бувре се гуши в подножието на планината. Замъкът

бързо се отдалечаваше и рисуваше красиво над вълните със своите зидове,

полезени от павой, остри сводове, кули, бойници. Отляво, зад Вилньов, се отвори

гледка на Рона, която мътна се втичаше през зелени лъки в чистото езеро; на

островърхата планина Dent de Midi и зад нея - на снежните гребени на Алпите.

Отдясно пък - беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и

градовце, мило снишени под високите присойни стръмнини, живописно покрити с

лозя на тераси, летни къщи, просечено от вратоломни железни линии, пълзящи

отвесно от езерото до върха.
Пътниците в парахода - тоя параход правеше обиколка на езерото - разходка

прелестна, задължителна за всякой турист - бяха много, от разни възрасти,

положения, народности. От Бувре се прибави и бръмчащия рой на пансионерките от

едно девическо училище. Те завоеваха всичките седалища на кувертата, екнаха от

смехове, глъчки, прилични на цвърчения на врабци, и с възклицания "О!", с които

се зафащаше всяка тяхна фраза... "Oh, quel joli tableau! "Oh ma chere!" "Oh, tu

es drole, adele!" "Oh, mon Dieu!..." "Oh, set anglais! Oh, quelles dents - des

vrais crochets, ma chere!" А розовите присмехулници се кискаха звънливо, додето

белобакия албионски син, който беше предмет на радостта им, увираше невъзмутимо

носа си в Бедекера и час по час дигаше очи, за да провери местностите с

описанието им. Oh, voil'a des russes! Oh, la dame est delicieusement joie...

Mais tu ne connais pas les russes, Josephine? Entende donc! - цвърчеше една

прелестна девойка, като сочеше на другарките си изправените до заградата на

кувертата Стремски и Невянка, които си говореха, гледайки на прекрасната

картина на езерото и планините.
До тях две госпожи, една млада, плава и хубавица, с малки бели ръце, и

възрастна, въздебеличка жена, приказваха, или по-добре чуруликаха, на

божествено кръшният и руйният в женските уста френски език.
- О, каква щета, че контът не е тук! - казваше старата често.
- Но той не можеше да ни придружи, мамо! Занятия извънредни го задържат пленник

сега в Париж-отговори младата.

поглед двамата българи.

питаше българката:

забележи майката на дъщеря си.

като си подаде малката ръка.

удоволствието да ви представим и един ваш съотечественик. Но за жалост ние сме

лишени от неговото общество - казваше майката.
- Конт Брадло'в е наш близък приятел, госпожо, и от вашето отечество - русин -

добави Жана.

размени с жена си значителен поглед.

губернатор на една област - каза майката.

някой руски граф.

всичките хора? България е голяма земя; я ми кажи ти кой е префектът в Марсилия?

френкини в скоро време ги запознаха с положението си и обстоятелствата си. Те

бяха от Париж, охолни буржоа. Правеха разходка из Швейцария. Те не можаха да се

наприкажат за чудните природни видове по Алпите. Колкото за конта Etienne

Брадлов - той беше студент по медицината, запознал се с Жана от една година

насам. Сега те бяха годеници, т. е. почти... Etienne не можа да земе участие в

разходката им, колкото силно и да желаеше, понеже го поглъщаха занятията по

екзамена му. Старият конт - бащата Етиенов, беше богаташ милионерин. Братът на

конта, губернаторът на руската... или българската област - френкините се

бъркаха на тая почва - е по-стар от Etienne'а и това лято ще направи un voyage

de plaisir до Париж. Но непременно те - българите, - като дойдат в Париж,

трябва да им дойдат на гости, на улицата Sainte Anne N 15. Те ще бъдат приети с

възторг, празнувани!... Госпожа Дебройе има симпатия към русите... Далеко преди

да познае Etienne'a, един очарователен, благороден, млад русин, тоест

българин... Enfin, c'est la meme chose, n'est ce pas...
Параходът спира при Евиан, наближи Тонон, френкините се приказваха, неизтощимо

излиятелни, духовити, пленително остроумни и мили. При Тононското пристанище се

простиха със Стремски и Невянка и излязоха на Тонон - за да "поглътнат въздухът

на французката земя", - защото почти целия южен бряг на Женевското езеро е

французки. От брега госпожица Дебройе напомни с една чудесна приятелска усмивка

на Невянка поканата на майка си да ги не забравят, кога дойдат в Париж.

Dieu!..." "Oh, set anglais! Oh, quelles dents - des vrais crochets, ma chere!"

(фр.) - "О, какъв хубав изглед!" "О, скъпа моя!" "О, ти си смешна, Адела!" "О,

боже мой!" О, този англичанин! О, какви остри зъби, скъпа моя!"

connais pas les russes, Josephine? Entende donc! (фр.) - О, ето русите! О,

жената е прелестно красива... Но ти не познаваш русите, Жозефина? Слушай,

впрочем!
Toujours russes; bulgares - c'est un espece de russes!... Comme lui (фр.) - Пак

руси, българите са един вид руси!... Като него.
Enfin, c'est la meme chose, n'est ce pas... (фр.) - Най-после това е същото

нещо, нали?

II. Славянският звук над езерото

Лозана, се редяха живописните, потънали в кичести зеленини селца, вили, шалета,

благодатни кътове на мир и поезия, свързани с имената на славни мъже, които са

гостували в тяхното лоно. Гледката въз езерото беше възхитителна. Гладката

повърхност отразяваше светломодрата небесна синева. Високата планина над

езерото се продължаваше в дълбините му, треперлива и бърчелива - от нежното

клатене на синия вир. Хладния ветрец, цалувал вечноснежните чуки на

Оберландските Алпи, милуваше нашите пътници и развяваше космите над челото на

Невянка. Параходът излезе пак нашироко. Когато зави зад носът на Ивоар, те

видяха Женева, кацнала напето в дъното на езерото.

тоя роден звук. От няколко месеца те не бяха чули славянска реч, изгубени в

океана на латинския мир. Там седеше и гукаше една двойка. Момък и девица.

Момъкът, белолик, с черни извити вежди над черни живи очи; момата - много мила,

стройна, с очи вакли, почти сини, тъмноруса коса и звучен глас. Тя беше

облечена спретнато, просто.

руско. Той произнася мы твърдо, както всички българи, които говорят по руски -

каза Невянка, като се вслушваше.
- Аз съм уверен, че е българин студент. Тук в Женева има много наши студенти.
В това време рускинята казваше:
- Енчев, дайте, пожалуста, бинокл - като се взираше в един параход, който се

задаваше отсреща.

срещнем българин и напразно... Само утре сме тука... Как мислиш, да обезпокоим

ли тия, вероятно влюбени и щастливи славяни?
- Можем. Ние сме пътници. Па и мене отдавна ме сърби езика да погълча руски...

А тая рускиня прилича силно на една моя съученичка в Николаев, но не е тя...

руски:
- Извинете, чувам, че говорите руски... Позволете, вие сте тука студент?...

българите, когато другарката му втренчи очи в Невянка.

на един от професорите в университета.

им говори за българите студенти в Женева, за живота им, за себе си. Той бил

родом от Дряново и следвал курса на философията. Той попита за новини от

България, които Стремски не можеше да му даде, като я беше напуснал отдавна.

науката. Науката трябва и на България. Широки полета за духовна деятелност.

Младите сили към тях трябва да се стремят... Политиката е шум и страсти.

Науката е безценен склад, който не гине... А малко ли има да се работи, да се

изследва, да се изучва, да се посява, да се гради? Ето защо той ще се посвети

само на научна деятелност и за нея само се готви тука... Политиката нека я

вършат други. Тя е тъй лесна! И жал, колко умове силни и добри, и полети

благородни затъват в тинята на политиката и умират! Доста политика: наука

повече, знания, светлина!... Гетевите предсмъртни думи: "Светлина, светлина

дайте!" - на България най-много приличат да ги казва...

фали за нейния руски език - повече да я ободри, защото Невянка ужасно се

запъваше. Тя била от Воронеж, но баща й бил професор тука и мосье Енчев се

столувал у тях. Пита я за впечатленията й от Швейцария. О, това е чудна страна,

вечен магнит за милионерите, за поетите и за любовниците (Вера се усмихна

щастливо); препоръча й да се качи на Монблан, поне до Petits-Mulets, щом обича

планинските възлази. О, то е чудесно... Шильонският замък не й направил онова

впечатление, което очаквала. В поемата на Байрона той е по-страшен и

по-поетичен:
На лоне вод стоит Шильон;
там в подземелье семь колонн,
покрити влажним мохом лет...
И без Байрона тая обикновена кула би остала забравена. Сега привлича поклонници

от цял свят. Не Бониваровата участ ги тегли тука, а геният на поезията, на

магията на творчеството идат да се поклонят...
Само поезията може да даде безсмъртие на световните неща... Вера обича силно

поетите; от френските й се нрави Мюссе - поет на сърцето, - от руските обича

Лермонтова, но сега предпочита Надсона: поезията му е благородна въздишка на

една страдающа душа, неудовлетворена от настоящето, но през мрака на песимизмът

си вижда зарята на светло бъдаще... При все това Надсон оставя тежко

впечатление. О, не са жизнерадостни руските поети -днешни. О, друго е Хайне. Тя

го люби страстно, но на немски. На немски е чуден. Например, Борът му:
Ein Fichtenbaum stecht einsam
Im Norden Auf Kahler Ho:h.
Божествен просто. Кристална музика на гранитен стих... О, тя се изражава като

символистки поет! Впрочем, Вера се интересува и с философията, и със социалните

науки; женския въпрос - също. О, той сега занимава мислещите умове в Русия. Тук

има няколко курсистки рускини по медицината. Образовани дами и които

съставляват Русията за нея... Как се струва на госпожа Стремска типа на

швейцарките? Не хубав, нали? Сякаш природата, ревнива да запази обаянието на