По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който

студентите и студентките спяха. Двоица спяха облегнати на преградата,

останалите - включително и девиците - бяха сложили едно до друго,

концентрически, главите си на една голяма пухова възглавница, подържана от

коленете им, между двете седалища.

VI. Париж

от Енчева още в Женева. Първите дни прекараха в непрестанни лутанета из Париж.

Всичко ги учудваше там - него и Невянка: булевардите, забръмчели от кипящия

живот, в които биеше най-силно пулса на французката столица; Сена, Елисейските

поля, друм-градина, едничка в света, прозряна в някоя перспектива на Хилядо и

една нощ; великолепния Мегдан на Съгласието с обелиска му - гранитна история на

фараоновските векове; триумфалната Звездна арка, колосално творение на длетото,

горделив паметник на френската военна слава.

русенския губернатор. Той следваше медицината на правителствена стипендия и тая

година свършваше. Жив, пъргав, хоратлив, какъвто си беше, и пак със своите

необуздани ръкомахания, той любезно се тури на разположението им, водеше ги,

дружеше ги, обясняваше им, запознаваше ги с всички любопитности на Париж, с

живота му, нравите му, характерностите му. Той ги запозна и с неколцина свои

другари по медицината, и с Латинската махала: води ги да обядват в локантата на

Rue des ecoles, посещавана от студентите на Балкански полуостров, дето намериха

кисело зеле и пиперки, дори сливовица, и всички язици на Източна Европа. Шопов

заведе една вечер Стремски - Невянка беше уморена и си легна рано - в прочутото

кафене на веселата френска студентческа младеж: Cafe d'Harcourt на булевард

Saint Michel, дето възпетите от Мюржа игриви пеперуди-гризетки фърлят своята

лудешка поезия и сребристи смехове в обществото на младите луди-глави,

натъпкани с уроци, с революционни пари и с любов - елементите на атмосферата от

Латинската махала.
Шопов ги води и в читалището на българските студенти - бедна, гола стаичка,

наета за шейсет франка, с една оскудна библиотечка и няколко стари български

вестници на масата. Вееше тъга някаква в това неприветливо кътче. Сега не

намериха никого там. Студентите през тоя месец бяха се пръснали от Париж -

повечето. Стремски попита Шопов какви други интереси освен уроците занимават

умовете им и стават предмет на разискване тука.

се виждам; лично мене други интереси не ме занимават освен моята специалност. И

наистина мога ли да се разсявам, както правят други? Имам другари, които тука

живеят, а умът им е в България. Току чакат вестниците... Политика! Мрат за

политика... Застрастяват се, препират се, сякаш България тям е поверила да й

решат съдбата... Други пък списанията поглъщат. Литературата ги увлича - даже

пишат литература... Вълнуват се от предмети, чужди на тяхната задача и които се

не отнасят до тях...

Стремски.

политиканство, нито да се готвя за литератор, а да стана доктор, тоест...

кариера да си оздравя... Подобни занятия само ще ме отдалечават от момента,

когато ще получа диплом... Защото за мен дипломът е целта... За тая цел съм в

Париж. Друго нищо не ме интересува. Когато ида в България, няма да ме питат чел

ли съм редовно Търновска конституция или пък на цървул каква е ритмата - а ще

ми искат диплом. Аз даже избягвам и другарите си, казвам ви. Не ям и на тяхната

локанта. Защо? Те се гушат винаги заедно, живеят си в своята българска сфера,

изолирват се в черупката си, тъй да кажа, и когато свършат и идат в България,

не знаят още добре французки! Те са приказвали повече български в Париж! Не сте

ли срещали такива? Дохождат и си отиват неотракани, пак с българската си кожа,

грапава и неумита.

направени да убеждавате и да злодумствувате - каза Стремски усмихнато, като

гледа с какви жарки ръкомахания придружава Шопов своята върла критика против

другарите си.

финансовото министерство. Чиновничествувам. Е, после? Дърдоря, ама - "Празна

Мара тъпан била". Нямам никаква специалност. Утре ме изпъдят по партизанство и

аз остаям на пътя. Тогава реших: един диплом на юрист ми трябва, една кариера.

Похлопах, помолих за една стипендия. Имаше само по филологията и по медицината.

Трябваше да избера. Филологията - дива работа. Избрах тогава медицината... И тя

е сигурна кариера. Не ми бе по сърце... Но при све това, в България не по-зле

от другите си събратя... ще моря болните, по всичките правила на науката -

както казва Молиеровия доктор.
Приказливият студент ги водеше вечер на булвар des Italiens да пият баварско

пиво у Пуссе и заедно с това да погледат картината тамо. Пред тях минуваше цял

калейдоскоп от парижки типове, тоалети, моди, паплъчи от малки, вкусно облечени

жени с бързи, изящни движения, цели рояци от ухораздирателни камелоти с

вечерните вестници в ръка, дяволити гавроши - продавачи на дребни игралки,

безделици, пискливи металически пищялки - след три месеца - по време на

сръбската война, наречени: "cri-cri bulgares"; дървени куклици на председателя

на републиката Жул Греви, когото скрита пружинка прави да се кланя пред тебе;

всякакви слободии, глупости и измислици за един ден на парижката лека

индустрия...

файтоните, придружаван от острото плющене на бича, каквото само парижките

кочияши знаят да произвождат над главите на минувачите, тежкият гръмот на

трамваите, натъпкани до върха със свят, врявата на камелотите, кипежът на този

трескав парижки живот, в апогеята си по тоя вечерен час - всичко това

зашеметяваше непривикналия слух на българите, както и пъстрата и менлива

картина на върволяка, заляна от заслепителния блясък на светилата и

електрическите човки, смайваше очите.

от мъже, седяха при масите там и пиеха прохладителни. Шопов, верен на мисията

си, обясняваше им Париж и обществото му. Дойде реч за жените.
- Парижанката не е като другите жени - каза той. - Тя не е човешко същество с

воля и с характер, а кукла, манекен, на който парижките кроячи изпитват модите

си, и тоя манекен е законодателят на вкуса на целия свят! Тя е една грациозна

машина за удоволствия... Само това. Тя ни къща гледа, ни политика прави, ни

деца ражда! Нейната задача е само да търси наслаждения и да ги дава. Тя е

украшение необходимо за улицата, за градината, за театра, образец на

изтънченост и на грация, елемент за радости и забавления на мъжкия пол. Той и

така гледа на парижанката и не иска от нея други добродетели, освен да знае да

се кичи елегантно, да бъде шикозна и да доставя рафинирани удоволствия. За

парижанката се пишат повечето романи, най-талантливите френски писатели имат

пред вид нейните прищевки и вкусове, когато пишат... Пардон! Там да видя един

познайник - каза Шопов, като прекъсна думата си и се промъкна между масите

нататък.

VII. Шведец

една улична певица.

си: - днес получих картичка от Енчева: сгодили се с рускинчето!

спечели много България. Да се поздравят.

Енчев: радикална противоположност с Шопова по възрението въз науките. Той гледа

на нея от идеална точка и не крия, че ми е по-симпатичен от нашия любезен, но

крайно практичен Шопов... - каза Стремски.

всичкото време, щото надали ще намерим случай да подирим тия любезни парижанки.

titre? Ако да беше да видим един българин - да.

смешат България с Русия и Русия с България!... Ох, те бяха божествени на

парахода.
- По невежество в географията французите нямат равни. После от всичките

европейски народи те най-малко пътуват по чужди страни...

кръчма проста обядваше на Монмартър?

вагона за висок чиновник от София. Още тогава си рекох: как е възможно такъв

шикозен господин, който ходи с цилиндър там, да се гуши в третия клас, в тая

теснотия, задуха, неудобства... и то още при невероятно намалените цени.

клас, аз видях малко слободица.

командировка тука, по която след една неделя ще тръгне за Лондон, дето ще се

бави петнайсет дена.
- Практичен брат този Панаретов - добави Шопов ухилено: - той е вечно в

благоволение: той е с оная партия, която е на власт. До пладне е Илия, от

пладне - Алия. А командировки - постоянно. От сегашната ще удари три-четири

хиляди лева... Знай Аврам де зимуват раците... Той ми каза, че сега си гради

къща и тъкмо му трябваха пари... Практична България... Мене ми се струва - но

това entre nous, - че той е измислил и тая командировка нарочно да си спомогне

за къщата... Надул е министърът си. Защото командировката е за такава дребна и

банална работа, щото се зачудих, когато ми каза. Ловък човек, късо!

отиваха към хотела "Trois Princes". При вратата му той се прости с другарите си

и се изгуби из блясъка и шума на Avenue de l'opera.

VIII. Le comte Bradloff

всичко забележително в него и околностите му. Планът им беше пак да се върнат в

Женева, да си земат вещите и да тръгнат за България. В предпоследния ден на

отпътуването си те се разхождаха из Елисейските полета. Беше неделен ден.

Куповете разхождачи в бляскави тоалети гъмжаха из сенчестите алеи. Върволици

файтони, кабриолети, тибури, ландо летяха из главната алея; от двете страни тя

бе обсипана от зрители, прави и седнали на подвижни столчета, застанали там да

се любуват на разкошът, богатството, блясъка на великосветския Париж, който

фъркаше към Arc de Triomphe и Бульонския лес.
В една от бочните алеи, сред върволяка, те зърнаха мадмуазел Дебройе и с нея

един млад господин с цилиндър и с пенсне.

забърза към тях, с усмивка, цъфнала на устните й.

френкинята, като застиска ръцете на Невянка... О, господин Стремски, колко сте

любезни, дето доведохте прелестната си съпруга да поадмирира нашия хубав Париж!

Та дайте да ви запозная: господин конт Брадлов! Господин и госпожа Стремски.

Швейцария - каза контът по френски. Той се държеше изящно, но една бърза

червенина по лицето му изобличаваше някакво стеснение.
Госпожица Дебройе загълча с Невянка, като я обсипваше с въпроси за Париж и с

комплименти.

френски, и той подзе на тоя език. Контът беше около двайсет и две годишен

момък, висок, белолик, с остроумни черни очи, жива физиономия. Той говореше

французки като чужденец, с акцент и с грешки; но фразата му беше гъвкава,

свободна, цветиста. Очевидно бе, че макар и студент, той беше се въртял в

изтънчена среда и обладаваше светскост, която, съединена с неговата изискана

външност и аристократическо лице, правеше го действително твърде приятен и

бляскав кавалер.

неделя с мама за Шантили! Ний няма да имаме удоволствието да ви заробим тука,

както се канехме в Швейцария, да ви направим стоенето в Париж, колкото е

възможно по-привлекателно!... Конте, поне вие сте тука: найдете време да ни

отмените, разведете господа Стремски във Фонтенебло, във Версайл, в Сен-Клу...

Покажете им чудесата и славите на Париж... Обсипете ги с нашата французка

любезност, тъй добре присадена във вашата славянска душа!
- Цял съм на разположението ви! - каза приветливо контът, като се поклони.
Стремски и Невянка благодариха, но обадиха, че утре и те са пътници и напускат

Париж, и съжалиха, че не ще имат щастието да се възползуват от любезността на

конта.
Те се бяха спрели насред алеята и минувачите ги бутаха непрестанно. Контът и

годеницата му се разпростиха сърдечно много приятелски с тях и отминаха

нататък, като се обърнаха още няколко пъти насам.

IX. Същият

После се повърнаха пак по алеята, на Мегдана на Съгласието, зеха кола и отидоха

в магазин Лувр да си накупят някои дрехи и пътни вещи.
Те се изгубиха в грамадното здание, прилично на дворец, из проходите между

стоките и предметите за продан, дето французката галантерийна индустрия беше

представена във всичката си разнообразна производителност, финост, вкус,

богатство и великолепие, сновяха тълпи купувачи - повечето жени. Стремски и

Невянка избираха някои вещи, като се съветваха по български.
По туй време при тях беше по-тихо.
Продавачът се обърна към Найдена:
- Господине, позволете, вие сте руси?
- Да - отговори Стремски.
Той стотият път беше получавал това питане в Западна Европа, особено във

Франция, поради славянското му наречие, и стотият път беше се убедил, че

отговорът му: "Не, българи сме!" нищо не казваше на запитвача и той пак

оставаше с убеждението, че това са: "une espece de russes". Няколко пъти даже

той има скръбта да чуе зачуденото измърморване:
- Bulgarie? Mais quel est ce pays perdu?
Колкото за Източна Румелия тук никой не знаеше такава земя и когато Стремски бе

споменал, че е оттам, него го зеха за румънин поради съзвучието Roumelie с

Roumanie.
По тая причина, за да не смущава съвестта на почтените чужденци, той бе решил

да се "поруси" с жена си, додето излезе из Франция.

магазина, погледна в една бележна книга и попита:

франка... той е наш покупател от три години и почти приятел, тъй добре и

редовен беше... в изпълнение задълженията си. Но от шест месеца господин контът

не се яви. Предполагахме отсъствие. И адреса му не знаехме... О, благодаря ви,

господине, за любезното сведение... Сега сме спокойни... Контът е един

очарователен млад човек... Ние към русите, господине, сме сляпо доверчиви. Те

са най-почтените хора на света... Нашето заведение има една широка руска

клиентела. Ние се считаме особено честити, когато благородни рускини ни

почетат... Какво желаете още, госпожо? Избирайте, на ваше разположение... Тук

най-тънкият вкус, най-деликатната фантазия може да намери, каквото търси...

Избирайте!... Всичко е французко, което ще каже - хубаво, здраво, изящно... Кой

беше адреса на господин конта Брадлов? Не знаете? Пардон, извинете... Хиляди

благодарности, господа!...
Стремски и Невянка зеха покупките си и отминаха, обаяни от учтивия френец.
Когато излязоха навън, слънцето бе залязло вече зад величавия фронтон на

Операта и само прозорците на най-горните катове на къщите на Avenue de l'opera

блещяха още от лучите. По шест часът и половина лете целият Париж вечеря. Тая

привичка му е наложена от театрите и концертите, които се отварят на седем и

половина часът точно. Стремски и Невянка отидоха също да вечерят в Brasserie

Royale при Place Madeleine. В казания ресторант, един от най-добрите, те

обядваха и вечеряха повечето пъти. Тоя път те дойдоха по-рано и масите бяха още

празни.
За голямо изненадване на Стремски и Невянка беше съдено и тука да се повтори, с

малко разлика, току-що описаната в магазин Лувр сцена. Стопанинът, свободен още

от залиси, приближи, поздрави ги и попита, понеже са руси, дали познават руския

конт Брадлова. На положителния им отговор, стопанинът пофали конта и прибави:
- О, господине драги, една година наред почти се у мене обядваше. Най-прелестен

гост беше... И точен - чудо! Но той изгуби това превъзходно и драгоценно

правило. Има един дребен дълг - от четирестотин и осемдесет франка... Една

мизерия, разбирате, която той остави да увехтее със седем месеца... Съобщи ли

ви случайно адреса си конта? Не сте узнали? Извинете... Как намирате сомонът?

Да, прекрасен? Нашата кухня е французка, господине, което ще рече: чисто,

вкусно, апетитно.Salut, madame et monsieur.
И гостилничарят се поклони и отиде.
- Каква е тая работа, Невенке - попита Стремски. - Нашият конт Брадлов е

завлякъл Парижът!

Дебройе. Подир размишление и двамата си обясниха тая нередовност Брадлова от

временни парични стеснения, последвали след някои безмерни харчосвания на

влюбения и неопитен студент. Ако не се е явил на кредиторите си, то е било от

свеняване, а не от забравяне дълговете си. Те намериха още двайсет довода, за

да извинят симпатичния млад руски аристократ и скорошен познайник.

X. У доктор Фобела

един антракт Невянка неблагоразумно беше излязла през фойето на каменния

балкон, за да се прохлади и порадва на вълшебния нощен вид на центра на Париж.

Там беше настинала и я фанало гърлото. Едно сериозно гърлоболие. Тя с голяма

мъка можа да преглътне утренното си млечно кафе. Това обстоятелство обезпокои

Стремски, то можеше да ги накара и да отложат тръгването си днес. Той се

погрижи веднага да покаже Невянка на някой добър доктор-ларингист.
С тая цел Найден се качи на кола и отиде при Шопова, за да се допита. Студентът

му препоръчи доктор Фобела, който приима от един часът до два и половина подир

обед.
- Фобел е мой професор във факултета. Той е европейска знаменитост. У него има

голям наплив. Аз ще ви напиша картичка до него, която ще предадете на лакея му.

Той ще ви приеме добре, приказлив е, любезен и горещ монархист... По четири

часът ще дойде при вас.

копчето на електрическия звънец, вратата се отвори и на горното стъпало на

стълбата ги дочака лакей във фрак и с бели ръкавици. Той ги въведе в широка

стая, богато мобелирана. По канапетата седяха вече около двайсетина гости, мъже

и жени. Стремски и Невянка седнаха на последнето свободно място, което остаяше

близо до вратата. Чакането беше дълго и тягостно в тая разкошна стая, пълна със

страждущи човеци със сериозни лица и мълчащи всички. Някои бяха зели от масата

книга или илюстровано списание, за да се залишат. Час по час влизаха нови

болни. Невянка търпеливо чакаше със Стремски своя ред. Едно тежко чувство

налягаше душата й. Сегиз-тогиз вратата на докторовия кабинет се отваряше и нов

болен влазяше там, подир изпратения, из отвъдна врата прежен болен. Тя и той

изглеждаха по неволя във всичките й подробности стаята. Това беше една

аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мобили, белгийски ковьори,

кадифени кресла, люстър от потона, разкошно изработен комод, вътре със севърски

фарфор; японски вази, антични камфори, статуи бронзови - поставени пред големи

огледала. Големи маслени картини. Под тях - по-малки кръжила, съдържащи

фотографии или автографи с подписи. Това бяха подарки и изявления на

благодарност от излекувани болни. В близкото кръжило Стремски прочете от

мястото си, под един автограф, написано с голям почерк името: Comte de Paris.

Очевидно и другите автографи принадлежаха на високи личности. Малко креслива

реклама на доктора, която зачудва другоземеца, който не е запознат със

славолюбивия и суетен характер, сроден с природата на френеца - от вратаря до

гения. После Стремски научи, че подобни благодарствени изявления висят в

приемните и на другите доктори.

пред тях имаше още десетина души. Часът беше вече два и половина. Вратата на

кабинета се отвори пак и там се показа един стар господин, с бяла коса и с бели

бакембарди. Той направи знак с ръка на болния, който се изпречи пред него, да

чака, изгледа присъствующите и извика:
- Madame et monsieur Stremski.
Те станаха и влязоха в кабинета, завистливо изгледани от преварените клиенти.
Доктор Фобел, человек шейсетгодишен, с широко, добро и засмяно лице, със сиви

очи, покани ги да седнат.

примигна с ляво око и изгледа Невянка.

нищо сериозно няма.

да си вървят.

Шопов, мой ученик, ми писа за вас. Та вие сте българи? Драго ми е. Аз познавам