Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Всеки от нас бива разпознаван чрез яркостта на своята светлина. Това е една окултна истина. Колкото по-фино е качеството на материята, изграждаща телата ни, толкова по-ярко ще блести вътрешната светлина. Светлината е вибрация и чрез измерването на вибраци­ята се определя рангът на учениците. От това следва, че нищо не може да попречи на напредъка на човека, ако той обръща внимание на пречистването на своите носители. С напредването на пречистването вътрешна­та светлина ще блести с все по-голяма яснота, докато (когато настъпи моментът, в който атомната материя преобладава) се достигне до величието на блясъка на този вътрешен човек. Следователно всички ние сме класирани, ако може така да се каже, според величина­та на светлината, според скоростта на вибрация, спо­ред чистотата на тона и яснотата на цвета. (1-68)

(2) Посредством своята медитация, дисциплина и служене човек се разгръща в лъчиста светлина, осве­тяваща трите свята - тази светлинна точка, която пос­тепенно се е появила по време на индивидуализирането му през отминалите епохи. (4-98)

(3) Човечеството е носителят на светлината за планетата, като предава (в езотеричен смисъл) светлина­та на познанието, на мъдростта и на разбирането. (4-100)

(4) Често пъти учениците говорят за разсеяна свет­лина или блясък. Това е светлината на атомите на физическото поле, от които е изграден мозъкът. По-късно те могат да говорят за съзиране на нещо, което изглежда като слънце в главата. Това е свързването с етерната светлина в добавка към светлината на физи­ческите атоми. Сетне те съзнават една силно блестяща електрическа светлина. Това е светлината на душата, прибавена към етерната и атомната. Когато тя се види, често те осъзнават един тъмен център вътре в сияйно­то слънце. Това е входът към Пътеката, показан чрез „светлинния блясък върху вратата".

Учениците трябва да помнят, че е възможно да се достигне до висока степен на духовно съзнание, без да се вижда никакво излъчване от мозъка. Това е напълно в природата на явлението и до голяма степен се опре­деля от разряда на тялото, от миналата карма и пости­жения и от способността на аспиранта да снема „сила от високото"... (4-107)

(5) „В тази Светлина ще видим СВЕТЛИНА". Тези привидно абстрактни и символични думи могат да се перифразират по следния начин: Когато последователят е открил осветения център в себе си и може да върви в лъчистата му светлина, тогава той е в положение (или ако предпочитате - в състояние на съзнание), в което осъзнава светлината във всички форми и атоми. Вът­решният свят на реалността е видим за него като свет­линно вещество (нещо различно от Реалността, разкрита от интуицията). Тогава той може да стане способен сът­рудник на Плана, защото светът на психическото значе­ние става реален за него и той знае какво трябва да бъде сторено, за да се разсее заслепението. Може да се посочи, че този процес на осветяване на тъмните места се дели естествено на три етапа:

1. Етапът, в който начинаещият и аспирантът се стремят да премахнат заслепението от своя живот, из­ползвайки светлината на ума. Светлината на знанието е основен фактор за това в началните фази на задачата и ефикасно елиминира различните заслепения, които забулват истината от аспиранта.

2. Етапът, в който аспирантът и последователят работят със светлината на душата. Това е светлината на мъдростта, която е разтълкуваният резултат на дълго натрупвания опит, и тя струи напред, смесвайки се със светлината на знанието.

3. Етапът, в който последователят и посветеният работят със светлината на интуицията. Чрез комбини­раното средство, изградено от светлината на знанието (светлината на личността) и светлината на мъдростта (душевната светлина), може да се види, познае и усвои Светлината. Тя угасява по-нисшите светлини чрез чис­тото лъчение на своята мощ.

Следователно има светлина на знанието, светлина на мъдростта и светлина на интуицията и те са три определени етапи или аспекти на Едната Светлина. Те съответстват на физическото Слънце, на ядрото на Слънцето и на Централното Духовно Слънце. В това последно изречение ви се дава указание и ключ за от­ношението на човека към Логоса.

Тези етапи и съответстващите им техники могат да бъдат неправилно разбрани, ако ученикът не успее да си припомни, че между тях няма реални разгранича­ващи линии, а едно непрекъснато препокриване, цик­лично развитие и процес на преливане, което е много объркващо за начинаещите. (10-191/2)

(6) Последователите ще достигнат до такъв мо­мент в своето развитие, когато ще знаят дали реагират на светлината на душата или на интуитивното възпри­емане на Триадата. (10-195)

(7) Това, което ни интересува тук, е въпросът как да се разпознае, усвои и използва тази светлина, за да се разсее заслепението и да се извърши дълбоко езоте-рично служене на света. Може да се каже, че вътреш­ната светлина е като прожектор, обръщащ се към све­та на заслепението и на човешките усилия, намиращ се на място, което един Учител нарече „пиедестал на ду­шата и духовна кула, маяк". Тези термини изразяват идеята за висота и за разстояние, които са така харак­терни за мистичния подход. Силата да се използва тази светлина като разсейващо средство идва само когато тези символи се изоставят и служителят започне да се счита за светлината и за излъчващия източник. В това се крие причината за някои от техническите подробнос­ти на окултната наука. Езотерикът знае, че във всеки атом на тялото му се намира точка светлина. Цяла вечност той върви посредством светлината, породена в неговите носители, светлината в атомното вещество на тялото му и следователно е насочван от светлината на материята. След това той открива светлината на душата. По-нататък той се научава да слива и да съчетава душевната светлина и материалната светлина. Тогава той сияе като носител на Светлината, пречистената светлина на материята и светлината на душата, смесени и фокусирани. Използването на тази насочена свет­лина, когато тя разсейва индивидуалното заслепение, обучава последователите на първите етапи на техни­ките, които ще премахнат груповото заслепение, а в края на краищата и заслепението на света. (10-1%)

(8) „Води ни, Повелителю, от мрака към светли­ната, от нереалното към реалното; от смъртта към без­смъртието." (10-198)

(9) Истината за съществуването на душата рано или късно ще бъде доказана посредством изучаването на светлината и лъченията и чрез една настъпваща ево­люция на светлинните частици. Чрез този неизбежен развой ще открием, че виждаме повече и проникваме по-дълбоко в онова, което виждаме днес... Качеството на светлината, която подкрепя и подхранва растежа, жизнеността и плодовитостта в природните царства, се е променило неколкократно през епохите и с тези изме­нения е породило съответни мутации в осезаемия свят. От гледната точка на езотерика всички форми на жи­вот на нашата планета се влияят от три типа светлинно вещество, а понастоящем четвърти тип постепенно да­ва признаци за своето съществуване. Тези типове са следните:

1. Светлината на слънцето.

2. Светлината на самата планета - не става дума за отразената слънчева светлина, а за собственото й при­също лъчение.

3. Светлина, която се промъква (ако може да из­ползвам този израз) от астралното поле - едно постоян­но и постепенно проникване на „астрална светлина" и смесването й с другите два типа лъчение.

4. Светлина, която започва да се слива с другите три типа и която идва от онова състояние на матери­ята, което наричаме ментално поле - светлина, която от своя страна е отразена от областта на душата.

Непрекъснато се извършва едно засилване на свет­лината и за земята то е започнало, когато хората са открили употребата на електричеството, което е било пряк резултат на това засилване. Електрификацията на планетата чрез широката употреба на електричеството е един от факторите, който слага началото на новата епоха и който ще допринесе за възникването на откро­вението за наличието на душа. Не след дълго това засилване ще придобие такава величина, че материално ще подпомогне да се разкъса завесата, разделяща аст-ралното поле от физическото поле; разделящата етерна мрежа скоро ще бъде разпръсната и това ще позволи по-бърз приток на третия аспект на светлината. Светлината от астралното поле (звездоподобно лъче­ние) и светлината на самата планета ще бъдат по-непос­редствено смесени и резултатът от това за чове­чеството и за трите други природни царства не може да бъде надценен. Например силно ще бъде повлияно човешкото око и единичните случаи на етерно виждане ще се превърнат във всеобщо качество. В радиуса на нашия обхват на усещания ще бъдат въведени и инф­рачервеният и ултравиолетовият диапазон от цветове и ще виждаме онова, което понастоящем е скрито. Всичко това ще спомага да се разруши платформата, върху която са застанали материалистите, и да се под­готви пътят, първо, за приемането на душата като една добре обоснована хипотеза, и второ, за доказването на нейното съществуване. Нуждаем се единствено от по­вече светлина, казано в езотеричен смисъл, за да видим душата, и тази светлина скоро ще бъде налице и ще разберем смисъла на думите „И в Твоята светлина ще съзрем светлина".

Това засилване на светлината ще продължи до 2025 г., когато ще настъпи цикъл на относителна ста­билност и на устойчиво светене без значително увеличаване. (14-101/3)

(10) Съзирането на тази вътрешна светлина често причинява сериозна загриженост и затруднения за не­опитните хора и силата на тяхното безпокойство и страх ги кара да мислят толкова много за този проб­лем, че се превръщат в онова, което на окултен език наричаме „завладян от светлината и по този начин про­пускащ да види Повелителя на Светлината и онова, което Светлината разкрива". Тук бих изтъкнал, че не всички аспиранти и окултни ученици съзират тази светлина. Виждането й зависи от няколко фактора -темперамента, качеството на физическите клетки на мозъка, природата на работата, която трябва да се из­върши или на специфичната задача и размера на магне­тичното поле. Не съществува причина за каквито и да било затруднения, ако аспирантът използва светлината, която се намира в него, за да помага на своите събратя. Себичният мистик е този, който попада в затруднения, както и окултистът, който използва за користни цели и лични намерения откритата в самия него светлина. (15-609)

(11) Голяма част от халюцинациите, заслепенията, амбициите и грешките на съвременния мистик могат да бъдат проследени до началните етапи и зародишното начало на тяхното развитие. Следователно те са пока­зателни за разгръщане. Но за съжаление те не биват разбрани правилно и се злоупотребява с наличните свет­лина и енергия, които се използват за себични и лични цели. Това все още не може да бъде избегнато от никого, освен от по-напредналите и по-опитни после­дователи и окултисти. Много аспиранти трябва да про­дължават да се унищожават (от личностна гледна точ­ка и в този живот) в онова, което е наречено „огнената светлина на погрешното им разбиране и горящия огън на личната им амбиция", докато не научат онази смире­ност и научна техника, която ще ги превърне в мъдри ръководители на светлината и силата, която се влива в тях и преминава през тях непрестанно. (15-613)

(12) Във всички учения, дадени на аспиранта и на последователя в първоначалните етапи на тяхното обучение, се набляга на „светлинната точка", която трябва да се открие, да се доведе до пълен блясък и след това да се използва по такъв начин, че този, в когото свети тази светлина, се превръща в носител на светлината в мрачния свят. Аспирантът бива учен, че това става възможно, когато се осъществи връзката с душата и се открие светлината. Това учение е познато на мнозина и е същността на напредъка, който трябва да бъде осъществен от аспирантите и последователите в първоначалната част на тяхното обучение. (18-49)

Вж. също: „Зрение", „Просветление" и „Свет­лината в главата" (6-52), (18-73/9,-142/3), (6-436/7).

139. СВОБОДНА ВОЛЯ

(1) Може да се каже, че в границите на разумното насочване на разумния човек съществува свободна воля, доколкото става дума за дейността в човешкото царство. Когато няма умствена дейност и няма способ­ност за разграничаване, анализ и избор, тогава няма свободна воля. В рамките обаче на по-обширните проце­си на Плана, включващ цялата планетарна еволюция, за мъничката единица, наречена човек, не съществува сво­бодна воля. Той например е подвластен на онова, което наричаме „природни бедствия", и е безпомощен пред тях. Няма никакъв избор и никакъв изход. В това се крие един намек за отработването на кармата в човеш­кото царство; кармата и разумната отговорност са нераз­решимо вплетени и преплетени. (15-29)

(2) Голямата разлика между човешкото царство в трите свята и другите природни царства е факторът на свободната воля. По въпроса за смъртта тази свободна воля в последна сметка има определена връзка с душа­та - волята на душата се следва съзнателно или несъз­нателно, когато става дума за решението за смъртта. Тази идея загатва за много неща, които ще е добре учениците да обмислят. (17-248)

(3) Човечеството често е непредвидимо поради фактора на свободната воля. (18-231)

(4) (Следват) точки, които ще ви бъде трудно да разберете, но те са от основно значение:

По еволюционната пътека човек се повлиява от­горе надолу; посветеният бива насочван отвътре нагоре. Това формулира основното значение на енерги­ята на свободната воля и то е наистина възможно един­ствено чрез самонасочване. Това може да се види днес в старанието за проява на този велик последовател, работещ за света - Човечеството. (18-566)

(5) Хората сами решават непосредствените си действия. Те трябва да направят своя избор и да при­ложат безпрепятствено свободната воля, с която могат да са дарени в който и да е момент. (18-640)

(6) Христос и духовната Йерархия никога, незави­симо колко голяма е нуждата или колко важна е подбудата, не нарушават божественото право на чове­ка да взема свои собствени решения, да упражнява свободната си воля и борейки се за свобода, да я пос­тигне - индивидуално, национално и интернационално. Когато истинската свобода обхване земята, ще станем свидетели на края на тиранията - политическа, религи­озна и икономическа. Тук нямам предвид, че съвремен­ната демокрация отговаря на изискванията, тъй като на сегашния етап демокрацията е философия на самоза­лъгваме и на непостигнат идеал. Става дума за онзи период, който несъмнено ще настъпи, в който ще уп­равляват просветлени хора. Те не ще търпят авторита­рен режим в която и да е политическа система. Не ще приемат и търпят ръководството на никоя група, която се заема да им казва в какво трябва да вярват, за да бъдат спасени, или какво правителство трябва да приемат. Когато на хората се казва истината и когато могат свободно да преценяват и да решават сами, тога­ва ще станем свидетели на много по-добър свят. (8-164/5)

(7) Поради божествения принцип за свободната во­ля Йерархията не може да предвиди как ще се държат хората в кризисни моменти. Йерархията не може да наложи добрия начин на живот в противоречие с чо­вешките желания, тъй като този добър начин на дейст­вие трябва да възникне от истинските дълбини на чо­вешкото мислене и чувство и трябва да се появи като свободно и неръководено старание. Йерархията не мо­же да предприеме възможните мерки, които да предот­вратят грешките на хората, защото чрез тези свои грешки хората научават „посредством злото, че добро­то е най-добро", както се е изразил вашият велик по-светен-поет. (13-636)

Вж. също: „Указания".

140. СЕКСУАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ

(1) Искам да се спра накратко на темата за секса в живота на последователя. В умовете на аспирантите съществува голямо объркване по този въпрос и пред­писанието за целомъдрие приема ролята на религиозна доктрина. Често ни се казва от добронамерени, но не­логично мислещи хора, че ако човек е последовател, той не може да се жени и че всъщност няма истински духовни постижения, докато човек не е целомъдрен. Тази теория произлиза от две места:

Първо, на Изток винаги е имало погрешно отно­шение към жените. Второ, от времето на Христос на Запад съществува склонност към монашеското и ма­настирско схващане за духовния живот. Тези две наг­ласи олицетворяват две погрешни идеи и са в корена на много недоразумения и в основата на много злини. Мъжът не е по-добър от жената, нито жената от мъжа...

Убеждението, че за да бъдеш последовател, се изисква целомъдрен живот и абсолютно въздържание от всички естествени действия, не е нито правилно, нито желателно. Това може да се докаже чрез разбира­нето на две неща:

Първото е, че ако божествеността е наистина действителна проява на всемогъщество и вездесъщ-ност, както и на всезнание, и ако човек в своята същ­ност е божествен, тогава не е възможно никакво об­стоятелство, в което божествеността не е върховна. Не може да има сфера на човешка дейност, в която човек да не може да действа божествено и в която всички дейности да не могат да бъдат озарени от свет­лината на чистия разсъдък и божествения разум...

Второ, живот, който не е нормално изпълнен, до­като всички функции на неговата натура - животин­ски, човешки и божествени (а човек обхваща тези три неща в едно тяло) - не са осъществени, е разстроен, потиснат и ненормален живот. Вярно е, че в наше време не всички могат да сключат брак, но този факт не отрича по-големия факт, че човек е сътворен от Бог, за да се жени... А това, че наложеното целомъд­рие е белег за дълбока духовност и необходима част от всички езотерични и духовни обучения, е също толко­ва неправилно, анормално и нежелателно. Няма по-добра школа за обучение на последователя и на посве­тения от семейния живот с наложените от него взаимоотношения, с възможността за приспособяване и адаптиране, с изискваните саможертви и услуги и с подходящите случаи за пълна изява на всяка част от човешката природа. Няма по-голяма услуга, която мо­же да бъде извършена на човешкия род, от предлага­нето на тела на пристигащите души и предоставянето на внимание и благоприятни условия за образование на душите, намиращи се в дома...

Следователно последователят и аспирантът, вър­вящи по Пътеката, и Посветеният, намиращ се на „Осветения Път", не притежават по-добро място за подготовка от семейната връзка, която е използвана и разбрана по правилен начин... Вярно е, разбира се, че понякога човек може да бъде призован към някой оп­ределен живот, в който да бъде изправен пред пробле­ма на безбрачието и му е наложено да се въздържа от всякакви физически връзки и да живее в строго целомъдрие, за да покаже на себе си, че е възможно да контролира животинската и инстинктивна страна на своята натура. Но това обстоятелство често пъти е резултат на невъздържаност и разпуснатост в предишен живот, което изисква строги мерки и анормални условия, за да бъдат компенсирани и поправени минали грешки и да се даде на нисшата природа време да се приспособи. Но това не е признак за духовно развитие, а по-скоро за обратното. Не забравяйте, че тук аз се спирам на самоналоженото целомъдрие, а не на насто­ящите обстоятелства в света, при които поради иконо­мически и други причини мъже и жени са принудени да живеят без естествена и пълноценна изява в живота.

В края на краищата проблемът за секса трябва да се разреши в дома и при нормални условия и напредна­лите хора в света и последователите от всички степени са тези, които трябва да намерят решението. (14-304/7) (2) Много посветени са постигнали целите си, ко­гато надлежно и разумно са участвали в брачни отношения. Посветеният развива в себе си определен начин на мислене, в който разбира, че всички проявени форми са божествени и че физическото поле е също толкова форма на божествена изява, колкото което и да е от по-висшите полета. Той съзнава, че най-нисша-та проява на божествеността трябва да бъде под съзна­телния контрол на обитаващата в нея божественост и че всички действия от всякакъв вид трябва да бъдат направлявани от старанието да се изпълни всеки дълг и всяко задължение, да се контролира всяко действие и постъпка и физическият носител да се използва по та­къв начин, че групата да има полза от това и да бъде подпомогната в духовния й напредък...

В много случаи Посветените и Учителите се же­нят и извършват нормално задълженията си на съпру­зи, съпруги и стопани, но всичко е контролирано и насочвано от целите и намеренията и никой не е отне­сен от страстите и желанията. В съвършения човек на физическото поле центровете са напълно овладени и енергията им се използва целесъобразно. (1-204/5)

(3) С помощта на многото експерименти със секса, които се провеждат сега, идващото поколение ще дос­тигне до една равновесна точка и тогава като последст­вие те ще наклонят везните в желаната и желателна посока. За това няма никакво съмнение, остава с.амо въпросът за момента във времето, а той ще се опреде­ли астрономически. Посредством юристите и чрез под­ходящо законодателство рано или късно сексът ще бъ­де разбран като уместна и божествена функция и тога­ва ще бъде предпазен чрез правилното обучение на младите и неуките и чрез правилното поведение на мла­дото и много интелигентно появяващо се поколение -днешните деца и бебета.

Възпитаването на погрешни сексуални привички, примерът на широко, разпространената проституция (използвам тази дума по отношение и на мъжете, както и на жените), растежът на хомосексуалността (не в рядко срещаните й физиологични форми и предразпо­ложения, а от гледната точка на перверзния манталитет и зловредното въображение, които днес са в основата на много от нейните прояви), тесногръдото християнс­ко наследство на „комплекса за греховност", когато става дума за секса, и получените болни и преситени или лишени от секс физически тела, са довели чове­чеството до сегашното хаотично и неразумно отнасяне към този важен проблем. Решението ще бъде достиг­нато не чрез религиозни присъди, основаващи се на остарели теории, или чрез психологическо потискане или легализирана разпуснатост; нито пък ще се породи по законодателен път, под внушението на различни школи на мислене в която и да е общност или държа­ва. То ще бъде резултат на обединената дейност на духовно ориентираното съзнание, безпристрастното отношение, интелектуалното възприятие и неотклонния подтик на еволюционния процес. Нищо не може да предотврати неизбежността на решението и появата на желателните отношения и условия, в които сексът ще може да намери правилна проява. (16-235/6)

(4) Казано ви е също така, че енергията на кръст­ния център (центърът, който е най-замесен и деен по времето на първото посвещение) трябва да се видоиз­мени и да се издигне до центъра в гърлото, като по този начин физическият сътворителен акт се трансфор­мира в съзидателния процес на пораждане на доброто, красивото и вярното. Това е като АБВ на основното познание: преобразяването на секса. В този видоизме­нящ процес хората са се заблуждавали много и са подхождали по въпроса по два начина:

1. Стремили са се да потушат естествените жела­ния и са се старали да наблегнат на наложеното целомъдрие. По този начин те често са изкривявали природата и са подлагали „естествения човек" на пра­вила и предписания, които не са с божествен произход.

2. Опитвали са се, в другата крайност, да изчер­пят нормалните полови желания чрез разпуснатост, не­въздържаност и извращения, като по този начин вре­дят на себе си и полагат основата за неприятности в продължение на много въплъщения в бъдеще.

... Когато правилното разбиране на ролята, която половият живот трябва да заема във всекидневието, се съпровожда от съсредоточаване на мисълта в центъра в гърлото, този център автоматически става магнети­чен и привлича силите на кръстния център нагоре през гръбнака в „мястото на съзидателното изграждане". Тогава нормалният полов живот се регулира, а не ат­рофира и заема полагаемото му се място като едно от обикновените качества или желания, с които е надарен човек. Той бива овладян посредством липсата на насо­чен интерес и се подчинява на съществуващите закони по отношение на противоположния полюс - отрицате­лен, женски или положителен, мъжки. За аспиранта той се превръща основно в средство за създаване на носители, необходими за превъплъщаващите се души. По този начин чрез силата на примера, чрез избягване­то на всякакви крайности, посредством посвещаването на енергиите на тялото на по-висши цели и чрез при­емането на местните закони в дадената държава в даде­ния момент сегашният безпорядък и злоупотреби с по­ловия принцип ще отстъпят място на почтен живот и на правилното използване на тази основна телесна функция. (18-669/70)