181. ЧОВЕШКИ РАСИ
(1) По въпроса за междурасовите бракове най-добрите и благоразумни мислители и от бялата, и от черната раса понастоящем не одобряват смесения брак. Те не носят щастие на никоя от страните. Когато се разисква тази тема, трябва да се помни обаче, че смесените бракове между белите хора и жълтите раси (китайската и японската) са също толкова неудачни и (с много редки изключения) рядко са успешни и никога не носят сполука, що се отнася до децата от тези връзки. (7-113/4)
(2) Политическите режими по света трябва да се ориентират един към друг. Божественият план никога не е гласял всички нации и раси да следват някаква стандартна политическа идеология или да се сведат до еднородна всеобща форма на управление. Нациите се различават - те притежават различни култури и традиции; могат да съществуват задоволително при различни и характерни правителства; въпреки това те все пак могат да постигнат единна цел, основана на истинското желание за действително благоденствие и прогрес на всички хора навсякъде. (6-232)
(3) Смесените бракове между нации и раси, смесването на кръв в продължение на стотици години (поради миграция, пътешествия, образование и умствено единство) е довело до липсата на наистина чисти раси днес. Това е така в много по-голяма степен, отколкото си мислят и най-просветените, ако се вземе предвид продължителната история на човечеството. Половите връзки не познават непреодолими бариери и днес хората притежават в себе си всички черти и кръвта на всички раси и това (в резултат на световната война 1941-1945 г.) ще се извършва все повече. Такова развитие определено е част от божествения план, независимо колко нежелателно може да изглежда в очите на онези, които идеализират чистотата на връзките, или колко безжалостно се извършва то понастоящем. Осъществява се нещо предначертано и то не може да се избегне. Подтикът за полово общуване особено се засилва, когато хората са отдалечени от познатата им обстановка и изживяват необичайната за тях пълна самотност, когато нормалните ограничения и обичаи, наложени им от семейството и националните норми, са премахнати, когато непрекъснато са изправени пред опасността от смъртта и по-големите ценности потискат по-малките и обикновените общоприети отношения и когато физическият организъм чрез научни методи и изобилно хранене е подготвен и доведен до върха на физическите способности. Тук говоря за физическа годност, а не за умствена, която може да върви успоредно с физическата, но може и да не я следва. (17-222) (4) ... Казвайки това, аз се старая да обясня явлението, което може да се забележи винаги, когато се води война, и което в случай на световна война е още по-осезаемо. Армиите на държавите по света са навсякъде и са разположени из всички страни; расовото преселение е всеобщ фактор - и от гледна точка на военните нужди, и поради участта на цивилното население, което се оказва на пътя на армиите. Това придвижване на милиони хора навсякъде е един от най-важните фактори, който ще обуслови новата цивилизация. Неговото значение се основава на факта, че в срок от двадесет и пет години хората ще са хибридна раса, като родителите им ще бъдат от всякакви възможни нации; бели бащи ще са имали физически връзки с жени от всякакъв азиатски и африкански произход, създавайки по този начин смесване на кръвта, което (ако се разпознае и правилно и с подходящо разбиране се третира и усъвършенства, от гледището на образованието) ще прояви в зародиш същността на шестата коренна раса. Това всъщност ще бъде ЧОВЕЧЕСТВОТО, без никакви расови и национални бариери, без т. нар. чиста кръв и ексклузивни касти, притежаващо ново и енергично усещане за живота поради примесването на по-силните раси с по-слабите и изтощените и на новите расови подвидове със старите и по-развитите. Не подкрепям начина, по който това се е осъществявало. То би могло да се извърши и без война, чрез убеждението, че всички хора са равни, и смесването на расите би разрешило много проблеми. Войната обаче ускори процеса и войниците от всички армии по света са имали физически връзки с жени от всички раси с всякакъв цвят на кожата. Независимо дали смятаме това за правилно или за погрешно (според общоприетите норми и моралните принципи на наблюдателя), то предизвиква една съвсем нова ситуация, с която бъдещият свят ще трябва да се справи. Ще бъде необходимо да се премахнат националните предразсъдъци и расовите бариери, като в началото първото ще има по-голямо влияние от второто. Неизменно по време на промените през следващите сто години ще се появи едно по-хомогенно човечество. Ще изчезнат много господстващи днес нагласи и обичайни реакции и ще излязат наяве в широк мащаб видове, качества и характеристики, за които все още не съществува прецедент.
Дали консервативните и т. нар. строго „морални" хора ще одобрят това всеобщо събитие, не е от значение. То се е извършвало и продължава да се извършва всекидневно и материално ще предизвика промени с важни последици. Тези междурасови и смесени връзки винаги досега са ставали в малък мащаб, индивидуално, а сега те са в големи мащаби. За следствията от това трябва да се извърши съответната подготовка. (17-223/4)
(5) Възникването на новия расов тип. Вече ясно могат да се забележат субективните контури на този тип. Така сме заслепени от формената страна, че днес съществуват много претенции, че новата раса може да се открие в Америка. Новата раса се създава във всяка страна, но предимно в онези земи, където може да бъде открита петата, кавказката раса...
Нека тук направя едно категорично изявление, което може да предизвика известна изненада. Петото природно царство, духовното, ще се появи от петата коренна раса. Такъв е езотеричният Закон за Съответствията. (12-118)
(6) Новият расов тип е по-скоро състояние на съзнание, отколкото физическа форма; то е по-скоро умствено състояние, а не тяло, проектирано по особен начин. С течение на времето обаче всяко достигнато състояние на съзнание неизменно обуславя и определя същността на тялото и накрая поражда определени физически характеристики. (12-119)
(7) Поради големия еволюционен процес хората и расите се различават по умственото си развитие, физическата сила и издръжливост, творческите способности, разбирането, възприемчивостта и относителното си положение в развитието на цивилизацията. Това обаче е временно, защото във всеки един от нас без изключение съществува един и същ потенциал, който рано или късно ще се прояви. Тези разграничения, които в миналото до такава степен са разделяли хората и расите, бързо отмират с разпространението на образованието, с обединителните открития на науката, които така ни сближават, и със способността да мислим, да четем и да планираме. (7-90)
182. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
(1) Посочвал съм ви, че основните качества, които трябва да търсим, са чувствителността, безпристрастието, психическите способности и умствената поляризация... Какво точно означава „чувствителност"1} Това не значи преди всичко да бъдете „чувствителна душа", което загатва за лесно уязвим и егоцентричен човек, който винаги заема отбранителна позиция! По-скоро имам предвид способността, която ви позволява да разширявате съзнанието си по такъв начин, че да осъзнавате все по-обширен обхват от контакти. Имам предвид способността да сме будни, внимателни, да имаме желание да разпознаваме връзките, бързо да откликваме на нуждата, да бъдем ментално, емоционално и физически нащрек за живота и бързо да развиваме умението да наблюдаваме едновременно и трите полета на трите свята... Чувствителността, която искам да видя развита, е будността за душевния контакт, възп-риемчивостта към „гласа на Учителя", вниманието, насочено към въздействието на новите идеи и към финеса на интуитивната отзивчивост. Това винаги е било отличителният белег на истинския последовател. Духовната чувствителност е тази, която трябва да бъде развита. (5-47)
(2) Трудно е да се разбере това усъвършенстване на чувствителността. Членовете на групата на някой Учител и на неговия Ашрам трябва да стават все по-чувствителни - към Учителя и към обвързаните с Него работници. Чувствителността не може да се увеличи чрез някакъв процес или чрез система на обучение. Хората са чувствителни, само че те не знаят това, тъй като са заангажирани до голяма степен с други въпроси, с живота на формите и с обективните неща. Нека се изразя по следния начин: Това, което казвате на себе си и на другите (посредством своите думи и чрез живота, който водите), поражда толкова шум, че не е лесно да бъдете това, което сте, и да бъдете признати за духовни същества. Учителят се ръководи от онова, което Той е узнал за вас през мълчаливите ви Моменти на стремление, от това, което в продължение на години сте проявявали като устойчива тенденция в своя живот, и от начина, по който реагирате в моменти на криза или напрежение. Задачата на Учителя е да насърчи последователя по всяко време да бъде такъв, какъвто Той го познава в най-добрите моменти... Мнозина са достигнали до момента, когато могат да станат чувствителни, ако гръмките твърдения на личността избледнеят и се позволи светлината на душата да проникне. Тогава Учителят може да бъде познат и да се осъществи връзка с Него. Когато можете да се отделите от себе си и от личните си реакции, от собствените си интерпретации и от личните си изисквания, сами ще откриете как и по какъв начин Учителят се стреми да повлияе на вас и на групата, с която може да сте свързани. Ще придобиете чувствителност към това влияние. (5-710/1)
183. ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
(1) Мога ли съвсем сериозно да ви предложа парадоксалния съвет да работите съвършено сериозно, но същевременно да отказвате да работите с такава сериозност и да не се приемате толкова сериозно? Тези, които се намират от вътрешната страна и които разглеждат внимателно дейността на аспирантите в света днес, виждат достойно за съжаление състояние на индивидуални недостатъци, постоянни и напрегнати усилия от тяхна страна да „станат такива, каквито трябва", съпроводени с печална липса на мярка и никакво чувство за хумор. Моля ви настойчиво да развиете тези две качества. Не се приемайте толкова сериозно и ще откриете, че се освобождавате за по-непринудена и по-ефикасна дейност. Приемете сериозно Плана и призива към служене, но не си губете времето в постоянни самоанализи. (4-635)
(2) Братко, има две неща, които всеки последовател трябва някой ден да научи. Едното е да развие способността да „седи леко в седлото" (нека използвам една стара поговорка), а другото е да развие чувство за хумор, истинска (а не наложена) способност да се смее на себе си и със света. Това е една от компенсациите, която получават онези, които успяват на ментално поле да работят в светлината. (5-414)
184. ШАМБАЛА
(1) Шамбала, мястото, където Те (Санат Кумара и Неговите Ученици) живеят, съществува във физическата материя, както съществуват и Кумарите, но тук става дума за по-високите етери на физическото поле и само когато човек развие етерното зрение, може да му се разкрие мистерията, намираща се отвъд Хималаите. (3-753)
(2) Въпреки че се говори, че Шамбала съществува във физическа материя и заема определено място в пространството, физическата материя, за която става въпрос, е етерна, а Повелителят на Света и Неговите помощници от по-висок ранг обитават в тела, образувани от етерна материя.
Преди около седемнадесет милиона години е било решено (идването на Йерархията и учредяването на Шамбала са били преди осемнадесет и половина милиона години) на плътното физическо поле да има организация и център за мистериите и да има група от Адепти и Чохани, които ще действат в плътни физически тела и по този начин ще задоволят потребностите на бързо пробуждащото се човечество. (4-378)
(3) Първият преден пост на Братството Шамбала бил най-ранният храм на Ибез и се намирал в централната част на Южна Америка. Един от неговите филиали (в един много по-късен период) се намирал в институциите на древните май... Втори филиал бил учреден по-късно в Азия и адептите от Хималаите и от Южна Индия са негови представители, въпреки че работата се е променила материално. В бъдеще ще бъдат намерени находки, разкриващи реалността на старата форма на дейност на Йерархията. Ще бъдат открити документи и паметници от древността, някои от които над земната повърхност, а други - в подземни крепости. С разкриването на мистериите на Централна Азия в земите, простиращи се от Халдея и Вавилон през Туркистан до Манджурия, включително и пустинята Гоби, е предвидено дн бъде разбулена голяма част от ранната история на работниците от Ибез. (4-379)
(4) Най-очевидната и мощна сила в света днес е тази на първия Лъч на Волята и Силата... Това е силата, която навлиза в света от основния център на света, Шамбала. Малко се знае за Шамбала... Само два пъти досега в историята на човечеството енергията от тази Шамбала е била усещана посредством огромните промени, които били предизвикани:
1. Когато настъпила първата голяма криза на човечеството по времето на индивидуализацията на хората в древна Лемурия.
2. По времето на големите борби в Атлантида между „Повелителите на Светлината и Повелителите на Материалната Проява".
Сега тази малко позната божествена енергия протича от Свещения Център. Тя въплъщава в себе си енергията, стояща в основата на сегашната световна криза. Волята на Бога изисква пораждането на определени радикални и много важни промени в съзнанието на човечеството, които напълно ще преустроят отноШени-ето на хората към живота и схващането им за неговата духовна, езотерична и субективна същност. Тази сила (заедно със силата на втория лъч) ще предизвика огромната криза, посвещението на човечеството в Мистерията на Вечността, в онова, което е било скрито още от началото. (9-12/3)
(5) Също искам да ви напомня, че употребата на енергията на първия лъч в началните етапи неизменно означава унищожение, но по-нататък и в окончателните резултати води до сливане и съединение. Ако от тази гледна точка разгледате внимателно държавите в света в сегашния момент, ще забележите тази енергия на волята от Шамбала да работи влиятелно посредством определени велики изтъкнати личности. В този момент на спешна нужда Повелителят на Шамбала, поради любов към аспекта на живота, вследствие на познаването на Плана, както и заради любовта към човечеството изпраща тази динамична енергия. Тя унищожава форми и носи смърт на онези материални форми и организирани тела, които възпрепятстват свободната изява на Божествения живот, защото отричат новата култура и лишават от жизненост зародишите на идващата цивилизация.
Лекомисленото човечество се отдръпва със страх и не харесва тази проява на енергия. Когато са изпълнени с лична омраза и своеволие, хората често се стремят да насочат тази енергия към собствените си користни цели. Ако те (дори и най-добрите сред тях) не бяха така неразвити и толкова повърхностни в преценките и виждането си, те биха проумели ставащото в основните страни на света и биха видели постепенната поява на нови и подобрени условия и отмирането на обичаните, но бавно загниващи форми. Енергията на Шамбала обаче е толкова нова и непозната, че за хората е трудно да я познаят в истинския й вид - проява на Волята на Бога в нова и влиятелна жизненост.
... Проблемът на Йерархията сега е да предизвика разумно и подходящо сливане на енергиите на Шамбала и на Йерархията и по този начин да смекчи унищожението и да изведе на преден план градивния дух, привеждайки в действие конструктивните и възстановителните сили на енергията на втория лъч. Енергията на Шамбала проправя пътя за енергията на Йерархията. Така е било от самото начало на времето, но циклите на Йерархията, въпреки че са относително често повтарящи се, не са съвпаднали с тези на Шамбала, които са редки. С течение на времето силата на Шамбала ще въздейства по-често, понеже хората ще развият способността да я понасят и издържат. Досега това бе прекалено опасна енергия, за да се приложи спрямо човечеството, и резултатите са били унищожителни с изключение на случая с първата голяма криза в Лемурия. По тази причина работата й почти изцяло е ограничена в Йерархията, Чиито Членове са подготвени, за да се справят с нея и да я възприемат правилно, а също и да я използват в полза на човечеството. Сега се провежда опит и се дава възможност на хората да я получат заедно с динамичното й въздействие без посредничество от страна на Йерархията. Това може да се окаже преждевременно и несполучливо усилие, но следствията все още не са определени и Повелителят на Шамбала, Неговите помощници и наблюдаващите Членове на Йерархията не са обезсърчени от първоначалните резултати. Човечеството откликва неочаквано добре. В тази насока има големи успехи, но резултатите не са ясни за интелигентните хора, защото те отказват да видят друго, освен унищожителния аспект и изчезването на формите, към които досега те са насочвали своите емоции, желания и умствени разбирания. Засега те не успяват да забележат неопровержимите доказателства за градивната дейност и за истинската съзидателна работа. Храмът на човечеството през Новата Епоха се издига бързо, но очертанията му не се виждат, защото хората са ангажирани изцяло със своята индивидуална или национална користна гледна точка и с личните и националните си инстинкти или импулси.
Отличителни черти на по-голямата част от отклика спрямо дейността на Шамбала са страхът и ужасът, чувствителността и печално развитите реакции към силите на омразата и изолацията. Само малцина, тук-таме, действително схващат виждането за бъдещето и осъзнават какво става, виждат истински красотата на очертаващия се план. С тези малко на брой хора Членовете на Йерархията могат да работят, защото те (въпреки че им липсва разбиране) не носят в себе си омраза и лоши чувства към другите. Любовта е велик обединител и тълкувател. (9-17/20)
(6) Човечеството е резултат на всички недостигна-ли все още човешкото ниво форми на изява и на дейността на свръхчовешки Същества. Тези свръхчо-вешки Същества са възникнали вследствие на минали еволюционни системи и представляват общия сбор на великата Божествена Саможертва, фокусирала Себе Си върху планетарния ни живот. Преминали през всички предишни фази на съществуване и усъвършенствали аспекта на съзнанието в Себе Си чрез човешки опитности, Те са надминали всичко, което човек може да узнае, и всички състояния на съзнание, с които той е запознат или може да опознае в бъдеще, и сега изявяват такъв етап на божествеността, за който той не може да узнае нищо. Те ЖИВЕЯТ. Те са самата енергия и в Тяхната целокупност Те образуват „яркия център, намиращ се далеч напред". (Шамбала) (18-78/9)
Вж. също: (6-404, 519/20).
185. ШКОЛИ НА МИСЪЛТА16
(1) Когато се признае, че работата на доктора и на хирурга по отношение на физическото тяло е важна и полезна, когато анализите и заключенията на психолозите допълват тяхната дейност и когато силата на правилното мислене също съдейства, тогава и само тогава ще навлезем в нова ера на благоденствие...
Понастоящем е малко съгласуваната и обща работа, извършвана координирано от следните четири групи:
1. Лекари и хирурзи - практикуващи и теоретици.
2. Психолози, невролози и психиатри.
3. Умствени лечители, работници от групите „Нова Мисъл", заедно с мислители от „Единство" и членове на „Християнска Наука".
4. Обучени последователи и онези, които работят с душите на хората.
Когато се осъществи тясно сътрудничество между тези четири групи и те започнат да работят заедно за избавлението на човечеството от болести, ще достигнем до разбиране на истинското чудо, наречено „човек". Един ден ще има болници, в които тези четири фази на единната медицинска и лечебна дейност ще се осъществяват успоредно, изцяло сътрудничейки си. Никоя група не може да свърши цялостната работа без помощта на другите. Всички те са взаимно зависими.
Неспособността на тези групи да признаят ползата от другите, които се стремят да допринесат за физическото благоденствие на човечеството,.прави почти невъзможно за мен да дам определено обучение и пряко да говоря по тези въпроси. Имате ли някаква представа за стената от враждебни мисли и думи, която една нова и оригинална идея трябва да преодолява? Вземали ли сте някога предвид натрупаните и кристализирали мисъл-форми, с които такива идеи (а мога да ги нарека и „предложения на Йерархията") трябва да се справят? Оценявате ли бремето на предубежденията и древните схващания, които трябва да се изместят, преди Йерархията да може да прокара нова и необходима концепция в съзнанието на обикновените мислещи (а може би трябва да кажа „немислещи") маси? Областта на медицината е най-трудната област за работа, защото темата е толкова лична и страхът навлиза толкова влиятелно в реакциите на онези, които трябва да бъдат убедени. Необходимо е пропастта между старото и установеното, от една страна, и новото и духовно необходимото от друга, постепенно и внимателно да се преодолява. Колкото и да е странно, голяма част от затрудненията се поощряват от новите школи на мисълта. Общоприетата медицина възприема бавно, и то с право, новите техники и методи. Понякога тя е прекалено бавна, но новите начини на лечение и диагноза трябва точно да бъдат доказани и статистически проверени, преди да могат да бъдат включени в медицинските програми и методи. Рисковете за пациента са големи и добрият лекар няма да накара своя пациент да става обект на експерименти. През последните няколко десетилетия обаче медицината напредва с ускорени темпове, способите на електрическата и светлинната терапия, както и мног9 други съвременни техники и методи са прибавени към различни други науки, от които медицината се възползва. Изискванията на неуловимото и лечението на неизясненото (ако мога да използвам тези особени термини) се оценяват все повече и играят общоприета и призната роля в новите подходи към болестите.
Подходът на умствените школи и култове, както те погрешно се наричат, не е ефикасен. Това до голяма степен е тяхна грешка. Школи на мисълта като „Умствена Наука", „Нова Мисъл", „Единство", „Християнска Наука", Хиропрактиката, усилията на Натуропатите и много други вредят на своята кауза поради големите претенции, които издигат, и поради непрестанните им атаки срещу общоприетата медицина, срещу другите методи, доказали полезността си, и срещу знанията (придобити в течение на векове експерименти) на теоретичните школи на медицината и хирургията. Те забравят, че голяма част от претенциите им за успех (често те са неопровержими) могат да бъдат класифицирани под общото заглавие „лечение чрез вяра", а това може да бъде извършено и правилно, и неправилно. Такова лечение отдавна е познато на теоретика и той знае, че те са истина. Тези култове, които всъщност са пазители на необходими истини, трябва преди всичко да променят своя подход и да научат духовната природа на компромиса в това време на еволюционно разгръщане. Идеите им не могат да се възприемат цялостно, както те желаят, отделно от даденото вече от Бога знание, което медицината е натрупала през вековете. Необходимо е също те да регистрират и многобройните си неуспехи, а не само сполуките, които те така шумно тръбят. Тук ще посоча, че тези сполуки в никакъв случай не са толкова многобройни, както тези на общоприетата медицина и на благотворителната дейност, извършена от клиниките в нашите болници, които (въпреки неуспехите и често срещаните очевидни нелепости) в голяма степен облекчават болките и страданията на човешките маси. Тези култове пропускат да посочат, а често дори и да оценят, че в случаите на крайно тежки болести и злополуки пациентът физически е неспособен да поиска и да се възползва от божествено лечение и е зависим от работата на някой лечител, който не притежава никакви знания за неговата карма. Много от техните т. нар. лечения (а това е валидно и за общоприетата медицина) имат успех, защото все още не е настъпил последният час на пациента и той би се възстановил при всички случаи, въпреки че с помощта на лекарствените средства, дадени от обучен лекар, това често става по-бързо.
В случаите на сериозни злополуки, когато от наранения тече кръв, привърженикът на някой култ (независимо как се нарича този култ) по необходимост ще се възползва от методите на общоприетата медицина -той например ще употреби турникет17 и ще вземе мерките, препоръчвани от конвенционалната медицина, вместо да не предприема нищо и да гледа как раненият умира, защото тези средства не са били използвани. Когато е изправен пред смъртта, той често се обръща към изпитаните и доказали своята годност прийоми за помощ и обикновено ще повика лекар, вместо да бъде съден за убийство.
Гореказаното не е предназначено да подцени, а е опит да се докаже, че многото школи на мисълта -общоприета, теоретична, древна, материална или духовна, нова, ментална - са взаимно зависими. Те трябва да се обединят в една велика наука за лечението. Това ще бъде наука, лекуваща цялостния човек и възползваща се от всички средства - физически, емоционални, мен-тални и духовни, - които човечеството притежава. Общоприетата медицина е по-склонна за сътрудничество с новите култове, отколкото новопокръстените в науката на умствения контрол на болестите са готови да сторят това. Тя обаче не може да допусне пациентите да се превърнат в опитни зайчета (братко, нали това е терминът, който се използва в тези случаи?), за да удовлетвори прохождащия привърженик на култовете и да докаже неговите теории, независимо колко правилни са те, когато се прилагат заедно с дотогава доказаното. Средният път на компромиси и взаимно сътрудничество винаги е бил най-разумният и това е урок, който днес е много необходим във всяка област на човешката мисъл. (17-253/7)
(2) Всеки въпрос, който засягам, може да стане изходна точка за продължителни разисквания, но (в този трактат) това не е възможно, защото искам само да посоча бъдещи възможности. Стремя се също да предизвикам недоверие към сегашния подход на метафизичния свят към този въпрос за болестите и тяхното лечение и да разклатя основите (ако мога да използвам този силен израз) на вярата на хората в т. нар. способи на лечение на Новата Епоха, в методите на привържениците на „Християнската Наука", на „Умствената Наука" и на всички тези школи на мисълта, които засягат лечението от гледището на утвържденията - утвърждения на божествената същност на човека и твърдението, че тази присъща и вродена божественост гарантира неговото лечение. Тази претенция е заслепение и заблуда, както често съм се стремял да покажа. (17-558)
(3) „Умствената Наука" е права с оценката си, че емоциите на хората (както те се проявяват в онази немощна имитация на действителността, която хората наричат „мисъл") са отговорни за голяма част от болестите. Привържениците й са прави, що се касае за полаганите от тях усилия да накарат пациента да промени емоционалните си нагласи и да реагира по различен начин спрямо живота, обстоятелствата и хората. Но отчайващо бъркат, смятайки, че това е достатъчно. Пренебрегвайки всички научни похвати, свързани с етерното тяло, те не разполагат с нищо, което да свърже емоционалната природа с физическия носител и по тази причина в разсъжденията им съществува пропуск и като последствие от това - грешка в техния метод. Това прави дейността им напразна освен от гледната точка на характера. Когато те постигнат излекуване, то е защото така или иначе на пациента е било предопределено да се възстанови. Те изпълняват полезна работа, като поправят недостатък на характера, с което той е бил в постоянна опасност от заболяване. Те не предизвикват лечение и претендирайки, че правят това, заблуждават и себе си, и пациента. Всички форми на заблуда са опасни и спъващи. (17-560/1)
(4) Понастоящем в съвременния свят не съществува истинска система на духовно лечение, която да се преподава на бъдещи лечители. Вместо това има усилия да се постави цялата процедура и използваните техники на основата на чисто менталните нива, на системи за утвърждение, начини за молитва, насърчаване на волята за живот на пациента, а понякога се използват също и магнетични и хипнотични движения по отношение на етерното тяло. Преподават се различни форми на приложно субективно мислене, но не и истинска формулировка на разумно и очаквано лечение, само неопределената вяра на лечителя и на пациента и сляпо самовнушение относно това, което приемането и потвърждаването на божествеността трябва да породи. (17-644)
(5) Представителите на втория лъч започнаха своята подготовка около 1825 г., а от 1860 г. това вече се извършва масово. Оттогава насам велики идеи, нови разбирания, съвременни идеологии и доводи „за" и „против" различни аспекти на истината характеризират съвременната мисъл и пораждат съществуващия в момента умствен хаос и многото противоречащи си школи и идеологии, заедно с придружаващите ги движения и организации. От всичко това ще възникнат редът, истината и новата цивилизация. (13-678/9)
(6) Не е необходимо да се отъждествявате с някоя специална школа. Всяка от тях олицетворява усилието на човешкия ум да разбере, субективно и обективно, същността и целта на човешката еволюция. Всички те отчасти са прави в изводите си и в голяма степен бъркат. Всички те са само подготвителни за новата бъдеща школа на психологията, която ще бъде отличителният начин на мислене в Нх>вата Епоха. (5-644/5)
Вж. също: (17-279/81)
Сподели с приятели: |