Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Фестивалът Весак се е празнувал през вековете в добре известната долина в Хималаите (да бяха повяр­вали това правоверните), за да:

1. Потвърди истината за физическото съществуване на Христос сред нас от Неговата т. нар. кончина до днес.

2. Докаже (на физическото поле) истинското еди­номислие на източния и на западния подход към Бога. И Христос, и Буда присъстват.

3. Учреди обединителен пункт и място за среща на онези, които ежегодно, съчетано и символично, се свързват и изобразяват Дома на Отца, Божието Царство и Човечеството.

4. Покаже същността на работата на Христос ка­то велик и избран Посредник, който е Представител на Духовната Йерархия и Ръководител на Новата Група Световни Служители. Чрез Себе Си Той изразява тях­ното изискване за признание на действителното същест­вуване на Царството на Бога - тук и сега.

Може би едно от основните послания за всички нас, които четем тези редове, е великата истина за физическото Присъствие на Земята в нашето време на Христос, на Неговата група ученици и изпълнители, на дейността Им в помощ на човечеството и на Тяхната непосредствена връзка. (8-45/6), (13-599)

(2) Настоящата 1946 г. бележи началото на цикъл, в който човечеството е по-силно заинтересувано от фестивалите, отколкото когато и да било досега, в ко­ито може да се изиграе много по-важна роля, отколкото досега. Фестивалът Весак се тачи в много страни и с напредването на времето и обучаването на масите съби­рането, осъществявано през майското пълнолуние, ще придобие голямо значение, но основният му принцип ще се промени. Какъв ще бъде новият принцип все още не е оповестено, а няма и да бъде в продължение на 35 години. Както посочих по-рано, неговото значение и значението на Разпети петък са част от миналото и пол­зата от тях почти е приключила. Намерението на Буда и на Христос е във всяка страна рано или късно да има някой, който ще действа като Техен Представител по времето на двата велики Празника, така че разпределя­нето на духовната енергия от първия голям Аспект или Лъч ще бъде пряко от Буда (а след това Шамбала) към Христос, а след това от Христос към онези последователи от всяка страна, които могат да бъдат наблюдавани и ръководени и по този начин да изпълняват ролята на проводници за прекия поток от енергия.

Същата процедура ще последва по време на юнс­кото Пълнолуние, само че Шамбала няма да бъде толко­ва замесена. При майския празник ще бъде ръководен последовател от първи лъч, а при юнския - последова­тел от втори лъч ще представлява Христос във всеки край. Това се отнася или за лъча на душата, или за лъча на личността на последователя. (13-553)

(3) Никаква цена не е прекалено висока, за да можете да бъдете полезни на Йерархията по време на майското пълнолуние, фестивала Весак. Никаква цена не е прекале­но висока, за да получите духовното просветление, което е достъпно особено в това време. (5-629)

(1) Във всеки следващ човешки живот се приема все по-еволюирало физическо тяло, притежаващо по-голяма чувствителност, настроено към по-висш тон, по-пречистено и вибриращо по различен начин... Видяхме как целта на всеки живот... трябва да бъде осъществя­ването на определено намерение. Това намерение е раз­витието на по-подходяща форма, която да бъде използ­вана от духа. Когато това се постигне, Обитателят на­сочва вниманието си другаде и формата, вече изпълнила предназначението си, се разпада. (3-132/3)

(2) В основата си човек е умствен човек и астра-лен човек. Двамата използват етерна обвивка, за да извършат обективна дейност. Това е истинският нисш човек — тези двамата в етерно тяло. Но след това, за да опознае дори и най-нисшето поле, човек си слага едно покритие от плът, както го описва Библията, и облича (върху етерното тяло) тази външна илюзорна форма, която тъй добре познаваме. Това е най-ниската му точка на обективност и непосредственото му „арес­туване". (3-788)

(3) По този въпрос (физическото състояние) няма да се впускам в подробности, освен да помоля всички последователи да действат разумно, да си позволяват достатъчно сън, правилна храна (която е различна за всеки човек) и съответната обкръжаваща среда, ако това е възможно, която ще им позволи да работят по най-удобен начин. Наказанието за неспазването на тези съвети се състои в липсата на сила за служене и в нарастващата обвързаност с физическото тяло. Когато то е в лошо състояние, последователят трябва да при­бави към задълженията си и това да внесе в себе си сила, която той самостоятелно не би могъл да осъществи. (4-636/7)

(4) Сред учениците съществува склонността в мис­лите си да отъждествяват центровете с физическото тяло, а не с етерното тяло. Това в повечето случаи засяга местонахождението и е погрешно. Аспирантите биха направили добре, ако избягват каквото и да е със­редоточаване върху физическото тяло и постепенно се научат да насочват вниманието си към етерното тяло. Физическото тяло е активно и влиятелно, но то трябва все повече да се смята за автомат, който се влияе и насочва от:

1. Жизненото тяло и силите на майа или от вдъхновение, произлизащо от точките на духовно напрежение.

2. Астралния носител и силите на заслепението или от усещаща, съзнателна любов, излъчвана от душата.

3. Ума и силите на илюзията или от просветление, идващо от източници, намиращи се по-високо от живо­та в трите свята.

4. Душата, в ролята й на проява на монадата, до момента, в който се'изгради антахкарана - мостът от умствено вещество, който в края на краищата ще свърже Монадата и личността. (10-260/1)

(5) Често незадълбоченият ученик пропуска, че и астралното, и менталното тяло са материални, и то (по свой начин) не по-малко материални от плътното физи­ческо тяло... (3-55)

(6) Подготовка на физическото тяло:

Това включва някои категорични изисквания: Вграждането на материя от по-висшите подполета и отстраняването на по-нисшата и по-грубата материя. Това е необходимо, тъй като е невъзможно хората с тела, изградени от груба материя, да установят връзка с висши вибрации. Не е възможно Егото да предава висше знание и указания посредством грубо физическо тяло. Не е възможно по-възвишените потоци на ми­сълта да повлияят на малко еволюиралия физически мозък. От това следва, че пречистването на физическо­то тяло също е от съществено значение. То може да се постигне по различни начини, като всички те са прием­ливи и приложими.

Когато тези четири изисквания се изпълнят задоволително, се извършва определен процес на отст­раняване и в продължение на няколко години цялото физическо тяло постепенно измества нагоре поляриза­цията си, докато се достигне до тяло, съставено от атомното подполе на материята... За това може да са необходими няколко превъплъщения, но трябва да се има предвид, че при всяко ново превъплъщение се получава тяло, което е със същото качество (ако мога да се изразя по този начин) като това, което той е изоставил при предишната си смърт. От това следва, че при изграждането никога не се губи време. (2-334/5) (7) Плътното физическо тяло... е общата сума от всички организми, които го съставят. Те обхващат раз­личните функции, които позволяват на душата да се прояви на физическото (обективното) поле, като част от по-голям и по-инклузивен организъм. Физическото тяло е притежаващият чувствителност инструмент, който се използва от вътрешния духовен човек и слу­жи за свързване на тази духовна същност с притежава­щия чувствителност инструмент на планетарния Логос, Живота, в който ние се движим, живеем и съществу­ваме. (17-2)

(8) Да обобщя: физическото тяло не е принцип; то не е основна цел, на която аспирантът да .обръща внимание; то реагира автоматично на съзнанието, посте­пенно разгръщащо се във всички природни царства; върху него постоянно се работи, а то няма собствено влияние; то не е важно в процеса на действие, защото е получател, а не източник на дейността. Важното е разг­ръщащото се съзнание, реакцията на обитаващия духо­вен човек към живота, обстоятелствата, събитията и обстановката. Физическото тяло реагира. Когато поради объркване физическото тяло стане обект на вниманието, това е признак за връщане назад. По тази причина всяко прекалено внимание към физическите дисциплини, към вегетарианството, диетите и гладуването и към съвре­менните методи за (т. нар.) ментално и божествено лече­ние е нежелано и не е в съгласие със замисления план. Следователно несъразмерните грижи и прекомерното наблягаме на физическото тяло е ретроградно и е подоб­но на преклонението на децата на Израел пред златния телец; то е връщане към онова, което някога е било важно, но днес трябва да се отпрати на по-незначително място и под прага на съзнанието. (17-613/4)

(9) Един от проблемите, които всички искрени последователи трябва да разрешат, е да се научат да живеят, все едно че физическото тяло не съществува. С това искам да кажа, че ограниченията и пречките, които то налага на проявата на свободното духовно съзнание, се отхвърлят от една вътрешна умствена нагласа. (5-433)

(10) Не обръщайте прекомерно внимание на физи­ческия носител. Запазването му не е от значение, а може да придобие прекалена важност, какъвто е вашият случай. Времето за вашето освобождение е опреде­лено според кармичния закон. Това винаги определя момента, в който истинският човек ще напусне тялото. Ако физическото тяло обаче е обект на несъразмерен интерес и ако получава неоправдани грижи, то може да задържи този истински човек в своя затвор в разрез с кармичния закон. Това е жалка гледка, защото озна­чава, че физическият елементал поема властта. (6-697)

171. ХИЛОЗОИЗЪМ

Тази теория не признава съществуването на т. нар. неорганична материя на никое място във вселената и набляга на факта, че всички форми са изградени от безкрайно малки животи, съвкупността от които (и големи, и малки) съставлява Животът. Така накрая достигаме до онази велика гама от животи, изразяващи се в по-голямата проява и простиращи се от миниатюр­ния живот, назован атом (с който се занимава науката) до онзи огромен атомен живот, който наричаме слън­чева система. (14-149)

Що се отнася до значението на думата живот, задачата ни е почти непостижима, тъй като никой чо­век не притежава, а и не може да притежава разбиране за същността на живота, докато не достигне до третото посвещение. Отново подчертавам това, за да ви внуша безполезността на необоснованите предположения по този въпрос. (14-150)

172. ХОРОСКОП

(1) Често хороскопът е доста точен в описанието, което дава за неразвитите и непробудените, но е съв­сем погрешен що се отнася за случая на високо разви­тия човек. (4-295)

(3) Когато човек се развива, механизмът за отзова­ване (носителите на съзнанието) също неизменно се подобрява. Следователно неговите реакции към вли­янието на планетите и към енергиите на различните съзвездия се променят със същото постоянство и това трябва да се вземе предвид. По тази причина от основно значение е съвременният астролог да започне да изучава мястото в еволюцията на своя клиент, преди да изготви неговия хороскоп. Той трябва да установи приблизител­ното му място по еволюционната пътека. (16-69)

(1) Христос е бил първият от земното ни чове­чество, достигнал целта (на индивидуализацията)... Възходът на Христос е бил толкова бърз, че по време­то на Атлантида Той се е намирал на Пътеката на Изпитанията... От гледна точка на еволюцията бързото разгръщане на еволюцията на Христос е абсолютно несравнимо. То никога не е било повторено, макар че днес на планетата ни живеят хора, които сега започват да се развиват с подобна скорост. (15-210)

(2) Първият човек от онзи „център, който нарича­ме човешки род", постигнал това (третото посвеще­ние), е бил Христос. В тази първа велика изява на Неговото достижение (посредством това, което тогава било нов тип посвещение) към Него се присъединил Буда. Буда бил постигнал същото още преди създава­нето на живота на нашата планета, но тогава не са съществували условия за третото посвещение. Той и Христос са приели това посвещение заедно. (18-385)

(3) Световният Учител е онова Велико Същество, Което християнинът нарича Христос. Той е познат на Изток като Бодхисатва и бог Майтрея. Него търси вяр­ващият мюсюлманин и Го нарича Иман Махди. Той е, Който е насочвал житейските съдби от годината 600 г. пр. н. е. досега, и Той е, Който се е явявал сред хората преди и Който отново е търсен. Той е Великият Бог на Любовта и на Състраданието, точно както предшествени­кът Му, Буда, бил Бог на Мъдростта... Той е Световният Учител, Учителят на Учителите и Наставникът на Ангелите и на Него е поверено насочването на духовните съдбини на хората и развитието на разбирането във всеки човек, че сам е дете на Бога и син на Най-Висшия.

... Световният Учител насочва онова вътрешно съзнание в жизнения или духовния аспект, като се стреми да предаде енергия на формата по такъв начин, че тази форма да се отхвърли и освободеният дух да се завърне на мястото, откъдето е дошъл, когато настъпи подходящият момент. Откакто Той напуснал земята, както сравнително точно е описано в Библията (макар че съществуват много грешки в подробностите), Той е останал при човечеството. Той никога всъщност не Си е отивал, а само привидно, и онези, които знаят пътя, могат да го открият жив във физическо тяло в Хималаите, работещ в тясно сътрудничество с двамата Си велики Братя - Ману и Махачоан. Всекидневно Той изпраща благословията Си към света и всекидневно при залез Той застава под големия бор в Своята гради­на с вдигнати ръце за благословия на всички, които искрено и предано се стремят. Нему са известни всич­ки търсещи и макар че те могат да не Го осъзнават, светлината, която Той изпраща, стимулира желанията им, насърчава искрицата борещ се живот и подтиква аспиранта, докато настъпи онзи изключителен ден, в който те застанат един срещу друг с Онзи, Който „из­дигайки се" (казано на езика на окултизма), привлича всички хора към Себе Си като Посвещаващия в древ­ните мистерии. (1-43/4)

(4) В продължение на две хиляди години Той е бил върховният Ръководител на Невидимата Църква, Духовната Йерархия, съставена от последователи от всички вероизповедания. Той признава и обича онези, които не са християни, а запазват верността си към своите Основоположници - Буда, Мохамед и други. Той не се интересува каква е вярата, стига целта да е любовта към Бог и човечеството. Ако хората търсят Христос, Който е напуснал Своите ученици преди ве­кове, те не ще успеят да познаят Христос, който се завръща. Христос няма религиозни бариери в Своето съзнание. За Него не е от значение каква вяра изповяд­ва човекът.

Синът на Бога е потеглил и Той не идва сам. Предният Му отряд вече е тук и Планът, който те трябва да следват, е изяснен. Нека целта бъде разби­рането. (8-60)

(5) Той е Световен Учител, а не християнски учител. Самият Той ни е казал, че има и други паства и за тях Той означава същото, както и за правоверния християнин. Те може да не Го наричат Христос, но имат свое име за Него и Го следват така предано и вярно, както и братята им на Запад. (8-62)

(6) Църквата е наблягала (а продължава и днес) на мъртвия Христос. Хората са забравили, че Той е жив, макар и колебливо да показват тази вяра и надежда око­ло Великден, предимно защото Неговото възкресение га­рантира собственото ни „повторно възкресение" и „тъй като Той е жив и ние също ще сме живи". На истината за Неговата жизненост и на присъствието Му днес на земята, тук и сега, не се набляга, освен чрез неясни и обнадеждаващи обобщения. Хората са забравили Хрис­тос, Който живее с нас на земята. Той е заобиколен от Своите последователи, Учителите на Мъдрост, достижим е за онези, които подхождат правилно, и спасява хората чрез силата на Своя пример...

В приближаващата световна религия ще се набля­га на тези истини. Ще се дава израз на живота, а не на смъртта. Ще се преподава постигането на духовност чрез живот, проведен съобразно духовните правила. Истината за съществуването на онези, които са осъ­ществили това и които работят с Христос за подпома­гане и избавление на човечеството, ще бъде целта. Истината за духовната Йерархия на нашата планета, за способността на човешкия род да се свърже с своите Учители и да Им сътрудничи, за съществуването на Онези, Които знаят Каква е волята на Бога и Които могат разумно да работят според тази воля - това са истините, върху които ще бъде основано бъдещото духовно учение. (7-144/5)

(7) В бъдеще очите на човечеството ще бъдат насочени към Христос, а не към някакви създадени от човека институции като Църквата и нейните санов-ници. Христос ще бъде видян, какъвто Той е в дей­ствителност, работещ посредством своите после­дователи, чрез Учителите на Мъдрост и чрез онези, които Го следват и се трудят непознати (и обикновено непризнати) зад кулисите на световните събития. Ще се разбере, че сферата на Неговата дейност е човешкото сърце, а също и многолюдните пазари по света, но не и някаква каменна постройка, нито пищността и цере­мониите на църковните управи. (8-66)

(8) Никой никога не е бил спасен от теологията, а само от живия Христос и чрез пробуденото съзнание за Христос във всяко човешко сърце. (7-133)

(9) Отделният човек и неговата душа също се стремят да се съединят и когато това се осъществи, Христос се ражда в пещерата на сърцето и все повече Той бива виждан във всекидневния живот. (14-288)

(10) Когато човек работи със своята личност, пре­чиствайки я и подчинявайки я да служи на духовната воля, той автоматично ще издигне енергиите на цент­ровете в тялото към центъра в междувеждието. В края на краищата влиянието на тези,два центъра¹⁴ нараства и става все по-голямо, докато те достигнат до вибраци­онното (магнетичното) поле на другия и мигновено светлината проблясва. Отецът-дух и майката-материя се сливат и стават едно и Христос се ражда. „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие"¹⁵, е казал Христос. Това е второто раждане и от този момент виждането идва с нараснала сила... Днес Христос се ражда в много хора и все повече синовете на Бога ще се явяват в истинската им свет­лина, за да поемат насочването на човечеството през Новата Епоха. (14-291/2)

(11) Да може Този, Комуто служим, да бъде по-близо до нас, отколкото когато и да било преди, да може работата по установяване на правилни взаимоот­ношения между хората да се извършва бързо и да може светлината и любовта, идващи от Шамбала и от Йерархията, да протичат обилно към всички вас, които обичате своите събратя, е моето искрено желание, съп­роводено от моята благословия за вас в този сезон на волята за добро.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тибетецът ме помоли да ви поя­сня, че когато той говори за Христос, той посочва офи­циалното Му име като Ръководител на Йерархията. Христос работи за всички хора, без значение каква е тяхната вяра. Той не принадлежи на християнския свят повече, отколкото на будисткия, на мюсюлманския или на света на другите вероизповедания. Не е нужно никой да се присъединява към християнската църква, за да се доближи до Христос. Изискванията са да обича своите събратя, да води дисциплиниран живот, да признава божествеността във всички религии и във всички съ­щества и във всекидневния му живот да господства любовта. А. А. Б. (13-558)

174. ХРИСТОС: ПОВТОРНО ЯВЯВАНЕ

(1) Навсякъде откриваме дух на очакване и търсе­не на проява и на символично събитие, което назоваваме с много имена, но обикновено наричаме идването на Христос. Както знаете, това може да бъде действител­но физическо проявление, както е било преди в Палестина, а може и да загатва за определено ръково­дене на Неговите последователи от страна на Великия Бог на Живота. Това ръководство ще предизвика отк­лик във всички, които по някакъв начин са духовно пробудени. Или, от друга страна, то може да приеме формата на огромен приток на Христовия принцип, Христовия живот и любов, работещи чрез човешкия род. А може би не след дълго и трите възможности могат да се осъществят едновременно на нашата планета. (14-281)

(2) Този път Той (Възкръсналият Христос) няма да прояви съвършения живот на Сина на Бога, което е било основната му мисия преди. Той ще се яви като върховния Ръководител на Духовната Йерархия, удов­летворяващ потребността на жадните нации на Земята - жадни за истина, за правилни взаимоотношения меж­ду хората и за изпълнено с любов разбиране. Този път той ще бъде признат от врички и сам ще свидетелства за истината на възкресението и така ще докаже съ­пътстващата истина за безсмъртието на душата, на ду­ховния човек. През последните две хиляди години се набляга на смъртта. Това характеризира ученията на общоприетите църкви. Само един ден в годината 'се отделя за мисълта за възкресението. (9-151)

(3) Светът се подготвя в голям мащаб за идването на Световния Учител и се предприемат необходимите мерки, преди Самите Те (Учителите) да се появят сред хората, както много от тях несъмнено ще направят към края на века. Сред Тях сега се образува специална група, Която определено се подготвя за тази работа. Учителят М., Учителят К. Х. и Учителят Исус ще се занимават специално с това движение през последната четвърт на столетието. И други Учители също ще участват, но споменатите са Тези, с Чиито имена и задължения хората трябва да се запознаят, когато има такава възможност... Съвсем определено тук мога да ви уверя, че преди идването на Христос ще се извър­шат промени, така че начело на всички големи органи­зации ще застане или Учител, или посветен, приел тре­тото посвещение. Посветени и Учители ще бъдат ръко­водители на определени големи окултни групи, на ма­соните в света и на различните разделения на Църквата и ще живеят в много от големите нации. (1-61/2)

(4) Когато Той се появи към края на този век и силата му бъде почувствана, Той ще се яви като Учи­тел на Любовта и Единството и основният принцип, който Той ще прокарва, ще бъде духовното възражда­не посредством любовта, излъчвана към всички. Тъй като Той ще работи предимно на астрално поле, на физическото поле това ще се изяви като създаване на активни групи във всеки град и във всяка страна, които ще работят настойчиво за единство, сътрудни­чество и братство във всяко направление на живота -икономическо, религиозно, обществено и научно. (3-755)

(5) Нека разясня фактите и да дообясня до извест­на степен трите начина на Неговата поява, на идването Му и на физическото Му разпознаване от страна на човечеството:

1. Като ръководи всички посветени и последователи, които днес или по времето на неговата поява ще са активни в трите свята на човешката еволюция. Това включва телепатичното Му въздейст­вие върху техните умове. Това ръководство, това въз­действие ще бъде основната работа, която ще се извърши на менталното поле. Това ще представлява един от най-ефикасните Му методи при предложената от Него намеса в световните събития. Посредством тези членове или помощници на Йерархията Той ще притежава предни постове на Своето съзнание във вся­ка нация. Чрез тях Той ще може да работи.

2. Като излъчва Христовия живот или съзнание към масите навсякъде, във всяка нация. Този духовен приток ще предизвика пренасочването на човешките желания и ще породи емоционална реакция към Неговото Присъствие. Следователно това довежда ас-тралното поле в активната сфера на Неговото вли­яние. То включва излъчването на енергията на добрата воля към сърцата на хората, като ги предразполага към правилни взаимоотношения с другите. Това уста­новяване на правилни отношения е главната цел на бъдещата Му трояка дейност. Навсякъде масите ще откликват на работата и на посланието на Христос, както то е прието на менталното поле от последовате­лите и посветените, ръководени от ума на Христос.

3. Чрез физическата Му поява сред хората. Чрез Собствената Си непосредствена поява Той може вли­ятелно да установи фокусна точка на Земята за енерги­ята на Йерархията по начин, който досега не е бил възможен. Той никога не е напускал човечеството и винаги е спазвал обещанието Си да остане с нас през цялото време, дори до края на епохата. Хората от всички страни ще знаят къде може да бъде намерен Той. Мястото на тази фокусна точка на трояката Му духовна дейност не може да се разкрие тук, защото това зависи от резултатите от съпътстващите процеси ръководство и излъчване. (18-615/6)

(6) Сърдечният център на човечеството е създаден от общата сума от сърцата (казано символично) на всички тези хора на добрата воля (принадлежащи и непринадлежащи на различните църкви и независимо от политическите разбирания), които служат на своите събратя, спонсорират движенията за човешко благо­денствие, работят за установяване на правилни взаимо­отношения между хората и непрестанно уравновесяват разделността на човешкия ум чрез инклузивността на божествената любов. Следователно като гаранция за завръщането на Христос към всеобщо признание имате осъществяването на едно велико съгласуване. Това съгласуване, когато се извърши сполучливо, ще поро­ди съществуването на един чист канал, на път за завръщане, на лъч светлина или магнетична сила между:

1. Центъра, където е позната Волята на Бога. Това е Шамбала, от която произхожда волята за добро. Тази воля за добро е крайно необходимата любов.

2. Йерархията, която е планетарният сърдечен център.

3. Христос, истинския център на любовта в Йерархията.

4. Посветените, последователите и аспирантите, които образуват Новата Група Световни Служители, стремяща се да превъплъти любовта и светлината, не­обходими на света днес.

5. Сърцата на хората с добра воля из всички земи, които откликват на любовта, както тя се проявя­ва чрез правилните взаимоотношения между хората.

6. Фокусната точка, чрез която Богът на Любовта ще работи на Земята.

Ако проучите това шесторно движение напред на божествената любов от най-висшата изява в божество­то надолу до проявата в някоя фокусна точка в позна­тия ни съвременен свят, за вас ще стане очевидно, че е създадена съвсем определена „структура на подхода" и се изгражда „Пътеката на Завръщането", която ще доведе дългоочаквания Христос сред нас. Нищо не може да възпре или да предотврати Неговото завръща­не днес. Доказателствата за тази структура могат да се видят навсякъде. (18-619/20)

(7) Повторната Му поява и работата Му, която ще последва, не може да се ограничи в една малка област или сфера и да не се забележи от голямото мнозин­ство, какъвто е бил случаят, когато Той е бил тук преди. Радиото, пресата и разпространението на нови­ните ще направи идването Му различно от това на който и да било предишен Пратеник. Бързият транс­порт ще Го постави на разположение на безброй мили­они и чрез кораби, железопътен транспорт и самолети те ще достигнат до Него. Чрез телевизията лицето Му ще бъде познато на всички и наистина „всяко око ще Го види". (8-16)

(8) Той може да се появи отново в напълно не­очакван вид. Кой може да каже дали Той ще дойде като политик, икономист, водач на хората (израсъл сред тях), учен или човек на изкуството? (8-17)

(9) Винаги през вековете в часа на най-голяма пот­ребност на хората и откликвайки на изразена необхо­димост, се явява Син на Бога, наричан с много различ­ни имена. (8-41)

(10) Часът е известен само на двама-трима, но „в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий". (Мат. 24/44) (8-43)

(11) Количеството на откровената доброта и вижда­не в света е огромно и размерът на ясното човеколюби­во мислене е неограничен. В ръцете на масите от добри малки хора и милионите правилно мислещи във всеки край се намира спасението на света и те ще извършат подготвителната работа по Идването на Христос. Със своя брой те са достатъчни за задачата и се нуждаят само от уверение и благоразумно съгласуване, за да се подготвят за необходимата задача. (8-162)

(12) Той ще дойде със сигурност, когато мирът се възстанови в някаква степен, когато принципът за по­дялба поне започва да доминира икономическите про­цеси и когато църквите и политическите групи пристъ­пят към разчистване на дейността си. Тогава Той може и ще дойде. Тогава Божието Царство ще бъде всеоб­що признато и вече няма да е свързано с мечти, само­залъгваме и общоприета надежда. (8-163)

(13) Когато дойде Този, Когото ангели и хора очакват, и Чиято работа е да сложи началото на Новата Епоха и по този начин да завърши работата, започната в Палестина преди две хиляди години, Той ще доведе със Себе Си някои от великите Ангели, както и някои от Учителите. (13-508)

(14) Може да се очаква, че правоверният христи­янин в началото ще отхвърли представените от окултизма теории за Христос. Същевременно този христи­янин ще открие, че е все по-трудно да накара разумно­то мнозинство да приеме невъзможното Божество и немощния Христос, който християнството в миналото е поддържало. Христос, Който присъства и живее, Който е познат на онези, които Го следват, Който е силен и способен ръководител, а не благ и сантимента­лен страдалец, Който никога не ни е напускал, а Който в продължение на две хиляди години работи чрез Своите последователи, вдъхновените мъже и жени от всички вероизповедания, всички религии и всички ре­лигиозни секти, Който не се нуждае от фанатизъм и истерична преданост, а Който обича всички хора неизменно, разумно и оптимистично, Който вижда божествеността във всички тях и Който обхваща тех­никите за еволюционно развитие на човешкото съзна­ние (умствени, емоционални и физически, пораждащи цивилизации и култури според специфичния етап в еволюционното развитие) - тези идеи разумните хора могат да приемат и ще сторят това.

Те ще подготвят и ще допринесат за възникване­то на подходящи условия в света, в които Христос да може да се движи свободно сред хората, в телесно Присъствие. Тогава няма да е необходимо Той да оста­ва в сегашното си убежище в Централна Азия. Хората могат и ще приемат с лекота единството на всички вероизповедания, когато връзката между Буда и Христос се представи правилно. Тогава образът на Христос - изискващ изключително място, отхвърляйки всички други синове на Бога - ще избледнее и ще направи място на чудото на истинската апостолска приемственост, в която много синове на Бога, принад­лежащи на различни лъчи, на различни националности и с много различни мисии, ще могат в светлината на историята да се видят как водят човечеството по пъте­ката на божественото разгръщане и все по-близо до Бога, до Източника. (13-589/90)