Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Третото или духовното око има няколко функции. Между другото то е и органът за просвет­ление, незабуленото око на душата, през което светлина­та и просветлението навлизат в ума и по този начин целокупният нисш живот се озарява. То е също органът, през който протича насочващата енергия, която бива из­лъчвана от съзнателно изграждащия адепт към използва­ните от него инструменти - неговите мисъл^форми.

Малко еволюиралите, разбира се, не използват третото око за стимулиране на своите мисъл-форми. (3-974/5)

(2) Когато се използва третото око, какъвто е слу­чаят при съзерцание, то синтезира и направлява трой­ната енергия и от това произхожда мощната дейност, която се извършва от хората, при които то действа. Третото око започва да функционира едва когато тре­тият кръг егоични венчелистчета бавно започне да се разгръща. (3-1007)

(3) Едно от основните правила, засягащи магичес­ките процеси, е, че никой човек не е магьосник или работник за бялата магия, докато не се отвори третото му око или докато то не започне да се отваря, защото чрез него се енергизира, направлява и контролира ми-съл-формата, а по-нисшите строители и сили се насоч­ват към определена дейност. (3-1008)

(4) „Окото на Шива" в човека се намира... в цен­търа на челото между двете физически очи.

Не бива да се обърква с епифизната жлеза, която видимо е физически център, жлеза. Третото око съ­ществува в етерната материя и е етерен център на сила,... докато епифизата е изградена от материята на трите нисши подполета на физическото поле. Въпреки това тя трябва да функционира в някаква степен, пре­ди „Окото на Шива" да се задейства. (3-1009)

(5) Третото око управлява енергията или силата и по този начин се явява инструмент на волята на Духа... То е окото на вътрешното виждане и отворилият го може да направлява и контролира енергията на мате­рията, да вижда всички неща във Вечното Настояще и по тази причина да бъде във връзка с причините в по-голяма степен, отколкото със следствията, може да чете акашовите записи и да притежава ясновидство... Посредством това „всевиждащо око" Адептът може във всеки момент да осъществи контакт със Своите последователи навсякъде. (3-1010/1)

(6) Третото око се развива посредством практика­та за визуализация. (3-1012)

(7) Третото око свързва пробудения човек на фи­зическото поле с астралния (субективния) свят и му позволява да действа съзнателно там...

Третото око е прозорецът на Егото (душата), действащо на физическото поле, през който то поглеж­да навътре към трите свята. (3-1130)

(8) Третото око е енергиен център, изграден от човека. То съответства на енергийния център, каузал-ното тяло, изградено от Монадата. (3-1160)

(1) Триъгълниците на светлината и на добрата во­ля по същество са призоваващи. Те са в основата на бъдещата Наука за Призоваването. Силата им зависи от дълбочината на чувствата в единия случай и от силата на волята в другия, с които те са изградени. С това давам нов и полезен съвет на онези последо­ватели, които предприемат този нов проект, който е така близък до сърцето ми. Работата трябва да про­дължава. Поради факта, че цялата концепция е толко­ва нова и различна от всичко друго правено досега, тя изглежда така невъзможна за осъществяване. Проек­тът за триъгълниците е породен в толкова висши езо-терични източници, че някои последователи считат работата за извънредно трудна и по този начин услож­няват чрез мисленето си нейната присъща простота; други я смятат за най-простото нещо на света и набля­гайки на екзотеричната и организационна гледна точка, те също възпрепятстват изграждането на истински триъгълник. Последователите трябва да осъзнават ис­тинския зададен план и да намерят начини да си изяс­нят средното положение между изтъкваните трудности и простотата, която изопачава.

Вероятно мога да помогна да се изяснят до извес­тна степен умовете на онези, които са отговорни за първоначалните стъпки на това наистина езотерично начинание. То се различава от интелектуалната и прак­тическа работа, която се изисква от мъжете и жените на добрата воля да осъществят и която те ще извър­шат. То не е и, както някои искрени хора смятат, работа на добра воля или етап от работата на добрата воля. Образуването на триъгълници светлина и добра воля засяга хранилището с енергия от вътрешната, етерната страна на живота, което автоматически и пос­редством пълната обращаемост ще позволи на екзоте^: ричната работа на мъжете и жените на добрата воля да напредва. Сама по себе си това не е работа на добра воля, а изграждане на триъгълници от енергия в етер­ното тяло на планетата, които стават средство за предаване на добрата воля. Двата етапа на работата по необходимост взаимно се допълват, но не бива да се смятат за едно. Триъгълниците на светлината трябва да бъдат подготвени от добрата воля и да станат нейни проводници. Двете групи са тясно свързани. Не е нуж­но мъжете и жените на добрата воля да знаят каквото и да е за тези триъгълници, освен ако не се намери това за разумно, и те поотделно са достатъчно напреднали, за да реагират правилно, но дали дейност­та им, свързана с добрата воля, ще има успех или напротив (говоря с оглед на далечните перспективи) ще зависи от интензивността на намеренията им и дъл­бочината на любовта, проявена от членовете на двете групи триъгълници...

Следователно за вас ще е ясно, че тази съзидател­на работа, подкрепена от нейните разумни и практични цели и способността й, когато действа правилно, да обединява екзотеричните и езотеричните работници в едно духовно начинание, всъщност произлиза от самата Шамбала. Тя е била схваната, що се отнася до намере­нията и целите й, от Учителите, намиращи се на първия и втория лъч, макар че предимно последователите и Учителите от втория лъч са я разбрали най-лесно. По-нататък, когато вече е извършена сериозна и система­тична работа и идеята е позната на хората, тази дейност ще бъде важна част от новата световна религия и ще бъде разбрана по-правилно. Ще има собствена централна група, която ще работи изцяло на субективен план, изг­раждайки триъгълници от светлина и добра воля, а след това и на обективен, като насочва дейността на онези, които развиват на Земята организационния аспект на триъгълниците на практическата добра воля заедно с ефикасна допълнителна дейност. (18-274/5)

(2) Функцията на тези Триъгълници всъщност е да улесни работата по разпределянето на прииждащата чиста енергия на любовта (проявяваща се като светли­на и добра воля) към Йерархията и Човечеството. Тази наистина езотерична цел на Триъгълниците няма да бъде разбрана от широките маси, но някои от четящи­те това ще оценят възможността да служат съзнателно по този начин. (18-402)

(3) Движете се бързо и като обединена група по отношение на работата с Триъгълниците. Тя е фунда­ментална, що се отнася до полезността й, и трябва да се разпространява бързо. (13-331)

(1) По тази причина настоящият трактат е донякъ­де труден за разбиране и в голяма степен е символи­чен. Може да изглежда като мъчен за проумяване и е възможно някои да разберат само малко от него, а други - нищо. Ако последователите по света наистина полагат усилия и ако прилагат на практика дадените учения, доколкото е възможно за тях, ще открият, че с течение на времето и с пробуждането на техния ра­зум и интуиция подобни символични и трудни за разби­ране изявления стават все по-ясни и успяват да преда­дат предвиденото учение. Когато това се осъществи, Ангелът на Присъствието се приближава все повече и упътва последователя по неговия път. Усещането за разделеност намалява, докато най-сетне светлината пробие мрака и Ангелът овладява живота. (15-48/9)

(2) „Размишлявайте върху това." Често повелявам така, защото извършената дейност при размишление е ефикасно средство, водещо до откровение. (16-292)

(3) Тук може да запитате защо се занимавам с тези абстракции. Ще ви отговоря, че с усилията си да раз­берете и да проумеете истината, намираща се отвъд вашите разбирания (дори и когато я считате за все още недоказана хипотеза), постепенно развивате един аспект на ума си, който е много необходим в процеса на реализацията и който трябва да бъде призован към действена работа при посвещението. Това усилие е нужно, за да настъпи истинско разбиране. Посве­щението е проява на интуитивно разбиране, приложено на практика. (16-391)

(4) От друга страна, трябва да повторя колко об­ширна е темата, с която се занимаваме, и всичките досегашни указания и отговорите на въпросите служат само за да покажат колко труден за разбиране е този въпрос. Но ако имате търпение и ако сте готови да учите чрез възприемане повече, отколкото чрез анализ, по-късно ще откриете, че знаете много - интуитивно и разумно. (17-308)

(5) Учениците не бива да се заблуждават от прос­тотата и от обикновените и недвусмислени изявления. Съществува склонност езотеричното учение да се счи­та неизбежно за неопределено и трудно за проумяване, изискващо винаги използването на „езотеричното усе­щане" (каквото и да се разбира с тези думи), за да се достигне до разбиране. Но в много случаи колкото по-напреднало е учението, толкова по-просто се изразява то. Трудното разбиране се отнаоя до неведението на ученика, а не за начина, по който учителят го пред­ставя. (17-629)

(6) Много от досега казаното ще ви изглежда безсмислено... но както ви казах по-рано, пиша за оне­зи последователи и посветени, които сега се въплъща-ват и които ще бъдат в разцвета на съзнанието и слу­женето си към края на този век. Но усилията, които полагате, за да разберете, ще имат своя резултат, дори и мозъкът да не може да го схване. (18-34)

(7) Съзнавам, че за вас не е възможно истинско разбиране, но много може да бъде спечелено чрез уси­лията ви да разберете. (18-304)

(8) Както виждате, навлизаме в области далеч от­въд вашите разбирания, но усилието да схванете непос­тижимото и да тренирате ума си в насоката на абстрак­тната мисъл винаги е от полза. (18-646)

(9) Добре осъзнавам, че това, което съобщавам тук, може да ви изглежда като абсолютна безсмислица и не съществува, разбира се, начин, по който да мога да ви докажа истинската природа на тази система за общуване или по който да можете да проверите казано­то от мен. .Но от друга страна, братя мои, засега не разполагате с начин, по който да установите действи­телното съществуване на Санат Кумара, но въпреки това, от самата нощ на времето, съществуването Му е оповестявано от Йерархията и е приемано от милиони. Всеки човек вярва в много повече неща, отколкото може да докаже някога или да установи тяхната валидност. (11-164)

(1) Тук мога да спомена бегло за успоредната дейност на силите, които работят, за да предотвратят екстернализацията на Йерархията на Светлината, тъй като това събитие би означавало увеличаване на силата и това е доказано. Както знаете, на астралното и мен-талното поле съществуват центрове, наречени „тъмни центрове", защото ударението на тяхната дейност е върху материалния аспект на проявата и върху актив­ността на материалното вещество, като цялата енергия се подчинява на изцяло користна цел. Както съм каз­вал по-рано, Силите на Светлината работят с душата, скрита във всяка форма. Те се занимават с груповите намерения и с откриването на Божието Царство на земята. Тъмните сили работят с формената страна на проявата и с установяването на контролиращ център, който да бъде изцяло техен и да подчини всички живи форми във всички царства на специфичните им повели. Това е старата история, позната от Библей­ската фразеология, за царствата на света и царството на Христос, за силата на антихриста и силата на Хрис­тос. Това породило голяма кулминация в дните на Ат­лантида и макар че Йерархията на светлината победи­ла, това станало със съвсем малка разлика. Битката се водила на астралното поле, въпреки че имало съответс­твие и на физическото - голям конфликт в древността, за който се говори в древните легенди. Това приключи­ло с бедствието, предизвикано от Потопа. Оттогава се отглеждат семената на омразата и разделението, а трите способа, чрез които силите на тъмнината се стремят да контролират човечеството, са омраза, враждебност и разделеност. Трите велики духовни съответствия са любовта, безкористното разпределяне и синтезът.

Понастоящем авторитетът на силите, работещи срещу живия принцип на любовта (както е олицетво­рен от Йерархията), не се увеличава, тъй като откли­кът на човечеството спрямо онова, което е добро и обобщено, е много по-бърз и доминиращ, отколкото преди неколкостотин години. Има много причини да се надяваме, че ще настъпи постоянно намаляване на не­желания контрол. На физическото поле тъмните сили се управляват от група от шестима водачи от Изтока и шестима от Запада. От тях по-влиятелни са източните, понеже те са по-стари като раса и по тази причина -по-опитни. Те работят чрез отъждествяването със зас­лепението и чрез стимулирането на нисшите психични способности. Точката, към която са насочили своите атаки, е групата от последователи и посветени, работе­щи за света, защото последните са отговорни за насър­чаването на любовта по света и за сплотяването на хората в дух на единство. Ако те не успеят сега с тази своя задача, би следвало да е възможно да се екстерна-лизира Йерархията и по този начин да се намали власт­та на т. нар. зли сили.

Ако тези зли сили не могат да накарат последова­телите навсякъде да се поддадат на някаква форма на заслепение, тогава те ще се опитат да използват групо­вото заслепение, за да неутрализират техните усилия и да накарат онези, с които последователите работят, да вярват на злото, да оспорват подбудите и да измислят толкова убедителна заблуда, че борещият се последо­вател ще бъде оставен да се сражава едва ли не само­стоятелно. Ако това не може да бъде сторено, тогава те, може да нападнат физическите тела на работниците и посредниците на Йерархията и да опитат чрез страда­нията на физическото тяло да контролират производи­телността на последователя. Това не винаги има успех, защото Учителят може да закриля Своя последовател и той често прави това. Тъмните сили работят също чрез отъждествяване или възбуждане на психическия механизъм, така че нисшите психични сили да се развият по ненормален начин и преждевременно да приемат почти неконтролируеми размери. Това станало в голям мащаб по времето на Атлантида и довело до ситуация, в която цялото астрално поле било разбулено, но не и разбрано. Нежеланите му способности тогава са били освободени на физическо поле и това предизвикало войната между двете големи школи, свързани с мисте­риите - Светлата и Тъмната, - която довела до унищо­жението на тогава познатия свят.

Днес тези сили, светли и тъмни, отново се борят за проява и господство на физическо поле, но този път резултатът е съвсем различен. Усилията да се достигне до връзка с душата или да й се попречи се проявяват под формата на нервни заболявания и патологични със­тояния и това влияе силно на груповата дейност на хората. Старанието на тъмните сили да стимулират нисшите психични сили изглежда не може да достигне до по-дълбоко място в материята и формите, а стига само до етерните носители, и оттам обуславя физичес­кото тяло по физиологичен път под формата на бо­лести, увреждания, безпокойства на нервна почва, мо­зъчни недъзи и още много начини, по които хората стават безпомощни и негодни да се справят с ежеднев­ния живот и с условията в съвременния свят. Но при­родата на ума е достигнала стадий на защитна полез­ност и някои от големите предпазни бариери, които са издигнати около човечеството, сега са скептичният дух и отказът да се признае съществуването и ползата от психичните сили. Това трябва да се помни. (15-576/9)

(2) Основното оръжие, използвано сега от обеди­нените Сили на Злото, е хаосът, разрушението, липсата на солидна сигурност и съпътстващият ги страх... Трябва изцяло да се промени ритъмът на мисленето в международните отношения, а това представлява бавна и трудна задача. Злите личности във всяка страна, ко­ито са отговорни за хаоса и несигурността, трябва рано или късно да бъдат заменени от хора, които могат да работят в сътрудничество с ритъма на седмия лъч и по този начин да породят ред и красота. (13-668)

(1) Проблемът за Указанията е особено труден за разглеждане, защото се основава на вроденото инстин­ктивно признание за съществуването на Бог и на Божия План. Тази присъща, инстинктивна, духовна ре­акция се експлоатира днес от много добронамерени реформатори, които обаче не са обърнали достатъчно внимание на тази тема и на външния отклик на субек­тивния подтик. В повечето случаи те са слепци, воде­щи други слепци. Можем да определим проблема за указанията като проблем на метода, съгласно който човек посредством процесите на самовнушение, тласка себе си към едно негативно¹³ състояние и (докато е в това състояние) осъзнава склонности, подтици, гла­сове, ясно внушени команди, откровения относно ли­нията на поведение, към която трябва да се придържа, или кариерата, която трябва да следва, придружени от една основна насока на дейност, която „Бог" предлага на бдителния, негативен, възприемчив субект... Но при всички случаи източникът на указанията и техният про­изход неопределено бива наречен „Бог", смята се за божествен, споменава се като глас на „вътрешния Хрис­тос" или като духовни напътствия. Използват се много аналогични определения според школата на мислене, към която може да принадлежи човекът или която е успяла да привлече вниманието му.

Все повече ще виждаме развитието на тази тен­денция към субективно упътване от един или друг вид, когато човечеството се ориентира във все по-голяма степен към субективното, когато по-определено осъз­нава сферата на вътрешното същество и когато е по-предразположено към света на смисъла. По тази при­чина желая да направя относително внимателен анализ на възможните източници на указанията, така че хора­та поне да знаят, че цялата тази тема е по-обширна и по-сложна, отколкото са смятали първоначално, и че би било разумно да се констатира произходът на информацията, с която са удостоени, и по-определено да знаят посоката, към която се насочват. Не забравяйте, че сляпото, безразсъдно подчинение на указанията (както това се върши понастоящем) рано или късно прави човека един негативен чувствителен автомат. Ако това започне да преобладава навсякъде и сегашните методи се превърнат в установени навици, човешкият род ще загуби най-божественото си прите­жание - свободната воля. Няма обаче непосредствена опасност от това, ако разумните мъже и жени по света размислят върху този проблем. А освен това и прекале­но много егота от напреднал тип се въплъщават понастоя­щем, за да се позволи на тази опасност да се разрасне недопустимо, и в света днес има прекалено много по­следователи, чиито гласове звучат силно и ясно в духа на свободния избор и на интелигентното разбиране на Божия план.

... Емоционално предразположените хора е Църквите на всички вероизповедания и секти винаги са склонни да намерят начин за бягство от неприятности­те и затрудненията на живота, като живеят непрестан­но с усещането за напътстващото Присъствие на Бога, съчетано със сляпо примирение за това, което се обоб­щава като „волята Божия". Практикуването на При­съствието на Бога съвсем определено е желана и необ­ходима стъпка, но хората трябва да разберат какво означава това и непоколебимо да променят усещането за дуалност в усещане за тъждественост. Волята Божия може да приеме формата на налагане на жизне­ни обстоятелства или условия, от които няма бягство, и човекът, на който това се случва, го приема и не върши буквално нищо, за да подобри или наистина да преобрази (а може би и да избегне) положението. Тези хора интерпретират, че съдбата и ситуацията им е такава, и решават кротко и смирено да живеят в нало­жения ограничителен обръч и ограничаващи линии. Неизбежно се развива дух на подчинение и на мълчали­во съгласие и наричайки ситуацията, в която са попад­нали, проява на Божията воля, те успяват да я поне­сат. В някои от по-пречистените състояния на това съгласие човекът изразява гласно примирението си, но не успява да познае, че гласът е неговият собствен. Той го смята за гласа на Бога. За такива хора пътят на разбирането, на познаването на великия Закон на При­чината и Следствието (който действа живот след жи­вот) и тълкуването на проблема от гледната точка на овладян урок биха ги освободили от негативността и сляпото, безразсъдно приемане. Животът не изисква примирение и приемане. Той изисква деятелност, отде­лянето на добрите и висши ценности от нежелателните, изисква култивиране на онзи борчески дух, който води до организираност, разбиране и евентуално преминава­не към област на полезна духовна дейност.

Участващите в дейността на школите на мисълта, носещи множество имена, като например школите „Умствена Наука", групите „Нова Мисъл", Християнс­ката наука и други подобни организации, също са склонни да бъдат отнесени към състояние на негатив-ност, основано на самовнушение. Непрестанното пов­таряне на изречената, но нереализирана истина за божествеността рано или късно ще предизвика отговор от формената страна на живота, който (дори и да не е назован „указание") въпреки това приема форма на указание и не оставя място за свободната воля. Това е противодействието, и то в голям мащаб, на гореописа­ната реакция. Докато в единия случай откриваме сляпо съгласие с нежеланата участ, тъй като тя се явява волята Божия и следователно тази Воля трябва да е добра и правилна, във втория има опит да се подтикне субективният човек да приеме точно обратното със­тояние. Той бива обучаван, че няма объркани обстоя­телства, освен в случаите, когато сам ги създаде та­кива; че няма болка и нищо нежелателно; насърчаван е да разбере, че е божествен, че е потомък на епохите и че обърканите обстоятелства, ограничените условия и нещастните събития са резултат от собственото му гра­дивно въображение. Казва му се, че всъщност те не съществуват.

В двете школи на мислене се преподават истината относно съдбата, както тя се разгръща според Закона за Причина и Следствие, и истината за присъщата на човека божественост и се набляга на тях, но и в двата случая самият човек е негативен субект и се явява жертва или на жестоката съдба, или на собствената си божественост. Внимателно обмислям думите си, защо­то желая читателите да осъзнаят, че съдбата никога не е възнамерявала човекът да бъде безпомощна жертва на обстоятелствата или самохипнотизирано оръдие на утвърдена, но неразвита божественост. Човек е пред­назначен да бъде разумен господар на собствената си съдба и съзнателен изразител на собствената си присъ­ща божественост, на вътрешния Бог.

От друга страна, езотеричните, теософските и ро-зенкройцерските школи (и особено в техните вътрешни школи) също имат свои собствени форми на тази илю­зия за указанията. Тя се различава от гореспоменатите, но въпреки това резултатите са до голяма степен по­добни и свеждат ученика до състоянието на напътст­вай, а често и на управляван от илюзорни гласове. Чес­то ръководителите на организацията твърдят, че са в пряка връзка с Учител или с цялата Йерархия от Учители, от където идват и нарежданията. Тези запове­ди се предават на членовете на организацията и от тях се очаква незабавно и безрезервно подчинение. Според системата за подготовка, дадена като езотерично обу­чение, се поставя целта за подобна връзка с Учителя или с Йерархията, за да се стимулира аспирантът да работи или да медитира, като той бива уверявай, че някой ден ще чуе гласа на своя Учител, който ще му дава указания, ще му казва какво да прави и ще му нахвърля ролите, които той трябва да изпълни. Голяма част от психологическите затруднения при езотерични­те групи могат да бъдат проследени до тази нагласа и до даването на тази заслепяваща надежда на послуш­ника. С оглед на това никога няма да е прекалено повтарянето на следните истини:

1. Целта на всички учения, давани в истинските езотерични училища, е съзнателно да свържат човека със собствената му душа, а не с Учителя.

2. Учителят и Йерархията от Учители работят само на полето на душата като души с души.

3. Съзнателният отклик на плана и на впечатле­нията, идващи от Йерархията, зависи от чувствително­то взаимодействие, което може да се развие и да се запази завинаги, между собствената душа на човека и неговия мозък, посредством ума.

4. Следното трябва да се има предвид:

а. Когато човек осъзнае себе си като душа, тога­ва той може да се свърже и с други души.

б. Когато той съзнава, че е последовател, тогава той може да се свързва и разумно да сътрудничи с други последователи.

в. Когато той е посветен, той разпознава и други посветени - във външния си живот и в съзнанието си.

г. Когато той е Учител, свободата на Небесното Царство му принадлежи и той работи в пълно съзнание като един от старшите членове на Йерархията.

Но всички тези различия са свързани с ранга на работата, а не с ранга на индивида, и това е от голямо значение; те показват разширения на душата, а не сте­пенувани връзки с личности. Според осъзнатото разви­тие на душата на физическото поле ще се осъществи и откликът спрямо света на душите, на който окултната Йерархия е сърце и ум. Указанията, които привърже­ниците на голям брой езотерични школи следват, не идват от Йерархията, а от астралното отражение на Йерархията. Следователно те откликват на илюзорна, изкривена и изградена от човека представа за един изк­лючителен духовен факт. Те биха могли, ако изберат това, да откликват и на действителността.

... Мистици от всякакъв тип, естествено предраз­положени към самовглъбения негативен живот, днес чуват гласове, получават указания и се подчиняват на импулси, за които те твърдят, че идват от Бог. Нав­сякъде има групи, занимаващи се със задачата да насо­чат хората към духовния живот, със задачата да уста­новят Плана на Бога или със съдействие на този План по някакъв начин. Някои от тези групи работят разум­но и понякога са точни в предположенията и усилията си, но повечето от тях действат неправилно .и са пре­димно астрални по пр'ирода...

Следователно за нас е много важно да изследваме източниците, от които произлизат голяма част от тези т. нар. „указания". За по-голяма яснота и за улеснява­не на вашето разбиране предлагам да изброя накратко тези източници без дълги обяснения. Това ще даде на искрения и разумен изследовател възможността да проумее, че цялата тази тема е по-обширна и много пот важна, отколкото е предполагал, и може да доведе до по-внимателен анализ на „типовете указания" и до раз­биране на възможните насочващи сили, на които бед­ният неук новак може да стане жертва:

1. Указания или инструкции, идващи от мъж или жена, намиращи се на физическото поле, от които на­сочваният обикновено търси помощ...

2. Нагласата към самовглъбеност на новака или на мистика извежда на повърхността целия негов под­съзнателен „живот на исканията"... Той обаче ги тъл­кува като категорично външно напътствие и ги форму­лира за себе си по такъв начин, че за него те се прев­ръщат в Гласа на Бога.

3. Възстановяване на стари духовни стремления и склонности, идващи от предишно превъплъщение или превъплъщения... Те му изглеждат като съвсем нови и осезаеми и ги смята за свръхестествени заповеди, идва­щи от Бога...

4. Отбелязаните „указания" могат да бъдат прос­то чувствителност към гласовете и разпорежданията, както и към добронамерените стремежи на добри хора, намиращи се на пътеката, водеща към завръщане към въплъщение. Днешното духовно раздвоение на чове­чеството причинява голям брой напреднали души бър­зо да се завърнат към живот на физическото поле. Докато витаят на границата на външния живот, очак­вайки момента, в който ще се родят наново, често на субективен и несъзнателен план с тях се свързват въп­лътени хора. Това се случва предимно през нощта, когато съзнанието е вън от физическото тяло. Това, което те споделят и преподават (често добро по природа, обикновено - посредствено, а понякога - съв­сем неграмотно), се помни, когато съзнанието е будно, и новакът го тълкува като гласа на Бога, който му предоставя указания.

5. Указанията могат да бъдат също и с астрална, емоционална природа и да са последица от връзките, осъществени от аспиранта... на астралното поле... Те се обагрят от заслепението и много добронамерени ръ­ководители на групи и организации получават своето вдъхновение от тези източници. В тях няма истински, трайни указания...

6. Отбелязаните указания могат да възникнат и в резултат на телепатична настройка към умовете на дру­ги хора...

7. Умственият свят, както и астралният свят, е пълен с мисъл-форми и човек може да се свърже с тях и да ги изтълкува като предаващи указания...

8. Следователно указанията могат да дойдат от всякакви типове въплътени и невъплътени хора - от много добри до много лоши. Това включва помощта, предложена от истинските посветени и адепти посредс­твом техните работещи последователи и аспиранти, а също и умствените и астралните дейности на обикнове­ните разумни мъже и жени, включително и на емоци­онално и себично настроените индивиди. Трябва да се помни, че никога никой истински посветен или последовател няма да се стреми да упражнява контрол над който и да е човек, нито пък чрез някаква катего­рична команда ще указва някакво действие, което трябва да се предприеме...

9. Указанията идват също и от собствената силна и цялостна личност и човек често не успява да разпоз­нае тяхната същност...

10. Както добре знаете, указанията могат да дойдат и от собствената душа, когато посредством медитация, дисциплина или служене човек установи връзка и впос­ледствие се осъществи непосредствен канал за връзка между душата и мозъка посредством ума. Когато е ясна и пряка, тази връзка носи истински божествени указания, идващи от вътрешната божественост. Възможно е обаче тя да бъде изопачена и погрешно тълкувана в случаите, когато умът не е развит, характе­рът - непречистен, а човекът не се е освободил от прекомерния контрол на личността. Умът трябва да при­ложи правилно дадените истини или указания. Когато има вярно и правилно разбиране на вътрешния божест­вен глас, тогава и само тогава ще има сигурни указания и гласът на вътрешния Бог ще може да говори ясно на своя инструмент, човека на физическото поле.

11. Веднъж щом се установи, стабилизира, на­сърчава, развива и разбере тази форма на указания, ще станат възможни и други форми на духовно напътствие. (15-480/92)

(2) Новопостъпилият в ашрама е под напътствието на по-напреднал чела и „Учителят редовно получава отчети (въз основата на определени таблици) от стар­шия последовател, който отговаря за новака." (6-11)