Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) По въпроса за междурасовите бракове най-доб­рите и благоразумни мислители и от бялата, и от чер­ната раса понастоящем не одобряват смесения брак. Те не носят щастие на никоя от страните. Когато се разис­ква тази тема, трябва да се помни обаче, че смесените бракове между белите хора и жълтите раси (китайската и японската) са също толкова неудачни и (с много редки изключения) рядко са успешни и никога не носят сполука, що се отнася до децата от тези връзки. (7-113/4)

Дали консервативните и т. нар. строго „морални" хора ще одобрят това всеобщо събитие, не е от зна­чение. То се е извършвало и продължава да се извър­шва всекидневно и материално ще предизвика промени с важни последици. Тези междурасови и смесени връз­ки винаги досега са ставали в малък мащаб, инди­видуално, а сега те са в големи мащаби. За следстви­ята от това трябва да се извърши съответната подго­товка. (17-223/4)

(5) Възникването на новия расов тип. Вече ясно могат да се забележат субективните контури на този тип. Така сме заслепени от формената страна, че днес съществуват много претенции, че новата раса може да се открие в Америка. Новата раса се създава във всяка страна, но предимно в онези земи, където може да бъде открита петата, кавказката раса...

Нека тук направя едно категорично изявление, което може да предизвика известна изненада. Петото природно царство, духовното, ще се появи от петата коренна раса. Такъв е езотеричният Закон за Съот­ветствията. (12-118)

(6) Новият расов тип е по-скоро състояние на съзнание, отколкото физическа форма; то е по-скоро умствено състояние, а не тяло, проектирано по особен начин. С течение на времето обаче всяко достигнато състояние на съзнание неизменно обуславя и определя същността на тялото и накрая поражда определени фи­зически характеристики. (12-119)

(7) Поради големия еволюционен процес хората и расите се различават по умственото си развитие, физи­ческата сила и издръжливост, творческите способнос­ти, разбирането, възприемчивостта и относителното си положение в развитието на цивилизацията. Това обаче е временно, защото във всеки един от нас без изключе­ние съществува един и същ потенциал, който рано или късно ще се прояви. Тези разграничения, които в ми­налото до такава степен са разделяли хората и расите, бързо отмират с разпространението на образованието, с обединителните открития на науката, които така ни сближават, и със способността да мислим, да четем и да планираме. (7-90)

(1) Посочвал съм ви, че основните качества, които трябва да търсим, са чувствителността, безпристрастието, психическите способности и умствената поля­ризация... Какво точно означава „чувствителност"¹} Това не значи преди всичко да бъдете „чувствителна душа", което загатва за лесно уязвим и егоцентричен човек, който винаги заема отбранителна позиция! По-скоро имам предвид способността, която ви позволява да разширявате съзнанието си по такъв начин, че да осъзнавате все по-обширен обхват от контакти. Имам предвид способността да сме будни, внимателни, да имаме желание да разпознаваме връзките, бързо да от­кликваме на нуждата, да бъдем ментално, емоционално и физически нащрек за живота и бързо да развиваме умението да наблюдаваме едновременно и трите полета на трите свята... Чувствителността, която искам да видя развита, е будността за душевния контакт, възп-риемчивостта към „гласа на Учителя", вниманието, на­сочено към въздействието на новите идеи и към фине­са на интуитивната отзивчивост. Това винаги е било отличителният белег на истинския последовател. Духовната чувствителност е тази, която трябва да бъде развита. (5-47)

(2) Трудно е да се разбере това усъвършенстване на чувствителността. Членовете на групата на някой Учител и на неговия Ашрам трябва да стават все по-чувствител­ни - към Учителя и към обвързаните с Него работници. Чувствителността не може да се увеличи чрез някакъв процес или чрез система на обучение. Хората са чувстви­телни, само че те не знаят това, тъй като са заангажирани до голяма степен с други въпроси, с живота на формите и с обективните неща. Нека се изразя по следния начин: Това, което казвате на себе си и на другите (посредством своите думи и чрез живота, който водите), поражда толко­ва шум, че не е лесно да бъдете това, което сте, и да бъдете признати за духовни същества. Учителят се ръководи от онова, което Той е узнал за вас през мълчаливите ви Моменти на стремление, от това, което в продължение на години сте проявявали като устойчива тенденция в своя живот, и от начина, по който реагирате в моменти на криза или напрежение. Задачата на Учителя е да насърчи последователя по всяко време да бъде такъв, какъвто Той го познава в най-добрите моменти... Мнозина са достигна­ли до момента, когато могат да станат чувствителни, ако гръмките твърдения на личността избледнеят и се позволи светлината на душата да проникне. Тогава Учителят може да бъде познат и да се осъществи връзка с Него. Когато можете да се отделите от себе си и от личните си реакции, от собствените си интерпретации и от личните си изисквания, сами ще откриете как и по какъв начин Учителят се стреми да повлияе на вас и на групата, с която може да сте свързани. Ще придобиете чувствител­ност към това влияние. (5-710/1)

183. ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

(1) Мога ли съвсем сериозно да ви предложа пара­доксалния съвет да работите съвършено сериозно, но същевременно да отказвате да работите с такава сери­озност и да не се приемате толкова сериозно? Тези, които се намират от вътрешната страна и които разг­леждат внимателно дейността на аспирантите в света днес, виждат достойно за съжаление състояние на ин­дивидуални недостатъци, постоянни и напрегнати уси­лия от тяхна страна да „станат такива, каквито тряб­ва", съпроводени с печална липса на мярка и никакво чувство за хумор. Моля ви настойчиво да развиете тези две качества. Не се приемайте толкова сериозно и ще откриете, че се освобождавате за по-непринудена и по-ефикасна дейност. Приемете сериозно Плана и при­зива към служене, но не си губете времето в постоян­ни самоанализи. (4-635)

(2) Братко, има две неща, които всеки последова­тел трябва някой ден да научи. Едното е да развие способността да „седи леко в седлото" (нека използвам една стара поговорка), а другото е да развие чувство за хумор, истинска (а не наложена) способност да се смее на себе си и със света. Това е една от компенсациите, която получават онези, които успяват на ментално по­ле да работят в светлината. (5-414)

184. ШАМБАЛА

(1) Шамбала, мястото, където Те (Санат Кумара и Неговите Ученици) живеят, съществува във физичес­ката материя, както съществуват и Кумарите, но тук става дума за по-високите етери на физическото поле и само когато човек развие етерното зрение, може да му се разкрие мистерията, намираща се отвъд Хималаите. (3-753)

(2) Въпреки че се говори, че Шамбала съществува във физическа материя и заема определено място в пространството, физическата материя, за която става въпрос, е етерна, а Повелителят на Света и Неговите помощници от по-висок ранг обитават в тела, образу­вани от етерна материя.

Преди около седемнадесет милиона години е било решено (идването на Йерархията и учредяването на Шамбала са били преди осемнадесет и половина милиона години) на плътното физическо поле да има орга­низация и център за мистериите и да има група от Адепти и Чохани, които ще действат в плътни физи­чески тела и по този начин ще задоволят потребностите на бързо пробуждащото се човечество. (4-378)

(3) Първият преден пост на Братството Шамбала бил най-ранният храм на Ибез и се намирал в централ­ната част на Южна Америка. Един от неговите фили­али (в един много по-късен период) се намирал в инс­титуциите на древните май... Втори филиал бил учре­ден по-късно в Азия и адептите от Хималаите и от Южна Индия са негови представители, въпреки че работата се е променила материално. В бъдеще ще бъдат намерени находки, разкриващи реалността на старата форма на дейност на Йерархията. Ще бъдат открити документи и паметници от древността, някои от които над земната повърхност, а други - в подземни крепости. С разкриването на мистериите на Централна Азия в земите, простиращи се от Халдея и Вавилон през Туркистан до Манджурия, включително и пусти­нята Гоби, е предвидено дн бъде разбулена голяма част от ранната история на работниците от Ибез. (4-379)

(4) Най-очевидната и мощна сила в света днес е тази на първия Лъч на Волята и Силата... Това е силата, която навлиза в света от основния център на света, Шамбала. Малко се знае за Шамбала... Само два пъти досега в историята на човечеството енергията от тази Шамбала е била усещана посредством огромните промени, които били предизвикани:

1. Когато настъпила първата голяма криза на човечеството по времето на индивидуализацията на хо­рата в древна Лемурия.

2. По времето на големите борби в Атлантида между „Повелителите на Светлината и Повелителите на Материалната Проява".

Сега тази малко позната божествена енергия про­тича от Свещения Център. Тя въплъщава в себе си енер­гията, стояща в основата на сегашната световна криза. Волята на Бога изисква пораждането на определени радикални и много важни промени в съзнанието на човечеството, които напълно ще преустроят отноШени-ето на хората към живота и схващането им за неговата духовна, езотерична и субективна същност. Тази сила (заедно със силата на втория лъч) ще предизвика ог­ромната криза, посвещението на човечеството в Мистерията на Вечността, в онова, което е било скрито още от началото. (9-12/3)

(5) Също искам да ви напомня, че употребата на енергията на първия лъч в началните етапи неизменно означава унищожение, но по-нататък и в окончателни­те резултати води до сливане и съединение. Ако от тази гледна точка разгледате внимателно държавите в света в сегашния момент, ще забележите тази енергия на волята от Шамбала да работи влиятелно посредством определени велики изтъкнати личности. В този момент на спешна нужда Повелителят на Шамбала, поради лю­бов към аспекта на живота, вследствие на познаването на Плана, както и заради любовта към човечеството изпраща тази динамична енергия. Тя унищожава фор­ми и носи смърт на онези материални форми и органи­зирани тела, които възпрепятстват свободната изява на Божествения живот, защото отричат новата култура и лишават от жизненост зародишите на идващата циви­лизация.

Лекомисленото човечество се отдръпва със страх и не харесва тази проява на енергия. Когато са изпъл­нени с лична омраза и своеволие, хората често се стре­мят да насочат тази енергия към собствените си корис­тни цели. Ако те (дори и най-добрите сред тях) не бяха така неразвити и толкова повърхностни в преценките и виждането си, те биха проумели ставащото в основни­те страни на света и биха видели постепенната поява на нови и подобрени условия и отмирането на обичаните, но бавно загниващи форми. Енергията на Шамбала обаче е толкова нова и непозната, че за хората е труд­но да я познаят в истинския й вид - проява на Волята на Бога в нова и влиятелна жизненост.

... Проблемът на Йерархията сега е да предизвика разумно и подходящо сливане на енергиите на Шамба­ла и на Йерархията и по този начин да смекчи унищо­жението и да изведе на преден план градивния дух, привеждайки в действие конструктивните и възстано­вителните сили на енергията на втория лъч. Енергията на Шамбала проправя пътя за енергията на Йерар­хията. Така е било от самото начало на времето, но циклите на Йерархията, въпреки че са относително често повтарящи се, не са съвпаднали с тези на Шам­бала, които са редки. С течение на времето силата на Шамбала ще въздейства по-често, понеже хората ще развият способността да я понасят и издържат. Досега това бе прекалено опасна енергия, за да се приложи спрямо човечеството, и резултатите са били унищожи­телни с изключение на случая с първата голяма криза в Лемурия. По тази причина работата й почти изцяло е ограничена в Йерархията, Чиито Членове са подгот­вени, за да се справят с нея и да я възприемат правилно, а също и да я използват в полза на човечество­то. Сега се провежда опит и се дава възможност на хората да я получат заедно с динамичното й въздейст­вие без посредничество от страна на Йерархията. Това може да се окаже преждевременно и несполучливо усилие, но следствията все още не са определени и Повелителят на Шамбала, Неговите помощници и наб­людаващите Членове на Йерархията не са обезсърчени от първоначалните резултати. Човечеството откликва неочаквано добре. В тази насока има големи успехи, но резултатите не са ясни за интелигентните хора, защото те отказват да видят друго, освен унищожителния ас­пект и изчезването на формите, към които досега те са насочвали своите емоции, желания и умствени раз­бирания. Засега те не успяват да забележат неопровер­жимите доказателства за градивната дейност и за ис­тинската съзидателна работа. Храмът на човечеството през Новата Епоха се издига бързо, но очертанията му не се виждат, защото хората са ангажирани изцяло със своята индивидуална или национална користна гледна точка и с личните и националните си инстинкти или импулси.

Отличителни черти на по-голямата част от откли­ка спрямо дейността на Шамбала са страхът и ужасът, чувствителността и печално развитите реакции към си­лите на омразата и изолацията. Само малцина, тук-таме, действително схващат виждането за бъдещето и осъзнават какво става, виждат истински красотата на очертаващия се план. С тези малко на брой хора Чле­новете на Йерархията могат да работят, защото те (въпреки че им липсва разбиране) не носят в себе си омраза и лоши чувства към другите. Любовта е велик обединител и тълкувател. (9-17/20)

(6) Човечеството е резултат на всички недостигна-ли все още човешкото ниво форми на изява и на дейността на свръхчовешки Същества. Тези свръхчо-вешки Същества са възникнали вследствие на минали еволюционни системи и представляват общия сбор на великата Божествена Саможертва, фокусирала Себе Си върху планетарния ни живот. Преминали през всич­ки предишни фази на съществуване и усъвършенства­ли аспекта на съзнанието в Себе Си чрез човешки опитности, Те са надминали всичко, което човек може да узнае, и всички състояния на съзнание, с които той е запознат или може да опознае в бъдеще, и сега изя­вяват такъв етап на божествеността, за който той не може да узнае нищо. Те ЖИВЕЯТ. Те са самата енер­гия и в Тяхната целокупност Те образуват „яркия център, намиращ се далеч напред". (Шамбала) (18-78/9)

(1) Когато се признае, че работата на доктора и на хирурга по отношение на физическото тяло е важна и полезна, когато анализите и заключенията на психоло­зите допълват тяхната дейност и когато силата на пра­вилното мислене също съдейства, тогава и само тогава ще навлезем в нова ера на благоденствие...

Понастоящем е малко съгласуваната и обща работа, извършвана координирано от следните четири групи:

1. Лекари и хирурзи - практикуващи и теоретици.

2. Психолози, невролози и психиатри.

3. Умствени лечители, работници от групите „Нова Мисъл", заедно с мислители от „Единство" и членове на „Християнска Наука".

4. Обучени последователи и онези, които работят с душите на хората.

Когато се осъществи тясно сътрудничество меж­ду тези четири групи и те започнат да работят заедно за избавлението на човечеството от болести, ще достиг­нем до разбиране на истинското чудо, наречено „чо­век". Един ден ще има болници, в които тези четири фази на единната медицинска и лечебна дейност ще се осъществяват успоредно, изцяло сътрудничейки си. Никоя група не може да свърши цялостната работа без помощта на другите. Всички те са взаимно зависими.

Неспособността на тези групи да признаят полза­та от другите, които се стремят да допринесат за фи­зическото благоденствие на човечеството,.прави поч­ти невъзможно за мен да дам определено обучение и пряко да говоря по тези въпроси. Имате ли някаква представа за стената от враждебни мисли и думи, ко­ято една нова и оригинална идея трябва да преодо­лява? Вземали ли сте някога предвид натрупаните и кристализирали мисъл-форми, с които такива идеи (а мога да ги нарека и „предложения на Йерархията") трябва да се справят? Оценявате ли бремето на преду­бежденията и древните схващания, които трябва да се изместят, преди Йерархията да може да прокара нова и необходима концепция в съзнанието на обикновени­те мислещи (а може би трябва да кажа „немислещи") маси? Областта на медицината е най-трудната област за работа, защото темата е толкова лична и страхът навлиза толкова влиятелно в реакциите на онези, ко­ито трябва да бъдат убедени. Необходимо е пропастта между старото и установеното, от една страна, и но­вото и духовно необходимото от друга, постепенно и внимателно да се преодолява. Колкото и да е странно, голяма част от затрудненията се поощряват от новите школи на мисълта. Общоприетата медицина възпри­ема бавно, и то с право, новите техники и методи. Понякога тя е прекалено бавна, но новите начини на лечение и диагноза трябва точно да бъдат доказани и статистически проверени, преди да могат да бъдат включени в медицинските програми и методи. Рисковете за пациента са големи и добрият лекар ня­ма да накара своя пациент да става обект на експерименти. През последните няколко десетилетия обаче медицината напредва с ускорени темпове, спо­собите на електрическата и светлинната терапия, как­то и мног9 други съвременни техники и методи са прибавени към различни други науки, от които меди­цината се възползва. Изискванията на неуловимото и лечението на неизясненото (ако мога да използвам те­зи особени термини) се оценяват все повече и играят общоприета и призната роля в новите подходи към болестите.

Подходът на умствените школи и култове, както те погрешно се наричат, не е ефикасен. Това до голяма степен е тяхна грешка. Школи на мисълта като „Умст­вена Наука", „Нова Мисъл", „Единство", „Християнска Наука", Хиропрактиката, усилията на Натуропатите и много други вредят на своята кауза поради големите претенции, които издигат, и поради непрестанните им атаки срещу общоприетата медицина, срещу другите методи, доказали полезността си, и срещу знанията (придобити в течение на векове експерименти) на те­оретичните школи на медицината и хирургията. Те забравят, че голяма част от претенциите им за успех (често те са неопровержими) могат да бъдат класифи­цирани под общото заглавие „лечение чрез вяра", а това може да бъде извършено и правилно, и не­правилно. Такова лечение отдавна е познато на теоре­тика и той знае, че те са истина. Тези култове, които всъщност са пазители на необходими истини, трябва преди всичко да променят своя подход и да научат духовната природа на компромиса в това време на ево­люционно разгръщане. Идеите им не могат да се възп­риемат цялостно, както те желаят, отделно от дадено­то вече от Бога знание, което медицината е натрупала през вековете. Необходимо е също те да регистрират и многобройните си неуспехи, а не само сполуките, ко­ито те така шумно тръбят. Тук ще посоча, че тези сполуки в никакъв случай не са толкова многобройни, както тези на общоприетата медицина и на благотвори­телната дейност, извършена от клиниките в нашите болници, които (въпреки неуспехите и често срещаните очевидни нелепости) в голяма степен облекчават бол­ките и страданията на човешките маси. Тези култове пропускат да посочат, а често дори и да оценят, че в случаите на крайно тежки болести и злополуки пациен­тът физически е неспособен да поиска и да се възполз­ва от божествено лечение и е зависим от работата на някой лечител, който не притежава никакви знания за неговата карма. Много от техните т. нар. лечения (а това е валидно и за общоприетата медицина) имат успех, за­щото все още не е настъпил последният час на пациента и той би се възстановил при всички случаи, въпреки че с помощта на лекарствените средства, дадени от обучен лекар, това често става по-бързо.

В случаите на сериозни злополуки, когато от на­ранения тече кръв, привърженикът на някой култ (не­зависимо как се нарича този култ) по необходимост ще се възползва от методите на общоприетата медицина -той например ще употреби турникет¹⁷ и ще вземе мерките, препоръчвани от конвенционалната медицина, вместо да не предприема нищо и да гледа как раненият умира, защото тези средства не са били използвани. Когато е изправен пред смъртта, той често се обръща към изпитаните и доказали своята годност прийоми за помощ и обикновено ще повика лекар, вместо да бъде съден за убийство.

Гореказаното не е предназначено да подцени, а е опит да се докаже, че многото школи на мисълта -общоприета, теоретична, древна, материална или духов­на, нова, ментална - са взаимно зависими. Те трябва да се обединят в една велика наука за лечението. Това ще бъде наука, лекуваща цялостния човек и възползваща се от всички средства - физически, емоционални, мен-тални и духовни, - които човечеството притежава. Общоприетата медицина е по-склонна за сътрудничество с новите култове, отколкото новопокръстените в науката на умствения контрол на болестите са готови да сто­рят това. Тя обаче не може да допусне пациентите да се превърнат в опитни зайчета (братко, нали това е терминът, който се използва в тези случаи?), за да удов­летвори прохождащия привърженик на култовете и да докаже неговите теории, независимо колко правилни са те, когато се прилагат заедно с дотогава доказаното. Средният път на компромиси и взаимно сътрудничество винаги е бил най-разумният и това е урок, който днес е много необходим във всяка област на човешката мисъл. (17-253/7)

(2) Всеки въпрос, който засягам, може да стане изходна точка за продължителни разисквания, но (в този трактат) това не е възможно, защото искам само да посоча бъдещи възможности. Стремя се също да предизвикам недоверие към сегашния подход на мета­физичния свят към този въпрос за болестите и тяхното лечение и да разклатя основите (ако мога да използвам този силен израз) на вярата на хората в т. нар. способи на лечение на Новата Епоха, в методите на привърже­ниците на „Християнската Наука", на „Умствената Наука" и на всички тези школи на мисълта, които зася­гат лечението от гледището на утвържденията - утвърж­дения на божествената същност на човека и твърдението, че тази присъща и вродена божественост гарантира него­вото лечение. Тази претенция е заслепение и заблуда, както често съм се стремял да покажа. (17-558)

(3) „Умствената Наука" е права с оценката си, че емоциите на хората (както те се проявяват в онази немощна имитация на действителността, която хората наричат „мисъл") са отговорни за голяма част от бо­лестите. Привържениците й са прави, що се касае за полаганите от тях усилия да накарат пациента да про­мени емоционалните си нагласи и да реагира по разли­чен начин спрямо живота, обстоятелствата и хората. Но отчайващо бъркат, смятайки, че това е доста­тъчно. Пренебрегвайки всички научни похвати, свър­зани с етерното тяло, те не разполагат с нищо, което да свърже емоционалната природа с физическия носи­тел и по тази причина в разсъжденията им съществува пропуск и като последствие от това - грешка в техния метод. Това прави дейността им напразна освен от гледната точка на характера. Когато те постигнат излекуване, то е защото така или иначе на пациента е било предопределено да се възстанови. Те изпълняват полезна работа, като поправят недостатък на харак­тера, с което той е бил в постоянна опасност от забо­ляване. Те не предизвикват лечение и претендирайки, че правят това, заблуждават и себе си, и пациента. Всички форми на заблуда са опасни и спъващи. (17-560/1)

(4) Понастоящем в съвременния свят не същест­вува истинска система на духовно лечение, която да се преподава на бъдещи лечители. Вместо това има уси­лия да се постави цялата процедура и използваните техники на основата на чисто менталните нива, на сис­теми за утвърждение, начини за молитва, насърчаване на волята за живот на пациента, а понякога се използ­ват също и магнетични и хипнотични движения по от­ношение на етерното тяло. Преподават се различни форми на приложно субективно мислене, но не и ис­тинска формулировка на разумно и очаквано лечение, само неопределената вяра на лечителя и на пациента и сляпо самовнушение относно това, което приемането и потвърждаването на божествеността трябва да породи. (17-644)

(5) Представителите на втория лъч започнаха сво­ята подготовка около 1825 г., а от 1860 г. това вече се извършва масово. Оттогава насам велики идеи, нови разбирания, съвременни идеологии и доводи „за" и „против" различни аспекти на истината характеризи­рат съвременната мисъл и пораждат съществуващия в момента умствен хаос и многото противоречащи си школи и идеологии, заедно с придружаващите ги дви­жения и организации. От всичко това ще възникнат редът, истината и новата цивилизация. (13-678/9)

(6) Не е необходимо да се отъждествявате с ня­коя специална школа. Всяка от тях олицетворява уси­лието на човешкия ум да разбере, субективно и обективно, същността и целта на човешката еволю­ция. Всички те отчасти са прави в изводите си и в голяма степен бъркат. Всички те са само подготвител­ни за новата бъдеща школа на психологията, която ще бъде отличителният начин на мислене в Нх>вата Епоха. (5-644/5)

Вж. също: (17-279/81)