Проект № bg051PO001 04-0016 „Нови възможности за учене през целия живот чрез модернизация на Център за дистанционно обучение към

Глава втора

2. 1. ВЪВЕДЕНИЕ В МЕНИДЖМЪНТА НА СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА

На системата за управление в сигурността и отбраната са присъщи следните характерни черти:

• 
  Секторът за сигурност и отбрана е мисионно ориентирана организация. Основното предназначение и роля, базовите цели и намерения на организацията за сигурност и отбрана намират израз в обществената мисия на сектора. Той трябва да гарантира сигурността на страната, като поддържа способност за контрол на рисковите фактори, които са в състояние да уязвят националните ценности, интереси и обществени и индивидуални права и свободи. Като част от интегралния сектор за сигурност отбраната на страната възпира, блокира и отблъсква възможна военна агресия на сили на други държави, групи и дори на индивиди. Тя защитава общонационалните ценности, права и свободи и е ориентирана към неутрализиране на специфични заплахи, осъществявани с въоръжена сила. Отстояването на националните интереси понякога влиза в противоречие с интересите на други държави. Възможно е възникване на кризисни или конфликтни ситуации на въвлечени страни с противоречиви цели и обикновено различна цена за постигането им. В рамките на реалната политика, когато са изчерпани дипломатическите мирни средства за защита на интересите, последното възможно средство за предотвратяване на по-големи загуби е прилагането на сила. Вземаните решения за силови действия винаги са обусловени от състоянието и развитието на външно и вътрешнополитическата конкурентна борба.
  

• 
  Силов характер на сектора за сигурност и отбрана. Гарантирането на национална (държавна) сигурност и отбрана се осъществява с приемливи за обществеността (граждански и военни) силови средства.
  

• 
  Скритост и защита на информацията. Защитата на сигурността и отбраната на страната като процес на управление имат информационен характер. Защитните действия, преди да преминат в своята силова фаза, се простират в информационното поле и са уязвими от гледна точка на изтичане или манипулация на информация. В условията на противоречие на интереси, кризи и конфликти ефективното приложение на защитните способности неизбежно налага някаква степен на защита на информация. Тя се осъществява с прилагане на принципа за „защита на класифицирана информация“. Основен проблем при това е съгласуването на степента на заплахите със степента на ограничаване на достъпа на гражданите до защитена информация. На практика защитата на класифицираната информация е държавен контрол на достъпа до информация, който неизбежно нарушава гражданските права и свободи и е трудно съвместим с идеята за свободното демократично общество. Той трябва да се прилага в интерес на сигурността само в периодите на висока заплаха.
  
• 
  Защитната и отбранителната организация на страната е неделима част от обществената система. Защитната организация възпроизвежда обществото в умален вид и е свързвана с всички обществени сектори. Освен въоръжените сили, които пряко продуцират защитната и отбранителната услуга и създават благото “сигурност”, в системата на сигурността влизат също:
  

• 
  отбранителната индустриална база, която осигурява част от необходимото въоръжение и техника за сигурност и въоръжена отбрана;
  
• 
  органите на централната и местната администрация, натоварени с отговорността за управление на сигурността и отбраната, включително и за подготовката на националното стопанство за действие при кризи в мирно и военно време;
  
• 
  организациите от гражданския сектор на обществото, които трябва да съдействат за изпълнение на защитната мисия от специализираните сили за сигурност.
  

Решението е избор от страна на лице, което взема решение (ЛВР), на една от възможните алтернативи (варианти, опции) на цели и действия при тяхното осъществяване в контекста на обкръжаващата среда. ЛВР може да бъде индивидуален или колективен субект (решаващ орган), притежаващ право и отговорност да взема решения. Изборът на алтернатива, освен ако не е случаен, се основава на някакъв критерий за предпочитания към избраната алтернатива.

Вземането на решение предполага и поемане на отговорност за свързания с него риск от потенциални грешки или неконтролирани външни фактори. Решението всъщност е поемане на задължение, свързано с отговорите на следните въпроси:

• 
  Каква е средата, в която се взема решението?
  
• 
  Какъв е проблемът, на който трябва да се даде решение?
  
• 
  Какво трябва да се постигне с решението?
  
• 
  Какво трябва да се направи, за да се реализира решението?
  
• 
  Как да се изпълни взетото решение, т.е. какво да се направи за решаването на проблема?
  

Основни видове решения:

• 
  в зависимост от вида на ЛВР - еднолични и колективни;
  
• 
  в зависимост от броя на свързаните решения - едностъпкови и многостъпкови;
  
• 
  в зависимост от броя на критериите за решение - еднокритериални и много-критерналнн;
  
• 
  в зависимост от информацията за предпочитанията на ЛВР - без информация, с ограничена и с пълна информация за предпочитанията;
  
• 
  в зависимост от подготовката на решенията - спонтанни, интуитивни и аналитично обосновани количествени решения;
  
• 
  в зависимост от характера на критериите за решение - рационални, полурацнонални и ирацнонални;
  
• 
  в зависимост от йерархичните равница и целите на решенията - стратегически, операционни, организационни и оперативни.
  

Особеностите на решението в сигурността и отбраната се изразяват в следното:

- ефикасност (способност за постигане на целите без оглед на използваните ресурси);

- икономичност (постигане на зададените цели с минимални ресурси);

- ефективност (постигане на максимален целеви резултат с разполагаемите ресурси);

- най-голяма полза за гражданите (постигане на максимална полза от бюджетните разходи).

Независимо дали става въпрос за индивидуално или колективно решение, от изключително голямо значение е стилът на вземане на решение или доколко органът, който взема решение, се придържа към определени принципи и правила при изработване и прилагане на решението. В практиката на управление са известни и най-често използвани: конкурентният, формалният и колегиалният стил на вземане на решение.

Науката за управление не е в състояние да гарантира правилно или адекватно (релевантно) на действителността решение. Тя обаче е в състояние да подпомогне вземането на разумни и рационални, т.е. съобразени със средата и изискванията за резултата, решения. Дава възможност за намаляване на степента на неопределеност и риск чрез насочване към контрол на рисковите фактори, които отклоняват от организационните цели.

Доколкото в сигурността и отбраната доминират решенията, вземани в условията на риск, теорията предлага изясняване на ценностите и предпочитанията, както и вероятностите за настъпване на рискови събития и факторите, които ги обуславят. Подпомага приложението на адекватни методи за комбиниране на ценности и атернативи (опции) за действие като основа за решения, които минимизират риска и водят до постигане на целите на организацията.

Вземане на решение от сложна институционална система с разпределение на пълномощията между трите власти. В общия случай решенията в сигурността и отбраната се вземат от сложна институционална система, в която невсякога разпределението на пълномощията и процедурата на вземане на решение са ясни и предварително определени. Понякога не са ясни легитимността, компетентността и дори съставът на решаващата структура. Основен е принципът на разпределението и баланса на компетенциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт за решенията по сигурността. Конституцията на страната въвежда представителната президентска власт, която чрез пряк избор от гражданите може да бъде прилагана като балансираща институция на трите власти.

Граждански контрол и информираност на обществото за решенията в сигурността и отбраната. Гражданският контрол на решенията за сигурността и отбраната е задължително условие за демократично управление на страната. Обществото става все по - чувствително към резултатите и ефективното използване на ресурсите за сигурност и отбрана. Спестяването на информация за текущата политика неизбежно намалява готовността за отделяне на ресурси и за лично участие в защитата на обществото. Управлението на сигурността и отбраната изисква ефикасна връзка с обществеността. Тези, които я осъществяват, трябва да знаят причините за вземаните решения. Но те трябва и да подтикват политическите и админис­тративните лидери в сектора към рационални решения, като ги информират за вижданията на гражданското общество. Най-същественото обаче е да помагат и съдействат за управлението на сигурността и отбраната. А това може да стане, като се придържат към принципа за отвореност, прозрачност и отчетност на решенията.

Този принцип изразява поемането на отговорност и готовността на вземащите решения да съгласуват и подчиняват дейността си на интересите на демократичното гражданско общество.

Средата или съгласно някой автори¹⁰ окръжението на решението съдържа всички обстоятелства на средата, включително на пространството, събитията, времето, участниците и др., които имат отношение към алтернативите за действие и към предполагаемите резултати от решенията. Обкръжението е естествената среда, в която протича процесът на управление. Теорията разграничава три основни състояния на обкръжението или средата на решението:

• 
  Състояние на определеност - ситуация, при която информацията, нашите знания и опит за средата са достатъчни, за да предвидим с необходимата точност както условията на средата и приложимите алтернативи за действие, така и вероятните ефекти от прилагането на всяка от тях. В това състояние са възможни нюансите на “пълна определеност“, както и на “непълна определеност“, при която има резерви за познаването на вероятностите за успех на различните алтернативи за решение и действие;
  
• 
  Състояние на риск - известни са възможните алтернативи за действие, но са неизвестни или неточно определени вероятностите за постигане на желаните с тях резултати поради непълна информация за състоянието на средата.
  
• 
  Състояние на неопределеност - това е ситуация, при която не са известни не само вероятностите за желаните ефекти от действията, но и възможните алтернативи за действие. Тази ситуация е предизвикана от непознаването на състоянията на средата, в която се вземат решения. В такава среда се случват неочакваното и непредвидимото. Възникващите щети са катастрофални и често с един порядък по-големи от щетите при риск. Случва се неочакваното, при което скоростта на уязвяването е възможно да изпреварва нашите противодействия.
  
• 
  Всяко добро решение предполага наличие на определена идея за него. Предварителните схващания за това, как да бъде взето решението, се наричат “концепция за решението“. Основно значение за успешното решение имат следните елементи на концепцията на решението:
  
• 
  Характеристика на предпочитанията - това са стиловите предпочитания на ЛВР, от които то изхожда при избора на една или друга алтернатива за действие. Някои биха предпочели дипломатическото решение на проблемите, други - военно силовото решение на възникналите кризи. Нагласите относно предпочитанията се променят във времето и зависят от редица обстоятелства на решението;
  
• 
  Избраният начин на измерване и оценяване на постигнатата цел - наличието на ясни и приложими критерии и мерки за измерване, оценка и контрол на резултатите от действията и на ефектите от приложените решения в реалните условия на средата са основа на доброто решение в сигурността и отбраната. Известен от практиката е често повтарящият се казус, характерен с това, че силовите решения и военните действия стартират с политически решения, а краят на военните действия се определя с критериите на военната борба, която продължава дори когато политическите цели са постигнати.
  
• 
  Средства за оценка на обкръжението - ЛВР има потребност от средства за оценка на степента на определеност, риск или неопределеност на средата.
  
• 
  Механизъм за избор на алтернатива от гледна точка на предпочитанията на ЛВР - възможно е броят на алтернативите да надхвърля възможностите за тяхната оценка и подреждане съгласно нашите предпочитания. В този случай е необходима процедура за намаляването им до 3 - 4 и ранжирането им съобразно избран критерий, както и използване на визуализираща „графична мрежа“, гарантираща рационалния избор на най-добрата алтернатива.
  

• 
  наличие или избор на цел и формулиране на проблем;
  
• 
  установяване на критерий, построяване на критериална функция и мрежа за избор на решение за постигане на целта;
  
• 
  събиране на информация за средата и за възможните алтернативи за решение;
  
• 
  обработка на данните и редуциране на приемливите алтернативи за решение;
  
• 
  сравняване на алтернативите с приетата критериална мрежа;
  
• 
  избор на предпочитаната от ЛВР алтернатива;
  
• 
  внедряване на решението с помощта на изграден организационен механизъм:
  
• 
  измерване на резултата и при необходимост коригиране на целта, информацията или избраната алтернатива.
  

Осъществяването на качествено управление на сигурността и отбраната, особено при бързо изменящо се обкръжение и динамични цели, е труден за решаване не само приложен, но и теоретичен проблем. Критерий за качеството на решението е неговата рационалност, т.е. дали то е разумно и оправдано при наличие на дадена информация, независимо от действителния резултат от реалното му прилагане. Идеята за рационалността трябва да се приеме и поддържа независимо от това, че информираността за средата се променя във времето, а с това и конкретните решения.

Съществуват няколко практически направления за повишаване на рационалността на решенията, а именно:

• Подобряване на инстуционалната структура на вземане на решения. Нестабилността на институционалната структура е сигурен признак за непоследоваелност на целите, процедурите и решенията. Но това не изключва реинженеринга на институциите в сектора за сигурност и отбрана. Подобно на иноватиката в бизнеса, реинженерингът в сигурността и отбраната се превръща в предизвикателство и повратна точка на съвременния мениджърски подход. Той обаче не е решение на всички проблеми, а средство, което може да даде съществен принос за подобряване на рационалността. Чрез подобряване на организационните характеристики, на ефективността и координацията се преследват повишена производителност и съкращаване на времето за реакция. Това може да се постигне чрез използването на съвременната информационна технология. Тя поставя въпроса за това, дали сигурността и отбраната са необходими и какво трябва да постигнат при осъществяване на зададените им мисии. И тъй като организационната мисия на защитния процес невинаги е ясна, необходимо е тя да се редефинира, както институционалната структура, която я реализира, и да се подчинява не на функции, а на необходими резултати.

• Провеждане на систематичен количествен анализ за поддръжка на решенията за сигурността и отбраната. Необходимостта от по-адекватно формулиране и провеждане на политиката за сигурност и отбрана в съответствие с променящите се заплахи на средата изисква включване на съответни системи за количествен анализ и поддръжка на вземаните решения. Особено належаща е тази потребност в сферата на ресурсното управление, макар че тя се проявява и в оперативното и кадровото управление, както и в другите специфични управляващи системи.

Разбираеми са трудностите на тази задача. Операционализирането и изграждането на количествени индикатори в трудно осезаемата област на сигурността и отбраната са действително интелектуално предизвикателство. Работата в това направление може да бъде подпомогната с концепцията за "изграждане на административен капацитет (способности)" в сигурността и отбраната, ориентирана към способностите на мениджърите да анализират, оценяват, планират, внедряват и ръководят стратегии и програми, насочени към подобряване на ефикасността, ефективността, икономичността и максималната полза за данъкоплатците от сигурността и отбраната.

• Прилагане на ресурсен подход при управлението на сигурността и отбраната. Ресурсите за сигурност и отбрана са запасите, източниците или средствата, които секторът използва, за да гарантира сигурност на държавата и обществото. Наличието на такива ресурси е необходимо условие за сигурност, но продуктът от защитната дейност зависи от качеството на управление на предоставените ресурси.

От тази особеност на сигурността и отбраната е обосновано прилагането на ресурсен подход, включващ единни принципи и специфични инструменти, позво­ляващи съобразяване на решенията с разполагаемите ресурси.

Още по-актуално е приложението на този подход в условията на остър дефицит на ресурси, който парализира качествените промени в сектора.

• Изграждане и развитие на икономическо мислене в сектора за сигурност и отбрана. Осъзнаването, че решенията в сигурността и отбраната са не само военно технологични, а и икономически, е важен елемент на съвременното професионално мислене в сектора. Това означава изваждане и овладяване на подходящи средства за разпределение на ограничените национални ресурси между конкурентните обществени цели на сигурността и отбраната, здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и пр. Това означава и прилагане па адекватен инструментариум за решение и управление на разполагаемите ресурси при създаване на частично заменими защитни и отбранителни продукти, подчинени на главната цел на сигурността.

1. 
   
   Каталог: tadmin -> upload -> storage
   storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
   storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
   storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
   storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
   storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
   storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
   storage -> Лекции по Въведение в статистиката
   storage -> Търсене на живот във вселената увод
   storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език
   
   
   
   Изтегляне 1.99 Mb.
   
   Сподели с приятели: