Чуждестранният опит в управлението

Банките в Европа и САЩ са доста напреднали в сферата на рисковете, като причината за това са не само съществуващите пазарни индикатори, но и цялостна стратегия насочена към управлението им и тяхната минимизация. Една от характерните особености е делегирането на пълномощията по вземане на решения в съответствие с приетата рамка от лимити и политика на банковите рискове. Определяне на строги стандарти и структура на качеството на документите.

Системата за информация трябва да е създадена на базата на специални инструменти, които да позволят измерването на рисковете. Трябва да се допълни и наличието на специална служба в банката, която да приема юридически и други мерки за получаване на просрочените средства, в това число и арбитражните операции.

Въпреки напредъка отбелязан от чуждестранните банки съществуват рискове от загуби, което представлява възможност за непредвидени разходи. Поради тези причини те се опитват да ограничат негативните изменения чрез въвеждането на нови финансови инструменти, специално създадени за контрол над рисковете. Това са тъй наречените "деривати". Те представляват финансови контракти, чиято стойност зависи от пазарната стойност на един или няколко вида активи, които са в основата му. Тези активи са изключително свързани с пазара на ценни книжа, с пазара на валута, с пазара на капитали. В областта на търговията с деривати все повече са навлезли и този тип финансови инструменти, свързани с недвижимости. Чрез тези инструменти участниците на финансовите пазари се опитват да хеджират своите рискове, те имат възможност да отстранят негативните последици от резките колебания на пазарите. Съществува и възможността да се раздели процеса на управление на риска чрез деривати:

• 
  операции с опции
  
• 
  операции с форуърди
  
• 
  операции със СУАП
  
• 
  операции по заемане на ЦК с фиксирани лихвени проценти
  
• 
  други деривати, продукт на финансовия инженеринг.
  

• 
  форуърдни контракти - валутни фючърси, фючърси на акции, фючърси на облигации, гарантирани ипотеки, фючърси на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ЦК, евродоларови фючърси, фючърси във "евромарки" за тримесечен срок и т.н.
  
• 
  опционни контракти - валутни опции, опции на акции и облигации, "опции" на суапи и т.н.
  
• 
  СУАПИ - валутни "суапи"; лихвени "Суапи"; "суапи" на портфейлни инвестициии, "суапи" на акции и т.н.
  

1. 
   кредитен риск - възниква във връзка с увеличение стойността на банковите продукти поради промяна условията на пазара
   
2. 
   пазарен риск - определя се като потенциални приходи или загуби от банковите позиции във връзка с изменението на пазара
   
3. 
   ликвиден риск - невъзможност на банката да изпълни задълженията си поети чрез използване на дериватите
   
4. 
   юридически риск - свързан е с неправилно юридическо оформление на договора, което затруднява неговата реализация
   
5. 
   производствен риск - свързан е с възможно нарушение, или повреда на информационната система. Рисковете за този тип се оценяват чрез метода "Worst Case".
   

Периодът до 1997 г. може да се смята за твърде нестабилен във финансово и икономическо отношение спрямо банките и другите финансови институции. Липсата на добра нормативна или законова база в банковото право бе голяма пречка за доброто функциониране на банковата система. С въвеждането на Валутния борд настъпи известна финансова стабилност, която спомогна на банките да провеждат оптимална политика спрямо управлението на рисковете.

Приетите закони, този за банките, осъвременяването на наредбите, новия закон за гарантиране на влоговете допълнително облагоприятстваха парично-финансовите отношения. Тази стабилизация не означава, че банките ще функционират в среда лишена от рискове, нещо повече, сега те ще трябва да работят все повече за успешно провеждане на икономическите реформи и усъвършенстване на рутинните банкови операции с цел минимизиране на рисковете, които те носят.

В по-общ план може да се обобщи:

“Управлението на риска в търговските банки може да се определи като процес на постоянно и целенасочено изследване и въздействие върху различните фактори, формиращи онази среда, която създава вероятност за настъпване на неблагоприятни за банковите институции събития. Това е дейност (инструмент), с която търговските банки преследват определена цел, изразяваща се в получаването на максимална печалба при оптимално съотношение печалба-риск”⁷

Създадената законова рамка и наличното законодателство спомагат за изпълнението на тези задачи. Може да се каже, че приетите закони отговарят на изискванията поставени по отношение на развитието на парично-финансовите отношения.

В Наредба №11, която третира управлението на ликвидността на банката са засегнати основните положения за обособяването на една цялостна система за ограничаване на риска от загуба на ликвидността. Залегналите в чл.1 изисквания трябва задължително да се приемат за всяка една банкова институция.

Вътрешните правила, органът за управление на ликвидността и системата за информация на ръководството трябва да облекчи топ мениджърите във вземането на стратегически решения относно управлението на ликвидното състояние на банката.

Оценката на паричните потоци (чл.7) и разиграването на сценариите (действащо предприятие; ликвидна криза) с коефициентите на следена на ликвидността ще осигурят нормалното функциониране на банката и бъдещата й защита срещу неблагоприятното развитие на пазарните трендове (пряко влияние върху ликвидността на банковите инвестиции).

В наредбата за капиталова адекватност се третират проблемите за определяне рисковия компонент на балансовите позиции (чл12).

В глава 6 се засягат задбалансовите позиции на банката, където по принцип се отчитат срочните сделки и търговията с деривати. Това са високо рискови инструменти, чието неправилно използване може да доведе до фалит институцията или да й нанесе големи загуби.

Необходимо е в банката и по-точно в раздела на задбалансовите позиции да се съдържа по-точна и ясна информация за инвестираните средства на банката. Целта е защита на търговията с високо рискови инструменти. В чл.21 точно е посочено какво трябва да включва балансовия отчет , кои сделки трябва да са актуално отразени.

Определянето на оценката на рисковите експозиции позволява да се управлява риска и да се редуцират загубите. Тяхната идентификация се свързва с генезиса и създаването на рискове в банковата сфера. Наредба №9 чл.5 показва конкретните стъпки към осъществяването минимизацията на риска чрез използването на “матрица” за оценка на рисковите експозиции. Формирането на провизии като конкретна мярка за осигуряването на експозициите е обект на чл.13 от наредбата.

Проблемът за откритите позиции на банките в чуждестранна валута е от изключителна важност. Въпросът е до колко самата институция въз основа на печалбата, която има може да поддържа такива позиции. И като се има предвид, че недостатъчно доброто определяне на валутната позиция, или необосновано големия й размер може да доведе до негативни промени във финансовото състояние на банката. В Наредба №4 чл.4 е посочен точният ежедневен размер, който банката трябва да поддържа и актуално да го отразява в месечните си отчети. Наредбата определя също така и правилата и начина за управление и незабавна счетоводна регистрация на валутните позиции. БНБ има правото на упражняване на контрол и налагане на санкции (предвидени в Закона за банките) спрямо нарушенията на наредбата.

Гореизложената нормативна основа върху която функционират банките при осъществяването управлението на риска не може да претендира за изчерпателност. В настоящата дипломна работа са засегнати само най-основните моменти. В заключение може да се допълни, че съществува добра законова база, върху която може да се доразвие едно европейска и съвременно законодателство, третиращо проблематиката на управлението на рисковете в банковата сфера.
3.2. Подходи за управление на риска в ОББ

За ефективното управление на риска не е достатъчно наличието на нормативна база за това. Всяка банка сама трябва да създаде и обособи отдели за управление на риска. В българските банкови институции етапът по реализацията им се намира все още в най-ранен стадии. Причините за това не се коренят само в мениджмънта на банките, а и в лошата макроикономическа среда. Големи флуктуации на валутния курс, висока инфлация и неоптимална лихвена политика са само част от тях.

С въвеждането на валутния борд се създават известни предпоставки за напредък в управлението на риска. В Обединена българска банка основните принципи залегнали в рисковото управление на банката са следните:

Отдел за управление на риска

• 
  трябва да бъде независимо звено в структурата на банката;
  
• 
  трябва да притежава централизиран характер
  
• 
  да акцентира вниманието си върху управление на глобалния риск в банката.
  

В ОББ се прави следното разделение на банковите рискове с цел тяхното актуално управление:

ПАЗАРЕН РИСК

КРЕДИТЕН РИСК

лихвен валутен ликвиден инвестиционен капиталов

В ОББ са въведени и съвременни компютърни системи за управление на риска. Тези системи спомагат за идентификацията на рисковете на база влиянието на различните икономически фактори. Това е т.нар. Risk Management Reporting System, тя служи и за определяне на глобалния риск за банката. В частност се използва и друг програмен продукт City Dealer, който обслужва Treasury.

Основните начини за управление на валутния риск не се различават много от описаните в точка 2.1. Трябва да се отбележи, че ОББ избягва да поддържа открити дълги валутни позиции за продължителен период, те са малко на брой, и то за кратък срок от време. Предпочитат се позициите да се закриват в края на деня. Работи се в различни валути: EURO, DEM, USD и т.н. Интересен е начинът за минимизиране риска на валутните операции. Всекидневно се изготвят т.нар. VAR-отчети, в които се разиграва варианта “лош сценарий”, доколко въз основа на откритите позиции във валута, банката може да понесе най-големи загуби. За правенето на тези отчети се използва т.нар. Матрица на J. P. Morgan. Това е корелативното съотношение между различните валути, матрицата е представена в готов вид в Интернет с два дни закъснение.

Ръководството на банката определя лимити по страни и по банки-кореспонденти за търговия с валута. Като отправна точка се вземат кредитните рейтинг-оценки на Standard and Poor’s и Moody’s. ОББ определя лимит за страната и след това за банките със седалище в същата страна. Това е от прерогативите на Кредитния комитет и Комитета по управление на активите и пасивите. Може лимитът за дадена страна да се увеличи, ако е сметнато, че там има благоприятни условия за увеличение на реалната печалба.

За управлението на лихвения риск се прилага GAP Anаlysis и дюрация, не съществува необходимата техническа база за създаването на симулационни модели.

ОББ почти не извършва инвестиции в предприятия, в акции, в дялове. Причината за това е недобре развитият капиталов пазар и високият риск, който съществува там. Банката оперира на БФБ само като инвестиционен посредник.

Политическият риск се разглежда за институцията дотолкова, доколкото влошените макроикономически показатели биха повлияли върху икономическата й стойност.

В заключение може да се представи и следната структура (в обобщен вид) за управление на риска в ОББ.

Схема 5

В резултат на застъпената философия в ОББ предстои въвеждането на лимити за търговия на отделните клонове. Размерът им ще зависи от печалбата и доходността, която носи всеки клон за банката. Тази политика на оперативна самостоятелност ще гарантира по-добър мениджмънт на риска и по-голяма печалба за институцията.

Изискванията, които утвърждава БУЛБАНК за осъществяване на банковата си дейност могат да се обобщят в следните няколко аспекта:

• 
  депозитни операции само с банки-кореспонденти, които имат А-кредитен рейтинг;
  
• 
  създаване на портфолио на съкровищни бонове и облигации, базиран отново на кредитните оценки, дадени от рейтинг агенцията;
  
• 
  депозити изтъргувани на международния капиталов пазар;
  
• 
  краткосрочни заеми на местни корпоративни клиенти;
  
• 
  сключване на депозити на междубанковия пазар.
  

По принцип характерно за управлението на инвестициите (във валута, акции, дялове, суапи, деривати и т.н.). е консервативният подход. Съществува диверсификация на риска по отношение на срокове, видове инструменти и вече отбелязаните лимити по страни и банки. Ниските левови лихви дават възможност за по-евтино финансиране на институцията и ограничение риска, който би могъл да възникне.

БУЛБАНК като най-голямата външнотърговска банка участва активно на международния пазар на деривати, все още тя се явява само като краен потребител, с цел хеджиране на валутните си лихвени, инвестиционни и т.н. рискове. Банката рядко участва в операции с високорисков характер с цел извличането на спекулативна печалба. Тя търгува в различни валути ($, DEM, CHF, EURO), отделът за управление на валутния риск ежедневно проверява откритите валутни позиции. Този вид риск се покрива чрез дериватни инструменти.

През 1997 г. и 1998 г. БУЛБАНК започва замяната на депозитите при големите международни банки със срок до 1 мес., с такива със срок до 3 месеца. Причините за това са по-висок доход които би се получил от тях, при приемливо ниво на риска.

През посочения период продължава търговията на СПОТ пазарите със злато хеджирано отново чрез деривати и срочни сделки. На международните пазари се увеличава търговия с дългови ЦК; българските Брейди-облигации, и също така и с 30-годишни американски държавни облигации. Инвестира се и в еврооблигации, облигации на правителствени агенции поради добрата доходност която носят, съизмерими с ниския риск от загуби на банката.

Спрямо международните банки-кореспонденти БУЛБАНК прилага и собствен вътрешен рейтинг. Сключените с тях депозити са предимно с едноседмичен срок (около 50% от общия обем на актива).

Въпреки активното участие на банката на международния пазар може да се отбележи, че създаването на съвременни системи за управление на риска не е приключило. Съществуват отдели за управлението, но те не притежават характерните особености на такива (виж т.3.2.). Предстоящата приватизация на банката извежда като множество условия за мениджмънта, чието изпълнение е крайно наложително. МВФ изисква институцията да се освободи от дяловите си съучастия в други банки, това е бавен процес, но който ще доведе до допълнителни приходи.

Новият собственик на банката би трябвало да усъвършенства системата за управление на риска и да спомогне за превръщането й в международна банка с опит в провеждането на успешен риск- мениджмънт.

До неотдавна управлението на рисковете в българските банки не представляваше нещо от особено голямо значение за тях. В днешно време когато действителността на финансовите пазари налага нови условия върху банковите операции и вече оказва пряко влияние върху тях, този проблем стана актуален. Мениджърите на банките отделят все по-голямо значение на риск-мениджмънта и ефективното му приложение.

В началото на 90-те в Европа започва изграждането на ефективни системи за управление на риска. Това е и периодът, за който успешно се използват пазарните показатели за предвиждане развитието на международните капиталови пазари и как това би се отразило върху банковата дейност. В България едва от 2 години съществува финансова стабилност, на базата на която може да се изгради модел за управление на рисковете (т.нар. екстраполативни методи). Липсата на пазарни показатели, в такава форма, както в развитите индустриално страни, води до неточна идентификация и измерване на рисковете. В резултат на това се прилага и несъвършен риск-мениджмънт.

Възможен изход може да бъде развитието на фондовата борса. Тя все още в България не е достатъчно развита и се намира в началния етап на укрепване. Тя спада към т.нар. "emerging markets", т.е. нововъзникващи пазари.

БФБ се определя като малък пазар, неликвиден, високорисков. Чуждестранните банки в България отчисляват инвестициите си на борсата със 100 загуба в краткосрочен период, но отчитат факта, че акциите, които се търгуват са силно подценени и в средносрочен и дългосрочен аспект се очаква тяхното неколкократно увеличение. Все пак съществува добра законова база, която би могла да гарантира бъдещото развитие на пазара (досега не е погрешно отчетена нито една котировка, което говори за добра техническа подготовка), новият закон за ЦК се очаква да отмени пропуските на досега действащия. Същият се очаква да бъде приет от Народното събрание на второ четене през месеците ноември-декември.

Въпреки лошото финансово състояние и ниската капитализация на БФБ (виж приложения №4 и №5) се предполага, че в бъдеще постоянно спадащите стойности на фондовия индекс ще променят посоката си нагоре (виж приложение №6). Изход от това положение българските банки намират във все по-голямата търговия с компенсаторни записи. Тя все още не е добре законово регламентирана, но пазарът на компенсаторни записи, въпреки че не съществуват ясни правила за търговия, по своя обем надвишава няколко пъти този на борсата. Възможностите за печалби са по-големи. Отскоро банките се стремят да въведат и търговията с АДР (Американски доверителни разписки). Това са прехвърляеми сертификати, които сами по себе си не са ЦК, само удостоверяват наличието на дадена ЦК, акция или облигация, намираща се на съхранение при издателя на разписката. Те могат да представляват добър инструмент, в който банките да инвестират и да минимизират рисковете си.

От гореизложеното става ясно, че за успешното провеждане на управлението на рисковете е необходима намесата на държавата, предимно като субект, който да създаде условия за инвестиране. Като вътрешно-банкови проблеми, чието решаване също е важно, остават следните въпроси:

• 
  недостатъчно квалифицирани контрольори, които да провеждат успешен вътрешен мониторинг на банката;
  
• 
  нискоефективни информационни системи, които не могат да анализират оптимално външните фактори, които влияят отрицателно върху банковите операции. (Анализите, които се извършват в българските банки се разглеждат от гледна точка на това как макроикономическите показатели влияят върху икономическото й състояние.)
  
• 
  липса на отчет в търговията с деривати. Не съществува достатъчно подготвен персонал за извършването на такива високорискови операции;
  
• 
  липса на достатъчно голям собствен капитал, който да позволи осъществяването на хеджинг-операциите.
  

В обобщение може да се каже, че банките винаги ще са изправени пред проблема да се съобразяват с риска и да го оценяват по възможно най-точния начин. Само така те ще съумеят да оцелеят в условията на пазарната икономика. В бъдеще банките все повече ще зависят от умението си да управляват пазарните рискове. За тях рискът е изменчивостта на бъдещите приходи и влиянието на тази неустановеност върху стойността им.

Банковите институции, които проявяват разбиране за риска и са чувствителни към него, могат съзнателно да поемат рискове и да планират последиците от тях. Те могат правилно да преценят количеството капитал необходим като буфер срещу неблагоприатното развитие на нещата. За това е необходимо мениджмънтът на банката да създаде сложен инструментариум за оценка, прогнозиране и управление на риска - извършване на вероятностен и корелационен анализ, откриване на кредитни линии с други банки, диверсификация на отпусканите заеми по отрасли, суапови операции, интервенции на валутния пазар, вариране на лихвените проценти, контрол на инвестициите в акции, дялове.

Най-големият риск за една банка е да не поема риск как да управлява риска. Българските банки изостават по отношение на прилагането на тъй наречените хедж методи и ефективното управление на валутния риск (поддържат малко на брой открити валутни позиции).