Между събратята си апостоли, често си спомням с обич за любознателния Филип, когото познавах от най-ранната си младост в Бейтсайда. Той също умря изтезаван, жертва на ненавист и религиозно заслепение. Знайно е колко беше резултатен и действен като интендант. Това практично чувство се оказа много полезно при разпределението на задълженията между апостолите - посланици на Царството. Много от нормите и правилата на новата Църква бяха негово дело. Изпълнен с ревност и жар, Филип потегли веднага за Самария, за да провъзгласява Благовестието между онези езичници. Съпругата му, също както и Петровата, стана достойна разпространителка на Истината. Тази храбра жена не се отдели от Разпятието на своя мъж. Когато силите на Филип започнаха до отслабват, тя се провикна високо, прокламирайки Благата вест, докато яростта на враговете не я довърши. Тя бе пребита с камъни.
Не бихте могли да не научите, че голямата дъщеря на интенданта направи също много за делото, като прочута пророчица на Хераполис.
Яков Зеведеев, обичният ми брат
Не би трябвало да съм аз човекът, който ще възхвалява достойнствата на родния си брат. Яков бе измъчен човек, мечтаещ за мир и любов. Не обичаше пустословието. По-скоро, бе умерен, въздържан в съжденията си, мълчалив в ежедневието, не многословен в преценките си, но винаги справедлив. Беше всеизвестно, чада мои, колко бе предан на Учителя - дотам, че съумя да изпие горчивата чаша на страданието докрай. Четиринадесет години след Исусовото разпятие, Яков бе постигнал същия жребий, като посрещна мъченичеството си с твърдостта, която бе типична за неговия живот29. Това е толкова вярно, че неговият обвинител, когато се уверил в моралната сила на моя брат стоящ пред заплахата на меча на Агрипа (Иродовия син), попаднал под силата на моралния му пример и решил да се присъедини към преследваните от него. Но е бил поразен по милостта на светия Дух. Аз простих на другите му палачи, а Всевишният ми даде милостта Си, за да откупя свободата на вдовицата на моя брат от терзанията на самотата, като я направя моя съпруга, според свещените юдейски закони. През последните двадесет години, една от моите внучки, плод на този брак, се грижи с много любов за моето остаряло и ненужно тяло. Заради това, не бих се изморил да Ви моля за прошка и обич.
Юда Искариот
Не мога да се съпротивлявам на тласъка на измореното ми сърце. Длъжен съм да говоря и за изменник. Исус от Назарет също го обичаше. Колкото да ни се струва мъчително и противоестествено, ние също трябва да постъпим така - да го обичаме.
Любими деца, имало е случай да идвате при мен, за да ме разпитвате относно някои тъжни случки, които ни се наложи да преживеем. Те ускориха бягството на обладания от Лукавия към дъното на пропастта Геена30. Много смътни и неясни версии относно голямото предателство, са стигнали до моите уши, но това са версии, които вероятно са плод на невежество, незнание и ненавист. Аз ще повторя истината, не от желание да ви настървя срещу падналия брат, на когото Бог е простил, а само, за да знаете истината и да не забравяте никога словата на Исус в прощалното Му послание: "... вижте, аз ви предупреждавам за опасностите от уединяване от обществото, от социална изолация и усамотяване от братята си..."
И ви пиша за всичко това, за да не се поддавате никога на отчаянието, колкото и тежко и дори зловещо да ви се стори положението или обкръжението ви. Преди да съдите (а най-добре е никога да не допускате подобна дързост), по-добре е да се информирате точно и спокойно за проблема, който се е изправил пред вас, защото в повечето от случаите ще се окаже, че той е бил преобразен от злословието на хората. Оказва се много просто да съдим. А да се изгради честна и обмислена преценка е задължение на мъдрите и уважавани заради благоразумието си, хора.
Какво е мотивирало Юда Искариота да измени на Господа Исуса? Нека никой не се опитва да ви заблуди, деца мои! Много събратя от Седемте избрани Църкви писаха, че алчността преобрази онзи апостол, когото нарекохме Ренегата. Аз ви казвам, че не бе алчността. Необходимо е да познаваме предварително силната и безпрецедентна личност на Изменника, за да се опитаме да проникнем в неговата истина. Не са били златото, нито среброто, силите, които са го отвели тайно до вратите на Първосвещеника Кайяфас и неговите стражи. Отдавна, още след Лазаровото възкресение, те бяха решили да погубят Божия син. Нещо повече, не вярвайте, когато ви казват за тридесетте сребърника. Дори и да бе задържал парите, тази кесия не би донесла удовлетворение на Юда, а още по-тежко щеше да го притисне обидата, по-глухо - оскърблението и по-смазващо - безчестието. Искариотът, живял винаги в самота, е подхранвал душата си, вместо с братските принципи, с отровата на озлоблението, недоверието и подозрителността. Учителят не съумя да се избави от носителя на подобно поведение. Юда не Му прости, че не беше въздействувал в полза на неговия предишен, пръв и обожаван наставник: Йоан Кръстител. След смъртта на Предтечата -Възвестител, неговото присъединяване към Исусовото движение бе непрекъсната битка, в която всички загубихме. Хиляди пъти му бе предлагана откритата длан на Христа и толкова пъти бе отхвърляна. Душата му бе разяждана постепенно от властващото чувство за мъст. Ако Юда Искариотът бе приел нашата дружба, както направиха несигурните отначало - Тома и Вартоломей, неговото заболяване би било излечимо. Но той бе много далеч от волята да сподели с Исус или с нас, които го обграждахме, нищетата на своя дух и нечистите си мисли. Той бе затворен в себе си, като се уповаваше на живеещото в сърцето му чудовище на завистта, на ревността и на самотата и това постепенно го довърши. Сега, когато са изминали повече от седемдесет години от Възкресението Господне, аз съм сигурен, че обкръжението на Кайяфас и Анас, щеше да изпълни зловещата си роля на морални екзекутори и без участието на Юда. Той бе само един жалък препъни камък по нашия път. Искариотът бе притеснителен, плах и не съумя да яхне и обуздае собствената си неувереност. Самотата би могла да отведе, чада мои, индивида до такава недружелюбност, която въпреки обичта на околните да се превърне в затвор за духа му, където никой не може да проникне, за да помогне на този нещастник. Освен това, Юда не умееше както се казва, да губи. Не се доверявайте, чада мои, на онези, които никога не са били малтретирани в живота, към които никой не се е отнасял грубо, чието страстно желание е било винаги да печелят. Защото мъдростта се заражда и пониква - това е правило, само след страдания, несполуки, чрез търпението да се превъзмогне неуспеха. Юда не съумя да се научи, че препятствията и неприятностите, заедно с разочарованията, са част от неизбежните внезапно възникващи произшествия или нежелани събития. Онези, които хвърлят вината за собствените си несполуки и измамени надежди върху другите, забравят, че са само човешки същества. Юда също забрави това. Никой от Исусовите ближни, не съумя да реагира със смелост и благородство по време на водовъртежа от събития, настъпили при залавянето на екзекуцията на Учителя. Въпреки всичко обичта ни към Исуса ни поддържаше единни. Искариотът не понесе страданието на голямото си нещастие, защото не можеше да обича. Това, обични ми, в името на Христа, чада мои, бе онова, което наистина загуби.
Обичайте, деца мои, обичайте винаги, дори когато тъгата и пораженията не напускат вашия хоризонт. Именно липсата на любов тласна така прибързано онзи злочест ренегат към недоверието и озлоблението. И когато всичко бе безвъзвратно загубено, той се опита да оправдае личното си поражение с дезертьорство. Той си е мислил предполагам, че властниците ще му простят присъствието в нашето движение, като го приемат отново в порочния кръг, от който Юда никога не бе излизал. Ако се бе доверил на Учителя или на когото и да е от нас, ако бе приел собствената си, естествена условност на смъртен, с ограниченията и недостатъците, които носеше в себе си, Юда не би изпил горчивата чаша на безнадеждността. Бог е безгранично милостив: аз съм напълно уверен, че неговата душа е била простена и приютена на светло. Вземете си бележка, за да успеете да извлечете морала от урока, който ни преподаде Искариотът. Избягвайте усамотяването си от хората. Търсете съчувствие и приятелство, дори ако щете в нещастниците, при онеправданите от съдбата леки жени. Ако се изолирате от себеподобните си, грешките ви ще се множат, и ще се омотаят около сърцето ви като змия. Самотниците като Юда пият ден след ден отровата на озлоблението и неприязънта, като отблъскват всяка справедливост, всяко човеколюбив, всяка радост и всякакво мнение, родени вън от мрака на болните мозъци. Как си мислите, че би могъл да се чувствува един човек при подобни дадености, когато от друга страна се усеща предаден дори от духовниците като първосвещеника Кайяфа? Почестите и публичното признание на заслугите му, които и каквито Искариотът търсеше, се свиха и смалиха до размера на някаква кесия с монети. Златото обаче, както и среброто, никога и никъде не е могло да изпълни кладенеца на измамените надежди, защото той е бездънен.
Сподели с приятели: |
