Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли

Какво е нужно, за да упражняваме успешно Христовата власт над духовните сили? Може ли всеки християнин да го прави, независимо от нивото си на духовно израстване? Ако да, защо не сме по-постоянни в демонстрирането на своята власт над царството на Сатана?

Вярвам, че има поне четири изисквания, за да демонстрираме властта над началствата и властите в духовното царство.

Вяра. Представете си новак полицай, който се приближава към натоварено кръстовище, за да управлява движението за първи път в живота си. Казали са му в академията, че е нужно само да излезе на улицата и да вдигне ръка, и колите ще спрат, но той не е съвсем сигурен. Застава на тротоара, изсвирва тихичко със свирката си и някак си махва на приближаващата кола, която профучава покрай него. Неговият авторитет е снижен от липсата му на самоувереност.

Сега си представете как на сцената се появява опитен полицай. Той взема ситуацията в ръце, стъпва на улицата внимателно, но уверено, изсвирва силно със свирката си, протяга ръка — и колите спират. Няма съмнение в ума му, че той държи под контрол това кръстовище, защото има твърда вяра в своята власт.

В духовното царство, ако не вярваш, че имаш власт, няма да я упражняваш. Ако твоята вяра е слаба, нейният израз също ще бъде слаб и неефективен. Но ако сграбчиш уверено авторитета, който Христос ти е дал, ще го упражняваш с увереност.

Имах интересно обаждане една вечер от младежки пастор, чиято вяра в собствената му власт бе поставена на изпитание. Той бил на посещение в дома на един от младежите си, докато родителите били на боулинг. Това било християнско семейство, но по-големият брат в дома живеел в лъжа. Той мамел останалите членове на семейството и сам бил мамен.

— Д-р Андерсън, седях там и разговарях с момчето от моята група и малката му сестра, когато почувствах зло присъствие в стаята. То ни наблюдаваше и решихме да проверим какво става в останалите стаи на къщата. В една от стаите почувствахме, че е с около 10 градуса по-студено, отколкото в останалите стаи. Знаех, че нещо изобщо не е наред.

— Какво направи? — попитах аз.

— Извиках на глас: „Добре, знам, че си тук. Покажи ни се." Изведнъж една картина на стената се затопли до 35 градуса. В този момент реших, че е по-добре да ви се обадя.

Вярата у моя млад приятел в собствената му власт изведнъж бе спаднала. Ако изобщо предизвикаш зъл дух по този начин, трябва да си в състояние да упражниш своята власт в Христос и да разрешиш конфликта.

Аз отидох в къщата на следващата вечер и се срещнах с цялото семейство, включително момчето, чиито лъжи бяха отворили вратата за демоничното действие. Молихме се заедно и бащата, главата на дома, пое властта над своя дом.

След два дни нямаше белези на зло присъствие. Тогава една вечер врагът явно бе решил да изпита властта на семейството. Малкото момиче се събудило през нощта ужасено. Видяло слаба светлина в коридора, която се процеждала под вратата на спалнята й. Родителите й спели от другата страна на коридора и тя искала да отиде при тях, но се страхувала да отвори вратата. Накрая, като си спомнила нашата молитва преди няколко вечери, тя упражнила своята вяра и отворила вратата. Още щом сторила това, светлината изчезнала и повече не се върнала.

Може да смяташ себе си за „новак" по отношение на спирането на дяволските „автомобили". Но Исус Христос е опитен ветеран, а ти си в Него. Изгради своята вяра във властта, като изследваш как Исус действаше срещу силите на тъмнината в Евангелията и как на нас се заповядва да го правим в посланията.

2. Смирение. Смирението не означава, че трябва винаги да се оглеждаш за камък, под който да пропълзиш, защото се чувстваш недостоен да направиш каквото и да е. Аз определям смирението като увереност, която е основана правилно. При упражняването на власт смирението е поставяне на увереността в Христос, източника на нашата власт, а не в себе си. Исус не се боеше да упражнява Своята власт, но Той показа огромно смирение, защото вършеше всичко според както Неговият Отец Му бе казал.

Гордостта твърди: „Съпротивих се на дявола самичък". Лъжливото смирение определя: „Бог се съпротиви на дявола, аз нищо не сторих". Истинското смирение сочи: „Съпротивих се на дявола чрез Божията благодат". Без Христос не можем нищо (Йоан 15:5), но това не означава, че не трябва да направим нещо. Ние упражняваме властта смирено чрез Неговата сила и в Неговото име.

3. Смелост. Изпълненият с Духа християнин, носи белега на истинско, богоугодно чувство за кураж и смелост в духовната война. В навечерието преди да поведе народа към обещаната земя Исус Навин получи наставление четири пъти да бъде силен и смел (Исус Навин 1:6, 7, 9, 18). Когато ранната църква се молеше за своята мисия за споделяне на благовестието в Ерусалим, „потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието Слово" (Деян. 4:31). Смелостта, вдъхновена от Духа, стои зад всеки успешен напредък в църквата днес.

Обратното на смелостта е малодушието, страхът и неверието. Забележете какво мисли Бог за тези качества:

Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт (Откр. 21:6-8).

Това е нещо доста сериозно — страхливците са наредени в огненото езеро заедно с убийците, чародейците и идолопоклонниците! Това трябва да ни мотивира да упражняваме властта със смелост (2 Тим. 1:7).

Много християни, които срещам, се страхуват от тъмната страна на духовния свят. Дори студенти от семинарията в Талбот са ми казвали: „Бих искал да изкарам курса си за духовните конфликти, но се страхувам да говоря за демоните". Вярно е, че малкото знания могат да бъдат опасни и страшнички, но натрупването на знания за истината могат да подействат освобождаващо. Обикновено след като група студенти завърши курса, някои от тях казват: „По-рано се страхувах от тези неща, но сега знам кой съм в Христос и не ме е страх повече". Точно така трябва да гледаме на нещата.

4. Зависимост. Властта, за която говорим тук, не е независима власт. Ние не тръгваме по собствена инициатива като някакви смахнати евангелисти, тръгнали на лов за дявола, решили да го предизвикват да се бие. Божият първоначален призив е всеки от нас да се насочи към служение на царството: да обича, да се грижи, да проповядва, да поучава, да се моли и т.н. Но когато демоничните сили ни предизвикват, докато се стремим да изпълняваме служението си, ние трябва да се справим с тях на основата на своята власт в Христос и зависимостта си от Него. Тогава се справяме с първичната си задача.

Властта на вярващите не е и власт, която да упражняват над други вярващи. Ние трябва да се подчиняваме „един на друг в страх от Христа" (Ефес. 5:21). На Земята има установена от Бога власт, която ръководи социалните структури на управление, работата, дома и църквата (Римл. 13:1-7). Изключително важно е да се покоряваме на тези управляващи власти, освен ако изискват от нас да извършим нравствен грях спрямо Бога.

Когато смело и със смирение упражняваме властта, която Христос ни е дал над духовното царство, ние преживяваме свободата от оковите, както Христос е обещал (Йоан 8:32). Обикновено именно свобода не могат да дадат светските психолози, както откри един мой приятел.

Кристи, една млада жена, дошла при приятеля ми Бари заради ужасното насилие, което преживяла в детството си. Бари разговарял с Кристи по семейни и социални въпроси и Кристи изпълнявала неговите предложения. Но състоянието й не се подобрявало. След като работил с Кристи близо четири години, Бари ми я доведе.

— Разкажи ми за приятелите си от детските години — пробвах почвата аз.

— Единственото друго момиче в квартала ни живееше от другата страна на улицата и ние бяхме приятелки.

— Какво бе семейството й? Кристи наведе очи.

— Майка й вършеше странни неща у тях — почти прошепна тя.

— Тези странни неща включваха ли свещи и жертви, понякога дори убиване на животни?

— А-ха.

В този момент очите на Бари бяха станали на понички. През почти четири години съветване с него тя не му бе казала, че срещу тях е живяла вещица. Той е нямал достатъчно знания, за да й зададе тези въпроси, а тя не е поела инициативата да предостави тази информация. Повечето хора не биха говорили за тези неща, ако чувстват, че съветникът няма да приеме информацията по подходящ начин.

Кристи поклати глава утвърдително.

— А имало ли е там други хора, мъже и жени, които също са се събличали и са правили секс с теб и един с друг?

Тя отново поклати глава.

Съседката на Кристи накрая се преместила. Но всяка нощ вещицата се явявала в стаята и разговаряла с нея. Аз я поведох по стъпките на свободата и тя започна да упражнява властта си в Христос и да отхвърля злото присъствие от живота си. То се връщаше от време на време и понякога Кристи не успяваше да стои твърдо срещу него, защото, както казваше, „просто съм уморена да се бия". Но когато заставаше твърдо върху Христовата власт, тя бе свободна.

Сатана не може да стори нищо за твоето положение в Христос. Но ако може, ще замъгли погледа ти и така ще намали вярата ти, че ще притъпи ефективността ти в духовната битка. Искам да повторя молитвата на апостол Павел в Ефесяни 1. Моля се очите ви да се отворят, за да видите и да разберете властта и силата, които Христос ви е дал като вярващи.

Скъпи д-р Андерсън, посетих неделната лекция, но докато чаках да поговоря с Вас след вечерното събиране, изведнъж се почувствах болна. Горях, сякаш имах треска и се чувствах толкова слаба, струваше ми се, че ще припадна. Затова се прибрах у дома.

Нуждая се от помощ. Откакто съм християнка имам толкова проблеми в живота си, колкото никога преди. Толкова пъти съм злоупотребявала с алкохол и наркотици, че повече не мога да ги броя. Няколко пъти съм се рязала с бръснарско ножче, понякога много сериозно. Имам мисли, желания и идеи за самоубийство всеки ден, като например да си забия нож в сърцето. Роб съм на мастурбацията, не мога да се контролирам и не знам как да престана.

Външно изглеждам съвсем нормално. Имам добра работа и живея с едно изключително семейство в нашата църква. Дори работя с тийнейджъри в църквата. Но всъщност не мога да обясня връзката си с Бога вече. От две години ходя на психиатър. Понякога си мисля, че това е заради обърканото ми детство или може би така съм се родила.

Как мога да разбера дали проблемите са в моя ум или резултат на грях и непокорство срещу Бога, или белег за демонично влияние? Бих искала да поговоря с вас по време на конференцията. Но не желая да опитвам вече лекарства, които не действат.

Франсис

След като Франсис осъзна веднъж, че не е безсилна или беззащитна в битката и че може да направи своя избор да промени ситуацията си, веригите паднаха и тя тръгна свободна. Свободата не само промени живота й драматично, но също оказа силно влияние върху много хора около нея за добро.

Преживявали ли сте това, за което Франсис свидетелства: „Откакто съм християнка имам толкова проблеми в живота си, колкото никога преди"? Когато станеш Божие дете, си спечелваш един неприятел, който не си имал до този момент. В твоите дни „пр. Хр." (преди Христа) богът на този свят не те е закачал, защото тъй или иначе си бил част от царството му. Неговата цел е била да те пази там, като те е заслепявал да не видиш Божия промисъл за твоето спасение (2 Коринтяни 4:3, 4). Но когато дойде в живота на Христос, Сатана не подви опашка и не изтръгна отровните си зъби. Той все още е твърдо решен да обърква живота ти чрез лъжите си, като „доказва", че християнството не действа, че Божието Слово не е вярно и че всъщност нищо не е станало, когато си се новородил.

„Какъв е смисълът тогава да бъдеш християнин? Кой с мозъка си би искал да се обрича на живот на мъчения?", може би се чудиш. Всъщност не е нужно това да бъде живот на мъчения. Защо да си беззащитен като хокейна шайба на произвола на Сатана и неговите демони. Бог вече е осигурил защитата, от която се нуждаеш, за да отблъскваш всяка атака в духовното царство. Трябва само да знаеш какво ти е дал Бог и да го използваш в ежедневието си.

Някои християни са малко параноично настроени относно злите сили, като им се струва, че демони надничат иззад всеки ъгъл и просто чакат да ги сграбчат. Това е неоснователен страх. Нашите взаимоотношения с демоничните сили в духовния свят приличат много на връзката ни с микробите във физическия свят. Ние знаем, че микробите са навсякъде около нас: във въздуха, във водата, в храната ни, в другите хора, дори в самите нас. Но живеете ли в постоянен страх, че ще се разболеете? Не — освен ако не сте хипохондрици! Ти знаеш достатъчно за ползата от яденето на добра храна, от достатъчната почивка и поддържането на хигиена. Ако се случи да настинеш или да се разболееш от шарка, просто се справяш с болестта и продължаваш живота си.

Същото е с духовното царство. Демоните са като невидимите микроби, които се стремят да инфектират някого. Никъде не ни се казва в Писанието да се страхуваме от тях. Просто трябва да осъзнаваме съществуването им и да се посветим да живеем праведен живот въпреки тях. Ако се случи да си атакуван от тях, просто се справи с това и продължавай живота си. Помни: демоните имат единствено голяма уста. Те са заклети лъжци. В Истината Исус Христос ти си въоръжен с цялата власт и защита, от която се нуждаеш, за да се справиш с всичко, което те хвърлят по теб.

Християнската магна харта е Ефесяни 6:10-18. Първото нещо, което трябва да забележите в този пасаж, относно получаването на Божията защита, е фактът, че нашата роля не е пасивна. Бог изисква от нас да бъдем активни участници в духовната защита, която Той ни осигурява. Забележете колко често ни се заповядва да имаме активна роля (курсивът добавен):

Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и, като надвиете на всичко, да устоите (стихове 10-13).

Може би се чудиш: „Ако положението ми в Христос е сигурно и защитата ми се намира в Него, защо трябва да действам активно? Не може ли просто да си почивам в Него и да оставя Той да ме защитава?" Това е все едно войник да каже: „Страната ни е основна военна сила. Имаме най-добрите танкове, самолети, ракети и кораби в света. Защо да си правя труда да нося каска, да стоя на пост или да се уча да стрелям? Много по-удобно е да си стоя в лагера и да оставя танковете и самолетите да се бият във войната." Когато неприятелските войски проникнат, познайте кой ще бъде един от първите обезвредени войници!

Бог, нашият „командващ офицер" е дал всичко, от което се нуждаем, за да имаме победа над злите сили на тъмнината. Той казва: „Подготвил съм сигурна стратегия за победа и съм измислил ефективни оръжия. Но ако вие не вършите своята част, като изпълнявате активно задълженията си, най-вероятно ще паднете в боя." В класическата си книга „Войната на светиите" Джеси Пен Луис, War on the Saints, 9th ed. (New York: Thomas E. Lowe, Ltd., 1973) казва: „Основното условие за действието на злите духове в едно човешко същество, освен греха, е пасивността в пълна противоположност на условието, което Бог изисква от децата си, за да действа чрез Тях". Не можеш да очакваш Бог да те защити от демонични влияния, ако не заемеш активна роля в Неговата подготвена стратегия.

Облечен за успех

Основен елемент в нашата защита е въоръжението, което Бог ни е дал и ни е наредил да облечем. Апостол Павел пише:

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста и облечени в правдата за бронен нагръдник и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово (Ефес. 6:14-17).

Когато облечем Божието всеоръжие, ние всъщност обличаме Христос (Римл. 13:12-14). А когато обличаме Христос, преместваме себе си от царството на плътта, където сме уязвими за нападение, и се поставяме във владението на Христос, където лукавият не може да ни докосва. Сатана няма нищо общо с Христос (Йоан 14:30) и до степента, в която ние сме облекли Христос, лукавият не може да ни докосва (1 Йоан 5:18). Той може да докосва само това, което е на собственото му ниво. Ето защо ни се заповядва: „Не промишлявайте за страстите на плътта" (Римл. 13:14), което означава: „Не живейте на нивото на Сатана".

От глаголните форми в Ефесяни 6:14, 15 изглежда сякаш три от елементите на въоръжението — пояс, нагръдник и обувки — са вече сложени на вас: „препасани...", „облечени...", „обути...". Тези части от въоръжението представляват елементите на вашата защита, която е достъпна, когато приемете Исус Христос и в която ни е заповядано да стоим твърдо. Глаголната форма на гръцки, използвана тук, означава, че действието, за което се отнася, е завършено преди да ни се заповяда да стоим твърдо. Това е логичният начин, по който войник се приготвя за действие: той би си сложил пояса, нагръдника и обувките, преди да се опита да стои твърдо. По същия начин трябва да си сложим пълното Божие въоръжение, след като вече сме облекли Христос.

Ти стоиш твърдо в истината, като свързваш всичко, което правиш, с истината на Божието Слово. Ако ти дойде на ум мисъл, която не е в хармония с Божията истина, отхвърли я. Ако по пътя ти се появи възможност да кажеш или да направиш нещо, което прави компромис или влиза в конфликт с истината, избегни го. Възприеми едно просто правило на поведение: ако е истина, за него съм, ако не е истина, не разчитайте на мен.

Когато се научиш да живееш в истината всекидневно, ще започнеш да обичаш истината, защото няма да имаш какво да криеш. Никога няма да е нужно да се криеш от Бога или от когото и да е друг, всичко, което правиш, е в светлината. Освен това, когато живееш в истината, ти откриваш лъжите на Сатана, бащата на лъжата (Йоан 8:44). Помни, че ако Сатана успее да те заблуди и да те накара да вярваш в лъжа, той може да управлява живота ти в тази област.

Исус се моли: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия" (Йоан 17:15). Как? „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина" (стих 17). Ти ще разобличиш лъжите на Сатана в светлината на Божието откровение, а не чрез човешки размишления.

Макар да се радваме в своето положение на праведност в Христос, ние добре съзнаваме собствените си неправедни дела, когато мислим, казваме или правим нещо без Бога. Ние сме светии, които понякога съгрешават. Да стоим твърдо в своята правда включва разбиране и прилагане на принципа за изповядване на греховете.

Божието лекарство за греха е заявено в 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда". Изповядването е различно от това да кажеш „Съжалявам" или да помолиш за прошка. Изповядвам (homologeo) означава да признаеш или да се съгласиш. Представете си, че баща хваща сина си да хвърля камъни по някаква кола. Бащата казва: „Ти хвърли камък по колата и това е лошо". Ако момчето отвърне: „Съжалявам, татко", изповядало ли е греха си? Всъщност не. То може да каже също: „Моля те, прости ми, татко", но дали вече е изповядало греха си? Не. То не е изповядало греха си, докато не се съгласи с баща си: „Хвърлях камъни по колата, това беше неправилно".

Когато съгрешаваш, може да съжаляваш, но да съжаляваш или дори да кажеш на Бога колко съжаляваш не е изповед. Ти изповядваш греха си, когато кажеш това, което и Бог казва за него: „Имах похотливи мисли в ума си и това е грях"; „Постъпих немилостиво със съпруга си тази сутрин и това е лошо"; „Гордостта ми ме накара да се стремя към това повишение, а гордостта е нещо, което не трябва да съществува в живота ми".

Сатана ще направи изповедта колкото се може по-трудна. Той ще се опита да те убеди, че е твърде късно за изповед, че Бог вече е изтрил името ти от книгата на живота. Това е още една от големите му лъжи. Ти си в Христос, ти вече си простен. Ти си Божията правда в Христос (2 Коринтяни 5:21). И Той никога няма да те остави. Твоите взаимоотношения с Бога и вечната ти съдба не са застрашени, когато съгрешаваш, но всекидневната ти победа е застрашена. Трябва да бъдем като апостол Павел, който каза: „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците" (Деян. 24:16).

Обувките на мира. Когато приемеш Христос, ти се съединяваш с Княза на мира. Заради положението си имаш мир с Бога още сега (Римл. 5:1), но Христовият мир трябва да управлява в сърцето ти и това е възможно, само когато позволиш Христовото слово да се вселява обилно в теб (Кол. 3:15, 16).

Обувките на мира стават защита срещу хитростите на дявола, когато действаш като миротворец сред вярващите (Римл. 14:19). Миротворците сближават хората, като съдействат за общението и помирението. Твърде много християни изискват обща доктрина като основа за общението. И вярно е, че ако не мислим еднакво и не вярваме еднакво, ще има търкания между нас вместо мир. Но общата доктрина не е основата за общението, общото наследство е тази основа. Ние всички сме деца на Бога и това е достатъчно, за да ни съединява в мир. Ако чакаш да се съгласиш напълно с някого по всеки доктринален въпрос, за да го приемеш, ще бъдеш най-самотният християнин на Земята. Вместо да настояваш за единство в ума, пази единството на Духа, като поемаш инициативата да бъдеш миротворец в отношенията си (Матей 5:9; Ефес. 4:3). Имаме обещанието, че „Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви" (Римл. 16:20).

Апостол Павел споменава още три елемента от въоръжението, които трябва да вземем, за да се предпазваме от атаките на Сатана: щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа. Първите три имаме чрез положението си в Христос, вторите три ни помагат да продължим да побеждаваме в битката.

Тези огнени ракети, изстреляни от Сатана, не са нищо друго освен тлеещи лъжи, изгарящи обвинения и огнени изкушения, които бомбардират умовете ни. Когато заблуждаваща мисъл влезе в ума ти, посрещни я директно с това, което знаеш като истина за Бога и Словото Му. Как отклоняваше Исус стрелите на сатанинските изкушения? Като се защитаваше с твърдения от Божието Слово. Всеки път, когато запомняш библейски стих, слушаш проповед или участваш в библейско изучаване, ти увеличаваш познанията си за Бога и правиш щита на вярата по-голям.

Хората, които преживяват духовен конфликт, са склонни да поставят под въпрос спасението си или да се съмняват в своята самоличност в Христос. Сатана може да осуети ежедневната ти победа, но не може да направи нищо, за да осуети положението ти в Христос. Но ако успее да те накара да вярваш, че не си в Христос, ще живееш така, сякаш не си в Христос, макар да си на сигурно място в Него.

Християнският войник носи шлема на спасението в смисъл, че той е получателят и притежателят на избавлението, облечен и въоръжен в победата на своята Глава, Исус Христос. Сатана е управителят на този свят и целият свят е в негова власт (Йоан 12:31; 1 Йоан 5:19). Следователно ние сме все още в негова територия, докато сме във физическите си тела. Но тъй като сме съединени с Господ Исус Христос, дяволът няма законни права над нас, защото Христос „ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син" (Кол. 1:13). Шлемът на нашето положение в Христос ни уверява в крайната победа над Сатана.

Мечът на Духа. Божието Слово е единственото нападателно оръжие, споменато в списъка с въоръжението. Тъй като апостол Павел използва думата rhema, a не logos в Ефесяни 6:17, вярвам, че има предвид изговореното Божие Слово, а не Божието Слово, въплътено в Исус. Ние трябва да се защитаваме срещу злия, като изговаряме Божията истина.

Защо е толкова важно да говорим Божието Слово в добавка на това да го вярваме и да го мислим? Тъй като Сатана е творение и той не познава съвършено това, което си мислиш. Като те наблюдава, той може доста добре да се досети какво си мислиш, също както всеки изучаващ човешкото поведение може да го прави. Но той не знае какво ще направиш, докато не го сториш. Той може да положи в ума ти мисли и ще знае дали си повярвал на лъжата му от поведението ти.

В тази книга се опитвам да повлияя на твоя ум чрез думите в нея. Но аз не мога да чета мислите ти. По същия начин Сатана се опитва да ти повлияе, като ти внушава мисли в главата, но той не може да чете мислите ти. Ако си решил да се противопоставяш на Сатана, трябва да го правиш външно, за да те разбере и да побегне.

Двете най-неправилни представи за Сатана са, че той може да чете мислите ти и че знае бъдещето. Всяка окултна практика претендира, че познава ума ти (или му влияе) или предсказва бъдещето. Но само Бог знае мислите и намеренията на твоя ум и само Той знае бъдещето. Никога не приписвай божествените атрибути на Сатана.

Ти можеш да общуваш чрез ума и духа си с Бога, защото Той познава мислите и намеренията на сърцето ти (Евр. 4:12). Твоето неизговорено общение с Бога е твоето интимно светилище, Сатана не може да те подслушва. Но по същия начин, ако само с ума си кажеш на Сатана да те остави, той няма да си тръгне, защото не те е чул. Трябва да разгромиш Сатана, като говориш на глас. Добрата вест е, че повечето атаки идват нощем или когато си сам, така че противопоставянето на Сатана на глас рядко означава, че трябва да обясняваш на другите гласната си команда Сатана да си отиде. Но може да има случаи, когато трябва да застанеш публично срещу неприятеля, което да включи изповед с устата ти, че Исус е Господ (Римл. 10:9).

Страхът никога не е бил основен проблем в живота ми, но една вечер се събудих абсолютно ужасен, без явна причина. Това бе страх, който караше космите ми да настръхват и знаех, че е атака от Сатана. Без да вдигам глава от възглавницата, аз приложих лекарството от две стъпки, за което съветва Яков: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас" (4:7). В уединението на своето сърце, далеч от ушите на Сатана, аз се покорих на Бога, като се помолих: „Господи, признавам Твоята суверенна благодат над моя живот сега. Ти си мой Бог." После се противопоставих на Сатана с една изговорена дума — Исус — и страхът моментално и напълно изчезна. Заспах отново в пълен мир.

Друг случай имах, когато се готвех да говоря в една църква на тема освобождение и евангелизиране, в която щях да разоблича някои от стратегиите на Сатана в тези области. Рано същата сутрин станах и се окъпах преди жена ми и децата да се събудят. Когато излязох от ду_ша открих странни символи по запотеното огледало. Аз не бях ги направил а Джоан, Хайди и Карл още спяха, и те не бяха ги оставили. Изтрих белезите от огледалото със съмненията, че някой мята към мен стрелички, за да ме разубеди да говоря в църквата.

Слязох на закуска сам и седях в кухнята, когато внезапно почувствах лека болка в ръката, която ме накара да изтръпна. Погледнах надолу, за да видя нещо като два малки белега от ухапване. „Това ли е най-сполучливият ти изстрел?", попитах аз на глас силите на тъмнината, които ме атакуваха. „Мислиш ли, че знаци по огледалото и малко ухапване щ_е ми попречат да изнеса лекцията си в църквата днес? Махай се оттук." Притесненията изчезнаха и лекцията ми в църквата премина без пречка. Физическата сила няма нищо общо с успеха в духовната борба (2 Коринтяни 10:4); Господната сила е тази, която кара злите духове да си плюят на петите, за да се спасяват. Силата е в изговореното Слово.