Отпуск на длъжностните лица при Върховната сметна палата
и при окръжните сметни палати
Чл. 81. Отпуски, за срок не повече от десет дни през годината, се разрешават: на председателя и съветниците на Върховната сметна палата от общото събрание, а на тези от окръжните сметни палати от съвета на последните.
Чл. 82. На изброените в предидущия член длъжностни лица, отпуски за по-дълъг срок от десет дни, се разрешават със заповед на министър-председателя, по ходатайство на председателя на Палатата.
Чл. 83. Отпуск на останалите длъжностни лица разрешава съветът на Палатата, като се спазват правилата, предвидени в Закона за държавните служители.
Чл. 84. Когато се разрешава отпуск, трябва да се пази, щото Сметната палата да не остава без потребното число длъжностни лица за правилното и своевременно отправление на службата и делата й.
Глава ХI
Ред за сношенията на сметните палата
Чл. 85. Сметните палати се отнасят, както помежду си, тъй и с местата и лицата от другите ведомства, непосредствено.
Чл. 86. Върховната сметна палата се отнася до окръжните сметни палати с предписания, а от тях получава представления, а с другите неподведомствени ней места и лица чрез отношения.
Глава ХII
Несъвместимост и родствени отношения между длъжностни лица
по ведомството на палатата
Чл. 87. Длъжностното лице по ведомството на Сметната палата не може едновременно:
а) да бъде народен представител;
б) да бъде практикуващ адвокат;
в) да заема друга държавна (гражданска, военна или духовна) или общинска длъжност или служба;
г) да бъде професор или учител;
д) да упражнява търговия или такова занятие, което е несъвместимо с[ъс] служебното му положение или което му препятствува да изпълнява служебните си задължения;
е) да бъде притежател, издател, редактор или сътрудник на политически вестници и списания;
ж) да бъде член на политическо дружество или събрание и да участвува в техните заседания;
з) да бъде притежател на някоя концесия, на предприятие или пък председател или управител на някое акционерно, кооперативно, взаимно-спомагателно, търговско или промишлено дружество, или член на управителния съвет или на контролния или проверителния комитет на подобни дружества, или пък какъвто и да било, макар и привременно и безплатно, действуващ орган.
Чл. 88. При една и съща сметна палата не могат да служат длъжностни лица, които са:
1) роднина във възходяща или низходяща линия;
2) съребрени роднини, включително до четвърта степен;
3) осиновители и осиновени;
4) сватове до трета степен включително.
Чл. 89. Когато в течение на службата между длъжностните лица възникне описаното в чл. 88, точки 3 и 4, родство, пазят се следните правила:
а) ако родството, което съставлява препятствието, се открие или възникне през течение на съвместното служене на председател или съветник, то, ако никой от сродниците не иска преместване, трябва да се премести съветникът;
б) ако изключающето съвместно служене родство възникне от една страна между председател или съветник, а от друга страна между контрольор-докладчик или секретар, то последните трябва да се преместят.
Чл. 90. Когато между назначените при една и съща сметна палата длъжностни лица съществува обозначеното в чл. 88 родство, или такова се породи отпосле, те са длъжни най-късно до десет дни от назначението или пораждането на родството да заявят за това обстоятелство на председателя на Сметната палата, при която служат, а последният, след разпитването на страните, е длъжен незабавно да донесе за това на министър-председателя или на министра на финансите, според случая, за да бъде преместен единият от сродниците.
Измежду роднините и сватовете онзи ще бъде преместен в друга сметна палата, който по-късно е назначен на занимаемата длъжност или чрез оженването на когото е станало сватовството между длъжностните лица.
Преместеният не може да се назначи на по-долна длъжност.
Глава ХIII
За клетвата
Чл. 91. Всеки председател или съветник, при постъпването си на служба, полага следната клетва:
“Обещавам се и се заклевам в името на всемогущаго Бога да бъда верен на Негово Величество Царя на Българите, да изпълнявам свято и ненарушимо законите на царството, да съдя с чиста съвест, без всяко пристрастие и лицемерие, да пазя свято тайната на съвещанията и да постъпвам във всичко като честен, добър и справедлив съдия, като помня, че за всичко ще давам отчет пред закона и пред Бога. Амин”.
Чл. 90. Началниците на служби, секретарите и контрольорите-докладчици при сметните палати, при встъпването си на служба, полагат следната клетва:
“Кълна се в името на Бога всемогущаго да бъда верен на Негово Величество Царя на Българите, да пазя свято и ненарушимо законите на Царството, да изпълнявам честно и добросъвестно задълженията си по службата, която ми се поверява и всичките правила, разпореждания и поръчения, които се отнасят до тия мои задължения, да не превишавам властта, която ми е дадена и да не причинявам умишлено никому вреди и загуби, да пазя тайни по делата, които ми се поверяват и поръчват за извършване в кръга на моите задължения, като помня, че за всичко аз съм длъжен да давам отчет пред закона и пред Бога. Амин”.
Чл. 93. Ако назначеното длъжностно лице откаже да положи установената по-горе клетва, счита се, че не е приело длъжността.
Глава IV
За длъжностите на лицата от сметните палати
Чл. 94. Длъжностните лица от сметните палати трябва да пазят тайната на разискванията; те са длъжни да изпълняват всичките си задължения по службата, които се налагат от законите или правилниците.
Чл. 95. На длъжностните лица от сметните палати се запрещава да дават мнения и съвети на частни лица или учреждения по финансови и юридически въпроси, които засягат материалните интереси на държавата, изборните и други учреждения, когато това не се изисква от служебните им задължения.
Чл. 96. На длъжностните лица от сметните палати се запрещава да сключват заеми под несъществуваща форма, поради непредвидливост, лекомислие, или по друг някой осъдителен мотив, или във вид на постоянен навик, или от лица, заинтересовани в такива дела и въпроси, които влизат или могат да влизат в кръга на компетентността на даденото длъжностно лице.
Чл. 97. Председателят и съветниците при сметните палати са длъжни, под страх на дисциплинарна отговорност, да следят най-зорко за всяко допуснато, от което и да е длъжностно лице при сметните палати, опущение или бавност, или за всяко небрежно или неумело изпълнение на възложените му от законите и правилниците служебни задължения.
За всяко забелязано от тях опущение, бавност, немарливост или неумело и небрежно изпълнение на длъжността, те са длъжни незабавно да уведомят писмено непосредственото си началство, като посочат и съществуващите поводи за дисциплинарно преследване на виновните лица, което ги е допуснало.
Глава ХV
За надзора на сметните палати
Чл. 98. Върховната сметна палата надзирава всички окръжни сметни палати в царството.
Чл. 99. Ако Върховната сметна палата, при разглеждане на делата и въпросите, отнесени до нея от окръжните сметни палати, забележи неправилности при разрешаването на същите, тя прави, с особено определение, за пръв път, напоминание, а в случай на повторение или на по-голяма неправилност тя, като констатира повод за дисциплинарно преследване, внася въпроса в[ъв] Висшия дисциплинарен съвет, за което уведомява министър-председателя.
Чл. 100. Министърът на финансите, когато намери, че трябва да се извърши ревизия на някоя окръжна сметна палата, извършва ревизията чрез органите на Върховната сметна палата.
Длъжностното лице, което Върховната сметна палата натовари да ревизира известна окръжна сметна палата, е длъжно: да проследи деятелността на длъжностните лица при окръжната сметна палата и начина, по който прилагат законите и изпълняват служебните си задължения; да отбележи мъчнотиите, които спъват точното прилагане на законите или деятелността на длъжностите лица и хода на работата; да предлага мерки за подобряване, които то намира за необходими, както и да отбележи всички констатирани от него неправилности и нарушения на служебните задължения на длъжностните лица при сметната палата.
Длъжностното лице, натоварено да извърши ревизията, след извършването й, дава писмен доклад до Върховната сметна палата, в който изтъква всички констатирани от него отклонения при прилагането на законите и други разпоредби от окръжната сметна палата, както и всички други неправилности и нарушения на служебните задължения от длъжностните лица. Върховната сметна палата се произнася по тях, съгласно с чл. 44, както и за дисциплинарната отговорност, ако има такава, като решението си съобщава на министъра на финансите.
Чл. 101. Канцелариите на сметните палати се намират под непосредствения надзор на председателя, а за делопроизводството в канцеларията най-ближния надзор принадлежи на секретаря.
Глава ХVI.
За дисциплинарната отговорност на длъжностните лица
при сметните палати
а) за дисциплинарата отговорност.
Чл. 102. Длъжностните лица при сметните палати попадат под дисциплинарна отговорност:
1) за опущения, които са произлезли от невнимание или от незнание на задълженията си по службата;
2) за бавност в изпълнение на задълженията си по службата;
3) когато показват постоянна небрежност или очевидна неспособност при изпълнение на служебните си задължения;
4) когато отсъствуват в[ъв] време на служба без отпуск;
5) когато не пазят надлежното приличие в служебните си отношения, било помежду си, било към частни лица, било по отношение на началството;
6) когато не пазят тайна по службата си;
7) когато нарушават едно от предписанията на чл. чл. 94-97 от настоящия закон.
Чл. 103. Дисциплинарните наказания са:
1) бележка;
2) мъмрене;
3) глоба в размер най-малко 1/2 от месечната заплата;
4) отлагане повишението в клас до една година;
5) преместване на равна длъжност в друго местослужение, и
6) уволнение от служба за време от една до три години или за винаги.
Чл. 104. Бележката е обръщане внимание върху допуснатите неправилности с предупреждение да не се повтарят. Тя се прилага в случаите на незначителни нарушения.
Чл. 105. Мъмренето е укоряване с изрично приканване виновния да се поправи.
Чл. 106. Ако в продължение на три години длъжностното лице не бъде наново наказано, наложените наказания по точки 1, 2 и 3 на чл. 103 се смятат заличени.
Чл. 107. Предвидените в чл. 103 дисциплинарни наказания могат да се налагат или постепенно, или всяко едно за пръв път, според важността на случая.
Длъжностни лица от сметните палати, които са два пъти отстранявани от длъжност, се уволняват по дисциплинарен ред.
Чл. 108. Експедиторите, писарите и прислужниците подлежат на дисциплинарно наказание: бележка, мъмрене, глоба до 100 лева и уволнение от служба по усмотрението на председателя, при който служат.
б) за реда на дисциплинарното производство.
Чл. 109. При всяка окръжна сметна палата и при Върховната сметна палата се учредява по един дисциплинарен съвет, на който са подсъдни дисциплинарни дела, възбудени срещу началниците на отделни служби, секретарите, контрольорите-докладчици, домакините-архивари и регистраторите.
Чл. 110. Поменатият в горния член Дисциплинарен съвет се състои от двама съветниции председателя в окръжните сметни палати и от трима съветници в[ъв] Върховната сметна палата. Съветниците за Дисциплинарния съвет при Върховната сметна палата се избират за една година, с тайно гласоподаване, а тия за Дисциплинарния съвет при Окръжната сметна палата се посочват от председателя на последната.
Чл. 111. При Върховната сметна палата заседава Висш дисциплинарен съвет, който се състои от председателя на същата палата и трима съветници, избрани в началото на всяка година от Общото събрание на Палатата, с тайно гласуване.
Съветът не може да заседава в състав по-малък от трима души, включително и председателя.
Чл. 112. Висшият дисциплинарен съвет разглежда дисциплинарните дела, заведени срещу председателите и съветниците на окръжните сметни палати и онези на Върховната сметна палата.
Чл. 113. Ако дисциплинарното дело се отнася до две или повече длъжностни лица при сметните палати, от които лица едни са подсъдни на по-горен дисциплинарен съвет, а други на по-долен, то всички тези лица се съдят в по-горния дисциплинарен съвет.
Чл. 114. Дисциплинарното производство се възбужда срещу председателите и съветниците по определение на Палатата, по реда на надзора, а върху другите длъжностни лица от сметните палати от председателя.
Чл. 115. Председателите на сметните палати са длъжни да внасят всеки път в разпоредително заседание своите съобщения или тия на съветниците за констатираните от тях опущения, нередовности и бавност в производството на делата и преписките за обсъждане въпроса: има ли достатъчно основания и повод за възбуждане на дисциплинарно преследване на виновните длъжностни лица. Каквото и да е решението на Палатата по този въпрос, то се препраща с цялата преписка в надлежния дисциплинарен съвет.
Чл. 116. След получаване съобщението за повод за дисциплинарно преследване, дисциплинарното дело, заедно с всички сведения и книжа, които се отнасят до тоя предмет, се внася от председателя или председателствуващия дисциплинарния съвет в заседанието за разрешение на въпроса: има ли нужда от предварително дирене, произвеждането на което се възлага на едного от членовете му.
Чл. 117. При предварителното обсъждане на едно дисциплинарно дело, Дисциплинарният съвет е длъжен да събере всички справки по делото и да поиска обяснения, които обвиняемото длъжностно лице, има право да представи писмено.
Чл. 118. След пълното обяснение на делото, то се внася на разглеждане и решаване в заседанието на Дисциплинарния съвет.
Предложението на министър-председателя или на министра на финансите се внася направо за разглеждане в заседанието.
Чл. 119. Когато ще се разглежда делото от Дисциплинарния съвет, призовава се обвиняемият, който има право да се яви сам в заседанието на лично обяснение. Повереници не се приемат. Призоваването на обвиняемото длъжностно лице, ако се намира в седалището на Палатата, става със съобщение, в затворен плик, а, ако длъжностното лице се намира вън от седалището на Палатата, призоваването става по пощата, с препоръчително писмо и обратна разписка. Неявяването на правилно призоваемия обвиняем не спира разглеждането на делото.
Чл. 120. След възбуждането на дисциплинарното производство, дисциплинарният съвет е длъжен да разгледа делото, в разстояние на един месечен срок.
Чл. 121. При разглеждане на дисциплинарни дела, съветът не се подчинява на никакви други форми, освен ония, които са показани по-горе, и редът за обяснение на делото зависи изключително от благоусмотрението на съвета, но преди да вземе решението, съветът е длъжен да изслуша и обяснението на подсъдимия.
Чл. 122. Членовете на дисциплинарния съвет са съвършено свободни при оценката на доказателствата, които уличават или оправдават лицето, против което е възбудено дисциплинарно преследване, както и при определяне степента на вината му. При постановяване на решението, те са длъжни да се ръководят свободни от вътрешното си убеждение, основано на представените в делото доказателства и на задължението им строго да запазват достойнството и престижа на учреждението.
Чл. 123. При разглеждане на делото, ако се открие друго нарушение или опущение, извършено от обвиняемия, то съветът според обстоятелството, може да разгледа изедно и двете дела, или да даде на другото нов ход, според реда, показан по-горе.
Чл. 124. След разглеждането на делото, съветът постановява резолюция, а решението трябва да е готово в окончателна форма вътре в седем дни и незабавно да се съобщи на обвиняемия.
Чл. 125. Против решенията на дисциплинарните съвети при сметните палати, осъдените имат право да подават апелативни тъжби, в седмодневен срок, считан от връчване препис от решението на осъждания.
Апелативните тъжби против решенията на дисциплинарните съвети при сметните палати се подават в[ъв] висшия дисциплинарен съвет.
Решенията на висшия дисциплинарен съвет са окончателни и не подлежат на никакво по-нататъшно обтъжване.
Чл. 126. Тъжбите с всичките книжа и документи, които се отнасят до делото, се подават до председателя на онзи дисциплинарен съвет, който е решил делото; той препраща всичко в[ъв] висшия дисциплинарен съвет, който в заседанието си, по реда, указан по-горе, решава делото в срок не по-дълъг от един месец.
Чл. 127. В случай, че длъжностното лице е осъждано на уволняване от служба и е съветник или председетел в сметната палата, уволнението му може да стане само по реда, предвиден в чл. чл. 6 и 16.
Чл. 128. При разглеждане на едно дело по дисциплинарен ред, ако се покажат обстоятелства, според които виновният подлежи на углавен съд, то дисциплинарното производство се спира, а последният се предава на углавното съдопроизводство.
Чл. 129. Дисциплинарното производство не може да бъде наченато, ако са изтекли три години от извършване на действията, опущението или бавността, които подлежат на дисциплинарно преследване.
Глава ХVII
За доклада на Върховната сметна палата
Чл. 130. Върховната сметна палата излага ежегодно резултата от операциите по изпълнението на бюджета на държавата, както и резултата от проверката на представените на сметните палати отчети от разните отчетници, заедно с подробни ведомости, както за прихода, така и за разхода по бюджета на държавата. В доклада си Върховната сметна палата обръща особено внимание върху следното:
1) има ли превишен някой параграф от бюджета, и
2) съблюдавани ли са постановленията на Закона за бюджета, отчетността и предприятията.
Ведомостите на Върховната сметна палата излагат отделно резултатите по прихода и по разхода на бюджета, за който е докладът. В доклада се излагат всички неправилности, които окръжните сметни палати и Върховната сметна палата са забелязали по изпълнението на съответния бюджет, както и преобразуванията или подобренията, които намира последната за необходимо да се въведат в държавното или общественото счетоводство.
Забележка. Върховната сметна палата е длъжна да представя в доклада си до Народното събрание и: 1) числото на заседанията на общото събрание; 2) числото на заседанията на отделенията си и на тия на окръжните сметни палати; 3) числото на протоколите за заседанията, и 4) числото на работните часове.
Окръжните сметни палати тоже представляват в отчета за деятелността си до Върховната сметна палата сведенията по точки 2, 3 и 4.
Чл. 131. Върховната сметна палата представлява доклада си относително провереното бюджетно упражнение, направо в Народното събрание. Тя е длъжна, обаче, да предаде на министра на финансите препис от доклада и ведомостите си най-късно до 1 декемврий от годината, що иде след сключване бюджетното упражнение. Министърът на финансите, след като събере обясненията, които разните министри намират необходими да дадат по повод на изложените в доклада или видомостите на Върховната сметна палата неправилности или забележки, разпорежда се за отпечатването им и ги представя в най-близката сесия на Народното събрание, заедно с[ъс] законопроекта за сключването на съответния бюджет.
Глава ХVIII
Бюджет и издръжка на окръжните сметни палати и
на Върховната сметна палата
Чл. 132. Окръжните сметни палати имат свои отделни бюджети. За тяхната издръжка се предвиждат потребните суми в бюджетите на окръжните съвети, които се покриват с отделяне известен процент от редовните приходи на окръжните и общински бюджети в окръга.
Чл. 133. Общинските съвети са длъжни да вписват в бюджетите си определените от Окръжната постоянна комисия проценти за издръжка на Окръжната сметна палата. Ако това те не направят, Постоянната комисия, при преглеждане на бюджетите на общините, вписва задължително тия суми. Тия проценти се внасят от общинските отчетници в окръжната каса в срок от шест месеци от започване на финансовата година.
Чл. 134. Всяка окръжна сметна палата, ежегодно, преди съставяне бюджетопроекта на окръга, изпраща на съответната Окръжна постоянна комисия бюджет за разходите си за личен състав и за веществени разноски за следващата финансова година, за да бъде вписана потребната сума в бюджета на окръга.
Забележка. Ако в района на една Окръжна сметна палата се включват два административни окръга, издръжката на Палатата се разпределя между двата окръга, като съответната сума за издръжката й от другия административен окръг се внася от Окръжната постоянна комисия на последния в касата на оная, която има едно и също седалище с това на Окръжната сметна палата.
Чл. 135. Всички длъжностни лица при окръжните сметни палати, макар и да получават заплатите си от средствата на изборните учреждения, се считат за държавни служители и имат всички права и задължения на тия последните.
Чл. 136. За разходите си за личен състав и за веществени разноски, Върховната сметна палата съставлява ежегодно отделен бюджет, който се включва в бюджета на държавата.
Глава ХIХ
Сподели с приятели: |