От­пуск на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Чл. 81. От­пус­ки, за срок не по­ве­че от де­сет дни през го­ди­на­та, се раз­ре­ша­ват: на пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от об­що­то съб­ра­ние, а на те­зи от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти ­ от съ­ве­та на пос­лед­ни­те.

Чл. 82. На из­б­ро­е­ни­те в пре­ди­ду­щия член длъж­нос­т­ни ли­ца, от­пус­ки за по-дъ­лъг срок от де­сет дни, се раз­ре­ша­ват със за­по­вед на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля, по хо­да­тайс­т­во на пред­се­да­те­ля на Па­ла­та­та.

Чл. 83. От­пуск на ос­та­на­ли­те длъж­нос­т­ни ли­ца раз­ре­ша­ва съ­ве­тът на Па­ла­та­та, ка­то се спаз­ват пра­ви­ла­та, пред­ви­де­ни в За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли.

Чл. 84. Ко­га­то се раз­ре­ша­ва от­пуск, тряб­ва да се па­зи, що­то Смет­на­та па­ла­та да не ос­та­ва без пот­реб­но­то чис­ло длъж­нос­т­ни ли­ца за пра­вил­но­то и сво­ев­ре­мен­но от­п­рав­ле­ние на служ­ба­та и де­ла­та й.

Гла­ва ХI

Чл. 85. Смет­ни­те па­ла­ти се от­на­сят, как­то по­меж­ду си, тъй и с мес­та­та и ли­ца­та от дру­ги­те ве­дом­с­т­ва, не­пос­ред­с­т­ве­но.

Чл. 86. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се от­на­ся до ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти с пред­пи­са­ния, а от тях по­лу­ча­ва пред­с­тав­ле­ния, а с дру­ги­те не­под­ве­дом­с­т­ве­ни ней мес­та и ли­ца ­ чрез от­но­ше­ния.

Гла­ва ХII

Чл. 87. Длъж­нос­т­но­то ли­це по ве­дом­с­т­во­то на Смет­на­та па­ла­та не мо­же ед­нов­ре­мен­но:

а) да бъ­де на­ро­ден пред­с­та­ви­тел;

б) да бъ­де прак­ти­ку­ващ ад­во­кат;

в) да за­е­ма дру­га дър­жав­на (граж­дан­с­ка, во­ен­на или ду­хов­на) или об­щин­с­ка длъж­ност или служ­ба;

г) да бъ­де про­фе­сор или учи­тел;

д) да уп­раж­ня­ва тър­го­вия или та­ко­ва за­ня­тие, ко­е­то е не­съв­мес­ти­мо с[ъс] слу­жеб­но­то му по­ло­же­ние или ко­е­то му пре­пят­с­т­ву­ва да из­пъл­ня­ва слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния;

е) да бъ­де при­те­жа­тел, из­да­тел, ре­дак­тор или сът­руд­ник на по­ли­ти­чес­ки вес­т­ни­ци и спи­са­ния;

ж) да бъ­де член на по­ли­ти­чес­ко дру­жес­т­во или съб­ра­ние и да учас­т­ву­ва в тех­ни­те за­се­да­ния;

з) да бъ­де при­те­жа­тел на ня­коя кон­це­сия, на пред­п­ри­я­тие или пък пред­се­да­тел или уп­ра­ви­тел на ня­кое ак­ци­о­нер­но, ко­о­пе­ра­тив­но, вза­им­но-спо­ма­га­тел­но, тър­гов­с­ко или про­миш­ле­но дру­жес­т­во, или член на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет или на кон­т­рол­ния или про­ве­ри­тел­ния ко­ми­тет на по­доб­ни дру­жес­т­ва, или пък ка­къв­то и да би­ло, ма­кар и прив­ре­мен­но и без­п­лат­но, дейс­т­ву­ващ ор­ган.

Чл. 88. При ед­на и съ­ща смет­на па­ла­та не мо­гат да слу­жат длъж­нос­т­ни ли­ца, ко­и­то са:

1) род­ни­на във въз­хо­дя­ща или низ­хо­дя­ща ли­ния;

2) съ­реб­ре­ни род­ни­ни, вклю­чи­тел­но до чет­вър­та сте­пен;

3) оси­но­ви­те­ли и оси­но­ве­ни;

4) сва­то­ве до тре­та сте­пен вклю­чи­тел­но.

Чл. 89. Ко­га­то в те­че­ние на служ­ба­та меж­ду длъж­нос­т­ни­те ли­ца въз­ник­не опи­са­но­то в чл. 88, точ­ки 3 и 4, род­с­т­во, па­зят се след­ни­те пра­ви­ла:

а) ако род­с­т­во­то, ко­е­то със­тав­ля­ва пре­пят­с­т­ви­е­то, се от­к­рие или въз­ник­не през те­че­ние на съв­мес­т­но­то слу­же­не на пред­се­да­тел или съ­вет­ник, то, ако ни­кой от срод­ни­ци­те не ис­ка пре­мес­т­ва­не, тряб­ва да се пре­мес­ти съ­вет­ни­кът;

б) ако из­к­лю­ча­ю­ще­то съв­мес­т­но слу­же­не род­с­т­во въз­ник­не от ед­на стра­на меж­ду пред­се­да­тел или съ­вет­ник, а от дру­га стра­на меж­ду кон­т­ро­льор-док­лад­чик или сек­ре­тар, то пос­лед­ни­те тряб­ва да се пре­мес­тят.

Чл. 90. Ко­га­то меж­ду наз­на­че­ни­те при ед­на и съ­ща смет­на па­ла­та длъж­нос­т­ни ли­ца съ­щес­т­ву­ва обоз­на­че­но­то в чл. 88 род­с­т­во, или та­ко­ва се по­ро­ди от­пос­ле, те са длъж­ни най-къс­но до де­сет дни от наз­на­че­ни­е­то или по­раж­да­не­то на род­с­т­во­то да за­я­вят за то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во на пред­се­да­те­ля на Смет­на­та па­ла­та, при ко­я­то слу­жат, а пос­лед­ни­ят, след раз­пит­ва­не­то на стра­ни­те, е длъ­жен не­за­бав­но да до­не­се за то­ва на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля или на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, спо­ред слу­чая, за да бъ­де пре­мес­тен еди­ни­ят от срод­ни­ци­те.

Из­меж­ду род­ни­ни­те и сва­то­ве­те он­зи ще бъ­де пре­мес­тен в дру­га смет­на па­ла­та, кой­то по-къс­но е наз­на­чен на за­ни­ма­е­ма­та длъж­ност или чрез ожен­ва­не­то на ко­го­то е ста­на­ло сва­тов­с­т­во­то меж­ду длъж­нос­т­ни­те ли­ца.

Пре­мес­те­ни­ят не мо­же да се наз­на­чи на по-дол­на длъж­ност.

Гла­ва ХIII

Чл. 91. Все­ки пред­се­да­тел или съ­вет­ник, при пос­тъп­ва­не­то си на служ­ба, по­ла­га след­на­та клет­ва:

“Обе­ща­вам се и се зак­ле­вам в име­то на все­мо­гу­ща­го Бо­га да бъ­да ве­рен на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во Ца­ря на Бъл­га­ри­те, да из­пъл­ня­вам свя­то и не­на­ру­ши­мо за­ко­ни­те на цар­с­т­во­то, да съ­дя с чис­та съ­вест, без вся­ко прис­т­рас­тие и ли­це­ме­рие, да па­зя свя­то тай­на­та на съ­ве­ща­ни­я­та и да пос­тъп­вам във всич­ко ка­то чес­тен, до­бър и спра­вед­лив съ­дия, ка­то пом­ня, че за всич­ко ще да­вам от­чет пред за­ко­на и пред Бо­га. Амин”.

Чл. 90. На­чал­ни­ци­те на служ­би, сек­ре­та­ри­те и кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци при смет­ни­те па­ла­ти, при встъп­ва­не­то си на служ­ба, по­ла­гат след­на­та клет­ва:

“Къл­на се в име­то на Бо­га все­мо­гу­ща­го да бъ­да ве­рен на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во Ца­ря на Бъл­га­ри­те, да па­зя свя­то и не­на­ру­ши­мо за­ко­ни­те на Цар­с­т­во­то, да из­пъл­ня­вам чес­т­но и доб­ро­съ­вес­т­но за­дъл­же­ни­я­та си по служ­ба­та, ко­я­то ми се по­ве­ря­ва и всич­ки­те пра­ви­ла, раз­по­реж­да­ния и по­ръ­че­ния, ко­и­то се от­на­сят до тия мои за­дъл­же­ния, да не пре­ви­ша­вам власт­та, ко­я­то ми е да­де­на и да не при­чи­ня­вам умиш­ле­но ни­ко­му вре­ди и за­гу­би, да па­зя тай­ни по де­ла­та, ко­и­то ми се по­ве­ря­ват и по­ръч­ват за из­вър­ш­ва­не в кръ­га на мо­и­те за­дъл­же­ния, ка­то пом­ня, че за всич­ко аз съм длъ­жен да да­вам от­чет пред за­ко­на и пред Бо­га. Амин”.

Чл. 93. Ако наз­на­че­но­то длъж­нос­т­но ли­це от­ка­же да по­ло­жи ус­та­но­ве­на­та по-го­ре клет­ва, счи­та се, че не е при­е­ло длъж­ност­та.

Гла­ва IV

За длъж­нос­ти­те на ли­ца­та от смет­ни­те па­ла­ти

Чл. 94. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти тряб­ва да па­зят тай­на­та на ра­зис­к­ва­ни­я­та; те са длъж­ни да из­пъл­ня­ват всич­ки­те си за­дъл­же­ния по служ­ба­та, ко­и­то се на­ла­гат от за­ко­ни­те или пра­вил­ни­ци­те.

Чл. 95. На длъж­нос­т­ни­те ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти се зап­ре­ща­ва да да­ват мне­ния и съ­ве­ти на час­т­ни ли­ца или уч­реж­де­ния по фи­нан­со­ви и юри­ди­чес­ки въп­ро­си, ко­и­то за­ся­гат ма­те­ри­ал­ни­те ин­те­ре­си на дър­жа­ва­та, из­бор­ни­те и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­га­то то­ва не се изис­к­ва от слу­жеб­ни­те им за­дъл­же­ния.

Чл. 96. На длъж­нос­т­ни­те ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти се зап­ре­ща­ва да сключ­ват за­е­ми под не­съ­щес­т­ву­ва­ща фор­ма, по­ра­ди неп­ред­вид­ли­вост, ле­ко­мис­лие, или по друг ня­кой осъ­ди­те­лен мо­тив, или във вид на пос­то­я­нен на­вик, или от ли­ца, за­ин­те­ре­со­ва­ни в та­ки­ва де­ла и въп­ро­си, ко­и­то вли­зат или мо­гат да вли­зат в кръ­га на ком­пе­тен­т­ност­та на да­де­но­то длъж­нос­т­но ли­це.

Чл. 97. Пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те при смет­ни­те па­ла­ти са длъж­ни, под страх на дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност, да сле­дят най-зор­ко за вся­ко до­пус­на­то, от ко­е­то и да е длъж­нос­т­но ли­це при смет­ни­те па­ла­ти, опу­ще­ние или бав­ност, или за вся­ко неб­реж­но или не­у­ме­ло из­пъл­не­ние на въз­ло­же­ни­те му от за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те слу­жеб­ни за­дъл­же­ния.

За вся­ко за­бе­ля­за­но от тях опу­ще­ние, бав­ност, не­мар­ли­вост или не­у­ме­ло и неб­реж­но из­пъл­не­ние на длъж­ност­та, те са длъж­ни не­за­бав­но да уве­до­мят пис­ме­но не­пос­ред­с­т­ве­но­то си на­чал­с­т­во, ка­то по­со­чат и съ­щес­т­ву­ва­щи­те по­во­ди за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не на ви­нов­ни­те ли­ца, ко­е­то ги е до­пус­на­ло.

Гла­ва ХV

За над­зо­ра на смет­ни­те па­ла­ти

Чл. 98. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та над­зи­ра­ва всич­ки ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти в цар­с­т­во­то.

Чл. 99. Ако Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, при раз­г­леж­да­не на де­ла­та и въп­ро­си­те, от­не­се­ни до нея от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, за­бе­ле­жи неп­ра­вил­нос­ти при раз­ре­ша­ва­не­то на съ­щи­те, тя пра­ви, с осо­бе­но оп­ре­де­ле­ние, за пръв път, на­по­ми­на­ние, а в слу­чай на пов­то­ре­ние или на по-го­ля­ма неп­ра­вил­ност тя, ка­то кон­с­та­ти­ра по­вод за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не, вна­ся въп­ро­са в[ъв] Вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет, за ко­е­то уве­до­мя­ва ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля.

Чл. 100. Ми­нис­тъ­рът на фи­нан­си­те, ко­га­то на­ме­ри, че тряб­ва да се из­вър­ши ре­ви­зия на ня­коя ок­ръж­на смет­на па­ла­та, из­вър­ш­ва ре­ви­зи­я­та чрез ор­га­ни­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Длъж­нос­т­но­то ли­це, ко­е­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на­то­ва­ри да ре­ви­зи­ра из­вес­т­на ок­ръж­на смет­на па­ла­та, е длъж­но: да прос­ле­ди де­я­тел­ност­та на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та и на­чи­на, по кой­то при­ла­гат за­ко­ни­те и из­пъл­ня­ват слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния; да от­бе­ле­жи мъч­но­ти­и­те, ко­и­то спъ­ват точ­но­то при­ла­га­не на за­ко­ни­те или де­я­тел­ност­та на длъж­нос­ти­те ли­ца и хо­да на ра­бо­та­та; да пред­ла­га мер­ки за по­доб­ря­ва­не, ко­и­то то на­ми­ра за не­об­хо­ди­ми, как­то и да от­бе­ле­жи всич­ки кон­с­та­ти­ра­ни от не­го неп­ра­вил­нос­ти и на­ру­ше­ния на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при смет­на­та па­ла­та.

Длъж­нос­т­но­то ли­це, на­то­ва­ре­но да из­вър­ши ре­ви­зи­я­та, след из­вър­ш­ва­не­то й, да­ва пис­мен док­лад до Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в кой­то из­тък­ва всич­ки кон­с­та­ти­ра­ни от не­го от­к­ло­не­ния при при­ла­га­не­то на за­ко­ни­те и дру­ги раз­по­ред­би от ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та, как­то и всич­ки дру­ги неп­ра­вил­нос­ти и на­ру­ше­ния на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния от длъж­нос­т­ни­те ли­ца. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се про­из­на­ся по тях, съг­лас­но с чл. 44, как­то и за дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност, ако има та­ка­ва, ка­то ре­ше­ни­е­то си съ­об­ща­ва на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те.

Чл. 101. Кан­це­ла­ри­и­те на смет­ни­те па­ла­ти се на­ми­рат под не­пос­ред­с­т­ве­ния над­зор на пред­се­да­те­ля, а за де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то в кан­це­ла­ри­я­та най-ближ­ния над­зор при­над­ле­жи на сек­ре­та­ря.

Гла­ва ХVI.

Чл. 102. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца при смет­ни­те па­ла­ти по­па­дат под дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност:

1) за опу­ще­ния, ко­и­то са про­из­лез­ли от нев­ни­ма­ние или от нез­на­ние на за­дъл­же­ни­я­та си по служ­ба­та;

2) за бав­ност в из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та си по служ­ба­та;

3) ко­га­то по­каз­ват пос­то­ян­на неб­реж­ност или оче­вид­на нес­по­соб­ност при из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния;

4) ко­га­то от­със­т­ву­ват в[ъв] вре­ме на служ­ба без от­пуск;

5) ко­га­то не па­зят над­леж­но­то при­ли­чие в слу­жеб­ни­те си от­но­ше­ния, би­ло по­меж­ду си, би­ло към час­т­ни ли­ца, би­ло по от­но­ше­ние на на­чал­с­т­во­то;

6) ко­га­то не па­зят тай­на по служ­ба­та си;

7) ко­га­то на­ру­ша­ват ед­но от пред­пи­са­ни­я­та на чл. чл. 94-97 от нас­то­я­щия за­кон.

Чл. 103. Дис­цип­ли­нар­ни­те на­ка­за­ния са:

1) бе­леж­ка;

2) мъм­ре­не;

3) гло­ба в раз­мер най-мал­ко 1/2 от ме­сеч­на­та зап­ла­та;

4) от­ла­га­не по­ви­ше­ни­е­то в клас до ед­на го­ди­на;

5) пре­мес­т­ва­не на рав­на длъж­ност в дру­го мес­тос­лу­же­ние, и

6) увол­не­ние от служ­ба за вре­ме от ед­на до три го­ди­ни или за ви­на­ги.

Чл. 104. Бе­леж­ка­та е об­ръ­ща­не вни­ма­ние вър­ху до­пус­на­ти­те неп­ра­вил­нос­ти с пре­дуп­реж­де­ние да не се пов­та­рят. Тя се при­ла­га в слу­ча­и­те на нез­на­чи­тел­ни на­ру­ше­ния.

Чл. 105. Мъм­ре­не­то е уко­ря­ва­не с из­рич­но при­кан­ва­не ви­нов­ния да се поп­ра­ви.

Чл. 106. Ако в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни длъж­нос­т­но­то ли­це не бъ­де на­но­во на­ка­за­но, на­ло­же­ни­те на­ка­за­ния по точ­ки 1, 2 и 3 на чл. 103 се смя­тат за­ли­че­ни.

Чл. 107. Пред­ви­де­ни­те в чл. 103 дис­цип­ли­нар­ни на­ка­за­ния мо­гат да се на­ла­гат или пос­те­пен­но, или вся­ко ед­но за пръв път, спо­ред важ­ност­та на слу­чая.

Длъж­нос­т­ни ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти, ко­и­то са два пъ­ти от­с­т­ра­ня­ва­ни от длъж­ност, се увол­ня­ват по дис­цип­ли­на­рен ред.

Чл. 108. Ек­с­пе­ди­то­ри­те, пи­са­ри­те и прис­луж­ни­ци­те под­ле­жат на дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние: бе­леж­ка, мъм­ре­не, гло­ба до 100 ле­ва и увол­не­ние от служ­ба по ус­мот­ре­ни­е­то на пред­се­да­те­ля, при кой­то слу­жат.

Чл. 109. При вся­ка ок­ръж­на смет­на па­ла­та и при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се уч­ре­дя­ва по един дис­цип­ли­на­рен съ­вет, на кой­то са под­съд­ни дис­цип­ли­нар­ни де­ла, въз­бу­де­ни сре­щу на­чал­ни­ци­те на от­дел­ни служ­би, сек­ре­та­ри­те, кон­т­ро­льо­ри­те-док­лад­чи­ци, до­ма­ки­ни­те-ар­хи­ва­ри и ре­гис­т­ра­то­ри­те.

Чл. 110. По­ме­на­ти­ят в гор­ния член Дис­цип­ли­на­рен съ­вет се със­тои от два­ма съ­вет­ни­ции пред­се­да­те­ля в ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и от три­ма съ­вет­ни­ци ­ в[ъв] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ни­ци­те за Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се из­би­рат за ед­на го­ди­на, с тай­но гла­со­по­да­ва­не, а тия за Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет при Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та се по­соч­ват от пред­се­да­те­ля на пос­лед­на­та.

Чл. 111. При Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­се­да­ва Висш дис­цип­ли­на­рен съ­вет, кой­то се със­тои от пред­се­да­те­ля на съ­ща­та па­ла­та и три­ма съ­вет­ни­ци, из­б­ра­ни в на­ча­ло­то на вся­ка го­ди­на от Об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та, с тай­но гла­су­ва­не.

Съ­ве­тът не мо­же да за­се­да­ва в със­тав по-ма­лък от три­ма ду­ши, вклю­чи­тел­но и пред­се­да­те­ля.

Чл. 112. Вис­ши­ят дис­цип­ли­на­рен съ­вет раз­г­леж­да дис­цип­ли­нар­ни­те де­ла, за­ве­де­ни сре­щу пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и оне­зи на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 113. Ако дис­цип­ли­нар­но­то де­ло се от­на­ся до две или по­ве­че длъж­нос­т­ни ли­ца при смет­ни­те па­ла­ти, от ко­и­то ли­ца ед­ни са под­съд­ни на по-го­рен дис­цип­ли­на­рен съ­вет, а дру­ги на по-до­лен, то всич­ки те­зи ли­ца се съ­дят в по-гор­ния дис­цип­ли­на­рен съ­вет.

Чл. 114. Дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во се въз­буж­да сре­щу пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те по оп­ре­де­ле­ние на Па­ла­та­та, по ре­да на над­зо­ра, а вър­ху дру­ги­те длъж­нос­т­ни ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти ­ от пред­се­да­те­ля.

Чл. 115. Пред­се­да­те­ли­те на смет­ни­те па­ла­ти са длъж­ни да вна­сят все­ки път в раз­по­ре­ди­тел­но за­се­да­ние сво­и­те съ­об­ще­ния или тия на съ­вет­ни­ци­те за кон­с­та­ти­ра­ни­те от тях опу­ще­ния, не­ре­дов­нос­ти и бав­ност в про­из­вод­с­т­во­то на де­ла­та и пре­пис­ки­те за об­съж­да­не въп­ро­са: има ли дос­та­тъч­но ос­но­ва­ния и по­вод за въз­буж­да­не на дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не на ви­нов­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца. Как­во­то и да е ре­ше­ни­е­то на Па­ла­та­та по то­зи въп­рос, то се преп­ра­ща с ця­ла­та пре­пис­ка в над­леж­ния дис­цип­ли­на­рен съ­вет.

Чл. 116. След по­лу­ча­ва­не съ­об­ще­ни­е­то за по­вод за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не, дис­цип­ли­нар­но­то де­ло, за­ед­но с всич­ки све­де­ния и кни­жа, ко­и­то се от­на­сят до тоя пред­мет, се вна­ся от пред­се­да­те­ля или пред­се­да­тел­с­т­ву­ва­щия дис­цип­ли­нар­ния съ­вет в за­се­да­ни­е­то за раз­ре­ше­ние на въп­ро­са: има ли нуж­да от пред­ва­ри­тел­но ди­ре­не, про­из­веж­да­не­то на ко­е­то се въз­ла­га на ед­но­го от чле­но­ве­те му.

Чл. 117. При пред­ва­ри­тел­но­то об­съж­да­не на ед­но дис­цип­ли­нар­но де­ло, Дис­цип­ли­нар­ни­ят съ­вет е длъ­жен да съ­бе­ре всич­ки справ­ки по де­ло­то и да по­ис­ка обяс­не­ния, ко­и­то об­ви­ня­е­мо­то длъж­нос­т­но ли­це, има пра­во да пред­с­та­ви пис­ме­но.

Чл. 118. След пъл­но­то обяс­не­ние на де­ло­то, то се вна­ся на раз­г­леж­да­не и ре­ша­ва­не в за­се­да­ни­е­то на Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет.

Пред­ло­же­ни­е­то на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля или на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те се вна­ся нап­ра­во за раз­г­леж­да­не в за­се­да­ни­е­то.

Чл. 119. Ко­га­то ще се раз­г­леж­да де­ло­то от Дис­цип­ли­нар­ния съ­вет, при­зо­ва­ва се об­ви­ня­е­ми­ят, кой­то има пра­во да се яви сам в за­се­да­ни­е­то на лич­но обяс­не­ние. По­ве­ре­ни­ци не се при­е­мат. При­зо­ва­ва­не­то на об­ви­ня­е­мо­то длъж­нос­т­но ли­це, ако се на­ми­ра в се­да­ли­ще­то на Па­ла­та­та, ста­ва със съ­об­ще­ние, в зат­во­рен плик, а, ако длъж­нос­т­но­то ли­це се на­ми­ра вън от се­да­ли­ще­то на Па­ла­та­та, при­зо­ва­ва­не­то ста­ва по по­ща­та, с пре­по­ръ­чи­тел­но пис­мо и об­рат­на раз­пис­ка. Не­я­вя­ва­не­то на пра­вил­но при­зо­ва­е­мия об­ви­ня­ем не спи­ра раз­г­леж­да­не­то на де­ло­то.

Чл. 120. След въз­буж­да­не­то на дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во, дис­цип­ли­нар­ни­ят съ­вет е длъ­жен да раз­г­ле­да де­ло­то, в раз­с­то­я­ние на един ме­се­чен срок.

Чл. 121. При раз­г­леж­да­не на дис­цип­ли­нар­ни де­ла, съ­ве­тът не се под­чи­ня­ва на ни­как­ви дру­ги фор­ми, ос­вен ония, ко­и­то са по­ка­за­ни по-го­ре, и ре­дът за обяс­не­ние на де­ло­то за­ви­си из­к­лю­чи­тел­но от бла­го­ус­мот­ре­ни­е­то на съ­ве­та, но пре­ди да взе­ме ре­ше­ни­е­то, съ­ве­тът е длъ­жен да из­с­лу­ша и обяс­не­ни­е­то на под­съ­ди­мия.

Чл. 122. Чле­но­ве­те на дис­цип­ли­нар­ния съ­вет са съ­вър­ше­но сво­бод­ни при оцен­ка­та на до­ка­за­тел­с­т­ва­та, ко­и­то ули­ча­ват или оп­рав­да­ват ли­це­то, про­тив ко­е­то е въз­бу­де­но дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не, как­то и при оп­ре­де­ля­не сте­пен­та на ви­на­та му. При пос­та­но­вя­ва­не на ре­ше­ни­е­то, те са длъж­ни да се ръ­ко­во­дят сво­бод­ни от вът­реш­но­то си убеж­де­ние, ос­но­ва­но на пред­с­та­ве­ни­те в де­ло­то до­ка­за­тел­с­т­ва и на за­дъл­же­ни­е­то им стро­го да за­паз­ват дос­тойн­с­т­во­то и прес­ти­жа на уч­реж­де­ни­е­то.

Чл. 123. При раз­г­леж­да­не на де­ло­то, ако се от­к­рие дру­го на­ру­ше­ние или опу­ще­ние, из­вър­ше­но от об­ви­ня­е­мия, то съ­ве­тът спо­ред об­с­то­я­тел­с­т­во­то, мо­же да раз­г­ле­да изед­но и две­те де­ла, или да да­де на дру­го­то нов ход, спо­ред ре­да, по­ка­зан по-го­ре.

Чл. 124. След раз­г­леж­да­не­то на де­ло­то, съ­ве­тът пос­та­но­вя­ва ре­зо­лю­ция, а ре­ше­ни­е­то тряб­ва да е го­то­во в окон­ча­тел­на фор­ма вът­ре в се­дем дни и не­за­бав­но да се съ­об­щи на об­ви­ня­е­мия.

Чл. 125. Про­тив ре­ше­ни­я­та на дис­цип­ли­нар­ни­те съ­ве­ти при смет­ни­те па­ла­ти, осъ­де­ни­те имат пра­во да по­да­ват апе­ла­тив­ни тъж­би, в сед­мод­не­вен срок, счи­тан от връч­ва­не пре­пис от ре­ше­ни­е­то на осъж­да­ния.

Апе­ла­тив­ни­те тъж­би про­тив ре­ше­ни­я­та на дис­цип­ли­нар­ни­те съ­ве­ти при смет­ни­те па­ла­ти се по­да­ват в[ъв] вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет.

Ре­ше­ни­я­та на вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет са окон­ча­тел­ни и не под­ле­жат на ни­как­во по-на­та­тъш­но об­тъж­ва­не.

Чл. 126. Тъж­би­те с всич­ки­те кни­жа и до­ку­мен­ти, ко­и­то се от­на­сят до де­ло­то, се по­да­ват до пред­се­да­те­ля на он­зи дис­цип­ли­на­рен съ­вет, кой­то е ре­шил де­ло­то; той преп­ра­ща всич­ко в[ъв] вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет, кой­то в за­се­да­ни­е­то си, по ре­да, ука­зан по-го­ре, ре­ша­ва де­ло­то в срок не по-дъ­лъг от един ме­сец.

Чл. 127. В слу­чай, че длъж­нос­т­но­то ли­це е осъж­да­но на увол­ня­ва­не от служ­ба и е съ­вет­ник или пред­се­де­тел в смет­на­та па­ла­та, увол­не­ни­е­то му мо­же да ста­не са­мо по ре­да, пред­ви­ден в чл. чл. 6 и 16.

Чл. 128. При раз­г­леж­да­не на ед­но де­ло по дис­цип­ли­на­рен ред, ако се по­ка­жат об­с­то­я­тел­с­т­ва, спо­ред ко­и­то ви­нов­ни­ят под­ле­жи на уг­ла­вен съд, то дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во се спи­ра, а пос­лед­ни­ят се пре­да­ва на уг­лав­но­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Чл. 129. Дис­цип­ли­нар­но­то про­из­вод­с­т­во не мо­же да бъ­де на­че­на­то, ако са из­тек­ли три го­ди­ни от из­вър­ш­ва­не на дейс­т­ви­я­та, опу­ще­ни­е­то или бав­ност­та, ко­и­то под­ле­жат на дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не.

Гла­ва ХVII

За док­ла­да на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Чл. 130. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та из­ла­га еже­год­но ре­зул­та­та от опе­ра­ци­и­те по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, как­то и ре­зул­та­та от про­вер­ка­та на пред­с­та­ве­ни­те на смет­ни­те па­ла­ти от­че­ти от раз­ни­те от­чет­ни­ци, за­ед­но с под­роб­ни ве­до­мос­ти, как­то за при­хо­да, та­ка и за раз­хо­да по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та. В док­ла­да си Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та об­ръ­ща осо­бе­но вни­ма­ние вър­ху след­но­то:

1) има ли пре­ви­шен ня­кой па­раг­раф от бю­д­же­та, и

2) съб­лю­да­ва­ни ли са пос­та­нов­ле­ни­я­та на За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та.

Ве­до­мос­ти­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та из­ла­гат от­дел­но ре­зул­та­ти­те по при­хо­да и по раз­хо­да на бю­д­же­та, за кой­то е док­ла­дът. В док­ла­да се из­ла­гат всич­ки неп­ра­вил­нос­ти, ко­и­то ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та са за­бе­ля­за­ли по из­пъл­не­ни­е­то на съ­от­вет­ния бю­д­жет, как­то и пре­об­ра­зу­ва­ни­я­та или по­доб­ре­ни­я­та, ко­и­то на­ми­ра пос­лед­на­та за не­об­хо­ди­мо да се въ­ве­дат в дър­жав­но­то или об­щес­т­ве­но­то сче­то­вод­с­т­во.

Забележка. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е длъж­на да пред­с­та­вя в док­ла­да си до На­род­но­то съб­ра­ние и: 1) чис­ло­то на за­се­да­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние; 2) чис­ло­то на за­се­да­ни­я­та на от­де­ле­ни­я­та си и на тия на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти; 3) чис­ло­то на про­то­ко­ли­те за за­се­да­ни­я­та, и 4) чис­ло­то на ра­бот­ни­те ча­со­ве.

Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти то­же пред­с­тав­ля­ват в от­че­та за де­я­тел­ност­та си до Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та све­де­ни­я­та по точ­ки 2, 3 и 4.

Чл. 131. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва док­ла­да си от­но­си­тел­но про­ве­ре­но­то бю­д­жет­но уп­раж­не­ние, нап­ра­во в На­род­но­то съб­ра­ние. Тя е длъж­на, оба­че, да пре­да­де на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те пре­пис от док­ла­да и ве­до­мос­ти­те си най-къс­но до 1 де­кем­в­рий от го­ди­на­та, що иде след сключ­ва­не бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние. Ми­нис­тъ­рът на фи­нан­си­те, след ка­то съ­бе­ре обяс­не­ни­я­та, ко­и­то раз­ни­те ми­нис­т­ри на­ми­рат не­об­хо­ди­ми да да­дат по по­вод на из­ло­же­ни­те в док­ла­да или ви­до­мос­ти­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та неп­ра­вил­нос­ти или за­бе­леж­ки, раз­по­реж­да се за от­пе­чат­ва­не­то им и ги пред­с­та­вя в най-близ­ка­та се­сия на На­род­но­то съб­ра­ние, за­ед­но с[ъс] за­ко­ноп­ро­ек­та за сключ­ва­не­то на съ­от­вет­ния бю­д­жет.

Гла­ва ХVIII

Чл. 132. Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти имат свои от­дел­ни бю­д­же­ти. За тях­на­та из­д­ръж­ка се пред­виж­дат пот­реб­ни­те су­ми в бю­д­же­ти­те на ок­ръж­ни­те съ­ве­ти, ко­и­то се пок­ри­ват с от­де­ля­не из­вес­тен про­цент от ре­дов­ни­те при­хо­ди на ок­ръж­ни­те и об­щин­с­ки бю­д­же­ти в ок­ръ­га.

Чл. 133. Об­щин­с­ки­те съ­ве­ти са длъж­ни да впис­ват в бю­д­же­ти­те си оп­ре­де­ле­ни­те от Ок­ръж­на­та пос­то­ян­на ко­ми­сия про­цен­ти за из­д­ръж­ка на Ок­ръж­на­та смет­на па­ла­та. Ако то­ва те не нап­ра­вят, Пос­то­ян­на­та ко­ми­сия, при прег­леж­да­не на бю­д­же­ти­те на об­щи­ни­те, впис­ва за­дъл­жи­тел­но тия су­ми. Тия про­цен­ти се вна­сят от об­щин­с­ки­те от­чет­ни­ци в ок­ръж­на­та ка­са в срок от шест ме­се­ци от за­поч­ва­не на фи­нан­со­ва­та го­ди­на.

Чл. 134. Вся­ка ок­ръж­на смет­на па­ла­та, еже­год­но, пре­ди със­та­вя­не бю­д­же­топ­ро­ек­та на ок­ръ­га, из­п­ра­ща на съ­от­вет­на­та Ок­ръж­на пос­то­ян­на ко­ми­сия бю­д­жет за раз­хо­ди­те си за ли­чен със­тав и за ве­щес­т­ве­ни раз­нос­ки за след­ва­ща­та фи­нан­со­ва го­ди­на, за да бъ­де впи­са­на пот­реб­на­та су­ма в бю­д­же­та на ок­ръ­га.

Чл. 135. Всич­ки длъж­нос­т­ни ли­ца при ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, ма­кар и да по­лу­ча­ват зап­ла­ти­те си от сред­с­т­ва­та на из­бор­ни­те уч­реж­де­ния, се счи­тат за дър­жав­ни слу­жи­те­ли и имат всич­ки пра­ва и за­дъл­же­ния на тия пос­лед­ни­те.

Чл. 136. За раз­хо­ди­те си за ли­чен със­тав и за ве­щес­т­ве­ни раз­нос­ки, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та със­тав­ля­ва еже­год­но от­де­лен бю­д­жет, кой­то се включ­ва в бю­д­же­та на дър­жа­ва­та.

Гла­ва ХIХ