А. КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ.
Чл. 44. На касационно обжалване по чл. 68 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати подлежат само окончателните решения за неиздължение, постановени по проверка на отчети и документи, представени съгласно чл. 48 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 45. Касационната жалба е писмена и се подова чрез палатата, която е постановила решението, в предвидения от закона срок. Този срок е фатален и не може да бъде продължаван.
Срокът се изчислява по правилата за броене на сроковете, предвидени в Закона за гражданското съдопроизводство (чл.чл. 562 574).
По молба на заинтересования отчетник, пропуснатият срок за обжалване може да бъде възстановен в случаите и при условията, предвидени в чл. 581 от Закона за гражданското съдопроизводство.
Чл. 46. Касационната жалба трябва да бъде написана на български език и подписана от заинтересования отчетник или упълномощеното от него лице. В последния случай, пълномощното трябва да бъде приложено към жалбата.
Чл. 47. При касационната жалба се представя банковото удостоверение за внесен касационен залог, съгласно чл. 526 от Закона за гражданското съдопроизводство.
Касационният залог се определя:
1) по размера на всички начети, когато жалбата се подава срещу цялото решение;
2) по размера на обжалваните начети, когато жалбата се подава срещу част от решението;
3) при обжалване на решение, с което палатата е отказала да допустне преглед на едно окончателно решение за неиздължение, залогът се определя по размера на начетите, по които е искан прегледа;
4) при обжалване на решение, с което палатата е допустнала преглед и е намалила начетите по едно окончателно решение, залогът се определя по размера на начетите, чието отменение се иска.
Чл. 48. От всяко начетено лице, което подава касационна жалба, трябва да се иска касационен залог в размер съответствуващ на сумата, с която е начетено, или съответствуващ на обжалваната част от решението, ако последното се обжалва само за част от начета, макар с обжалваното решение да са начетети няколко лица солидарно или не и безразлично дали се подават отделни касационни жалби, или се подава една обща такава.
Чл. 49. Касационната жалба, по разпореждане на председателя, се оставя без движение:
1) когато тя не е придружена с банково удостоверение за внесен касационен залог или внесеният е в недостатъчен размер;
2) когато тя е подадена от пълномощник, който не е приложил към нея нотариалното си пълномощно.
За оставянето на касационната жалба без движение на касатора се изпраща съобщение, в което се посочват допуснатите опущения и му се определя срок за отстранението им, съгласно чл.чл. 526 и 527 от Закона за гражданското съдопроизводство. Разписката, срещу която се връчва това съобщение, се прилага към делото.
Чл. 50. В случаите по предходния член, касаторът може до изтичането на срока по чл. 68 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати да поправи опущението, поради което жалбата му е оставена без движение. Но ако този срок е вече изтекъл или скоро ще изтече, в такъв случай на касатора се определя седмодневен срок, считан от деня на връчване на съобщението, за да се отстрани опущението.
Чл. 51. Касационната жалба се връща на подателя й по разпореждане на председателя:
1) когато е подадена след изтичане на законния срок;
2) когато не е написана на български език или не е подписана;
3) когато в срока, посочен в предходния член, не са отстранени допуснатите в нея опущения.
Върнатата касационна жалба се предава на подателя й срещу разписка, датирана и подписана от него. Тази разписка се прилага към делото.
Разпореждането на председателя на палатата за връщането на касационната жалба може да бъде обжалвано пред Върховната сметна палата от заинтересования в две седмичен срок от деня на съобщението.
Чл. 52. Разпореждането на председателя на палатата за оставяне касационната жалба без движение или връщането й, се изразява винаги в поставяне съответна резолюция върху самата жалба.
Чл. 53. Председателят на палатата, след като се увери, че постъпилата касационна жалба е редовна от формална страна, длъжен е незабавно да разпореди чрез резолюция върху същата за изпращането й въ[в] Върховната сметна палата, заедно с приложенията й и цялото производство по отчетното дело, без да влиза в преценка на нейното съдържание.
Към касационната жалба палатата прилага служебно препис от обжалваното решение.
Против окончателните решения за неизпълнение, постановени по проверка на отчети и документи, начетените лица могат да подават и допълнителни касационни жалби. При тяхното подаване се спазват правилата, установени в чл.чл. 46, 49, т. 2, 51, т.т. 2 и 3, 52 и 53 от настоящия правилник. Допълнителните касационни жалби могат да се подават и направо въ[в] Върховната сметна палата.
Чл. 54. Когато касационната жалба бъде уважена и делото се върне от Върховната сметна палата, председателят на палатата, преди да препрати производството по касираното решение на другата палата за повторно разглеждане по същество, е длъжен незабавно да разпореди съответната данъчна власт да не привежда в изпълнение отмененото решение и да върне преписката по изпълнението. Едновременно с това, той разпорежда да се изпрати препис от решението на заинтересования и да му се върне залога.
Чл. 55. При повторното гледане на делото по същество, втората палата разглежда и се произнася освен по касираните пунктове от отмененото решение, още и по представените с касац[ионната] жалба нови документи, макар те да не са послужили като основание за отменяване на решението. В новото окончателно решение, обаче, се излагат и всички други неиздължения, констатирани от първата палата, които не са били обжалвани или, ако са били обжалвани, решението по отношение на тях не е било касирано.
Решенията по предходната алинея се изпращат за връчване и изпълнение от втората палата. След изтичане срока по чл. 68 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати, делото с приложенията му се връща на първата палата, която се грижи за изпълнението му.
Молбите за повторно разглеждане на отчета, в случаите по този член, се разглеждат от първата палата.
Чл. 56. Когато обжалваното решение е касирано, защото при неговото постановяване палатата неправилно е изтълкувала и приложила закона, ако втората палата, на която делото е изпратено за ново разглеждане по същество, при същите фактически данни и обстоятелства, подържа първото решение, т.е. не възприема тълкуването на закона, дадено от Върховната сметна палата с касационното решение, намирайки, че тълкуването, което първата палата му е дала с отмененото решение, е правилно, в такъв случай тя издава ново окончателно решение за неиздължение, което трябва да има диспозитив, съдържащ всички елементи на едно подлежащо на изпълнение решение. В новото решение, обаче, не се дава срок за обжалване, а се постановява то, заедно с цялото производство по делото, да бъде изпратено на Върховната сметна палата за окончателно произнасяне по касационната жалба, съгласно чл. 70 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Даденото тълкувание на закона от Върховната сметна палата в този случай е задължително за областната сметна палата и тя е длъжна да се подчини.
Чл. 57. Когато касационната жалба е оставена без последствие и делото се върне от Върховната сметна палата, председателят на палатата е длъжен да разпореди касационният залог да се внесе в приход на държавното съкровище и да се съобщи на заинтересования препис от решението.
Б. ОТМЯНА РЕШЕНИЯТА ПО РЕДА НА ПРЕГЛЕДА.
Чл. 58. Освен чрез обжалване по касационен ред, всяко окончателно решение издадено по проверка на отчети и документи може да бъде отменено от палатата, чието е делото, по реда на прегледа.
Чл. 59. Повторно разглеждане на отчети и документи, по които е издадено окончателно решение за неизпълнение, се допуска:
1) по писмена молба на заинтересования отчетник, в случаите предвидени в чл. 71 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
2) служебно от палатата, която е постановила решението, в случаите предвидени в чл. 72 от същия закон.
Чл. 60. Повторно разглеждане на отчети и документи се допуска само в продължение на пет години от връчването на първоначално издаденото окончателно решение. Този срок е фатален.
Чл. 61. За всяко повторно преглеждане на отчети и документи, безразлично дали то е поискано от заинтересования отчетник или се е наложило служебно, винаги се дава писмено изложение от контрольор-докладчика, който е извършил проверката. Това изложение трябва да бъде мотивирано. От него трябва да се вижда, че са обсъдени всички представени от отчетника писменни доказателства, както и изтъкнатите от него съображения и доводи.
Ако отчетникът, който иска прегледа, се позовава на грешки на сметките си или на други данни и документи, които се намират в палатата, контрольор-докладчикът, преди да даде изложението си, е длъжен служебно да направи всички необходими справки по тях и да констатира, дали твърденията на отчетника се оправдават от фактическа страна или не.
Ако отчетникът основава искането си за преглед върху книжа и документи, които посочва в молбата си, но не ги представлява, понеже те се намират в друго учреждение, или са потребни за отчитането на друг отчетник, в такъв случай, палатата, преди да се произнесе по молбата за прегледа, е длъжна или да даде нуждното съдействие на отчетника да представи тия книжа и документи, или сама да ги изиска и, след като си послужи с тях, да ги върне обратно на учреждението, от което ги е получила.
Чл. 62. Изложенията на контрольор-докладчиците по повторното преглеждане на отчети и документи, след като се заведат въ[в] входящия дневник на палатата, се разглеждат по реда, предвиден в чл.чл. 57 и 60 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 63. По всяко искане за повторен преглед на отчети и документи, независимо от основанието му, палатата е длъжна да се произнесе с юрисдикционно решение в името на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ, безразлично дали се отказва или уважава исканият преглед.
Чл. 64. Когато палатата констатира, че представените документи или посочените грешки в сметките на отчетника го отчитат напълно, тогава тя издава решение, с което отменява окончателното решение, чиято отмяна се иска и обявява отчетника за окончателно издължен. Препис от това решение се връчва на заинтересования отчетник по общия ред, а отмененото решение се изисква от данъчната власт незабавно и се прилага към отчетното дело.
Чл. 65. Когато палатата констатира, че представените документи не могат да оправдаят неиздълженията по окончателното решение, чиято отмяна се иска, или че посочените грешки в сметките на отчетника не са имали значение за неговото задължаване, тогава тя издава окончателно решение, с което оставя молбата за преглед без последствие. Това решение се връчва на отчетника по общия ред. То може да бъде обжалвано по касационен ред на общо основание.
Чл. 66. Когато палатата констатира, че представените с молбата за преглед документи, изтъкнатите от отчетника съображения и доводи, или посочените от него грешки в сметките му, оправдават част от неиздълженията по решението, чиято отмяна се иска, тогава тя издава окончателно решение, с което се отменява първото решение, и обявява отчетника за неиздължен с начетите, които са останали неоправдани. Това решение се връчва на отчетника на общо основание. Преписката по изпълнението на отмененото решение се изисква незабавно от данъчната власт и се прилага към делото.
Чл. 67. Ако при повторен преглед на отчети и документи палатата констатира нови неиздължения, които не са посочени в решението, по което се иска прегледа, тя е длъжна за тях да издаде ново привременно решение, което следва, на общо основание, процедурата, предвидена в чл.чл. 65 и 66 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 68. Документи, с които се установява, че окончателното решение за неиздължение е изпълнено, безразлично дали изпълнението е доброволно или принудително, не могат да служат като основание за отмяна на решението по реда на прегледа. В такъв случай, обаче, палатата е длъжна да констатира това обстоятелство и да изисква преписката по изпълнението от данъчната власт.
Чл. 69. Молбите за преглед на решенията, издадени по ревизионни актове, се подават чрез палатата, която е постановила решението, до Специалния съд при Върховната сметна палата. При подаването на молбите за преглед се спазват правилата, установени за въззивните жалби в чл.чл. 74 79 от настоящия правилник.
Към всяка молба за преглед се прилага квитанция за внесено 400 лева съдебно мито, съгласно чл. 591 от закона за гражд[анското] съдопроизводство.
В. ОБЖАЛВАНЕ РЕШЕНИЯТА ПО ОТКАЗ ДА СЕ ВИЗИРАТ
ПЛАТЕЖНИ ЗАПОВЕДИ.
Чл. 70. Преди да се произнесе с решение, палатата може да върне административно представената й за визиране платежна заповед и приложените към нея разходооправдателни документи, ако констатираните нередовности могат да бъдат отстранени от съответното учреждение.
Чл. 71. Когато палатата откаже да визира една платежна заповед, било защото разхода по нея е незаконосъобразен, било защото разходооправдателните документи са нередовни, непълни или недостатъчни, надлежното държавно или общинско учреждение, което е останало недоволно от решението, може да отнесе въпроса пред Върховната сметна палата за разрешение.
Чл. 72. Обжалването на решенията по предходния член става съ[с] служебно писмо. Това обжалване не е подчинено на никаква формалност, но може да се извърши до края на бюджетното упражнение.
По повод на направеното обжалване сметната палата може сама да отмени обжалваното решение, ако намери за основателни изтъкнатите в жалбата възражения и обяснения.
Ако, след направената преценка на дадените в жалбата възражения и обяснения, сметната палата не намери законно основание за отменяването на обжалваното решение, в такъв случай тя изпраща жалбата и цялата преписка по визата на платежната заповед на Върховната сметна палата за окончателно разрешение на въпроса.
Г. ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ.
Чл. 73. На въззивно обжалване по чл. 74 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати подлежат неокончателните решения, издадени по съставените актове от органите, посочени в чл. 87 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията.
Чл. 74. Въззивната жалба трябва да бъде приподписана саморъчно от адвокат. Тя трябва да бъде облепена с необходимите съдебни и фондови марки.
Чл. 75. Към въззивната жалба се прилага препис от обжалваното решение и по един препис от самата жалба и от приложенията й.
Чл. 76. Въззивната жалба, по разпореждане на председателя на палатата, се оставя без движение, за което на въззивника се изпраща съобщение:
1) когато тя не е облепена никак или е облепена недостатъчно съ[с] съдебни и фондови марки;
2) когато е подадена от пълномощник, който в деня на подаването й е имал пълномощно, но не го е приложил към нея;
3) когато не са приложени нуждното число преписи от нея и от приложенията й;
4) когато не е подписана от адвокат.
Въззивникът може, до изтичане на въззивния срок, да поправи опущението, поради което жалбата му е оставена без движение. Но ако от деня на получаването на съобщението за това опущение до изтичането на въззивния срок са останали по-малко от седем дни или пък ако съобщението е получено след изтичане на въззивния срок, в накъв случай въззивникът може да поправи казаното опущение в седмодневен срок, считан от деня на връчването на съобщението.
Чл. 77. Въззивната жалба, по разпореждане на председателя на палатата, се връща на подателя й:
1) когато е подадена подир изтичането на законния срок;
2) когато не е написана на български език или не е подписана от въззивника;
3) когато в срока, посочен въ[в] втората алинея на предходния член, не се внесат съдебните и фондови марки, не се представят нуждните преписи от жалбата и от приложенията й или не се приподпише от адвокат.
Разпореждането на председателя на палатата за връщането на въззив[ната] жалба може да бъде обжалвано пред Сп[ециалния] съд (вж. чл. 51).
Чл. 78. Председателят на палатата, след като се увери, че постъпилата въззивна жалба е редовна от формална страна, длъжен е незабавно да разпореди, чрез резолюция върху същата, за изпращането й в Специалния съд при Върховната сметна палата, заедно с приложенията й и цялото производство по делото. Преписът от жалбата и преписите от приложенията й, заедно с един препис от решението, се изпращат на Софийския държавен адвокат.
Чл. 79. При подаване на въззивните жалби се прилагат правилата, установени за касационните жалби в чл.чл. 45, 46 и 52 от настоящия правилник.
ЧАСТ III.
ЗА СЛУЖБИТЕ В ПАЛАТАТА.
Чл. 80. Работата в палатата се групира в следните служби:
1) канцелария
2) партидно книговодство
3) контрол върху държавни и общински разходи (чл. 48 З.Б.О.П., чл. 70 З[акона за] с[елските] о[бщини] и чл. 72 от З[акона за] г[радските] о[бщини])
4) проверка на годишните отчети
5) ревизии на самото място и разглеждане на ревизионните актове по чл. 4 буква “к” от закона
6) разногласия
7) държавно сметководство и централен административен контрол
Чл. 81. Общото ръководство на всички служби и общия надзор над всички служители в палатата за бързото и правилно изпълнение на длъжностите им принадлежи на председателя на палатата.
ГЛАВА I.
КАНЦЕЛАРИЯ.
Чл. 82. При всяка палата има секретар, архивар, помощник архивари, регистратори, експедитори, писари, прислужници, чистачки и др., числото на които се определя ежегодно в бюджета. Те извършват писмоводната, деловодната и домакинската служби и образуват канцеларията на палатата.
А. СЕКРЕТАР
Чл. 83. Секретарят на палатата е най-близкия началник на канцеларията. Той е длъжен да се грижи за правилния вървеж на писмоводството, деловодството и въобще на цялата канцеларска и домакинска работа в палатата и носи отговорност за добрия ред в канцеларията.
Секретарят изготвя месечните сведения за деятелността на палатата и се грижи за своевременното им представяне.
В изв[естни] случаи, по преценка на предс[едателя] на палатата, на секретаря може да се възлага и контрольорска работа.
Чл. 84. Работата между помощния персонал от канцеларията се разпределя от секретаря с одобрение на председателя.
Секретарят е длъжен да преглежда всеки ден работата на помощния персонал от канцеларията. За всяка забелязана от него нередовност в отправлението на службата, той донася на председателя.
Чл. 85. Секретарят е домакин на палатата. Като такъв той е длъжен:
1) да се грижи за изправността и доброто стопанисване на зданието, инсталацията му и инвентаря на палатата. Той следи да се подържа нуждната чистота в помещението и взима мерки за своевременното извършване на необходимите поправки в него и в инвентарните предмети на палатата.
2) грижи се за доставяне на всички материали за отопление и осветление, както и необходимите за учреждението канцеларски и други принадлежности и следи за тяхното най-икономическо използуване.
Чл. 86. Всички инвентарни предмети се записват, по реда и датата на доставянето им и с означение на покупната им цена, в специална инвентарна книга обр. № 5.
Инвентарната книга се пази и води от секретаря.
Чл. 87. Въ[в] всяка стая на палатата има окачен на видно място списък на инвентарните предмети.
Разместването на инвентарните предмети от една стая в друга може да става само съ[с] знанието и съгласието на секретаря.
Чл. 88. Всички служители в палатата са длъжни да пазят от повреждане дадените им в разположение инвентарни предмети. Те могат да ги използуват само за целта, за която им са поверени. В случай на повреждане или загубване на някой предмет, отговорност за това носи длъжностното лице, което го е повредило или загубило. Когато не може да се установи кой е повредил или загубил предмета, за причинената щета отговарят всички служители, които работят в стаята, където предмета се е намирал.
Чл. 89. Всеки три години председателят на палатата назначава комисия от двама контрольор-докладчици и един финансов представител, която в присътствието на секретаря прави обща проверка на целия инвентар и съставя нуждния за това акт, като определя станалите негодни за употреба предмети и по реда, предвиден в чл.чл. 450 и 452 от Правилника за приложение на Закона за б[юджета], о[тчетността и] п[редприятията], ги изписва от инвентарната книга, за което се прави съответна бележка в последната.
Чл. 90. Всяка палата е длъжна да има своя библиотека. Тя се образува от всички налични книги, закони, правилници и др., както и от тия, които в бъдеще ще се купят от палатата или ще й се изпратят от Върховната сметна палата, министерствата и държавната печатница.
Чл. 91. Службата на библиотекар се изпълнява от секретаря на палатата. Той пази книгите и носи отговорност за добрия ред в библиотеката. По искане на секретаря, председателят на палатата може да назначи едно лице от помощния персонал за помощник-библиотекар ако службата налага това. В такъв случай материална отговорност за целостта и добрия ред в библиотеката носят солидарно секретарят и помощник-библиотекарят.
Чл. 92. Книгите в библиотеката се записват по реда и датата на доставянето им и с означение на покупната им цена в библиотечната книга обр. № 6. Библиотечната книга се води и пази от секретаря, а когато има помощник-библиотекар от този последния.
Чл. 93. На вътрешната корица на всяка книга се поставя библиотечният й номер, печатът на палатата и щемпел с текст “държавна собственост”.
Чл. 94. Библиотеката служи за общо ползуване на всички служители при палатата. Всяка книга се предава за служене срещу подпис на получателя. Последният носи отговорност за повреждането или изгубването на книгата.
Чл. 95. Всяка година се прави обща проверка на библиотеката от комисия в състав, предвиден в чл. 81 от настоящия правилник. С негодните за употреба и изгубените библиотечни книги се постъпва по реда предвиден в чл.чл. 450 и 452 от Пр[авилника за приложение на] З[акона за] б[юджета], о[тчетността и] п[редприятията].
Чл. 96. Секретарят е отчетник на палатата, съгласно чл. 73 от Закона за б[юджета], о[тчетността и] п[редприятията]. Като такъв той върши следното:
1) осребрява издадените за нуждите на палатата платежни заповеди и съхранява постъпилите суми и всички други ценности.
2) извършва разходите на палатата и се грижи за тяхното оправдаване.
Никакъв разход не може да се извърши без знанието и съгласието на председателя на палатата. Преди да се поеме какъвто и да е ангажимент за доставка на мебели, материали, извършване работи и др., председателят е длъжен да прецени от своя страна наложителността на разхода и само ако нуждата е неизбежна и е осигурен предварително необходимия кредит за посрещането на разхода, той разрешава извършването му.
3) изготвя платежните заповеди за заплатата на служителите и придружаващите ги оправдателни документи, изплаща самата заплата и води и съхранява раздавателната книга обр. № 7.
В раздавателната книга се вписват всички законоустановени удръжки и наложени запори върху заплатите. След требването на заплатите, в същата книга ежемесечно се вписват всички данни за контролните номера на вносните листове и номерата на квитанциите, срещу които са нанесени и предадени по принадлежност разните удръжки и запори.
4) води партидната книга за платежните заповеди на палатата обр. № 8 и касов бележник.
5) води специален бележник за постъпилите в палатата гербови и други марки за удостоверения, преписи и пр. и следи за тяхното движение и оправдаване.
6) води и съхранява заповедната книга
7) пази присъствената книга обр. № 10.
Чл. 97. Операциите по прихода и разхода на касата се проверяват един път в годината по нареждане на председателя.
Чл. 98. При уволнение или преместване, секретарят на палатата е длъжен да предаде в 10 дневен срок под опис намиращите се в него дела, вещи и суми на заместника си или на посоченото от председателя длъжностно лице. Този опис, подписан от приемателя и здавателя, се съставя в три екземпляра, един за архивата и по един за здалия и приелия секретари.
В случай на смърт, болест или отказ да предаде, приемането става под надзора на комисия, назначена от председателя на палатата.
Чл. 99. По разпореждане на председателя, в помощ на секретаря може да се даде един контрольор-докладчик, ако нуждата налага това.
Чл. 100. Когато секретарят отсътствува, той се замества от един контрольор-докладчик, по нареждане на председателя.
Сподели с приятели: |