Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 846. (Майката на Света).
- 850. (Майката на Света).
- 857. (Майката на Света).
843. Ще започнем да утвърждаваме ритмически най-желаното и най-близко качество на духа. Нека това да бъде, да кажем, равновесието. Това качество е синтетично. Да утвърдиш него значи да утвърдиш цял ред качества, влизащи неотделимо в него, а именно: спокойствие, безстрашие, контрол, сдържаност, твърдост, упорство и така нататък. Струва си да се поработи върху това изумително качество, за да бъде утвърдено. Всекидневният ритъм, установяващ призивно равновесието и помагащ да се задържи то в течение на целия останал ден, няма да премине, без да даде своите плодоносни резултати и това, което е било мечта толкова години, и това, към което се е стремил духът, което толкова често не се е удавало, ще се утвърди здраво и устойчиво в съзнанието за неотменна проява и приложение в живота. Това ще бъде победа. Ритъмът ще помогне да се постигне тя. Струва си да се потрудиш, тъй като е рядко в хората това забележително качество, даващо на човека всичко в областта на духовните достижения, а също и в обикновения живот. Тъй като против равновесието никой не е силен и против равновесието никой няма да устои. Само помислете: човек не проявява себе си в никакво действие, а само проявява мощната сила на равновесието на духа и всичко, което върви против, отстъпва в безсилие, а той побеждава, без да си е мръднал пръста. Враговете отстъпват, а приятелите гледат в удивление и всичко, всичко безпрекословно служи на този, който е утвърдил в себе си равновесието. Тъй като, наистина, той е победител. И когато Аз Казах: “Бъдете смели, тъй като Аз Победих света”, знайте, че съм искал да Утвърдя великото качество равновесие в сърцата на тези, които Ме следват. 844. (М.А.Й.). Какво да добавим към това, което е Казано така ярко от Владиката? Освен да укажем, че постоянството на ритъма утвърждава постоянството на качествата. Без постоянство няма достижения. Любов! Даже любовта без постоянство губи цялата своя сила, целия свой магнетизъм. Но ритъмът се проявява именно в постоянството и го утвърждава. Така ще продължаваме да строим в ритъм и с него ще преуспеем там, където да се преуспее и да се достигне по обичайните пътища е невъзможно. 845. (Гуру). Може да се помисли и за това, как да се укрепи волята с ритъма, тъй като равновесието е воля, събрана върху острието на таран и готова за действие. Това е огън, съсредоточен за удар в нужното направление, но обуздан от волята и сдържан от нея за възможността за мощно действие. Волята и равновесието са тясно свързани. Безволното същество не може да прояви равновесие. Равновесието е воля, събрана във фокус за действие. Двете качества струват толкова, че да не се жалят сили за тяхното утвърждаване. 846. (Майката на Света). Моите Лъчи изгарят тъмнината. Но тъмнината не иска да изгори. Тъмнината въстава и се стреми да се разшири, и с това да усили себе си. Затова и неистовства яростно. Затова и е тъмно на Земята. Но тъмнината не знае, че Моите Лъчи постепенно ще очистят атмосферата на Земята и отровните газове ще се разсеят, и ще се създадат такива условия, когато тъмнината вече няма да има къде да се скрие. И тогава ще се наложи на нейните служители да оставят планетата, тъй като за тях вече няма да има живот в тъмнината, тъй като няма да има и тъмнина, толкова мила на тяхното тъмно сърце. Светлината ще победи, Светлината на Моите Лъчи ще победи тъмнината. 847. (4 ноември). Искам да Укажа, че не са от значение никой и нищо, въздействащи на човека отвън. Решаващо и най-важно е това, което се случва вътре под външните въздействия. Важна е реакцията на него, важно е това, което излиза от човека, тъй като не това осквернява или влияе на човека, което влиза в него, но “което излиза от неговите уста”, както е било Казано някога. Това означава, че ответният процес на външните явления по своята същност представлява нещо, което остава в човека, което дава явни отлагания, което оставя неотнимаеми кристали енергия в неговия микрокосмос. Навън може да се творят маса събития, но само тези, които дават отлагания в Чашата, тоест предизвикват ответна реакция, изразяваща се в ответни енергии, пораждащи кристали огнена отлагания, само те оставят следа и имат значение. Всичко останало преминава безследно. Но реакцията на явленията отвън може да се регулира, може да се направлява и обуславя от волята, или, във всеки случай се обуславя от същността на човека. Само по себе си външното явление не предопределя характера на тази реакция. Тя се определя от възприемащото явлението съзнание: безконтролно, или автоматически, рефлекторно или под контрола на волята. В първия случай човек ще бъде жертва на всички външни въздействия, във втория – техен господар, тоест съзнателен разпоредител и регулировчик на ответните реакции на съзнанието спрямо всичко, което се случва навън. Така реакцията, предизвикваща ответни енергии и ще бъде това, което изхожда от човека, от неговия микрокосмос. На едно и също явление двама човека могат да реагират съвършено различно: единият да се радва, другият да плаче. Значи работата не е в самото явление, а в човека. И ако това е така, то следователно не явлението, а самият човек обуславя характера на произвежданото върху него впечатление. Значи всичко зависи не от явлението, а от самия човек, затова в ръцете или във волята на човека е всяка реакция на съзнанието спрямо всяко събитие отвън. При утвърждаване равновесието на духа това разбиране ще положим в основата на своето отношение към всичко, което се случва извън нас. Реагирай, но не така както искаш, не така, както е ставало по-рано, при рефлекторното възприемане на външните въздействия. Защо да се позволява на нещо да въздейства върху теб, когато може да въздействаш на самия себе си със своята воля, пропускайки всяко явление през призмата на волята за оцветяването му в желания цвят и съзнателното му овладяване. В това се заключава и властта над всичко, което се случва наоколо. Човек налага своя печат на волята върху събитието, недопускайки то да му въздейства безконтролно и въпреки волята. Когато е утвърдено равновесието, то служи за призма, през която се пречупват вълните на протичащите в съзнанието явления, каквито и да са те. Сините огньове ще оцветят в една или друга степен всички вибрации на светлината в син цвят и ще придадат на всичко син оттенък. По същия начин и кристалите на равновесието, утвърдени в съзнанието ще пречупят вибрациите на външната среда, оцветявайки ги в същността на своя цвят. Тъй като, ако гневът или любовта имат свой цвят, то го има и равновесието на духа, и този цвят е бял, тъй като синтетичният лъч светлина също е бял, а равновесието е качество синтетично. Както простият физичен лъч поглъща в себе си всички цветни лъчи, давайки в резултат на този синтез бял лъч, точно така и равновесието на духа, бидейки синтетично качество, покрива всички цветни еманации на обвивките с единния бял лъч светлина, изходящ от микрокосмоса на човека и властно и победно поглъщащ цветните лъчи на неуравновесеността в обвивките на обикновените хора. С това равновесието побеждава тези, в които то не се е утвърдило, побеждава властно, потискайки със своята мощ разпокъсаните пламвания на своеволните разпуснати безконтролни обвивки на обкръжаващите. Равновесието има силата с мощта на синтетичния лъч да потушава и погасява и слабите, и силни излъчвания с еднотонов характер именно благодарение на своята синтетична същност. Условието за синтез с това е и силно, че в синтеза се съсредоточва обединената мощ на цяла гама лъчи. И тук е приложим принципа: в единението е силата. Затова синтетичните качества са толкова трудно постижими, но именно те представляват целта на усилията на Архата да ги усъвършенства безпределно. Но за начало трябва все пак да има нещо, за да има към какво да се приложи. Нарастването на кристала на утвърждаемото в своя микрокосмос качество е процес увлекателен и интересен. Със силата на огньовете в себе си се увърждава и расте човек. И е радостно да се усеща как се умножава тази сила и как реално се проявява в действие в течение на процеса. Равновесието може да се упражнява върху всичко и всички. Този процес вътрешно засяга само самия експериментатор. Спрямо обкръжението той проявява само неизбежните следствия. И на тях може само да се каже: “Не ме докосвай, ако не искаш да се опариш”. Защитната формула “не ме докосвай” е много характерна за духа, утвърждаващ равновесието, тъй като всеки, осмелил се да нападне, или да нанесе удар, или просто да ужили или нарани, удряйки се в бронята на равновесието трябва да се сърди сам на себе си. Него никой не го е засягал, той е наказал сам себе си. Огънят на кристала на равновесието изгаря и потушава огньовете на хората, които не са го утвърдили в себе си, ако тези огньове са насочени към носителя на равновесието. И ако наоколо бушуват плач, безпокойство, вълнение, мъка, страх и всички останали чувства, пазете непоколебимо равновесие и огньовете, породени от всички тези еманации на човешката неуравновесеност, ще затихнат. Тъй като равновесието е голяма сила. Едни искат богатство, други – известност, трети – здраве, четвърти – щастлив живот и така нататък, и така нататък без край. А вие се устремете в себе си към това да утвърдите в себе си съкровището на равновесието, устремете се с целия си дух, с цялото си желание, с цялото си сърце и съкровището ще бъде с вас, и неговият кристал ще расте, и никой никога няма да го отнеме от вас, докато в същото време всички онези, искали и искащи нещо, ще загубят всичко онова, което така страстно са желали и ще останат без нищо. Но вие ще отнесете със себе си завинаги драгоценния кристал на тази огнена мощ където и да сте, и каквато и обвивка да облича вашия дух, и на какъвто и етап на съществуване да бъде той. Тъй като Чашата – пазителка на Съкровището ще пребъде с вас, защото тя е във вас. Може, може да се утвърждава равновесието с цената на всякакви усилия, каквото и да струва това. Може и трябва за тези, които са прозрели неговата мощ. 848. (М.А.Й.). Сине Мой, Давам сила на твоя устрем: ще подкрепя и ще насоча. Радвам се, като виждам самоизходящите огньове. Техните носители са толкова малко. Всички живеят с чужди импулси. Но да се устремиш сам, без странични въздействия, със силата на надигналия се дух, е вече достижение. Нима не виждаш колко привлекателен и магнетичен е пътят на възхода? Колко нови цветя има встрани и чудесни изгледи наоколо, и блестят зовящите далечини. Може, може да се върви, когато Светлината е напред. Тъй като тя е безкрайна, тъй като тя няма да бъде изчерпана никога. Ти се удивляваш на неизчерпаемостта на новите Записи, но те нямат и няма да имат край, тъй като е Обещана Безпределността. Върви радостно напред, осъзнавайки неизчерпаемостта на получаваните знания, тъй като знанието е безпределно. 849. (Гуру). Разбрано ли е най-после, че изнасяме своето вътрешно навън и му приписваме – на станалото по погрешка външно, сила да въздейства върху нас, докато в същото време всичко е вътре и външното притежава сила над съзнанието само дотолкова, доколкото то, съзнанието, не желае да признае, че именно то и единствено само то налага на всяко външно явление своята окраска, своето отношение и своята характеристика за по-нататъшно въздействие над самия себе си. Разберете това, иначе ще останете в омагьосания кръг на предишните илюзии за това, че външните явления ви носят сами по себе си нещо, независещо от нас. Вие, вие и само вие оцветявате всяко от тях в свой цвят и със своята окраска те влияят върху вас самия. Разберете това, за да завоювате своята свобода. 850. (Майката на Света). Всичко върви по своя ред, но според Нашата Воля. Прислушвайте се внимателно към крачките на еволюцията, днес те звучат по друг начин и светилата се сливат в дружно усилие да утвърдят на Земята новия живот. Лъчите на приятелските планети действат мощно. Но Моят Лъч покрива всичко. Настъпва победно Епохата на Майката на Света. Вижте стъпалата, водещи към нея. Днес настава особено време. Вълните на събитията наближават. 851. Това е краят, който очаквахме. Днес ще чуеш потвърждение на Записите. Изводите си направи сам. Събитията вървят по Нашия План. “Пустиня на знанието” няма да Допуснем. Нас не ни засяга това къде и как се е загнездила тъмата. Ще я Унищожим във всички видове и под всички облици (маски). Без тъмата най-лошото ще стане добро, а доброто – прекрасно. Преброени са дните на насилието във всички форми. Сега са добри всички промени, тъй като доближават края. В крайна сметка ще спечели тази страна, която е поела на своите плещи жертвата на изкуплението за целия свят. Чакайте в спокойствие и пълна готовност, запазете равновесие. 852. (5 ноември). Равновесието се заключава не в това, да не се изпитват болки, страдание и огорчение - всичко това остава, но в това да не се изгуби то, независимо от тяхното наличие. Чувството на глад не изчезва, но над него властва духа, неподчинявайки му се, тоест без да пада. Усещанията и чувствата даже се изострят и стават по-силни и ярки, но юздата на волята е надяната върху тях и те вече нямат власт над съзнанието. Получавайки тежка и болезнена рана и силният, и слабият човек еднакво чувстват болката и еднакво страдат, но отношението им към това е съвършено различно: единият стене и плаче като малко дете, другият твърдо и мъжествено понася страданията. Цялата работа е в отношението, в самото отношение към всичко ставащо. Знаем, че Великите Духове, идвайки на Земята са страдали тежко, но не са губили своята сила и са оставали силни докрай. Нищо не е било в състояние да лиши от сила техният дух и да го лиши от равновесие. Проявата на равновесие се състои не в избавяне от страданията, но в отношението към тях, а също и към всичко, което се случва с човека. Владиката е неизменен. Качеството постоянство е проявено в Него. Равновесието се проявява в постоянството и устойчивостта на духа, когато вече нищо не е в състояние да отклони духа от веднъж и завинаги избраното направление. И в глад, и в ситост, с приятели и сам, здрав и болен, щастлив или в мъки, несломимият дух неотклонно продължава своя път към Владиката. Нито мисли, нито чувства, нито трудности в живота, нищо не е в състояние да го отклони от набелязаната цел. Пътят на равновесието е труден. Съмнението може да прекъсне пътя, но равновесието няма да допусне съмнение, тъй като духът, който го е утвърдил, просто ще изхвърли тази ехидна от съзнанието, независимо от цялата убедителност на неговата измамна очевидност и логичност. Да проявяват равновесие на духа могат само силните хора. На слабите участта е да се мятат от единия полюс на явлението към другия. Оттук и толкова неуравновесеност сред двуногите и толкова люшкане. Вървете така, че нищо да не е в състояние да ви разколебае. Помнете: всяко люшкане, колебание и неувереност са ваши врагове и поглъщат светлината, която е във вас. Може ли да им се даде да погълнат най-ценното, което имате – вашата огнена сила, излъчваша светлина и задържаща я във вашата същност? Пазете равновесието на всяка цена, тъй като неговата загуба означава угасяване на огньовете и замяна на светлината с тъмнина. Кой ще поиска да смени светлината на равновесието на духа с мрачината и тъмнината на хаотичните движения на астрала или неравновесието в другите обвивки. Всяко качество се нуждае от защита, макар и самото то да служи като такава. Крепостта защитава, защитава също и щита, но те са длъжни да бъдат в съответния ред: крепостта да бъде охраняема, а щита - в твърда ръка. Затова желаните качества на духа трябва да се държат винаги в готовност, в пълна готовност да бъдат приложени във всеки момент, колкото и неочакван да е той. Много качества се оказват неприложени именно благодарение на неочакваността. Значи неочакваността и внезапността трябва да се превърнат в очакваност, тоест да бъдеш готов винаги. Това поражда постоянна зоркост, будност и несменен дозор. Да бъдеш на дозор винаги, и нощем и денем, ще бъде правилното състояние на съзнанието. Иначе няма да бъде задържано равновесието и внезапен удар или нападение могат да го нарушат. В случай на такива намерете начин поне за един миг мълчание, за да се съберат силите в острие и да се прояви равновесие, без да се губи. Много яростни опити ще има отвън да се разруши всяко качество, което искате да утвърдите. Причините за това са много, но най-главната е естествената сила на противодействие на средата спрямо всяко движение в нея и втората – ненавистта на тъмните към всяка проява на Светлината и светлите огньове, тъй като всяко утвърждавано качество е разпалване на огньове в пространството. Цели глутници гасители на огньове се препитават в пространството с гасене огньовете на духа. Ще се поддадем ли на техните тъмни опити, когато огньовете започнат да сияят? И следвайки ритъма в процеса на придобиване на равновесието ще задълбочаваме неговата същност, укрепвайки по този начин основата, върху която го утвърждаваме. 853. Всяка емоция е сила. Тя може да действа сама по себе си, изтичайки от организма, но тази сила може и да се задържи, овладявайки я чрез волята, затова всяка обуздана емоция е сила, съхранена в организма и можеща да бъде използвана, вече по заповед на волята. Самоволните, тоест безконтролните емоции са разхитители на огнена сила, но сдържаните и контролирани - акумулатори на огнена енергия. Тъй като всички движения в човека са огън. Той може да се съхранява и преумножава, ако всички негови прояви се държат под строг, недремещ и незаспиващ контрол. Емоционално неуравновесеният човек не може да бъде силен, тъй като разпилява своята сила безотговорно, но овладял емоциите и своите чувства може да бъде силен. Когато вихърът на възбужданите емоции в безконтролния астрал на човека се насочи към вас, помнете, че тези енергии са заредени с огнена сила и че вие можете да обуздаете почти мигновено тези разюздани сили със своето равновесие и със своето спокойствие, ако вашето равновесие е непоколебимо. И приемайки върху себе си удара, и пропускайки го покрай съзнанието, можеш да направиш свое достояние обузданите и приведени в равновесие чужди енергии и даже да споделиш тази, вече уравновесена сила с човека, астрално стоварил се върху теб, ако той заслужава това. Ако ли не, нека да си върви опустошен по пътя. Сам е наказал себе си, събирайки върху своята глава горящите въглени, тъй като раната, нанесена от самия него върху своята аура, е ужасна. В получения пробив се устремяват тъмните твари и вкопчили се смучат живителната енергия на този, който така безразсъдно се е поддал на пламването на своя астрал. Пазете равновесие на всяка цена. Мълчанието помага много и много облекчава. Мълчаливостта и сдържаността са пазители и събирачи на сили. Да се укроти и най-яркото пламване на астрала с пълно мълчание, макар дори временно, вече ще бъде победа, но ако това мълчание е и вътрешно, когато не е допуснато никакво движение в собствената астрална обвивка, то такава победа вече ще бъде пълна, тъй като изисква голямо самообладание и власт над себе си, тоест утвърдено равновесие. 854. Човекът е огнено същество. Всички негови прояви са игра на разноцветни огньове. Законите на огъня са сложни и у всяка обвивка са собствени. Може да се пише безкрайно за тънкостта на огнените взаимоотношения между хората и умението да се управляват те. Едно може да се каже: този, който се е научил да владее и управлява своите огньове, той може да ги управлява и в другите хора. Да бъде роб на другите хора никой не иска. Значи трябва да умеете да владеете себе си, ако не искате други да ви владеят. Учете се да държите в юзда всяко проявление на чувствата. Това е пътят за тяхното овладяване, тоест на огньовете в себе си. И помнете, че който е победил самия себе си, той побеждава всичко. 855. (М.А.Й.). Правилно е било казано: да се напредва може винаги и при всякакви условия. Винаги може да се избере нещо, звучащо на духа в дадения момент и да се укрепва избраното качество или свойство. Ако високите мисли са изтощили и духът иска да промени настройката, може да се изостря наблюдателността, можете да се задълбочите в изучаване на човешките очи, тембъра на гласа и други детайли. Познанието на човека е продължително и тази книга е увлекателна и интересна. Трябва само по-малко да се занимавате със себе си и да изхвърлите всичко ненужно от съзнанието си. Има много ненужен боклук и отпадъци, както и добри, но съвършено безполезни вещи, които затъмняват съзнанието. Съзнанието трябва да се освободи от тях, от ненужните мисли и емоции. Свободното съзнание леко и радостно се движи напред. 856. (Гуру). Човек е свободен да върви по своя път и няма кой да го съди, съдия си е сам той. Грешките са неизбежни, заблудите също. Недостатъците и слабостите са явни. И все пак, ако равнодействащата на всички енергии в него го дърпа нагоре, то и неговият път ще бъде победен. Затова обръщаме внимание не на това, което му пречи да се издига, а на това, което помага и усилва нужните качества. Ако човек върви напред независимо от всичко, той вече е победител. Съветваме да не се терзаете от своите несъвършенства, но да вървите твърдо, без да се взирате в тях. Това и ще бъде крачка на отсъден победител. Така вървете. А когато достигнете до набелязаното, само ще се разбере кое е добро и кое – лошо, и лошото ще отпадне, ще се отдели, ще се откъсне от хубавото, като сухи есенни листа от дърветата. 857. (Майката на Света). Признаващите Ме по Моя Лъч достигат до Мен. Лъчът в този случай служи като пространствен проводник. Лъчите са съединители на световете и те могат да се използват, прилагайки тяхната сила в живота и тогава магнетизмът на Далечната Звезда започва да действа явно. Той е който насища съзнанието с нови мисли. Той е който изпълва сърцето с устрем към това, което на Земята е невъзможно, той е който създава и твори новите условия на живота. Сърцето - магнит се привлича към Великия Пространствен Магнит и Космическият магнетизъм утвърждава своята мощ в сърцето на човека. По този начин сърцето не познава разстояния и прегради нито на Небето, нито на Земята, тъй като принадлежи на всички светове и представлява Космически апарат. Разберете, че биенето на сърцето е вечно и неговото спиране във физическото тяло съвсем не значи, че тънкото и огненото сърце не бият. То бие винаги, макар и във външните обвивки неговото биене да се е прекратило. Изследвайте в дълбочина. Сношенията с Далечните Светове са достъпни чрез сърцето. Затова се устремете към тях със сърцето. И помнете, че където е вашето съкровище, там е и вашето сърце. 858. (6 ноември). Нека нищо да не може да ви спре. Най-лошото, което може да очаква човек, това е отказът от своята индивидуална еволюция поради това, че счита себе си за недостоен, несъвършен или просто неподходящ за издигане. Великият Еволюционен Поток на Космоса не може да спре само затова, че някой смята себе си за непригоден. Центробежната сила при спиралното движение отхвърля към периферията всички отпадъци, всички неможещи да се въздигат във Великия Поток на световното движение към Безпределността. Изхвърля ги като космически боклук за преработка. Човекът, който се е отказал от еволюцията на духа, лесно може да попадне в числото на тези отпаъдци, тъй като животът няма да го чака. В този велик поток възхожда всичко – до цели светове и планетни системи, до цели галактики, следвайки ритъма на Дните и Нощите на Брама, отразяващи се в дните и нощите на малки планети и биенето на пулса на атома или на човека. Всичко е несъвършено, тъй като всичко се стреми към съвършенство. И да смяташ себе си за несъвършен сред несъвършения свят или несъвършените светове, ще бъде признак на невежество, ако това пресича пътя на възхода. Духо-монадата преумножава наслоените енергии около зърното, обличайки го последователно във всякаква форма: минерал, растение, животно, човек или Планетен Дух. Възхожда всичко – това е закон на живота. Възхождайте и вие и нека нищо не бъде в състояние да спре вашия възход, тъй като, възхождайки, изпълнявате Великия Закон на живота. 859. (М.А.Й.). Не смятате ли вие, че голямото търпение на Бодхисатва, Водещ духовете към Безпределността, е предизвикано именно от разбирането на това, доколко всичко наоколо, целият свят, е далеч от тази цел, която трябва да достигне? Знаейки дължината на пътя и несъвършенството на водените, Водещият проявява велико търпение по този безкраен път. Издигнете се над шествието на духовете и ще видите цялата дълбочина и размери на тази задача. Пътят на Космическият Живот и пътищата на човечествата, населяващи планетите, се планират за милиони години напред. Пътят е един: от груби плътни материални форми, видими и осезаеми, към невидимите тънки, духовни и огнени. Висшата форма на еволюцията е човекът. Възходът на духо-монадата в човешка форма няма край, но неговите контури са набелязани от рамките на Големия Цикъл и бъдещето е определено. Еволюцията на духа е набелязана докрай, където пътят се губи в сиянието на неописуемата Светлина. Такава е съдбата на човека: да стане бог, преминавайки степените на планетен дух, бог и творец на проявените във Вселената светове. Помнете великите думи: “Вие сте богове”. Кой ги е Казал, не е ли Този, Който е Познавал предназначението на човека – от началото и до края, какъвто няма? Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|