The great controversy

Същите изпитания бяха преживели и Божиите мъже през миналите векове. Уиклиф, Хус, Лутер, Тиндейл, Бакстър, Уеслей. Те настояваха всяко учение да бъде проверявано чрез Библията и заявяваха, че ще се отрекат от всичко, което тя осъжда. Преследването срещу тях избухна с неумолима ярост; и въпреки това не престанаха да възвестяват истината. Всеки един от различните периоди в историята на църквата се е отличавал с откриването на някоя конкретна истина, отговаряща на нуждите на Божия народ за момента. Новата истина си е проправяла
път сред омраза и съпротива; благословените с нейната светлина са били
силно изкушавани и изпитвани. В критични моменти Господ винаги дава на народа Си някоя конкретна истина. Кой се осмелява да не я разгласи? Заповядва на служителите Си да представят на света последната покана на милост. И те не могат да мълчат, освен с риск да загубят душите си. Трябва да изпълнят своя дълг, а последиците да оставят на Бога.

Когато се надигне още по-жестока и силна съпротива, Божиите служители отново са разтревожени и объркани; защото си мислят, че те са предизвикали кризата. Но съвестта и Словото Божие ги уверяват, че поведението им е правилно; и въпреки че изпитанията продължават, са подкрепени, за да ги понесат. Борбата става все по-тежка и по-остра, но вярата и куражът им нарастват. Свидетелството им е: “Не смеем да фалшифицираме Божието слово, като разделяме Неговия свят закон и наричаме едната част важна, а другата неважна, за да си спечелим благоволението на света. Господ, Комуто служим, е в състояние да ни избави. Христос е победил силите на земята; трябва ли сега да се страхуваме от един вече победен свят?”

Преследването в различните му форми е развитие на един принцип, който ще съществува, докато Сатана съществува и докато християнството притежава жизнена сила. Никой човек не може да служи на Бога, без да предизвика съпротивата на множествата на мрака. Зли ангели, обезпокоени, че неговото влияние би могло да изтръгне плячката от ръцете им, ще го нападат. Лоши хора, почувствали се изобличени от примера му, ще се обединят с тях в стремежа си да го отделят от Бога чрез примамливи изкушения. Ако не успеят с тези средства, ще употребят насилие, за да принудят съвестта.

Но докато Исус се застъпва за човека в небесното светилище, обуздаващото влияние на Светия Дух ще се чувства както върху управниците, така и върху народа. Той все още контролира законите на страната. Без тях състоянието на света би било много по-лошо. Докато много от християнските водители са активни оръдия на Сатана, Бог Си има свои проводници измежду водителите на нацията. Врагът подбужда свои служители да планират мерки, които силно да спъват Божието дело, но боящи се от Господа държавници, повлиявани от свети ангели, се противопоставят на намеренията им с необорими аргументи. Така няколко души ще задържат мощния поток на злото. Съпротивлението на неприятелите на истината ще бъде обуздавано, за да може третата ангелска вест да осъществи делото си. Последното предупреждение ще привлече вниманието на ръководните личности, действащи чрез Господа, и някои от тях ще го приемат и ще се присъединят към Божия народ през времето на скръбта.

Ангелът, който се присъединява към разгласяването на третата ангелска вест, осветява цялата земя със славата си. Тук е предсказано действие с всесветско разпространение и с необикновена мощ. Адвентното движение от 1840-1844 година бе славно изявление на Божията сила; първата ангелска вест бе занесена до всяка мисионерска станция по света, а в някои страни съществуваше най-големият религиозен интерес, какъвто можеше да се види от времето на Реформацията през шестнадесети век. Но всичко това ще бъде далеч по-слабо от мощното движение, което ще се развие като последица от последното предупреждение на третия ангел.

Делото ще бъде подобно на онова в деня на Петдесетницата. Както при изливането на “ранния дъжд” в началото на разпространението на евангелието Светият Дух бе помогнал за поникването на скъпоценното семе, така и при приключването ще дойде “късният дъжд”, за да подпомогне узряването на жетвата. “Нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно както зората и ще дойде при нас както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята” (Осия 6:3). “Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада, и веселете се в Господа, вашия Бог, защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка и ви наваля дъжд - есенен и пролетен...” (Йоил 2:23). “И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар... И всеки, който призове името Господне, ще се спаси” (Деяния 2:17, 21).

Великото дело на евангелието няма да приключи с по-слабо изявление на Божията мощ от това в началото. Пророчествата, изпълнили се при изливането на ранния дъжд, за да се открие евангелието за света, трябва да се повторят чрез късния дъжд, когато ще се приключи делото на евангелската вест. Това са “освежителните времена”, към които с пророчески поглед гледаше апостол Павел, когато каза: “Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса” (Деяния 3:19, 20).

Божии служители, с лица, огрени и сияещи от свято посвещение, ще бързат от място на място, за да разгласяват вестта от небето. Чрез хиляди гласове по цялата земя ще бъде разнесено предупреждението. Чудеса ще се вършат, болни ще бъдат излекувани и знамения и свръхестествени явления ще следват стъпките на вярващите. Сатана също ще върши чудеса, но лъжливи, даже ще постигне огън да пада от небето пред очите на хората (Откр. 13:13).

Вестта ще бъде разпространявана не толкова чрез привеждане на аргументи, колкото чрез дълбокото убеждение, изработвано от Светия Дух. Аргументите и доказателствата са били вече представени. Семето е било посято и сега ще пониква и ще дава плод. Печатните материали, разпространени чрез мисионските работници, вече са оказали своето влияние. И все пак на много хора, чиито умове са били пленени от истината и тя им е направила силно впечатление, им е било пречено да я разберат или да й се отдадат напълно. Сега обаче лъчите на светлината проникват навсякъде, истината се вижда в цялата й яснота и искрените Божии чеда разкъсват задържалите ги досега връзки. Безсилни са да ги спрат семейни или църковни отношения. Истината е по-скъпа от всичко друго. Въпреки обединеното действие на силите и оръдията срещу истината, голям е броят на хората, застанали на страната на Господа.

39
“Време на скръб”

Когато третата ангелска вест приключи, благодатта не се застъпва повече за виновните жители на земята. Божият народ е свършил делото си. Получил е “късния дъжд”, “освежителните времена от лицето на Господа” и е подготвен за часа на изпитанието, който е точно пред него. Ангели забързано летят между земята и небето. Един ангел, завръщащ се от земята, съобщава, че е приключил делото си; последната проба над света е направена и верните на Божествените предписания са получили “печата на Живия Бог”. Тогава Исус преустановява ходатайствената служба в небесното светилище. Вдига ръце и казва с висок глас: “Свърши се!”. Цялото множество ангели свалят короните си, когато обявява тържествено: “Който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят” (Откр. 22:11). Всеки случай е разгледан и решен за живот или за смърт. Христос е извършил изкуплението на Своя народ и е заличил греховете му. Броят на поданиците Му е попълнен; “царството и владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе”, скоро ще бъдат дадени на наследниците на спасението и Исус ще царува като Цар на царете и Господ на господарите.

Когато Исус напуска светилището, тъмнина покрива жителите на земята. През това ужасно време праведните трябва да живеят без застъпник пред очите на един свят Бог. Силата, задържала досега влиянието на Сатана над непокаяните, е отстранена и злият ги завладява окончателно. Божието дълготърпение е свършило. Светът е отблъснал Неговата милост, пренебрегнал е Неговата любов и е потъпкал закона Му. Неправедните са преминали границите на своето благодатно време; Божият Дух, на Когото постоянно са се съпротивлявали, най-после се е оттеглил от тях. Незакриляни повече от Божествената благодат, те са без защита пред лукавия враг. Тогава Сатана ще тласне жителите на земята в последна голяма скръб. Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба ще бъдат пуснати на свобода. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, много по-страшна от сполетялата древния Ерусалим.

Един-единствен ангел погуби всички египетски първородни и страната се изпълни със скръб и ридания. Когато Давид съгреши срещу Бога, като изброи народа, един ангел причини ужасното опустошение - наказание за неговия грях. Същата разрушителна сила, която е възможно да бъде приложена от светите ангели по Божията заповед, ще бъде приложена и от злите ангели, когато Той допусне това. Сега силите са в готовност и чакат само Божието позволение, за да започнат повсеместно опустошение.

Почитащите Божия закон са обвинени, че са предизвикали нещастията в света, че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата, и за борбите и кръвопролитията сред хората, изпълващи земята със страдания. Силата, придружаваща последното предупреждение, е вбесила неправедните. Пламналият им гняв е насочен срещу всички, приели вестта, и Сатана ще възбуди духа на омраза и преследване с още по-голяма сила.

Нито народ, нито свещеници узнаха, когато Божието присъствие се оттегли от еврейската нация. Макар че се намираха под властта на Сатана и бяха управлявани от най-ужасни и отвратителни страсти, все още се смятаха за Божии избраници. Службите в храма продължаваха; жертвите се принасяха върху осквернените олтари; Божественото благословение се призоваваше ежедневно за народ, виновен за кръвта на скъпия Божи Син; кроеше се погубването на Неговите служители и апостоли. Така и, когато в светилището бъде произнесено неотменимото решение и участта на света бъде определена завинаги, жителите на земята няма да знаят. Народ, от когото Божият Дух се е оттеглил окончателно, ще продължава да спазва религиозните форми; и сатанинската страст, с която князът на този свят го вдъхновява да изпълнява неговите злобни и гибелни намерения, ще се оприличава на ревностна дейност за Бога.

Тъй като съботата е станала специален предмет на спор и борба в цялото християнство и религиозните и светските власти са се обединили в налагане на неделята, упоритото неподчинение на едно нищожно малцинство ще стане повод за всеобщо проклятие и ненавист. Ще се подчертава, че застаналите малцина срещу нареждането на църквата и на държавата не трябва повече да бъдат толерирани; че е по-добре да пострадат те, отколкото цели нации да бъдат тласнати към смут и беззаконие. Същият аргумент бе представен преди хиляда и осемстотин години и срещу Христос от управляващите по Негово време “началници народни”. “...за вас е по-добре - бе казал хитрият Каяф - един човек да умре за людете, а не да загине целият народ” (Йоан 11:50). Този довод ще изглежда решаващ и накрая ще бъде издаден указ срещу всички, освещаващи съботата според четвъртата заповед. Указът постановява най-строгото им наказание и дава на народа свободата да ги убива след известно време. Както е постъпвал католицизмът в Стария свят, така ще постъпва и отстъпилият протестантизъм в Новия свят спрямо изпълняващите всичките Божии заповеди.

Тогава Божият народ ще бъде подложен на мъка и страдание, сцени, описани от пророка като времето на Якововата скръб. “Защото така казва Господ: чухме шум на треперене; страх има, а не мир... и лицата на всичките пребледнели. Горко! Защото велик е оня ден. Подобен нему не е бивал; именно той е време на утеснението на Якова*. Но ще бъде избавен от него” (Еремия 30:5-7).

Якововата нощ на агония, когато се бореше в молитва да бъде избавен от ръката на Исав (Битие 32:24-30), представлява преживяването на Божия народ по времето на скръбта. За да спаси живота си, Яков избяга, изплашен от смъртните заплахи на брат си, защото с измама поиска да си осигури благословението, предназначено за Исав. След много години в изгнание тръгна по Божия заповед обратно за родината с жените, децата и стадата. При границите на страната се ужаси от новината, че Исав приближава начело на орда войници, без съмнение, завладени от желание за мъст. Невъоръжената и беззащитна група на Яков изглеждаше, че ще стане безпомощна жертва на насилието и клането. А към безпокойството и страха се прибавяше и угнетяващото съзнанието бреме за вина; защото точно личният му грях бе довел до тази опасност. Единствената му надежда беше в Божията благодат; единствената му защита - в молитвата. И все пак не пренебрегна нищо, което можеше да направи, за да бъде умилостивен за извършената неправда и да отклони връхлитащата го опасност. Така и Христовите последователи в навечерието на скръбта трябва да полагат усилия да бъдат приети от хората в истинската им светлина, да се преборват с предразсъдъците и да отстраняват опасността, застрашаваща свободата на съвестта.

След като отпраща семейството си, та да не види мъката му, Яков остава сам да моли Бога. Изповядва греха си и с благодарност признава Божията милост. С дълбоко смирение се позовава на направения с отците му завет и на обещанията, дадени му в нощното видение във Ветил и в страната на неговото изгнание. Кризата в живота му е настъпила; всичко е поставено на карта. В тъмнината и

• 
  В религиозната литература е добил гражданственост изразът “Яковова скръб”.
  

усамотението продължава да се моли и да се смирява пред Бога. Внезапно ръка се поставя на рамото му. Мисли, че враг иска да погуби живота му и с всичката сила на отчаянието си се бори с нападателя. На зазоряване чужденецът показва свръхчовешката си сила; само от докосването му якият мъж изглежда като парализиран. Този безпомощен, плачещ молител увисва на врата на тайнствения противник. Яков вече знае, че се е борил с Ангела на завета. Макар уморен и омаломощен от силната болка, не се отказва от намерението си. Дълго е понасял тревога, угризения, страдания за греха си и сега иска да получи уверението, че е простен. Божественият посетител като че си тръгва; но Яков се е вкопчил в него и го моли за благословение. Ангелът настоява: “Пусни ме да си отида...”, но патриархът възкликва: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш”. Какво доверие, каква решителност, каква издръжливост! Ако в искането бе проявено високомерие, Яков незабавно щеше да бъде унищожен, но той го изказа със самочувствието на слаб и недостоен и въпреки това уповаващ се на милостта на пазещия зевета Бог.

“Да! Бори се с ангел и преодоля!” (Осия 12:4). Чрез смирение, разкаяние и себеотдаване този грешен, заблуден смъртен победи. С трепереща ръка се хвана за Божиите обещания и сърцето на безкрайната Любов не можа да отхвърли молбата на грешника. Като доказателство за неговия триумф и като кураж за други да последват примера му, името му бе променено от напомнящо греха му в изразяващо триумфа му. Победата в молитвата към Бога бе уверение, че Яков ще победи и при хората. Той вече не се страхуваше да посрещне гнева на своя брат; защото Господ му бе защита.

Сатана бе обвинил Яков пред Божиите ангели, предявявайки правото си да го погуби поради греха му; бе подбудил Исав да тръгне срещу него. И, докато патриархът се бореше в дългата нощ, Сатана се стараеше да му внуши чувство на вина, което да го обезкуражи и да прекъсне връзката му с Бога. Яков бе доведен почти до отчаяние, но знаеше, че без помощ от небето ще загине. Искрено се бе разкаял за големия си грях и молеше за Божията милост. Не искаше да бъде отклонен от целта си, а държеше здраво ангела и продължаваше да настоява в молбата си - сериозно, с ридание, докато победи.

Както Сатана повлия на Исав да тръгне срещу Яков, така и по времето на скръбта ще подбуди неправедните да унищожат Божия народ. И както обвиняваше Яков, така ще трупа обвинения и срещу Божия народ. Сатана смята жителите на земята за свои поданици, но върховенството му среща съпротивата на малката групичка, пазеща Божиите заповеди. Ако можеше да заличи тези вярващи от земята, победата му би била пълна. Вижда покровителството на свети ангели и разбира, че греховете им са простени, без да знае, че в небесното светилище има вече решение за тях. Лукавият познава съвсем точно греховете, които ги е изкушил да извършат, и ги представя на Бога възможно най-преувеличено. Настоява за справедливост - тези хора да бъдат лишени от Божието благоволение, както бе лишен той, защото в същата степен го заслужават. Заявява, че Господ няма да бъде справедлив, ако им прости греха, а унищожи него и ангелите му. Претендира за тях като за своя плячка и изисква да му бъдат предадени, за да ги унищожи.

Когато Сатана обвинява Божия народ в грехове, Господ му позволява да изпита до краен предел доверието им в Бога, вярата и издръжливостта им. Погледнат ли на миналото, надеждите им потъват, защото в целия си живот откриват съвсем малко добро. Те напълно съзнават своята слабост и недостойнство. Сатана се стреми да ги ужаси с мисълта, че техните случаи са безнадеждни, че петното на безчестието им не може да бъде измито никога. Надява се да унищожи вярата им, за да отстъпят пред изкушенията му и да се откажат от верността си към Бога.

Божият народ ще бъде заобиколен от врагове, които ще искат унищожението му. И все пак агонията, дето ще изживее, няма да бъде страх от преследване заради истината. Божиите деца ще се страхуват от вероятността да не са се разкаяли за всеки грях и да не би поради някоя своя грешка да не се осъществи по отношение на тях обещанието на Спасителя: “...Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена...” (Откр. 3:10). Ако можеха да имат уверението, че са простени, не биха трепнали нито пред мъчения, нито пред смърт. Но ако се окажеха недостойни и загубеха живота си поради слабости в характера, тогава щеше да бъде накърнено Божието свято име.

От всички страни чуват за предателски заговори и са свидетели на активността на съпротивата; душата им силно желае да се прикрият отстъпничеството и нечестието на безбожните. Но докато молят Бога да възпре делото на съпротивата, все по-остро се упрекват, че силата им да се противопоставят и да отблъскват мощната вълна на злото се изчерпва катастрофално. Разбират, че ако винаги дотогава се бяха отдавали напълно в служба на Христос, преминавайки от сила в сила, Сатана щеше да има по-малка мощ над тях.

Божиите избраници измъчват душите си пред Господа, като посочват, че са се разкаяли за многото си грехове в миналото и се осланят на обещанието на Спасителя: “...нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да! Нека се примири с Мене” (Исая 27:5). Тяхната вяра не се разколебава, когато не се отговаря моментално на молитвите им. Макар че се намират в най-силно безпокойство, ужас и страдание, продължават да се молят. Хващат се за Божията сила, както Яков се бе хванал за ангела, и душата им говори: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш!”

Ако преди това Яков не се бе разкаял за греха си - да получи първородството чрез измама, по-късно Бог не би послушал молитвата му и не би запазил милостиво живота му. Така и по времето на скръбта: ако Божиите чеда имат неизповядани грехове, появили се в съзнанието им, когато са изтерзани от страх и мъка, биха били победени; отчаянието би ги отделило от вярата им и не биха имали повече доверие в борбата с Бога за избавление. Но макар да съзнават дълбокото си недостойнство, те нямат вече скрити грешки, които да разкриват. Преди това греховете им са били изнесени в съда, били са заличени и не си ги спомнят.

Сатана подвежда много хора да вярват, че Бог не обръща особено внимание на грешките в дребните неща от живота. Но Господ показва чрез отношението
си към Яков, че в никакъв случай няма да одобрява или да толерира злото. Всички, които се стремят да извинят или да укрият греховете си и ги оставят неизповядани и непростени в небесните книги, ще бъдат победени от Сатана. Колкото по-
силно подчертават религиозността и колкото по-високопоставени са, толкова по-ниско ще бъде оценено тяхното поведение от Бога и толкова по-сигурна
е победата на големия им противник. Всички, отлагащи приготовлението
си за Божия ден, няма да успеят да го сторят нито във времето на скръбта, нито когато и да било. Краят на всички такива хора е безнадежден.

Изповядващите се за християни, които навлизат неподготвени в последния ужасен конфликт, в отчаянието си ще изповядват греховете си в изгаряща агония, а неправедните ще ликуват над страданието им. Тези изповеди приличат на изповедите на Исав и Юда - оплакват се последиците от престъплението, а не вината. Тези, които ги изричат, не чувстват истинско разкаяние, нито отвращение от злото. Признават греха си от страх пред наказанието, но както фараонът в миналото, премахнат ли се наказанията, отново биха се върнали към открито неподчинение на Небето.

Историята на Яков е също уверение, че Бог не желае да отхвърли измамените, изкушените и подведените да съгрешат, но обърнали се с истинско разкаяние към Него. Докато Сатана се опитва да ги унищожи, Бог ще изпраща ангелите Си да ги утешават и закрилят. Сатана напада бурно и решително, измамите му са страшни, но окото на Господа бди над Неговите верни и ушите Му слушат техните викове. Скръбта им е голяма, пламъците на огнената пещ още малко и ще ги погълнат; но Този, Който пречиства, ще ги извади от огъня като чисто злато. Божията любов през периода на най-тежкото им изпитание е също така силна и нежна, както и в дните на най-слънчевото им благополучие. Но е нужно да бъдат поставени в огнената пещ, земното в тях трябва да бъде изгорено, за да могат да отразяват съвършено Христовия образ.

Предстоящото време на скръб и мъка ще изисква вяра, с която да се издържа умора, изтощение, глад, вяра, която няма да се разклати, макар да бъде тежко изпитана. Благодатното време се дава на всички да се приготвят за този период. Яков победи, защото беше издръжлив и решителен. Неговата победа е доказателство за силата на настойчивата молитва. Всички, хванати за Божиите обещания като него, така сериозни и издръжливи като него, ще успеят, както той успя. Онези, които не желаят да се отрекат от собственото си “аз”, да застанат пред Бога в предсмъртната борба и да се молят дълго и задълбочено за благословение, няма да го получат. Да се бориш с Бога - колко малко хора знаят какво означава това! Колко малко хора са оставали дълго време насаме с Господа, вглъбени със силното желание да получат Неговото благословение! Колко малко хора вярват непоклатимо в Божиите обещания, когато вълните на неописуемото с човешки език отчаяние връхлетят върху молещия се!

Сега хората, изпълнени с малко вяра, са най-застрашени от сатанинските измами и от насилствената заповед над съвестта. А даже и да издържат изпитанието, по времето на скръбта ще затънат в още по-дълбоки нещастия и предсмъртни мъки, защото не са си изработили навика да се уповават на Бога. Под ужасяващия натиск на страха ще бъдат принудени да научат пренебрегнатите уроци на вяра.

Сега трябва да се запознаем с Бога, като изследваме обещанията Му.

Младежите не биха били съблазнявани да съгрешават, ако биха отказали да вървят по друг път освен по пътя, в който биха могли да измолят Божието благословение. Ако вестителите на последната тържествена вест в света се биха молили за Божието благословение без студенина, равнодушие, ленивост, а пламенно и с вяра, както се молеше Яков, щяха да имат много случаи, когато биха могли да кажат: “Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен” (Битие 32:30). Те биха били смятани от Небето за князе, достатъчно силни да побеждават.