Заседанието започна в 11. 10 часа и бе ръководено от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков

Уважаеми господин председател, това е общата позиция на шестте организации. Тя е ясна. Ние не подкрепяме проекта. Всяка от шестте организации има нюанси в мотивите си и всяка от тях, ако сметне за необходимо, ще вземе отношение. АИКБ ще вземе също отношение, но най-накрая, за да не се смесват общите с индивидуалните.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин Велев. Позицията е ясна и к оректна и точна. Ще помоля да бъде представена в секретариата в писмен вид, за да бъде неразделна част от протокола.

Уважаеми партньори, представители на работодателските организации също, организациите на работниците и служителите също имате думата да изложите вече нюансите по тази позиция, която беше представена.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин вицепремиер. Уважаеми министри, представители на държавните институции, драги социални партньори, ще се постарая, понеже позицията беше ясна, да улесня работата, ако ще се прави един подобрен вариант на евентуално изменение на бюджета. С по-малко разсъждения и с повече въпроси – затова си позволих в началото да взема думата защото искам да поставя повече въпроси, отколкото разсъждения.

Екипът, който е готвил проекта, показа огромна загриженост за държавата, държавните институции и ведомствата. Добре е, че господин министърът на финансите посочи къде са увеличенията в различните министерства. Това е добре, улесни ни, макар че ние си бяхме направили труда да го отчетем.

Интересува ни - първият въпрос - има ли някои ведомство, което да е проявило отговорност в тия трудни времена да не е поискало увеличение на бюджета.

Вторият важен елемент е след като получиха или претендират за увеличение на бюджета, може ли и дали е поискано от ведомствата заедно с исканото увеличение да кажат какво са подобрили в работата си, защото министерствата и ведомствата нямат самостоятелно съществуване – за хиляден път пак ще го повторя. Те са да служат на бизнеса и на гражданите. Какво подобриха в работата си, че да претендират да получат увеличение на бюджета, и то в условия, в които бизнесът се ограничава, има затруднения – някои не само режат печалбата, но и работят на загуба в определени периоди, отлага се увеличение на заплатите на работници и служители даже в производства, които не са толкова закъсали. Единственото, което чухме за гражданите, е пенсиите – да, ние сме дали умерено подкрепа на това нещо. За „Бърза помощ“ чухме и за психиатричните клиники. Добре, това хубаво, но какво се направи по другите линии? Какво се направи за това, да се ограничи и не се ли смята, че трябва да се ограничи данъчният натиск върху бизнеса и гражданите и в кои пера – има ли някое перо, в което да сте предвидили икономии? Да не отговорите на този въпрос.

Защо - не видяхме – може да е наша грешка, наистина нямахме много време да влизаме в детайли – защо няма предвидени средства за издължаване на бизнеса? Защото по наша информация седят огромни задължения към бизнеса.

По повод на предишния ми въпрос за ограничаване на данъчния натиск върху бизнеса и гражданите, въпрос към вицепремиера господин Христосков – кога ще внесете в НСТС въпрос за минималните осигурителни прагове, особено в областите, които - редно е всички да се разгледат, независимо че сме декларирали, че уважаваме двустранните споразумения, кога ще внесете разглеждането на въпроса за състоянието в секторите, по които няма постигнати споразумения, анализ на причините и в зависимост от това и след обсъждането в НСТС да се взима решение за действия нагоре, надолу или без изменения.

Ще си позволя само да спомена, че за износа също стои въпросът какво беше направено и смята да се направи и да не се стараем много да увеличаваме вноса, защото ролята на вноса е противоречива в момента, когато ние се борим за намалена енергоемкост, материалоемкост и прочее, да стимулираме вноса. Знаем, че той основно е в енергоносителите.

Последният въпрос, но той предшества много други въпроси – това е за подобряване работата на контролните органи. Единствената мярка, която чухме, е за промяната на шефа на митниците. Споменаха се мимоходом по-добър синхрон между Митниците и НАП, но това за нас са само заявления дали има и Министерството на финансите може да ни каже има ли някакъв резултат от тези усилия?

Благодаря.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.

Уважаеми социални партньори, предлагам на въпросите да се отговори накрая, тъй като сигурно ще има повторения, макар и с известни нюанси. Мисля, че така е по-добре, за да обобщим въпросите и съответно становищата. Господин Пламен Димитров, заповядайте.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаеми господин вицепремиер, господа министри, заместник министри, ръководители на институции и уважаеми колеги социални партньори. Ние, КНСБ сме част от общата декларация, която беше прочетена от господин Велев. В същото време имаме специфични виждания, които искам непременно да подчертая и за протокола, и за коментара от Министерството на финансите.

За нас законопроектът в този вид, в който е предложен, би трябвало да бъде преработен в частта му, която касае увеличението на дълга. От друга страна, всички сме на мнение и сме съгласни, това личи в нашата съвместна декларация и продължаваме нашата позиция, която заявих ме на 4 септември, ако не се лъжа, при първото заседание на НСТС с участието на премиера, че актуализация на бюджета е нужна. Целият въпрос, по който говорим, е каква актуализация и по какъв начин тя да изглежда. Ние смятаме, че трябва да се ограничим до актуализация на бюджетния план, на приходите, на разходите и на дефицита и по това да коментираме, без да влизаме в хипотезите, които следващото правителство може би след седмица-две, ако бъде излъчено навреме от новия парламент, би трябвало да поеме цялата отговорност, да предложи решенията с отчитане, надяваме се, по-интензивно, на мненията на социалните партньори и на Експертния консултативен съвет, що касае специфичното отношение на публичните финанси с банковия сектор. Продължаваме да твърдим, че ние там имаме сериозни предложения, които два месеца и повече сегашният управителен съвет на централната банка и гуверньора по никакъв начин не отразяват и не искат да коментират. Там нашата позиция е много ясно изразена, че има варианти и конкретни механизми, които са надлежно предложени от водещите български специалисти по банково дело, преподаватели и творци на законодателната рамка и база в този сектор, специално Закона за банковата несъстоятелност (визирам професор Валери Димитров и други), които простичко казват и обосновават възможността за справяне с проблемите без намеса – едно, или без сериозна намеса – две, на публичните финанси. Затова ние се придържаме към тези наши предложения там и от тази гледна точка не приемаме и не мислим за разумно за такива огромни числа в този момент по такъв начин да се коментира в предложението за актуализация на бюджета.

Ако се върнем обаче на консенсуса, който има, а той е да се актуализира бюджетният план – приходите и разходите и бюджетен дефицит – в рамките, надяваме се и силно искаме това да не предизвика наказателна процедура за свръхдефицит, тоест в рамките на 3-те процента, за това говорим и искаме да се ограничим там – (отчитайки?) аргументите.

Чухме финансовия министър с конкретното изложение, за което благодарим. Ние нямахме в своите разчети и това беше сериозната критика как точно се разпределят новите разходи и по кои министерства. Сега чухме. Имаме въпроси по тях и аз ще ги задам накрая. Но по общата философия как се коригират приходите и разходите продължаваме да имаме известни съмнения. В рамките на по-малко от два месеца чухме три различни твърдения по отношение на приходите: 500 милиона, чухме, част от тях бяха написани, по-малко от 500 милиона прогноза – пак направено от НАП и от „Митници“, предполагам, от бившия финансов министър, внесена в онзи законопроект, който не мина през последния ден на парламента, 500 милиона по-малко приходи на годишна база.

Чухме в заседанието на НСТС преди 20 и няколко дена, първото заседание от зам-министър Ананиев, на моя въпрос – очаквана прогноза – между 800 и 900 милиона. Сега я виждаме написана във вашите предложения – 1, 061 млрд.! Все пак говорим за едни сериозни числа, които в рамките на дефлацията, която е факт, която обаче не е факт от вчера, и други процеси, коригирането на растежа беше ясно, че ще се случи (това не е някаква огромна новина) да падне на 1,5, както и (може би това е някаква новина) коригирането на брутния продукт, който Вие залагате тук, с 2,400 млрд лв. по-малко.

Така или иначе, не виждаме сериозни причини за подобен род разминаване, и то в стотици милиони (не говорим за 5-10-20 милиона) в една суперконсервативна, според нас, прогноза за намаление или по-скоро неизпълнение на приходната част на бюджета.

На второ място, в разходната част като цяло ние коментирахме и дадохме своето съгласие в лични срещи и в други разговори (не във формат на НСТС) за действията, които започна Министерството на финансите за преразглеждане на цялата публична инвестиционна програма и възможното икономисване на средства от там, без това да носи след себе си негативни последствия както за сключени вече договори, така и за заетостта в малките региони, където бройките са смислени и състоятелни.

Тук виждаме икономия от около 130 милиона, която Вие посочвате. Остава въпросът дали наистина 370 милиона вече са усвоени, или вече има договори за тях, които не могат да бъдат или не трябва да бъдат (заради социално-икономическия ефект) в тази програма. За нас това беше и продължава да бъде един от сериозните резерви, от които можем да боравим с разходните политики.

На следващо място, изцяло се съгласяваме и затова казвам, че имаме нюанси може би от някои колеги и от бизнеса, с констатацията, която беше направена на предишното заседание и сега потвърдена от финансовия министър за невъзможността на много бюджетни системи да изкарат годината поради драматичното намаление на техните бюджети спрямо миналата година, имам предвид.

В същото време и в това, което се предлага, не виждаме някои министерства, някои области някои сектори, които всички, без изключение политически партии и сили се кълнат, че е приоритет на приоритетите.

Става дума за образованието. Министерството на образованието и науката също има съкратени средства – ако не се лъжа, около двадесетина милиона от последното орязване само - говоря, последните 5% от юли. Добре, заварили сме нещо в силовите ведомства, но като говорим, че здравеопазването и образованието са най-важните приоритети на държавата, на нацията, на политиците, сигурно във финансовия план и в неговата корекция би трябвало да личи и нещо в тая посока.

В тази връзка в Министерството на земеделието и храните един проблем, с който занимавахме лично премиера, и то многократно, и хората отдавна са по улиците вече – „Напоителни системи“, който проблем вече брадяса от не знам колко правителства вече. Поне да изпълним закона в неговите Преходни разпоредби, който простичко казва, че до 31 март 2014 г. трябва да се възстановят средствата, представляващи несправедливо понесена финансова тежест от дружество „Напоителни системи“ за извършени обществени услуги за периода 2012 – 2013 г. в размер на 19 милиона (19 774 704 лв.) с ДДС. Не казвам новина, предполагам, за никого, но заплатите отново знаем, че са под въпрос, макар всички гаранции, които се дават и бъдещето на тая система в условията на започваща есен, продължаващи прогнози за валежи, наводнения и всичко останало стои неразрешено. Не го виждам тук в Министерството на земеделието и храните, което предвиждате, справедливо, казвам за всички останали, Селскостопанска академия, горите и повече са им орязани парите, но „Напоителни системи“ не ги виждам.

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – не личи нищо, което е свързано пак с ключови предприятия. „БДЖ“ – орязани 19 милиона от тяхната субсидия. Не виждаме нещо да се предвижда за това предприятие, което намалява успешно дефицитите си и, доколкото знам, последните са вече под 600 милиона (580). Преди няколко години, ще припомня, бяха близо 800. Тоест, усилия там се правят за преструктуриране, за действия, за оптимизация на разходите. Знаете много добре. Но тук не се предвижда нищо. Както и за „Български пощи“, което беше орязано, при това незаконосъобразно, тъй като универсалната пощенска услуга и нейното финансиране по закон не може да бъде по никакъв начин предмет на санкции. Така пише поне в директивата и това твърдят в момента „Български пощи“, които обмислят варианта да сезират комисията отново, Еврокомисията. Транспортно строителство и възстановяване – също няколко милиона ги няма и ред други предприятия – да не влизам в конкретика, което показва още веднъж, че ние не сме против да преструктурираме разходите, в това число и да ги увеличаваме, когато това е неизбежно, но искаме да видим в края на краищата справедливостта на тяхното разпределение и дали всички, които имат крещяща нужда, са били поставени по приоритетността, за която говорих преди малко и кой в края на краищата е най-ценният в тази държава. Ние това го поставяме много пъти, защото нашите пари в края на краищата всички данъкоплатци плащаме на отделните системи. Ако най-ценният е лекарят и учителят, нека да личи. Ако най-ценният е полицаят или военният, пак нека да личи. Не искам да противопоставям никой с никого. Но някак си мисля, че и д-р Кокалов би поискал увеличение на заплатите по средата на годината, без да са предвидени никъде.

Накрая, мисля, че има възможност за една допълнителна работа и от служебното правителство, и от новия кабинет, което да направи актуализацията на бюджета по-прецизна, по-справедлива и отговаряща в по-голяма степен на нуждите на системите, от една страна. От друга страна, да се опитаме (не казвам, че е толкова лесно) да се вместим в маастрихтския критерий, за да не лишаваме наистина държавата от хоризонт в следващите няколко години да кандидатства за ИАРЕМ 2 и да отлагаме за небитието във времето напред еврозоната, която все пак всички искаме да видим.

Две думи за дълга. Аз казах, че ние не приемаме това. Не мислим, че в този момент е рационално и актуално да се говори за такива големи числа и настояваме в дългото финансиране да се отрази само и единствено това, което е необходимо, за да се покрие новият бюджетен план, тоест новият дефицит, който би бил генериран в рамките на тези критерии, за които говорих.

Благодаря Ви.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря на господин Пламен Димитров

Д-р Тренчев, заповядайте.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател на тристранния съвет, уважаеми господа министри, аз ще се постарая да не повторя никой от изказалите се. Искам да декларирам, че нашата организация взе участие в изработката на позицията, която господин Василев от работодателите огласи и да потвърдя, че изцяло заставаме зад нея.

Разбирам ситуацията, в която се намирате, уважаеми представители на правителството и разбирам, че в огромна степен вие нямате вина за създалата се ситуация. Тоест знам, че не Ви е леко, знам, че сте принудени да защитавате тези, в които може би самите Вие не вярвате, но натискът е сериозен. Аз искам от вас категорично да осъдите бюджета, който се опитвате да актуализирате, защото той е писан от други хора. Искам категорична осъдителна позиция. Аз не съм имал честта да водя диалог с предишното правителство, защото напуснах диалога по моя преценка като човек, учил шест години с медицински специалности и имам право да поставям диагнози. За мен диагнозата, господин Порожанов, на Вашия предшественик беше тежка умствена инсуфициенция, поради което изобщо не счетох за нужно да разговарям с него по каквато и да е тема. В момента господин Ананиев, който за мен е един блестящ специалист, прави отчаяни опити да коригира глупости и идиотщини, направени от други хора, за което му благодаря, но това не може да ме убеди.

Ако конкретно говорим, ние доста бяхме, меко казано, разсърдени затова, че тези предлагани 448 милиона нямат разбивка, но, доколкото виждам, сте ги дали сутринта на подкомисията. Обаче не виждам в бюджета на Министерството на земеделието и храните, - за да не повтарям Пламен Димитров – едно нещо, заради което скоро бяхме пред вратите на същата тази сграда с доста голяма група хора от „Напоителни системи“ и тъй като аз и колегите от КНСБ лично присъствахме на този митинг и впрочем във всички разговори със заинтересуваните ресорни министри се констатира – да, хората нямат вина, че този проблем е решим именно с тази актуализация, но какво виждам, уважаеми господин Ананиев, тя не е предвидена, ако Вие сте направили това нещо.

Що се касае до тези пари, които искате като държавна гаранция, за да може евентуално да поемете големия проблем, който мисля, че си създадохме ние, по-скоро някакви хора ни създадоха, граждани на тази държава. Боя се, че тук общата позиция беше, че това трябва да е крайна мярка – използването на държавен ресурс, който да реши един проблем, създаден от една ограничена група хора, за съжаление, на много добри позиции, владеещи позиции в институциите, но ние всички заявихме, че не желаем данъкоплатците да платят това нещо. И продължаваме да го твърдим. Същевременно си даваме сметка, че колкото повече време минава, като че ли няма институция в тази държава, която може да принуди друга да си свърши работата, а вероятността да се наложи публичен ресурс става все по-голяма. С две думи, не искам никой да плаша на тази маса, но искам да ви кажа, че в обществото започват процеси, които се боя, че ще излязат от контрола на хората около тази маса, и то най-вече на нашата страна. Защото когато нашата страна организира протести, вероятността да се постигне чрез диалог и взаимни аргументи някакъв компромис е много голяма, но ние не може да поемем ангажимент да контролираме процеси, които вече са излезли – духът е излязъл от бутилката, а това ще настъпи. И ще настъпи в три сектора най-вече. В медицината – ние сме хора разумни. Там драмата е страховита, но да приемем, че нещо ще направим. В енергетиката е трет апокалипсис. Вероятността за газова криза при подновените бойни действия се увеличава драматично и все още има някаква надежда, че нещо там горе ще се измисли по банковия проблем, защото хората, които ще бъдат засегнати от този банков проблем, не са един и двама. Те са десетки, а косвено – стотици хиляди. Тия хора все още не са улицата, защото си мислят, че някъде нещо ще се измисли. А ако не се измисли? Аз виждам, че явно нямаме желание да се измисли. Не мога да поемам отговорности за процеси, които не съм предизвикал или стимулирал, макар и косвено. Тъй че ако вие представите наистина един проект каза актуализация на бюджета, който няма да ни постави под заплахата за свръхдефицит и специална процедура - Брюксел хиляди пъти ни е дърпал ушите, но защо сами да се навираме, не знам – това сме готови да преосмислим и да обсъдим отново нашата позиция. Но към този момент само да допълня, според наши експерти някак си преките сравнения с други държави и с техните проценти дефицит не са добри поради много причини и ако други държави имат дефицит, в смисъл, имат съотношение към брутения вътрешен продукт 50, 60 и т.н. процента, при нас над 20% вече нещата са драматични. Държим на това, имаме анализи в това отношение, с които може да Ви запозная.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря на д-р Тренчев. Господин Евгени Иванов – КРИБ.

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря, господин вицепремиер. Уважаеми господа министри, заместник-министри и социални партньори, за протокола, КРИБ е част от общите позиции на социалните партньори и бих искал официално да потвърдя нашата подкрепа за това, което нашият координатор изложи в началото.

Бих искал да поставя акцент само върху една от общите позиции, тъй като смятам, че това заслужава и взимам повод от това, което каза д-р Тренчев и което изцяло споделям. Преди да мина по същество, бих искал и известен конфликт на интереси да обявя. Доктор Тренчев каза, че не е участвал в подготовката на този бюджет, който вие за нещастие трябва да изпълнявате. Но ние участвахме и КРИБ беше категорично против. Август месец от името на КРИБ направих анализ по една от телевизиите как точно ще бъдат откраднати 5 млрд. лева. И те бяха откраднати. Затова декларирам известен конфликт на интереси, защото не искам това, което чувате, да се възприема като акт на отмъщение или акт на злорадство. Просто ние бяхме прави. По тази причина точка 3, както каза и д-р Тренчев, която е част от общите позиции и се казва, че искаме подробен отговор на причините за неизпълнението на приходната част и преизпълнението на разходната. Аз бих добавил и виновниците за наличието на тези причини. Не може да имаме вина без виновни.

Помня когато правих анализа август месец. Вместо да отида на почивка, трябваше да питам защо финансовият тогава министър казва, че има преизпълнение с 400 милиона, а неговият премиер казва, че има недостиг от 1,5 милиарда в рамките на ден и половина. Точно и само по тази причина, да няма повторение в хипотезата дежавю и всеки четири години да виждаме една и съща коалиция да идва да ни обира пладнешки, аз бих искал да видя и ако може преди 5 октомври, защо и как са възникнали тези причини и кой е допринесъл най-много за това, за да може отивайки да даваме своя вот, да знаем какво правим.

Благодаря.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин Иванов. Господин Бранков, заповядайте!

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратък, представяйки позицията на Стопанска камара. Също съм длъжен да подчертая, че участвахме в дебата по подготовката и при формирането на тази позиция, която представи господин Велев.

Първото, с което искам да започна, това е нашата позиция по повод на проекта за държавен бюджет за 2014 година. Може би сме били изключително песимистични в нашите, да ги нарека все пак, някакви експертни окачвания тогава, но само едно число ще спомена. Допускахме, че при изострената ситуация, при това без да сме били наясно, разбира се, с външния шок, който получихме в резултат на кризата на изток от нас, ние прогнозирахме ниво на ръст на брутен вътрешен продукт от 1,2%. Имаме още време да видим дали ще се сбъдне тази прогноза в по-оптимистичния вариант, който ни предоставяте и с мотивите най-вече на законопроекта за актуализация на бюджета за 2014 година. Също така допускахме, че ще имаме година на дефлация. Официално може да се провери това становище. То е от 29 октомври 2013 година. Така че, както и колегата Иванов преди малко спомена, не сме били от тези, които мълчаливо са гласували в същия този съвет параметрите, които тогава ни бяха зададени от тогавашното правителство, от предходното правителство.

Оценяваме, разбира се и това беше подчертано в общата декларация, вашите усилия и ние ги приемаме като напълно експертни усилия – подчертавам, и усилията, и крайния резултат като експертни – за изясняване на ситуацията и потребностите във връзка с актуализация на бюджета за 2014 г. и стъпване на някаква основа за процедурата по бюджет 2015 година и улесняване на бързия старт на работата на едно, дай Боже, стабилно правителство, подкрепено съответно в мандата на новото 43-то народно събрание.

Какво обаче ми се струва важно да подчертая, то беше споменато и в общите ни декларации и в част от изказванията. Стопанска камара има официална позиция по този въпрос. За нас малко по-дългата перспектива, а именно кандидатстване за подготвителния механизъм ИАРЕМ-2 и Еврозоната е основен въпрос на средносрочната политика на страната ни. Вие знаете пътя, по който минаха Естония, Латвия, от следващата година вероятно и Литва. Там очевидно този път към еврозоната включваше драстичен преглед на бюджетната сфера, на бюджетните разходи на общите политики, така че да дадем възможности на тези страни, които са наши аналози, страни, които са били във валутен борд така да програмират своите реформи в основите на сектори на политики и на сфери на политики, че да се създадат условия за икономически растеж, за една увеличаваща се заетост и намаляваща респективно безработица, нещо, което се случва там независимо от всичките проблеми, които вероятно тези страни имат. Така, че зад нас има наши официални позиции, един основен приоритет.

Не видяхме сега в политическия дебат по повод на тези избори, не видяхме и в преходното правителство, може би опитите, които господин Дянков направи на последното, за което имаме в хронологията във времеви план, ясна времева рамка за подготовка на реформите и дата, респективно без значение, че това е решение, което зависи от външно-политически контекст не по-малко отколкото вътрешно-политически. Но само по този начин бихме видели ясно рамкиране на необходимите реформи без съмнение, които трябва да бъдат договорени, да бъдат консултирани най-малкото и със социалните партньори. Това е една от причините, поради които един от аргументите, с които ние влизаме в днешното заседание е за неподкрепа на това, което ни се предлага. Това е само доизясняване на това, което вече колегите преди мен представиха. По отношение на ключов въпрос, по който колегите от синдикатите мисля, че са се съгласили, поне частично може би с тази позиция, по отношение на възможността да се намаляват разходите в бюджетната сфера и публичните разходи най-общо. Огромни са възможностите и резервите. Тук категорично не приемам вчерашните и предишни изявления, в това число официални от страна на правителството, че липсвали такива възможности. Разбираме, действително, краткият мандат, ограничените възможности това да стане чисто процедурно, но резервите продължават да бъдат големи.

Ще спомена няколко неща. Раздутият брой държавни и изпълнителни агенции. Да, много голяма част от тях са по изискване на европейски директиви, биха могли да ни отговорят, но има много по-икономични начини да бъдат структурирани като част от компетентните държавни органи. Техният автомобилен парк, не знам дали сте си задавали въпроса, някои от тях са с персонал от 15-2-30 души, с пет луксозни BMV-ата със сини лампи отгоре, които, влизам на ниво битовизми, но които основно се ползват за сутрешен тенис, фитнес и други спортни активности. И Вие имате правомощия, като служебно правителство да направите пълен преглед на автомобилния парк, доколко е необходимо като бройки. Говоря дори и на общинско ниво, не само на нивото на централната и изпълнителна власти. Доколко страна като нашата в сегашната ситуация има нужда от това.

Бихте могли да направите преглед също така и на наемните разходи, които се плащат от държавни институции при положение, че има очевидно свободен сграден фонд държавен. В това отношение инспекторатът на Министерския съвет и Агенцията за държавна финансова инспекция също биха могли да предприемат такъв преглед и преди да сдадете мандата да назначите този преглед, да дадете този анализ и да видим има ли или няма възможности за съкращаване в бюджетната сфера на конкретни разходи. Не говоря за изтичането на публични средства през проекти. Само един пример, проекти за стадиони с 5 хиляди седящи места в населени места с намаляващо население с 1 800 души или на преоразмерени пречиствателни станции отново в населени места, където пак намалява и в най-дългосрочен план едва ли ще има връщане на тенденцията. Очевидно всичко това е трябвало по някакъв начин не само предишното, но и по-предишните и преди това правителства да контролират. Огромни са резервите в това отношение и ние имаме официални позиции за пълна прозрачност на всички публични разходи. Има много примери, в интернет може да ги видите, на случили се вече електронни правителства, да видите как преди да се направи каквато и да е обществена поръчка всичко е на масата, в интернет, въпрос на консултиране за целесъобразност, икономичност и ефективност на съответния разход и след това за изпълнението. Пак казвам, че по никакъв начин не вменявам отговорности на Вас в този кратък период, очевидно това не е сериозно. Но резервите са огромни в този план. Не говоря непременно за драстично съкращаване на хора, за намаляване на работни заплати, макар че минах и през това.

Връщам се отново чисто процедурно, по-скоро един уточняващ въпрос. Дали все пак имате намерение днес в Министерския съвет да приемете респективно решение по двата законопроекта, дали имате твърдото намерение да ги внесете в следващото Народно събрание или това може да стане по един по-облекчен процедурен ред, така че Вашият анализ, мотивите, съответно нормативният текст, който сте подготвили да бъде предаден респективно на следващото правителство и да се търси това, за което колегите вече говориха – мандат за политики, включително и за актуализация на бюджета, което трябва да дойде по пътя на демокрацията, на демократичните избори.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин Бранков.

Господин Велев, заповядайте.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господа министри, уважаеми социални партньори! Ние също споделяме виждането, че за съжаление няма да се мине без актуализация на бюджета на Република България за 2014 година и затова има много причини. Като Асоциация на индустриалния капитал в България миналата година през есента декларирахме, че прогнозите, които се правят са твърде оптимистични. Ние прогнозирахме още тогава по-нисък ръст на Брутния вътрешен продукт, становището ни сега е в интернет и е достъпно за всички. Малко вероятно е този амбициозен план за приходите да бъде изпълнен. За съжаление допълнително към това се случиха още няколко фактора, които не способстват за изпълнение на плана по приходите, дефлацията беше коментирана. Тя не е природно бедствие, също трябва да се има предвид, защото и тя до известна степен беше провокирана от действия на политиците.

Друга важна причина за задържането на ръста в икономиката е украинската криза и абсолютно неадекватната сбъркана европейска политика по отношение на кризата. Аз разбирам, че е твърде амбициозно да очакваме от българските политици да повлияят на европейската позиция, но даже не беше и направен опит. Бизнесът в цял свят е срещу икономическите санкции и в Щатите, и в Западна Европа и в България. Тепърва пагубно ще се отразяват процесите, които текат, не само пряко и косвено поради отказани поръчки на български компании от Западна Европа, които имаха бизнес с Русия и Украйна.

Също така се подценява до голяма степен и кризата около Корпоративна търговска банка, която вече не е резултат на сбъркана европейска политика, а е в резултат на действия на български политици и отговорни представители на различни институции. Това допълнително доведе до влошаване на параметрите до забавяне на икономически растеж и пряко до намаляване на приходите. Но има и друг резултат, който се подценява като че ли. Той води до забавяне на изсветляване на икономиката и минира усилията на Министерство на финансите, на нашата асоциация и на други организации. Защото когато пред очите на цялото общество се прави опит да се окрадат 5 милиарда с фалит на една банка с обезценка на нейните активи и разграбване на активите и затова се очаква да плати данъкоплатеца това води до упадък на нравите. Това води до задържане на някои процеси за изсветляване на икономиката и сред гражданите и сред бизнеса, съответно до по-малки приходи в бюджета.

Относно разходите, ние виждаме, че има все пак увеличаване на приходите от данъците въпреки дефлацията. Тоест, приходните агенции все пак заслужават една добра дума за това. Но какво да кажем за разходната част. При дефлация имаме увеличаване на планираните разходи при условие, че със същите пари би трябвало да могат да се купят повече стоки и услуги при дефлация, а ние имаме увеличаване на планираните разходи и сега искаме нов близо половин милиард увеличаване на разходите, което говори за липса на всякаква бюджетна дисциплина, за липса на реформи и за предизборни харчове, които се правят предвид и на двата вида избори тази година.

Ние не приемаме неизбежно това увеличение на разходите и съответно бюджетният дефицит и остро се противопоставяме на всякакъв бюджетен дефицит, който би ни отдалечил от Еврозоната, защото след като видяхме как пред очите ни може да се замерят с банки наши някои отговорни дейци ние не искаме да треперим още дълго време и да хвърляме боб дали на някой няма да му хрумне да срути валутният борд, въпреки че всички политически партии се кълнат, че искат да го запазят до влизането в Еврозоната при днешния разменен курс на еврото към лева. Тоест, тези лишения, които сме изтърпели за фискална дисциплина, за спазване на изискванията, за присъединяване към Еврозоната не трябва сега с лека ръка удовлетворявайки натиска за харчене на министерствата да ги задраскаме. Да, питат журналисти, Президентът пита какво да направят в МВР, като са увеличени заплатите, а пък бюджетът няма пари за това. Ами ние както да направим, когато ни увеличавате административно минималните осигурителни доходи без споразумение? Какво да направим ние, когато ни увеличават с една трета минималната заплата без споразумение? Да имитираме дълг ли? Да вземем заем? Как ние се справяме със ситуацията? Да продадат ненужни активи, да направят икономия, да отложат плащания, да задържат част от плащанията за догодина, да направят съкращения. България има най-много служители на МВР на глава от населението в целия Европейски съюз, но въпреки това имаме и най-много охранители. Тоест, веднъж сме платили с данъците си техните заплати, втори път плащаме за жива охрана – 200 000 охранители има в България, трети път плащаме за сигнално-охранителна техника и пак не се чувстваме по-сигурни. Очевидно трябва да се прояви повече характер и да не се допуска раздуване на разходите и дефицит над 3%.

Завършвам с държавния дълг. Ние нямаме доверие на Управителния съвет на БНБ и на председателя на Управителния съвет на БНБ и затова поставям под съмнение всякаква информация, която там се дава. С този Управителен съвет на БНБ всякакъв разчет е под голям въпрос за нас. Затова не приемаме предложените огромни нови заеми. Затова смятаме, че тези числа трябва да бъдат обсъждани с един нов Управителен съвет на БНБ.

Благодаря Ви.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин Велев.

Ще предоставя думата на господин Порожанов да вземе отношение по изказаните становище. Едновременно с това да отговори на поставените въпроси. Към мен също имаше въпроси и ще отговоря.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Първо искам да благодаря за предоставените позиции, за оценки, разбира се в по-голямата си част бяха критични, но полезни.

По отношение на приходите безспорно е, че се появиха най-различни числа. Актуализацията, която беше внесена от предходното правителство с корекция от 500 милиона меко казано не беше коректна. Тя отразяваше някакъв недостиг към полугодието. Само за 7-те месеца първата оценка, която направихме още в началото на месец август, когато излязоха предварителните данни за 7-те месеца. 600 милиона бяха само за 7-те месеца на консолидирана основа и фактически тогава нашата оценка беше около 900 милиона. Много ми се искаше тези 900 милиона да се опитаме да ги натиснем надолу.

Проблемите обаче, които и Вие оценявате, Вие ги споменахте и то най-вече във второто полугодие, когато се засили тази дефлация. Ние в момента имаме спиране на внос примерно от свързани предприятия с Украйна, които просто вече физически не могат да доставят и това се отразява на приходите от ДДС. Фактически самата обстановка от гледна точка на макроикономическо и в политическа проблематика просто натисна базата за събиране на вноски от ДДС. Аз Ви добавих и неданъчните приходи само от дивиденти и вноските на БНБ са 90 милиона, неясно защо. Затова оценката, която сме Ви дали за този малко над 1 милиард в рамките на данъчните постъпления на консолидирана основа смятаме за реалистична, защото това, което би се появило в рамките на подобряване на средата до края на годината не се очаква някаква съществена промяна. Да, курсът на долара малко се е повишил, това би създало предпоставка за по-висока база за начисляване и т.н. Да, появиха се най-различни параметри, числа. Има и подобряване на събираемостта спрямо 2013 година. НАП реално ще имат между 600-700 повече приходи спрямо 2013, но това не може да компенсира изоставането. При надценяване на само данъчните приходи при 1,7 и нагоре не може да се компенсира това нещо, каквото и да се заблуждаваме. Да, нашият голям проблем е, че както виждате в доклада само от приходите ние отиваме в 3,1 на сто. Да, приходите могат да бъдат в рамките на изпълнението коригирани надолу или нагоре, като оценка разбира се.

По отношение на разходите, извиняваме се предварително, че подавайки по този начин актуализацията на бюджета те бяха подадени на едно място. Практиката във всички предходни актуализации е подаване на едно място. Ние за първи път седнахме с господин Ананиев и се вслушахме в съветите, които се появиха от Ваша страна, вслушахме се и в съветите на икономистите от срещата в понеделник и решихме да ги разпишем, за да е по-ясно. Да, така е направено, за да има и мобилност. Те и затова са предоставени до…, което не значи, че ще бъдат предостави в рамките на тези параметри. Затова трябва да има някаква мобилност.

По отношение на Напоителни системи вече е възложен одитът, влезли са в одита. Имаме предвид, че няма как да не се появи и Напоителни системи, тя е в последната точка „Други разходи“, защото тя трябва да се идентифицира, да се уточни и в един момент подобни разходи, които ще се появят са много, много повече от това, което е заложено. Те са в цялата бюджетна сфера. Абсолютно сте прави за това, че трябва да се свият още повече разходите, но на начислена основа те отново ще скочат. Ние не можем да спрем заплатите. Хванали сме се за тежкия пример МВР – нищо не може да се направи до края на годината дори и да се тръгне към ограничаване на числения състав, което означава автоматично начисление на обезщетенията, които там са в доста сериозни размери и отново начислена основа дори и при неизплащане това нещо ще си отиде в рамките на начислените разходи.

Още по-голямата тема е при структурирането на бюджет 2015 да се заложат реформите и определени структурни промени. Не можем да оспорваме по никакъв начин забележките към едно или друго, свързани с луксозни разходи в администрацията или нещо подобно.

По отношение на темата с ИАРЕМ 2 процедурата по свръхдефицит предвижда страната членка да влезе максимално бързо или да представи план и отново да влезе в рамките на дефицита по критерия на Маастрихт до 3%. Поне нашето виждане е, че ние и следващият бюджет трябва да го заложим вече в рамките на 3%. Може би ще трябва да коригираме фискалната цел, защото тя в момента е заложена за намаляване от 1,8 на 1,5 и т.н., но вече анализът ще покаже къде под 3% да заложим фискалната цел за следващите години. Тази процедура не е толкава драматична, но не е приятна затова, че излизаме над 3% и затова нашите първи анонси бяха, че ще се опитаме да влезем на начислена основа в 3%, но това са в рамките на необходимостите. Големият проблем са надценените приходи. Кой е виновен? Само мога да Ви кажа, че не в Министерство на финансите са подадени тези приходи, надценени по този начин. Не в Министерство на финансите е разработен проекта на последната актуализация на бюджета, в която за сметка на министерствата се осигуриха парите за Здравната каса. Казвам Ви го, не е моя работа да влизам в някакви други оценки или нещо подобно.

Връщам се на процедурата. Влизането в чакалнята предполага в рамките на 2-3 години ние да отговаряме на петте критерия, които са основните за Еврозоната. За съжаление обаче те не са единствените. Наблюдението на конкурентна икономика в рамките на страните членки, които трябва да влязат в Еврозоната, анализът, който се направи може би е по-големият риск пред България, защото нашата икономика в рамките на тази конкурентност, която трябва да е средностатистическата на страните членки имаме изоставане, което го знаете. Да, ние четири години подред сме в рамките на критериите, в най-добрите показатели сме. Това излизане няма да е формален проблем да се кандидатства за ИАРЕМ 2, там вече трябва да продължим да ги изпълняваме тези критерии, но въпросът е дали ще ни допуснат в ИАРЕМ заради комплексните причини като цяло икономически в България. Да не влизам в тази тема, не съм подготвен, но чисто като обща информация.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин министър, имаше въпрос кои ведомства са поискали пари. Има такива ведомства, едното вече беше споменато Министерство на образованието и науката, Министерство на икономиката и енергетиката и Народното събрание. Освен това има и няколко агенции и комисии – Агенцията за ядрено регулиране, Комисията за конфликт на интереси, Националното бюро за контрол на СРС и някои други по-малки агенции и комисии. За Министерство на образованието и науката искам да внеса пояснение, за тях важи освобождаването на 5% буфер, който е в размер на 9 700 000 лева и редица от проблемите, които съществуват вътре се решават чрез преструктуриране на различните програми в зависимост на хода на тяхното изпълнение. Така че няма да има просрочия в края на годината.

Имаше въпрос какво се подобри в работата на тези ведомства? Естествено е в рамките на тези два-три месеца при това намаление с около 22% на решенията за подобряване на работата е трябвало да стане по-рано, както каза и министъра с определени структурни други оптимизиращи мерки. Това, което успяхме да направим е да преразгледаме всичките им искания от над 1 милиард допълнителни искания и да ги сведем до тези 448 милиона и половина лева. Тоест, не разбрахме дали ще подобрят работата, но разбрахме, че трябва да стоят тези пари без да правят просрочия, това е много важно.

Имаше въпроси за размера на икономите, мисля че в доклада е казано, че икономията от 130 милиона лева от публичната инвестиционна програма, като ще Ви дам информация, че сме пуснали писма до всички министерства и общини, които са бенефициент по тази програма. До петък на базата на постановлението, което излезе от правителството, да представят информация за кои проекти до 17-ти не са сключени договори и те няма да влязат в процедура за осъществяване, такива, които ще си изпълнят 100 % нещата и такива, които ще завършат с определени икономии, такива, които няма да им стигнат парите и ще останат за следващата година, но това ще бъде за тяхна сметка. Тоест, този въпрос се наблюдава и може би още в самото начало на другата седмица ще имаме подробна информация точно за ситуацията.

Огромни задължения към бизнеса. Едва ли точно аз съм човека, който трябва да отговаря, но първо – ние нямаме никакви проблеми с възстановяването на ДДС, то върви в ниски граници. Второ, Вие наблюдавате в сайта на Министерство на финансите, там има една специална информация за просрочията на централното правителство, но сумите не са някакви фрапиращи и поддържат едно прилично ниво. Така че не виждам къде са тези огромни задължения към бизнеса, за които става въпрос в момента.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Задълженията към бизнеса са в рамките на бюджетите на министерството основно. Поддържаното ниво на възстановяването на ДДС е под 10 милиона за този месец. Поддържа се и по никакъв начин няма задържане. Разбира се просрочията в рамките на изпълнени договори, ангажиментите и т.н. на министерства и ведомства се намират в бюджетите на министерствата и именно залагайки разходи в рамките, освен възнагражденията там е и издръжката. Да, има просрочия в определени болници, всички го знаете това нещо, те не са малки за медикаменти и други доставки.

По отношение на Програмата за развитие и растеж оценката първоначално е за 130 милиона. Програмата имаше ясен ангажимент, но постановлението, което се прие от предното правителство към 10 юни да се направи оценка има ли сключени договори или няма, което между другото беше абсолютно нереалистично – за 4 месеца да се проведе ЗОП и да се затвори без обжалване беше нереалистично. Те не си спазиха този срок. Да, той е индикативен, но те така или иначе не го спазиха. В момента, в който направихме анализа на програмата до средата на месец август свикахме междуведомствения съвет и сложихме първата възможно дата, така че да се спази Устройственият правилник на Министерския съвет, за да не се обжалва решението, при която да се въведе това ограничени, че който не е подписал договор му се прекратява ангажимента за финансиране, със законно избран изпълнител. Почти всички общини са сключили договори, само 10 не бяха подписали. Как ще се усвоят – каквото усвоят до края на годината при всички правила на капиталовите разходи, когато се гледа в рамките на министерството.

Голямото неизпълнение дойде от министерствата и ведомствата, които буквално си загубиха 60% от парите поради несключените договори. Тук е министърът на здравеопазването, Министерство на здравеопазването абсолютно всички пари загуби, затова направихме частично компенсиране миналата седмица с друга икономия по централния бюджет не точно с тази в рамките на предоставяне на средства за най-необходимите – спешна помощ и други разходи за болниците.

Защо го внасяме, още веднъж? Подготовката на такъв законопроект изисква своя анализ. Дори и да се формира редовно правителство по най-бързият начин, което е най-добрият вариант, ако този анализ и това предложение го няма, който да бъде база, парламентът и редовното правителство, ако искат ще го разгледат така, ако искат ще го реализират през редовния кабинет, това е решение вече на парламента. Но, ако това нещо не беше направено, а се стартира в рамките тепърва да се прави процедура по анализ и актуализацията на бюджета, не че Министерство на финансите нямаше да предостави своите анализи, но има процедура. Успоредно с това трябва максимално бързо да се продължи работата по новия закон за 2015 година, тъй като в рамките на двата месеца това би било най-добрият вариант да има и закон за 2015 година, разбира се подготвен съгласно реформите, които трябва да се заложат. Законът за актуализация на бюджета ако се разтегли в рамките на края на ноември и края на декември това, което може да направи Министерство на финансите е постепенно да започне да спира предоставените му лимити. В момента, в който се стигне до лимита на конкретното министерство, ние просто спираме лимитите и като нямаме законовото право една по една ще започнат да изключват системите от гледна точка на финансиране. Как ще работят, как ще трупат задължения разбирате, че ситуацията въобще няма да е приятна. Така че макар и в сегашните неоптимизирани структури, нереформирани системи, не искам да звучи тежко, това е оптималното, което предлагаме. И затова считаме, че въпреки дебата има ли право служебното правителство, ние сме на мнение, че то има право да внесе, то е правителство както всяко едно друго правителство. Разбира се какъв ще бъде подходът на парламента по отношение на законопроекта това е тяхно решение.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, министър Порожанов.

Имаше въпрос какво е направено по преструктурирането на разходите, в това число са направени стъпки за преструктуриране по някакъв начин в тази тежка ситуация да бъде подпомогнат и бизнеса. Естествено там, където е възможно такова преструктуриране и където са възможни икономии това е направено и бяха дадени достатъчно примери, аз мога да дам също примери от Министерство на труда и социалната политика, чийто бюджет е над 1 милиард лева. Ограничени са всички капиталови разходи. Едновременно с това ние извършваме преструктуриране в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурс“, където трябва да има и национално съфинансиране. Вие познавате много добре тази програма, но преструктурирането беше в посока именно създаване и стимулиране на нови работни места в реалния бизнес. При това преструктуриране 30 милиона лева бяха пренасочени към Програма „Подкрепа за заетост“, която изцяло се изпълнява от бизнеса. В момента в бюрата по труда се събират заявки за изпълнението на този сегмент от програмата. Проявява се изключително огромен интерес от бизнеса, особено от малкия и средни предприятия.

Също така около 7,6 милиона бяха пренасочени пък за заетост под формата на приемни семейства, приемна грижа, тъй като иначе трябваше да спре заетостта на тези хора и огромен брой зависими лица, които са с увреждане и с право на чужда помощ трябваше да останат без никаква подкрепа. Но отново повтарям – това са преструктурирания с малко национално финансиране от оперативната програма. Но други 5 милиона лева са предвидени за стартиране на Програма „Европейска гаранция за младежка заетост“. До края на годината пак в реалния бизнес ще бъдат заети в две форми – чиракуване и стажуване, около 8 хиляди младежи, което на практика освен, че ще осигури ресурс за подпомагане на бизнеса ще помогне и за намиране на подходящи работници за конкретни работни места. Това са примери за действия, които сме извършили само в тези два месеца от работата на служебното правителство точно в такава посока. Сигурно от всяко министерство могат да бъдат дадени такива примери за преструктуриране и търсене на възможности за икономии.

По вторият въпрос, който беше пряко отправен към мен за минималните осигурителни прагове. Първо, за това, че няма информация за праговете. Колеги, искам да Ви напомня, че в работната група има представители на всички представителни организации на работодателите и на работниците и служителите и че Вие би трябвало в хода на няколко заседания на тази работна група да сте били информиране за протичането на процеса на договаряне. Даже вчера имаше договаряне в сектор „транспорт“ за експедиционната дейност и това е добавено.

Второ. Винаги минималните осигурителни прагове са били обсъждани със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, тоест – съгласуването е осъществявано на първо ниво в рамките на Надзорния съвет на НОИ, тъй като минималните осигурителни прагове са неразделна част, те са приложение № 1 към чл. 8 на Бюджета на Държавното обществено осигуряване и те са неразделна част от този бюджет и винаги би следвало да се гледат, както тяхното въздействие върху приходната част на бюджета, респективно размерът на дефицита, който се формира, така и от гледна точка на разходите, защото по-високи минимални осигурителни прагове означават по-високи обезщетения на работниците и служителите, в това число има известно въздействие и върху размера на пенсиите. Тоест, по цялата разходна на бюджета на Общественото осигуряване и никога до сега минималните осигурителни прагове не са гледани поотделно.

Предложението на министъра на труда и социалната политика в секторите, където не е била постигната договореност да се пренесе средният процент на договореност всъщност е първата стъпка за съставяне на бюджета на Държавното обществено осигуряване, което предстои да се разгледа първо в Надзорния съвет, след това да се разгледа в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където има ново съгласуване и след това се внася в Министерския съвет. Ако обаче Вие настоявате минималните осигурителни прагове по изключение тази година да бъдат разгледани извън тази стандартна процедура, която до сега е имало няма никакъв проблем те да бъдат внесени на следващото заседание. Естествено преди това трябва да бъдат разгледани и в специализираните комисии по осигурителни отношения.

Изложил съм своето становище. Опасението ни е, че ако продължава процесът на недоговаряне на тези минимални осигурителни прагово това дискредитира тяхното съществуване. Ако желаете ще бъдат внесени специално да бъдат разгледани и на отделно заседание вън от контекста на бюджета на Общественото осигуряване.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Две уточнения се налагат. Първо, няма общо настояване за отделно гледане на минималните осигурителни доходи, които са договорени или са предмет на действия на министъра на труда съобразно неговите правомощия по закон. Що касае поне нашата организация ние не настояваме това да се прави отделно. Напротив – както се е правило до сега, искаме да го правим заедно със Закона за бюджета за ДОО.

Вторият ми въпрос, който може би ще гледаме в точка „Разни“. Редно е според нас да има още едно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество преди да влезе във функции новото правителство. Ако знам, че се работи на експертно ниво процедурата за Бюджет 2015 и е стигнала до някакво ниво редно е ние да сме консултирани и запознати до къде и какво предава служебното правителство и по повод на Бюджет 2015, в това число и Закона за бюджета за ДОО. Там на това заседание би могло сегашният кабинет, формата на Националния съвет за тристранно сътрудничество да коментира и проблема за осигурителните прагове докъдето и както е разработен преди да финализира работата служебният кабинет.

Едно пояснение. Вие казвате, че разработвате този бюджет, внасяте го в Народното събрание, друг е въпросът дали имате право или нямате. Но какво очакваме там да се случи, ако имаме предвид, че подобен законопроект, който касае само дълга беше отхвърлен от двете най-големи политически партии преди месец и половина. Очакваме, че те ще кажат своята позиция по повод финансирането с публични пари на банковия сектор. Аз поне такова не съм чул нито от ГЕРБ нито от БСП. Ако това се очаква за мен е малко странно като очакване и затова всъщност апелираме това да не е предмет на Вашия законопроект. Тогава си мисля, че ще можете да разширите подкрепата за него що касае моята организация поне в частта бюджетен план с уточненията за приходите и разходите, за да се покрият нуждите наистина, ако не коментираме тези големи милиарди, които не виждам защо трябва да бъдат непременно работа на служебния кабинет. Аргументите, че това не трябва да бъде в рамките на визията на тези, които ще управляват след това държавата, защото ако говорим за дълг ние не сме против, моята организация не сме против да имитираме нов дълг, ние сме против да го имитираме, за да запушваме дупки в частния сектор. Ако говорим за енергетиката – да, там трябва да бъде имитиран нов дълг или поне държавни гаранции, за да се отпуши тази система и там трябва да се води този дебат, той е политически обаче и ние с новия кабинет ще искаме да го водим. Част от задълженията на НЕК, Цанков камък, Белене, очевидно трябва да бъдат поети като държавен дълг. И там трябва да се емитира нов дълг, най-вероятно. Ако говорим за големи проекти структурни, които трябва да бъдат подкрепени и не стигат парите от Европа там също може би трябва да се емитира нов дълг, да се инвестира в сериозни инвестиции в бъдещето на икономиката и работните места. Така че не сме против дълг да се емитира. Против сме той да бъде за това, за което Вие предлагате. Тук най-големият конфликт от наша гледна точка е това, което предлага служебният кабинет като актуализация на бюджета.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Отговорът ще бъде много общ, не точен разбира се. Затова не е разписан този дълг, той затова е написан като финансов буфер.

Разбира се има резон в това, което казвате. След като не е ясно едно нещо защо трябва да създава предпоставки. Разбира се една оценка след един месец на ситуацията, която би предизвикала финансов буфер тук за друго или за трето нещо би била много по-актуална и тук сте абсолютно прав и ние го знаем това нещо. Това ми е коментарът към момента, но забележката Ви е абсолютно правилна.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ще има още заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като в момента се работи по няколко наредби, които са обект на обсъждане от националния съвет. Освен това при яснота за увеличаването на размера на електроенергията задължително ще има компенсация, което касае промяна в съответната наредба и съгласуваност със социалните партньори.

Позволявам си да предложа по точка 1 следното заключение.

С обща позиция представителните организации на работодателите и на работниците и служителите не подкрепят внесения ЗИД на Закона за бюджета на Република България за 2014 година.

Едновременно с това в изложените позиции на отделните организации се подчертава необходимостта от извършването на такава актуализация, като препоръките са тя да бъде в рамките на бюджетен дефицит 3%.

По втората част на решението това проличава от всички изказвания. Нямаше позиция и изказване, в което да се отхвърля необходимостта от извършаване на актуализация и подготовка на актуализация на бюджета. Ако се приема? Това е заключението. Отделно към протокола ще се приложи позицията, която беше представена.

Благодаря Ви. Преминаваме към точка 2.
Точка 2