Обяснителен меморандум контекст на предложението основания и цели на предложението

Раздел 1

1. Държавите членки изискват от задължените субекти, които са част от група, да прилагат политики и процедури, обхващащи цялата група, в т.ч. политики за защита на личните данни и политики и процедури за обмен на информация в рамките на групата за борба с изпирането на пари и финансиране на тероризма. Тези политики и процедури се прилагат ефективно на ниво клонове и мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в държави членки и трети държави.

2. Държавите членки гарантират, че когато задължените субекти имат клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, чиито минимални изисквания за борба с изпирането на пари и финансиране на тероризма не са толкова строги колкото тези на държавата членка, техните клонове и дъщерни предприятия, разположени в третата държава, прилагат изискванията на държавата членка, включително по отношение защитата на данните, доколкото това е позволено от законовите и подзаконови разпоредби на третата държава.

3. Държавите членки, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП се информират взаимно, в случай че законодателството на третата държава не позволява прилагането на мерките, изисквани съгласно параграф 1, като за намиране на решение могат да бъдат предприети координирани действия.

4. Когато законодателството на третата държава не позволява прилагането на мерките, изисквани съгласно първата алинея на параграф 1, държавите членки изискват от задължените субекти да предприемат допълнителни мерки за ефективното справяне с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма и да информират надзорните органи на своята държава на произход. Ако допълнителните мерки не са достатъчни, компетентните органи в държавата на произход обмислят предприемането на допълнителни надзорни действия, като по целесъобразност може да поискат от финансовата група да преустанови своята дейност в приемащата държава.

5. ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП разработват проекти на регулаторни технически стандарти, определящи вида на допълнителните мерки, посочени в параграф 4 от настоящия член, както и минималните действия, които посочените в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 задължени субекти трябва да предприемат, когато законодателството на третата държава не позволява прилагането на мерките, изисквани по параграфи 1 и 2. ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП предоставят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на две години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

6. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в параграф 5 регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

7. Държавите членки гарантират, че обменът на информация в рамките на групата е разрешен, при условие че не възпрепятства разследването или проучването, извършвано от ЗФР или други компетентни органи в съответствие с националното законодателство, на възможните случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

8. Държавите членки могат да изискват от емитентите на електронни пари по смисъла на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета⁴⁴ и доставчиците на платежни услуги по смисъла на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета⁴⁵, които са установени на тяхна територия и чието централно управление се намира в друга държава членка или извън Съюза, да посочат централно звено за връзка на тяхната територия, което да следи за съблюдаването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

9. ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП разработват проекти на регулаторни технически стандарти по отношение на критериите за определяне на обстоятелствата, при които е целесъобразно да се посочи централно звено за връзка по параграф 8, и функциите, които централните звена за контакт трябва да изпълняват. ЕБО, ЕОЦКП и ЕОЗППО предоставят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на две години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

10. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в параграф 9 регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 43

1. Държавите членки изискват от задължените субекти да предприемат мерки, пропорционални на техните рискове, естество и размер, така че съответните им служители да са запознати с приетите по силата на настоящата директива разпоредби, включително съответните изисквания за защита на данните.

Тези мерки включват участие на съответните им служители в специални програми за обучение, които да им помогнат да разкриват операциите, които могат да са свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма, и да ги инструктират как да процедират в такива случаи.

Когато физическо лице, което попада в някоя от категориите, изброени в член 2, параграф 1, точка 3, изпълнява своите професионални ангажименти като служител на юридическо лице, задълженията по настоящия раздел се прилагат по отношение на това юридическо лице, а не по отношение на физическото лице.

2. Държавите членки осигуряват достъпа на задължените субекти до актуализирана информация относно практиките, прилагани от лицата, осъществяващи изпиране на пари и финансиране на тероризма, и признаците, водещи до разкриването на съмнителни сделки.

3. Държавите членки осигуряват винаги, когато това е възможно, предоставянето на своевременна обратна информация относно ефективността и последващите действия по докладваните съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Раздел 2

Надзор

Член 44

1. Държавите членки изискват обменните бюра и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, както и доставчиците на услуги в областта на хазарта да подлежат на лицензиране или регистриране.

2. По отношение на посочените в параграф 1 субекти държавите членки изискват от компетентните органи да гарантират, че лицата, които на практика управляват или ще управляват дейността на тези субекти, или действителните собственици на такива субекти са подходящи и благонадеждни.

3. По отношение на задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б), г) и д), държавите членки гарантират, че компетентните органи вземат необходимите мерки, за да се попречи на престъпниците и на техните съучастници да станат притежатели или действителни собственици на значителен или контролен дял от задължените субекти или да заемат ръководна длъжност в тях.

1. Държавите членки изискват от компетентните органи да извършват ефективен мониторинг и да предприемат необходимите мерки с цел осигуряване на съответствието с изискванията по настоящата директива.

2. Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с подходящи правомощия, включително правомощията да получат принудително всякаква информация, която има отношение към мониторинга върху спазването на съответствието, и да извършват проверки, както и че разполагат с необходимите ресурси за изпълнението на своите функции. Държавите членки гарантират, че служителите на тези органи съблюдават високи професионални стандарти, включително стандарти по отношение на поверителността и защитата на данни, и че са изключително почтени и притежават подходящата квалификация.

3. По отношение на кредитните и финансовите институции и доставчиците на услуги в областта на хазарта компетентните органи разполагат с разширени надзорни функции, по-специално с възможността да провеждат проверки на място.

4. Държавите членки гарантират, че задължените субекти, осъществяващи дейност чрез клонове или дъщерни предприятия в други държави членки, спазват националните разпоредби на тази друга държава членка, отнасящи се до настоящата директива.

5. С оглед осигуряването на ефективния надзор върху изискванията по настоящата директива държавите членки гарантират, че компетентните органи на държавата членка, в която е установен клонът или дъщерното предприятие, сътрудничат на компетентните органи на държавата членка, в която се намира централното управление на задължения субект.

6. Държавите членки гарантират, че компетентните органи, които отчитат риска в рамките на надзорния процес:

а) имат ясна представа за съществуващите в тяхната страна рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

б) имат директен и индиректен достъп до цялата необходима информация относно специфичните национални и международни рискове, свързани с клиенти, продукти и услуги на задължените субекти; както и

в) определят честотата и интензивността на директния и индиректния надзор въз основа на рисковия профил на задължения субект и съществуващите в страната рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

7. Оценката на рисковия профил на задължения субект по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително рисковете от несъответствие, се преразглежда както периодично, така и когато настъпят важни събития или промени в управлението и дейността на задължения субект.

8. Държавите членки гарантират, че компетентните органи вземат предвид предоставената на задължения субект свобода на преценка и преразглеждат съответно оценките на риска, на които се основава тази свобода на преценка, както и адекватността и целесъобразността на своите политики, мерки за вътрешен контрол и процедури.

9. По отношение на задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б) и г), държавите членки могат да разрешат функциите по параграф 1 да се изпълняват от саморегулиращите се органи, при условие че те отговарят на условията, посочени в параграф 2 от настоящия член.

10. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП издават насоки за компетентните органи относно критериите, които трябва да се прилагат при упражняване на надзор въз основа на отчитане на риска. Особено внимание трябва да бъде отдадено на естеството и размера на стопанската дейност, като се предвиждат конкретни мерки, ако това е уместно и целесъобразно. Тези насоки се издават в рамките на 2 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

Раздел 3

Сътрудничество

Подраздел I

Държавите членки гарантират, че лицата, определящи политиката, ЗФР, правоприлагащите органи, надзорните органи и другите компетентни органи, които участват в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, разполагат с ефективни механизми, позволяващи им да си сътрудничат и координират на национално равнище дейността си по отношение на разработването и прилагането на политики и мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Подраздел II

Сътрудничество с ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП

Член 47

Компетентните органи предоставят на ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП цялата информация, необходима за изпълнението на техните задължения по настоящата директива.

Подраздел III

Сътрудничеството между ЗФР и с Европейската комисия

Член 48

Комисията може да предоставя необходимата за подпомагане на координацията помощ, включително във връзка с обмена на информация между ЗФР в рамките на Съюза. Тя може редовно да свиква заседания с представители на ЗФР от държавите членки с оглед подпомагане на сътрудничеството и обмена на становища по свързаните със сътрудничеството въпроси.

Държавите членки гарантират, че техните ЗФР сътрудничат помежду си във възможно най-голяма степен независимо от това дали те са административни, правоприлагащи или съдебни органи, или са органи със смесени функции.

1. Държавите членки гарантират, че ЗФР обменят спонтанно или при поискване всяка информация, която може да бъде полезна за обработването или анализа на информация или за разследванията, провеждани от ЗФР по отношение на финансовите операции, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, и на участващите в тях физически или юридически лица. Искането съдържа съответните факти, контекст, мотиви за искането и начин, по който изискваната информация ще бъде използвана.

2. Държавите членки гарантират, че ЗФР, към което е отправено искането, е длъжно да използва всички свои правомощия, с които разполага на национално равнище, за получаване и анализ на информация, когато изпълнява посоченото в параграф 1 искане на друго ЗФР, установено в Съюза. ЗФР, към което е отправено искането, отговоря своевременно, като както подалото, така и получилото искането ЗФР използва, доколкото е възможно, сигурни цифрови средства за обмен на информация.

3. ЗФР може да откаже разкриването на информация, което би могло да навреди на наказателно разследване, провеждано в държавата членка, в която е получено искането, или при извънредни обстоятелства, ако разкриването на информация би довело до последствия, които са явно диспропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице или на държава членка, или няма отношение към целите, за които информацията е била поискана. Всеки подобен отказ се обяснява надлежно на подалото искане за информация ЗФР.

Получените по членове 49 и 50 информация и документи се използват за извършване на предвидените по настоящата директива задачи на ЗФР. При предаването на информацията и документите по членове 49 и 50 предаващото ЗФР може да наложи ограничения и условия за употребата на тази информация. Получаващото ЗФР се съобразява с тези ограничения и условия. Това не засяга използването за целите на наказателни разследвания и преследвания, свързани със задачите на ЗФР по предотвратяване, разкриване и разследване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Държавите членки гарантират, че ЗФР предприемат всички необходими мерки, в т.ч. мерки за сигурност, за да се гарантира, че предоставената по членове 49 и 50 информация не е достъпна за друг орган, агенция или служба, освен ако предоставилото информацията ЗФР не е дало предварително своето съгласие.

1. Държавите членки насърчават своите ЗФР да използват защитени канали за комуникация между ЗФР и да използват децентрализираната компютърна мрежа FIU.net.

2. Държавите членки гарантират, че техните ЗФР си сътрудничат при прилагането на усъвършенствани технологии, за да изпълнят своите задачи, предвидени в настоящата директива. Тези технологии позволяват на ЗФР да съпоставят анонимно своите данни с други ЗФР, като осигуряват пълна защита на личните данни, когато разкриват лицата, които представляват интерес за ЗФР, в други държави членки и установяват техните приходи и средства.

Член 54

Държавите членки гарантират, че техните ЗФР си сътрудничат с Европол при извършването на трансгранични анализи, обхващащи най-малко две държави членки.

Раздел 4

Санкции

Член 55

1. Държавите членки гарантират, че задължените субекти могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива.

2. Без да се засяга правото на държавите членки да налагат наказателни санкции, държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да предприемат целесъобразни административни мерки или да налагат административни санкции, когато задължените субекти нарушават националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, и осигуряват тяхното прилагане. Тези мерки и санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3. Държавите членки гарантират, че когато задълженията се отнасят за юридически лица, санкциите могат да бъдат налагани на членовете на управителния орган и на всички други физически лица, които са отговорни за нарушението съгласно националното законодателство.

4. Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с всички правомощия за провеждане на разследвания, необходими за упражняването на функциите им. Когато упражняват правомощията си по налагане на санкции, компетентните органи си сътрудничат тясно с цел да се гарантира, че съответните административни мерки или санкции осигуряват желания резултат, и съгласуват действията си при трансгранични случаи.

Член 56

1. Настоящият член се прилага най-малко по отношение на случаите, при които задължените субекти систематично не съблюдават изискванията на следните членове:

а) 9—23 (комплексна проверка на клиента);

б) 32, 33 и 34 (докладване на съмнителни сделки);

в) 39 (водене на документация); както и

г) 42 и 43 (вътрешен контрол).

2. Държавите членки гарантират, че в случаите по параграф 1 административните мерки и санкции, които може да бъдат наложени, включват най-малко следното:

а) изявление, което се отправя към обществеността и в което се посочва отговорното физическо или юридическо лице и естеството на нарушението;

б) разпореждане, с което се изисква физическото или юридическото лице нарушител да прекрати деянието и да не извършва повторно това деяние;

в) по отношение на задължен субект, подлежащ на разрешителен режим — отнемане на разрешението;

г) временна забрана за носещия отговорност член на управителния орган на задължения субект да заема длъжности в институциите;

д) за юридически лица — административни имуществени санкции в размер до 10 % от общия годишен оборот на юридическото лице за предходната стопанска година;

е) за физически лица — глоба в размер до 5 000 000 EUR, а в държавите членки, в които еврото не е официална парична единица, — равностойността в националната парична единица към датата на влизане в сила на настоящата директива.

ж) административни имуществени санкции в размер до удвоения размер на реализираната печалба или нереализираната загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.

За целите на буква д), когато юридическото лице е дъщерно предприятие на предприятие майка, съответният общ годишен оборот представлява общият годишен оборот съгласно консолидирания отчет на първостепенното предприятие майка за предходната стопанска година.

Член 57

1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи без забава ще огласяват публично всички санкции или мерки, наложени за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, включително информацията за вида и естеството на нарушението и за самоличността на лицата, които носят отговорност за него, освен ако такова огласяване би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари. В случай че огласяването би довело до непропорционално големи щети за съответните страни, компетентните органи огласяват публично наказанията, без да съобщават имената на нарушителите.

2. Държавите членки гарантират, че при определянето на вида административни санкции или мерките и размера на административните имуществени санкции компетентните органи отчитат всички съответни обстоятелства, включително:

а) тежестта и продължителността на нарушението;

б) степента на отговорност на физическото или юридическото лице нарушител;

в) финансовите възможности на физическото или юридическото лице нарушител, определени според общия оборот или годишния доход на това лице;

г) размера на реализираната печалба или нереализираната загуба от физическото или юридическото лице нарушител, когато размерът им може да бъде определен;

д) загубите, понесени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

е) степента на съдействие, което физическото или юридическото лице нарушител оказва на компетентния орган;

ж) предишните нарушения на физическото или юридическото лице нарушител.

3. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП издават насоки за компетентните органи относно вида административни мерки и санкции и размера на административните имуществени санкции, които се прилагат спрямо задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2. Тези насоки се издават в рамките на 2 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

4. По отношение на юридическите лица държавите членки гарантират, че те могат да бъдат подведени под отговорност за предвидените по член 56, параграф 1 нарушения, които са извършени за тяхно облагодетелстване от което и да е лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическото лице, който има водеща роля в рамките на юридическото лице, въз основа на:

а) право да представлява юридическото лице;

б) правомощие да взема решения от името на юридическото лице; или

в) правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

5. В допълнение към случаите, посочени в параграф 4, държавите членки гарантират, че юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 4, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на нарушенията, посочени в член 56, параграф 1, в полза на юридическо лице.

1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи създават ефективни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали до компетентните органи за нарушения на националните разпоредби за прилагане на настоящата директива.

2. Механизмите по параграф 1 включват най-малко:

а) специални процедури за приемането на сигнали за нарушения и за предприемане на действия по тях;

б) подходяща защита за служителите на институции, които докладват за нарушения в рамките на институцията;

в) защита в съответствие с принципите на Директива 95/46/ЕО на личните данни на лицата, които подават сигнал за нарушение, и на физическите лица, за които се предполага, че са отговорни за нарушението.

3. Държавите членки изискват от задължените субекти да въведат подходящи процедури, за да могат служителите им да докладват за нарушения по определен, независим и анонимен начин в рамките на институцията.

ГЛАВА VII

В срок от четири години след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива и го предава на Европейския парламент и на Съвета.

Директиви 2005/60/ЕО и 2006/70/ЕО се отменят, считано от [да се въведе дата — деня след датата, посочена в първа алинея на член 61].

Позоваванията на отменените директиви се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 61

1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [2 години след приемането]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

По-долу е представен неизчерпателен списък на отразяващите риска променливи величини, които задължените субекти трябва да вземат под внимание, когато определят в каква степен да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента по член 11, параграф 3:

i) предназначение на сметката или взаимоотношенията;

ii) равнище на активи, които клиентът ще депозира, или размер на предстоящата сделка;

iii) регулярност или продължителност на стопанските взаимоотношения.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

По-долу е представен неизчерпателен списък на факторите и видовете доказателства за потенциално по-нисък риск по член 14:

1. 
   Рискови фактори по отношение на клиента:
   

б) публични администрации или предприятия;

в) клиенти, пребиваващи в по-нискорисковите географски райони, посочени в точка 3.

2. 
   Рискови фактори по отношение на продукти, услуги, сделки или механизми за доставка:
   

б) застрахователните полици по пенсионни схеми, по които няма клауза за предварително изкупуване, и полицата не може да бъде използвана като залог;

в) пенсионна схема, пенсиониране поради достигната възраст или друга подобна схема, които предвиждат доходи при пенсиониране на служители и по които вноските се правят чрез удръжки от заплатите, а правилата на схемата не позволяват прехвърляне на дяловете на даден член по схемата;

г) финансови продукти или услуги, които осигуряват надлежно определени и ограничени услуги за някои видове потребители, за подобряване на достъпа във връзка с финансовото приобщаване;

д) продукти, по които рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма се управлява от други фактори, като например ограничения върху портфейла или прозрачност на собствеността (например някои видове електронни пари съгласно определението в Директива 2009/110/ЕО относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари).

3. 
   Рискови фактори по отношение на географското разположение:
   

б) трети държави, които имат ефективни системи за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма;

в) трети държави, чието равнище на корупция или друга престъпна дейност е определено от надеждни източници като ниско;

г) трети държави, чиито изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съответстват на препоръките на FATF и които са приложили реално тези изисквания и подлежат на ефективен надзор или мониторинг в съответствие с препоръките за осигуряване на спазването на тези изисквания.

По-долу е представен неизчерпателен списък на факторите и видовете доказателства за потенциално по-висок риск по член 16, параграф 3:

1. 
   Рискови фактори по отношение на клиента:
   

б) клиентите, пребивават в посочените в точка 3 страни;

в) юридически лица или правни образувания, се използват за разпореждане с чужди лични активи;

г) дружества, които имат номинални акционери или акции на приносител;

д) предприятията, чиито разплащания се извършват предимно в брой;

е) структурата на собственост на дружеството се счита за необичайна или прекомерно усложнена предвид естеството на дейността на дружеството.

2. 
   Рискови фактори по отношение на продукти, услуги, сделки или механизми за доставка:
   

б) продукти или сделки, които могат да предразполагат към анонимност;

в) индиректни стопански взаимоотношения или сделки;

г) плащане, получено от непознати или несвързани трети страни.

д) нови продукти и нови стопански практики, включително нови механизми за доставка, както и използването на нови или новоразработвани технологии във връзка с нови и вече съществуващи продукти.

3. 
   Рискови фактори по отношение на географското разположение:
   

б) държави, чиито равнища на корупция или друга престъпна дейност са определени от надеждни източници като значителни;

в) държави, по отношение на които са наложени санкции, ембарго или подобни мерки, взети например от Организацията на обединените нации;

г) държави, които предоставят финансиране или подкрепа за терористични дейности или на чиято територия действат известни терористични организации.

Таблица на съответствията, посочена в член 60