Среднокисели вулканити (1BuψλE3). Представени са от тъмносиви до черни и зеленикави дребнопорфирни шошонити до латити, изграждащи поредица от лавови потоци с тънки неиздържани прослои от пепелни до лапилни туфи и епикластити. В подчинено количество и главно по периферията и в основата на потоците се наблюдават лавобрекчи. Текстурата на лавите е масивна, а структурата – порфирна. Първичните минерали изграждат до 30 % от обема на скалата. Преобладаващи са плагиоклазите – андезин при латитите до андезин–лабрадор при шошонитите. Мафитите са представени от карбонитизиран клинопироксен, ортопироксен, опацитизиран биотит, по-рядко амфибол. Рядко всред по-базичните разновидности се среща серпентинизиран оливин. Акцесорни минерали са апатит, магнетит и илменит. Основната маса е изградена от множество плагиоклазови микролити, на места със субпаралелна ориентировка, рудни минерали и ксеноморфен К-фелдшпат. Често скалите са в различна степен хидротермално променени.
K-Аr датировки на лави в околностите на с. Буково са 36–37,5 Ма (В. Георгиев, и др. 1995ф) и 35 Ма (Lilov et al., 1987). Това, както и стратиграфската им позиция, определя възрастта на скалите като приабонска.
Среднокисели вулканити – субвулкански фациес(2BuψE3). В пределите на картния лист скалите на единицата са представени от малко линейно издължено субвулканско тяло от дребнозърнести шошонити, разположено южно от с. Буково.
Скалите са вместени в лавите от същия подкомплекс и се просичат от кисели дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс. Отнесени са към Буковския вулкански подкомплекс поради сходство със състава на лавите, които го изграждат. Поради силно издължената си форма, както и близостта им със зоната на Пилашевския дайков сноп (Тримогилски вулкански подкомплекс), сред който има и шошонитови дайки, разглежданите скали биха могли да се отнесат и към последния, за което са нужни датировки за абсолютна възраст и детайлни геохимични изследвания.
Шошонитите са сиво-черни до черни, плътни, дребнопорфирни, с масивна текстура. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин – лабрадор), орто-, клинопироксен, биотит и серпентинизиран оливин. Основната маса е пилотаксична или микролитова.
Датировки за изотопна възраст от скали на единицата липсват, поради което условно се приема за приабонска.
