Среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5KlλE3). Скалите се разкриват в околностите на с. Колец и с. Караманци. Субвулканските тела са вместени всред Пъдарската свита и вулканити от същия подкомплекс.
Единицата е представена от сиво-зелени, средно- до едропорфирни латити. В някои участъци се наблюдава призматична напуканост. Първичните минерали са представени от плагиоклаз, пироксен, амфибол и биотит.
K-Ar датировки от разглеждaните скали дават възраст 42,7 Ма – лютес (Milovanov et al. 2005). Поради факта, че скалите са вместени в седименти с фаунистично доказана приабонска възраст, горните определения не съответстват на геоложката ситуация. Възрастта на скалите се приема за приабонска.
Караманска интрузия(KmμЕ3).Установена и описана е под същото наименование от Боянов, Маврудчиев (1961). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, като е запазено същото наименование. Включени са към Колецкия вулкански подкомплекс поради сходство в състава, пространствена обособеност и сходна възраст.
Караманската интрузия е изградена от няколко линейно удължени в изток–югоизточно направление тела (на юг от изследваната площ), от които в пределите на картния лист, югозападно от с. Боян Ботево, се разкрива малка част от едно от тях.
В пределите на изследваната площ скалите са внедрени в седименти от конгломерато-пясъчниковата задруга, а в южна посока са вместени всред седименти на Пъдарската свита или пресичат лави на Колецкия вулкански подкомплекс. Контактите са интрузивни, стръмни, но в някои участъци са силоподобни.
Караманската интрузия е внедрена в хипоабисално до субвулканско ниво. Характерна особеност е сферичното изветряне на скалите. Изградена е от сиви до зеленикавосиви дребнозърнести масивни монцонити до монцонитпорфири. Структурата е хипидиоморфнозърнеста, порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз). Първичните минерали са представени от плагиоклаз, К-фелдшпат, клино- и ортопироксен и биотит. Основната маса е пълнокристалинна. Изградена е от микролити от зонален плагиоклаз, К-фелдшпат, фемични минерали, руден минерал, безцветен иглест апатит и кварц, обхващащ микролитите, създавайки впечатление за нетипична микропойкилитова структура.
Възрастта на скалите, определена по взаимоотношенията им с другите единици и K-Ar датировка (37 Ма – Milovanov et al., 2005), отговаря на приабон.
Буковски вулкански подкомплекс. Като „Буковски шошонит-латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006а). Наименовани са на с. Буково. В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единицата – от „единица от смесени скали” във вулкански подкомплекс към състава на Минзухарския вулкански комплекс. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Разглежданите скали се разкриват в северозападните участъци на картния лист между селата Воден и Буково.
На повърхността долна граница на скалите от подкомплекса не се наблюдава. По геофизични данни в Брястовския грабен вулканитите залягат върху седименти (Петров в: Исаков и др., 1992ф). Покриват се от относително сходни вулкански продукти на Драгойненския вулкански подкомплекс, като на границата (западно от разглежданата площ) на няколко места са развити локално органогенни варовици с приабонска възраст. Покриват се и се процепват от скали на Брястовския вулкански подкомплекс и Горнобрястовската интрузия (по сондажни данни). Просичат се от дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс.
Буковският вулкански подкомплекс е съставен от шошонити до латити, изграждащи лавови потоци с редки прослои от пирокластити и епикластити, както и субвулкански тела. Югозападно от с. Буково (западно от изследваната площ) се разкриват монцонити (Пилашевска интрузия), отнесени към същия подкомплекс.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и K-Ar датировки отговаря на приабон.
Буковският вулкански подкомплекс се подразделя на три единици – среднокисели вулканити, среднокисели вулканити – субвулкански фациес и Пилашевска интрузия, от които само първите две са представени на картния лист.
