Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в настоящата записка. Наименована е на с. Минзухар (к. л. Николово, М 1:50 000). В рамките на картния лист тя включва три вулкански подкомплекса – Колецки, Буковски и Николовски, изградени предимно от вулканити със среднокисел състав. На Геоложката карта на България – М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Скалите от единицата просичат или се разполагат с размив върху конгломератно-пясъчниковата задруга и съгласно, в някои случаи в преход върху Пъдарска свита. Покриват се от Зимовинския вулкански комплекс и се покриват и просичат от Боровишкия вулкански комплекс. Изграждат североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Минзухарският вулкански комплекс обединява вулканити с относително сходен химизъм, като в отделните подкомплекси се установяват вариации в алкалиите. Изграден е от лави, лавобрекчи, пепелни и агломератови туфи, както и епикластити. Установяват се и монцонитоидни интрузии и субвулкански тела.
По стратиграфска позиция и K-Ar датировки, възрастта на скалите се приема за приабонска (фиг. 3).
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Lilov et al., 1987; Harkovska et al., 1989; Лилов, Харковска, 1992; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Yanev, Pecskay, 1997; Marchev, Singer, 1999; Singer, Marchev, 2000; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al. (1987), В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975)
Колецки вулкански подкомплекс. Под същото наименование скалите от единицата са описани за първи път от Р. Иванов (1972). Наименовани са на с. Колец. Южно от Брястовския грабен част от лавите са включени от В. Георгиев, Милованов (2006а) в „Буковски шошонит-латитов комплекс”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Основният обем от скалите на единицата се разкрива в пределите на картния лист, в околностите между селата Спахиево, Сърница, Колец, Караманци, Боян Ботево, като относително по-ограничено разпространение имат на юг от изследваната площ. Изграждат Колецкия вулкан. Установени са и в структурния сондаж ССС-1 при Спахиево, където лежат върху теригенни палеогенски седименти.
Скалите лежат върху- и процепват седименти от Пъдарска свита. Покриват се и се процепват от Драгойненския, Брястовския и Тримогилския вулкански подкомплекс на Боровишкия вулкански комплекс. Взаимоотношенията със скали от Буковския вулкански подкомплекс са неясни поради пространствената им разделеност от Брястовския грабен, като е възможно тяхното латерално съчленяване.
Единицата е съставена от среднокисели вулкански продукти с шошонитов до латитов, рядко андезитов състав. В основата на разреза се разполага ниво от пепелни до лапилно-агломератови туфи. Нагоре се налага последователност от лавови потоци от лавобрекчи и лави. Внедряват се секущи и субвулкански тела, както и изтрузивно тяло от дребнозърнести монцонити.
Скалите от подкомплекса най-вероятно са образувани в субаквална обстановка.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и K-Ar датировки отговаря на приабон.
В пределите на картния лист Колецкият вулкански подкомплекс се подразделя на няколко единици от слоести и секущи скали (отдолу нагоре): туфозна пачка, среднокисели вулканити, среднокисели вулканити – субвулкански фациес и Караманска интрузия.
