Под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” единицата е обособена от Йорданов (1996ф). Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008b).
На Геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) разглеждат тези скали като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.
В състава на групата освен две свити (Лисичарска и Пъдарска), са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж. От тях в пределите на картния лист развитие имат Пъдарската свита и разнообразните скални единици на Минзухарския вулкански подкомплекс.
Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен. Тя обединява продуктите на различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
4.1.3.1. Пъдарска свита (PdE3)
Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Номинирна е за официална литостратиграфска единица в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008c), където е и типовият разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата.
Скалите на Пъдарска свита са застъпени на по-големи площи в околностите на селата Колец, Караманци и източно от с. Козлец. Отделни разкрития са установени в околностите на с. Гарваново. Единицата е основният пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Свитата заляга привидно конкордантно или се отделя с тектонска граница от материалите на конгломератно-пясъчниковата задруга (устието на яз. Тракиец). Процепва се от материалите на Николовския и Колецкия вулкански подкомплекс. Покрива се нормално от варовито-пясъчниковата пачка и туфо-туфитната задруга на Зимовинския вулкански комплекс. В района на с. Гарваново долната граница на единицата не е разкрита. По тези места единицата се просича от вулканитите на Гарвановския вулкански комплекс. Повсеместно е покрита с неравна размивна граница от песъчливо-глинестата задруга на неогена и алувиалните наслаги на плиоцен-плейстоцена.
В строежа на свитата участват разнообразни литоложки разновидности. Най-широко застъпени са туфитите, мергелите и пясъчниците, а в подчинено количество присъстват туфи, варовици, брекчоконгломерати, както и разливи от среднокисели вулканити. Межу тези скали съществуват различни преходи, които обуславят още по-голямото литоложко разнообразие.
При с. Колец единицата е представена от незакономерна алтернация от туфити, пясъчници и мергели.
Туфитите са сивожълтеникави до бежови псамитни скали, с масивна текстура и витрокристалокластична структура. Те образуват тънки прослойки и лещи с непостоянни размери. Изградени са главно от вулканско стъкло, малко карбонат и минерални фрагменти от плагиоклаз, кварц и биотит. На много места прехождат в туфопясъчници, изградени преобладаващо от скални, кристални и стъклени отломки от среднокисели вулканити (андезити, латити) и по-рядко от метаморфни късчета.
Пясъчниците изграждат тънки издържани прослойки, сравнително здраво споени от варовита спойка. Те са сиви дребно- до среднозърнести скали с полимиктов състав, слоеста текстура и псамитна структура. Съставени са от минерални фрагменти главно от плагиоклаз, кварц, биотит, мусковит и др.
Мергелите образуват недебели, но добре издържани пластове. Те са сиви, финослоести, микрозърнести, с мидест лом. Варовитата компонента е значителна, като на места мергелите преминават в нечисти глинести варовици.
При с. Гарваново единицата е с нехарактерен облик и принадлежността на материалите, отнесени към нейния състав, е до голяма степен условна поради значителната отдалеченост и недоказана връзка с трога. Преобладават масивните жълто-кафяви псамитни до псефитни пясъчници с отделни дребни чакъли от средни по състав вулканити. Наблюдават се относително тънки прослои и лещи от дребно- средночакълни брекчоконгломерати, набогатени на аналогични късове от среднокисели вулканити. В пясъчниците се срещат и организмови останки.
Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ достига 200 m.
Всред варовитите и мергелни нива е определена разнообразна късноеоценска фауна и флора (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961). Тази възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и Саров и др. (2006ф).
