Магмопроводящи крипторуптури. Основните тектонски линии с дълбоко заложение, предопределящи сложното развитие на палеогенския вулканизъм в тази част на региона, са три:
– със СЗ–ЮИ направление (135–140°);
– със ЗСЗ–ИЮИ направление (110°);
– с ИСИ–ЗЮЗ направление (60°).
Зоната със СЗ–ЮИ посока или Минзухарската магмопроводяща крипторуптурна зона (Йорданов в: Саров и др., 2006ф) е заложена по времето на късния еоцен и е привързана изцяло към североизточния клон на вулкано-седиментния трог.
Зоната със ЗСЗ–ИЮИ направление (условно Ябълковска или Ябълковско-Сталевска – Боянов и др., 1993) е част от или преповтаря ориентацията на Маришката зона. Относително синхронно заложена и слабо отличаваща по тренда си спрямо Минзухарската, тя има самостоятелна структурна привързаност. Към факторите, определящи залагането на вулканските структури в нея, Боянов и др. (1993) отнасят и разломи с „Твърдишко” (30–45°) направление, към чиято (евентуална) пресечница с разломите от Маришката зона авторите отнасят приабонските вулкански прояви, развити основно на север от изследвания район (к. л. Чирпан – М 1:100 000).
Заложението на третата, Боровишката магмопроводяща крипторуптурна зона е по-късно. Разположена е почти напречно под ъгъл 80° спрямо основните зони, следващи ориентацията на троговото заложение. На пресечницата ù с двете паралелни крипторуптури по двата обособени клона в трога, но под неин контрол са съсредоточени големите вулканични маси, продукт на Боровишката и Татаревската вулкано-тектонска структура. Като единна, разположена от северозапад, Боровишката зона е тълкувана в повечето от досегашните публикации за района. Д. Йосифов и др. (1990) очертават две съставни и независими структури с дълбоко заложение, обточващи от ССЗ и ЮИ рамките на Боровишката калдера – Ардинско-Спахиевска (~40º) и Новаково-Пилашевска (субекваториална до 30º). По данни на същите автори, те се съчленяват приблизително в района на с. Горно Брястово, но без продължение в СИ посока.
