Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Свързани:
k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
|
Преработка |
|
| ||||
|
|
|
|
| |||
|
F6 |
Линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори |
|
R41-2 -R42 | |||
|
|
| |||||
|
F5 |
Плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални |
|
|
R41-1 | ||
|
Син- постседиментационни |
синккал- дерни |
BF4 |
Преобладаващо грабен-синклинали, моноклинали,; приразломни огъвания |
|
|
R3(4) |
|
синвулкански |
|
|
F4 |
ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци |
R32 | |
|
|
F3 (BF3) |
Моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни |
|
|
R31 | |
|
| ||||||
|
Син- постседиментационни |
синвулкански |
|
|
F23 |
Гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение |
R2(4) |
|
F22 |
Гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП) |
R23 | ||||
|
|
F2 (BF2) |
Гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали |
F21 |
Локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ) | ||
|
Предсинседимен тационни (по отношение на R22) |
F1 (BF1) |
Унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови |
|
|
R1- R22 | |
структури: Брястовски грабен, Спахиевски клин и включените в рамките на т. нар. Спахиевски блок Спахиевски хорст и Величковски грабен.
Брястовски грабен. Обособен е основно по ултракалиевите латити на Брястовския вулкан. Структурата е с генерална ЮЗ–СИ ориентация (60º), дължина в рамките на картния лист 8–9 km и ширина 4,5 km. По данни на В. Георгиев и др. (1995ф) амплитудата на пропадане възлиза на около 700-1000 m, но тези данни визират вероятно само зоната на Брястовската калдера. В периметъра на повърхността западно от Хасковските минерални бани в- и около рамките на Брястовската калдера са съсредоточени кварцлатитови и трахидацитови куполи от късните етапи на развитието на вулканската постройка. В дълбочина ултракалиевите латити се подстилат от продуктите на Драгойненския и Буковския вулкан, както и от неподелени седименти, разположени директно върху кристалинния фундамент. От северозапад той е денивелиран спрямо скалите на Драгойненския и Буковския вулкански комплекс посредством Новаково-Пилашевската разломно-блокова зона, а от югоизток – от Мечковецката разломна зона, явяваща се едновременно северозападна граница на разположения на ЮИ Спахиевски клин. Поради ранното си заложение, понастоящем грабенът представлява по-високо издигнат блок, заключен между северозападното продължение на Сърнишкия калдерен разлом и Банския калдерен разлом от североизток.
Спахиевски клин. Дефиниран е от Георгиев и др. (1995ф). Оформен е по скалите на Драгойненския вулкански комплекс в ЮИ издигнат борд на Брястовския грабен. Преставлява силно всечен на запад и разширяващ се в изток-североизточна посока клинообразен блок с дължина около 4 km и максимална ширина в източния фланг 2,5 km. От север блокът е ограничен от Брястовския грабен посредством Мечковецката разломна зона, а от юг субекваториалната Ангеловска зона с характер на разсед с пропаднал северен блок разделя структурата от сложно устроения Спахиевски блок.
Спахиевски блок. Това е обобщаващо понятие за сложно изградена разломно-блокова зона, разположена източно от Сърнишкия разлом и ненаименуван разсед със субмеридионална посока северно от с. Колец. От юг той е отделен от Габровската хорст-антиклинала посредством Габровския разсед от системата на Ботевската зона (В. Георгиев и др., 1995ф). В рамките на блока същите автори описват монотонно стъпаловидно пропадане на фундамента в северна посока, но в зоната на т. нар. Хайвазовски разлом обратни движения с неголяма амплитуда указват за потънал южен блок. Това позволява на авторите да отделят две второстепенни, напречно ориентирани спрямо калдерата структури – Спахиевски хорст (разположен непосредствено южно от Спахиевския клин) и Величковски грабен, оформен между т. нар. Хайвазовски разлом и Габровския разлом. Повече подробности относно сложната разломно-блокова мозайка в рамките на Спахиевския блок, тектонската позиция и строежа на Спахиевското рудно поле се дават от Р. Иванов (1972) и Д. Йосифов и др. (1990).
Изтегляне 5.18 Mb.
Сподели с приятели:
