Другиразломни структури. Развити са извън прикалдерните пространства на вулканските структури.
Клокотнишки разлом. Разделя Сакарската литотектонска единица от североизток от скалите на Ябълково-Сталевската зона от югозапад. Разломът е субпаралелен на т. нар. Гарвановски разлом и също както него се възприема като структура с отношение към Маришката разломна зона. Ориентацията му обаче е до голяма степен отличаваща се от тренда на структурите, прокарани от север (к. л. Чирпан в М 1:100 000). Същите имат направление около 110°. По тази линия първоначално е бил издигнат Поповецко-Стрямският хорст. Липсата на вулкански прояви в същия в тази част на района, определя Клокотнишката зона като палеогеографска линия, осъществяваща известна степен на магматичен контрол.
Не съвсем изяснена е ролята на тази линия спрямо разпространението и тектонската позиция на плио-плейстоценските наслаги в тази част на района. Ситуацията на картата предполага нейното късно регенериране и движения с противоположен знак.
Гарвановски разлом. До голяма степен това е неясна, трудно доказуема тектонска линия, ограничаваща от югозапад Ябълково-Сталевската структура. Лошата разкритост на района не позволява подробното му охарактеризиране. Съдейки по взаимоотношенията, това е млада активна структура с посока 140° и пропаднал югозападен блок, изграден от неогенски и плиоцен-плейстоценски наслаги, понижени с неясна амплитуда спрямо неподелените вулканити на Ябълково-Сталевската структура. В околностите на с. Гарваново разломът се съчленява клиновидно със също така млада структура с посока 110°, ограничаваща от север ареала на Банските базалти и туфи на Татаревския подкомплекс от аналогични млади седименти.
Разлом Кенана. Тази новоустановена структура е разположена до преливника на яз. Клокотница. Тук са регистрирани едни от малкото реални данни за компресионна (навлачна) тектоника в периметъра на първоразрядното Източнородопско комплексно понижение. Касае се за малоамплитудно северновергентно навличане между еднотипни скали – туфозна пачка от състава на теригенно-туфозната задруга (Татаревски вулкански подкомплекс) и специфичните рифови варовици и брекчоконгломерати в района на язовира. Навличането е регистрирано всред варовиците по харниши, разположени в дебела около 1–2 m зона с елементи 200/5–10º и критерии за северен транспорт. Разломната линия, маркирана по същите тектонски огледала, прегъва плавно коляновидно, но в много кратък интервал на север, прехождайки във вертикален разсед с посока 100º и пропаднал северен блок. Причините за тези движения не са изяснени.
Тракиецки разлом Предположен е от Йорданов (в: Саров и др., 2000ф) Маркиран е по моноклиналното затъване в североизточна посока на скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга спрямо издигнатия от ИСИ блок неподелени материали, отнесени към обема на Тракийската единица. Предполагаемата посока на структурата е около 150–160°, изцяло прикрита от водите на яз. Тракиец. Подобни взаимоотношения са регистрирани за района на изток от изследваната площ (к. л. Хасково в М 1:50 000).
