Други блокови структури Установени са по периферията на картния лист.
Тракиецки хорст. Структурата е отделена от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). Разположена е западно от с. Гълъбец, в района на яз. Тракиец. Предполага се, че първичното заложение е свързано и на фона на Николовското моноклинално издигане, определящо я като BF2 структура, дооформена на неотектонския етап.
Хорстът е със слабо СЗ–ЮИ удължение (~140º), дължина около 2 km и ширина 1,5 km, постепенно стесняващ се на СЗ. В строежа му вземат участие неподелени материали на фундамента, скали на конгломератно-пясъчниковата задруга, а от СИ – и вулкански продукти на Николовския вулкански подкомплекс.
В североизточния ъгъл на картния лист са застъпени фрагменти от няколко по-значителни блокови структури – Поповишко-Стрямски хорст, Гарвановски блок и Гарвановски клин, чието описание под една или друга форма е засегнато при прегледа на вулканските и разломни структури в тази част на площта.
Разломни структури. Обособени са в четири групи въз основа на генетична природа или пространствено разпространение.
Калдерни разломи. Свързани са с калдерното развитие на Боровишката и Гарвановската вулкано-тектонска структура.
Сърнишки калдерен разлом (Г. Йосифов в: Р. Иванов, 1972). Разломът обточва дъговидно от изток източната периферия на Боровишката калдера. Почти по цялото му протежение (около 8 km в площта) между с. Ангел воевода (к. л. Николово – М 1:50 000) до СИ от вр. Летница по него е внедрена локално наклонена към вътрешността трахириодацитова дайка, разширяваща се до близо 500 m в северна посока. В долината на р. Величка структурата се маркира от уплътнени тектонски брекчи, изграждащи вертикални греди. В югозападния ъгъл на картния лист западно от с. Боян Ботево във и към вътрешната периферия на калдерната постройка са осъществени серия разноамплитудни паралелни пропадания в широка до 1 km зона със ССИ (25–30°) посока, следващи ориентацията на главния разлом. Нови данни (Dhont et al., 2008) сочат, че след внедряването на калдерната дайка по протежението на разлома се е осъществило значително дясноотседно сместване, предизвикало в западния блок сателитно, ветрилообразно разширяващо се и повиващо на ЮЗ разломяване от типа „конска опашка”. Предполага се, че разломите от тази система са дълбоко проникващи в кората и са проводник на кисела топилка, формирала трахириолитовите куполи в източната периферия на калдерата.
Татаревски калдерен разлом. Установен е при настоящите изследвания като разлом, оконтурващ от север, североизток и изток Татаревската калдера. Според нас по него е осъществено двуетапно калдерно пропадане. В източната периферия на калдерата по тази руптура са внедрени трахидацитови дайки с посока 15° и дължина над 1 km. Ширината на зоната е от порядъка на няколко десетки метри. По нея отчетливо наслоените скали на теригенно-туфозната задруга са силно приразломно деформирани, изведени от нормалното си положение с наклони 60–70° на запад.
Източно от Хисарския купол разломът повива на СЗ (120–130°) като локално, ССИ от с. Татарево, се покрива от лавобрекчите на Пещеринския вулкан. На северозапад от този локалитет границата с неподелените скали на т. нар. Сусамски етап от развитието на Гарвановския вулкан е отчетливо тектонска, изявена и в катаклаза, брекчиране, стриване, избеляване и ожелезняване. Още по на северозапад продължението му е прокарано по морфоложки белези.
Бански разлом. Установен е при проучването на Василев (1941). По него са локализирани термалните извори на с. Минерални бани. Разломът отделя продуктите на Татаревския вулкан от Брястовските едропорфирни ултракалиеви латити. Посоката му е 150–160°. Следи се в продължение на около 3,5 km през района на самото селище. В северозападния му фланг разломът отделя лавови потоци на Татаревския подетап от симетричен трахириолитов (извънкалдерен) купол, разположен на СЗ от селото. Вероятната амплитуда на пропадане е 150–200 m. Северното продължение е неясно и изразената ситуация на геоложката карта е до голяма степен условна. Като калдерен разлом, структурата се характеризира за първи път от Р. Иванов (1960).
Брястовски калдерни разломи. Оформят едноименната калдерна постройка, без да са проявени на повърхността. Самата калдера е установена по геофични данни и сондажни проучвания. По тази структура са осъществени високоамплитудни, сравнително неравномерни пропадания. Счита се, че те са проводник на остатъчна или новогенерирана магма, формирала двата изразителни трахириодацитови купола на изстискване от Голямоградищенския етап на Брястовския вулкан.
