Пълна историческа справка за тази първоразрядна структура и второразрядната Горнотракийска депресия в частност се прави от Боянов и др. (1993). В обхвата на к. л. Сусам – М 1:50 000 попадат части от треторазрядните Пловдивско и Хасковско понижение. Като треторазрядна единица извън рамките на първото тук се обособява т. нар. Драгойновско понижение.
5.3.3.1. Горнотракийска депресия.
Редица въпроси, свързани със строежа, геологията и неогенските седименти на Горнотракийската депресия, са разработени от Брънкин (1962), Панов (1962), Брънкин, Станчева (1965), Каменов, Панов (1976), Т. Ненов и др. (1986ф) и др.
Горнотракийската депресия е структура, наложена върху южната периферия на Средногорската зона (Ж. Иванов, 1998). Тя е ориентирана субекваториално и следи в общи линии старите („средногорски”) направления. На юг депресията опира в Родопския масив посредством Маришката отседна зона (дълбочинния разлом на Маришкия шев – Е. Бончев, 1946), като в малка степен е заграбила и приобщила към себе си и части от масива. От север се отделя от Средногорската зона чрез разседи.
В хода на тектонската еволюция в югоизточната част на Горнотракийската депресия се образуват млади наложени понижения, запълнени с неогенски и неоген-кватернерни седименти, проучени, описани и номинирани от Коюмджиева, Драгоманов (1979), Драгоманов и др. (1981, 1984). В изследваната площ попадат части от Драгойновското понижение, Пловдивското и Хасковското понижение.
Поради идентичността или близките характеристики на изпълващите ги неоген-кватернерни наслаги, условната граница между Пловдивското и Хасковското понижение се поставя в стеснената зона от района на с. Сусам.
Драгойновско понижение. Подобно на свитите, изпълващи Маришкото или Бряговско-Вълчеполското (Бряговско) понижение и считани за едновъзрастни или корелати (Боянов и др., 1992), алувиално-езерните (или блатно-езерни – Коюмджиева, Драгоманов, 1979) седименти на Драгойновска свита са засебени в собствения си ареал на разпространение – Драгойновско понижение (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Седиментите на свитата, респ. понижението, са с основно разпространение на север от изследваната площ (к. л. Чирпан, М 1:100 000), отчасти в обхвата и преимуществено южно от Маришката зона. Според повечето автори (Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов и др., 1980ф) изпълващите го материали се отнасят към Горнотракийската депресия, като според Панов (1962) те са разпространени само в Пловдивското понижение.
Драгойновското понижение е със статут на наложена структура, припокриваща и опасваща от север северозападната част на Североизточнородопското понижение. Според нас, поради междинната си позиция тази структура би могло да се определи като периферна, към периметъра на Горнотракийската депресия, но по-локална и самостоятелна спрямо наложеното обширно Пловдивско понижение.
Пловдивско понижение (Панов, 1962). Понижението представлява наложена негативна структура, елемент от изток–югоизточната част на Горнотракийската депресия. Подробни данни относно характера, строежа и развитието на тази структура има в работите на Брънкин (1962), Брънкин, Станчева (1965), Вапцаров (1962, 1964), Т. Ненов и др. (1986ф), и др.
В северната част на изследваната площ попадат фрагменти от южната периферия на понижението, наложени върху Ябълково-Сталевската и част от Татаревската вулкано-тектонска структура. На североизток се ограничава от Гарвановския разлом.
Пловдивското понижение е изпълнено от седиментите на неогенската песъчливо-глинестата задруга, плиоцен-плейстоценски и кватернерните наслаги. Дебелината на запълващите го скали варира от 1 – 30 m и достига до 100 – 150 m.
Хасковско понижение. В изследваната площ попада значителна част от западната периферия на Хасковското понижение. Като такова е обособено от Й. Йовчев и колектив (ред.-1976) на Тектонската карта на България в М 1:500 000.
В рамките на картния лист понижението се налага и се ограничава върху и ограничава от запад от Колецкия, Драгойненския и Брястовския вулкан, а от север – Татаревската вулкано-тектонска структура. От юг се налага върху Ранилистското понижение, Николовския вулкан и Кърджалийската депресия, като остава отворено на изток.
Тази сравнително плитка негативна структура е изпълнена основно от неогенските седименти на песъчливо-глинестата задруга, плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Дебелината на изпълващите я материали в изследваната площ на места надхвърля 200 m.
