Нановишкият вулкански комплекс е най-сложно устроената единица от този ранг. В пълния си обем тя включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. Подробно описание на скалите и вулканизма, свързани с този комплекс, е изложено в обяснителните записки към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Кърджали и к. л. Студен кладенец.
В пределите на картния лист се разкриват единствено пирокластити от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
4.1.8.1. Чифлишки вулкански подкомплекс
Единицата е наименувана от Йорданов (1996ф) по името на с. Чифлик, Кърджалийско. Въвежда се като официална литостратиграфска единица в обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b), където се прави и подробна историческа справка и пълно описание.
В целия ареал на разпространение Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза; вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.
Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска.
Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична задруга, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела (вулкански постройки, екструзивни куполи и др.). В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от варовиково-пирокластичната задруга.
Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl1). За първи път с указания ранг единицата се разглежда при настоящото изследване.
Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи биостромни тела. На Геоложката карта на България в М 1:100 000, к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1989) скалите са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”.
В пределите на изследваната площ единицата се разкрива в югозападната, югоизточната и източна част в околностите на селата Скална глава, Звезден, Чифлик и Бели пласт. Изпълва Високополянското и Ненковското понижение.
Задругата заляга трансгресивно върху среднокисели вулканити на Николовския вулкански подкомплекс или съгласно, с преход върху отложения от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група или Пъдарската свита. Покривка не се наблюдава.
Задругата е изградена от последователност от пачки разнообразни, преобладаващо масивни до дебелослоести и в по-малка степен тънко- до среднослоести кисели туфи. На различни места в разреза (южно от с. Чифлик и североизточно от с. Бели пласт) се установяват органогенни (рифови) варовици (l), по-големите тела от които са показани на геоложката карта.
Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса в региона е тяхната зеолитизация. В някои случаи скалите са над 50% зеолитизирани и превърнати в зеолитити. Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), адулар и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът (Алексиев, Джурова, 1977, Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006, и др.).
Максималната дебелина на скалите от задругата в пределите на картния лист не превишава 100 m.
Киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка. За това свидетелства характерът на организмовите останки и асоциацията с рифови варовици.
Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006, Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.
По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) непосредствено южно от изследваната площ в к. л. Кърджали (М 1:50 000) възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като раннорупелска – 32,28 Ма (в района на с. Върхари) и 32 Ма (при с. Седлари). На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана фауна със сходна възраст (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).
