В пределите на картния лист скалите на комплекса имат широко развитие, като са обособени в два вулкански подкомплекса – Брястовски и Тримогилски и туфозна задруга. Всички тези съставни единици са с рупелска възраст.
4.1.9.1. Брястовски вулкански подкомплекс
Скалите на подкомплекса, описан подробно на к. л. Сусам (М 1:50 000), се разкриват в северозападния ъгъл на картния лист, западно от с. Ангел войвода. Те попадат в ЮИ вътрешна периферия на Боровишката калдера. Техните разкрития са част от една ивица със СИ посока, идваща от к.л. Сусам и продължаваща на к. л. Комунига.
От скалните видове на Брястовския подкомплекс тук са представени само дребно- до среднопорфирните латити и техните лавобрекчи.
Дребно- до среднопорфирни латити (1BsλOl1). Вулканитите се покриват несъгласно от киселите пирокластити на туфозната задруга. От югоизток разкритията им са ограничени от бордовия разлом на Боровишката калдера. Това са най-североизточните разкрития на голям покров, наблюдаващ се главно в южната част на к. л. Комунига (М 1:50000) и продължаващ на североизток до долината на р. Величка на к. л. Сусам (М 1:50000). Цветът им е виолетово-кафяв. Това са средно- до дребнопорфирни по санидина (размери до 0,5 cm) вулканити като количеството на порфирни минерали в тях достига 50%. Други порфирни минерали са зоналният плагиоклаз, клинопироксен (размери 0,05–2,5 mm) и частично или напълно опацитизиран биотит; акцесори – апатит и магнетит. Основната маса е съставена от ксеноморфен санидин, плагиоклазови и биотитови микролити.
Лавобрекчи (lb). Изграждат ивица със СИ посока, разкриваща се между два калдерни разлома със същата посока. Разполагат се съгласно върху скалите на Ангелвойводската свита, т.е. изграждат най-долните нива на Брястовския подкомплекс.
Съставени са от късове и спойка от гореописаните дребно- до среднопорфирни латити.
Дебелината им е няколко десетки метра.
Описваните вулканити не са датирани, но по геоложко положение и аналогия с разкритията им на съседните картни листове (Сусам и Комунига – М 1:50 000) те се приемат за долнорупелски.
4.1.9.2. Туфозна задруга (tOl1)
В северозападния ъгъл на картния лист се разкриват две петна от няколкостотин m2 от основата на туфозната задруга, която запълва Боровишката калдера. Задругата е подробно описана в к. л. Сусам, Комунига и Искра (М 1:50 000). В описвания картен лист единицата е представена в в основата от епикластити с дебелина няколко метра и лежащите върху тях кисели по състав въздушноотложени туфи и неспечени игнимбрити (продукти на пирокластични потоци).
В югоизточния бордови разлом на Боровишката калдера, на 0,5 km западно от с. Ангел войвода са внедрени 3 субвертикални дайки с дължина до 1 km. Те имат СИ до ССИ посока (60–75о). Дебелината на дайките достига 80–100 m. На места те просичат резедави на цвят кисели витрокластични туфи на Ангелвойводската свита.
Скалите, изграждащи дайките, са бели на цвят поради силната им хидротермална промяна. Те са бедни на порфири с фелзитова основна маса. Поради наличието на кварц като порфирен минерал вероятно имат риолитов състав.
По аналогия с другите калдерни дайки, описани на к. л. Сусам и Комунига (М 1:50 000), те се приемат за рупелски.
