Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000


Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог



страница41/56
Дата27.01.2024
Размер5.14 Mb.
#120116
ТипЗадача
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   56
k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф, 1999ф). Новото наименование (с. Леново е споменато още при първоначалното описание), се прилага за първи път при настоящите изследвания. Това мащабно съоръжение се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат (Е. Бончев, 1971).
Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм в неговите рамки. Вън от неговия периметър много рядко присъстват вулкански прояви от етапа на залагане.
Структурата се разполага предимно върху части от Ранилисткото понижение или директно върху метаморфния фундамент, като в много случаи се обрамчва от приабонски рифови постройки с преобладаващо бариерен характер и се изпълва от материалите на Свободиновската вулкано-седиментна група.
Трогът е с асиметрично сечение и неправилна в план, подчертано удължена в СЗ–ЮИ посока (~135º) форма. В най-общи линии заема пространството между с. Леново (к. л. Искра – М 1:50 000) и Крумовград (околностите на селата Пелин, Перуника и Чал, където строежните елементи по периферията му са класически). Дължината му между указаните селища е около 74 km.
Бариерните рифови постройки, обрушени и преотложени в олистостромата от основата на изпълващата го вулкано-седиментна единица, маркират зоната на колапса, регресия на приабонския басейн към новозаложената структура, редуциране в рамките на трога и разливането му в южна посока (Бенковско понижение – к. л. Златоград и картни листове Джебел и Кирково – М 1:50 000), преодолявайки Кърджалийския праг в района между с. Седловина (Йорданов, 1999b) и Рибиновското издигане (к. л. Кърджали – М 1:50 000).
На един по-късен пиренейски подетап (R32) на пресечницата с и като част от Момчилградската второразрядна структура се залага Нановишката магмопроводяща полукръгова структура. По този начин на повърхността ЮИ фланг на трога заедно с големия Ирантепенски вулкан остава изолиран от централната част на СИРП и продължението на северозапад.
По време на етапа на залагане в рамките на описваната структура се оформят два ясно обособени клона – североизточен и югозападен, свързани помежду си с напречно разположен, наречен тук Средневски ръкав.
На територията на к. л. Николово са застъпени представителни части от двете паралелни структури. Разположението на двата клона предопределя разположението на фиксираните при етапа на залагане инверсни структури, указани при характеристиката на Ранилистското понижение – Габровското и Солищенското подуване. Същите се осушават, рамкират зоната на колапса и като цяло остават стерилни, навън и незасегнати от контролните фактори на последвалата вулканска активизация.
Североизточен клон с Минзухарска вулкано-тектонска структура. Клонът е поделен условно на две подзони. Първата заема пространството между селата Леново на СИ (к. л. Искра – М 1 1:50 000) до северно от с. Чифлик (к. л. Николово). В този отрязък клонът е с дължина 43 km и СЗ-ЮИ удължение (130-140º). Максималната ширина е около 17 km, а минималната – около 5 km в стесненото пространство между североизточното крило на Габровското антиклинално подуване и югозападната периферия на Николовската моноклинала на североизток. Подзоната контролира приабонските вулкански прояви в Минзухарската вулкано-тектонска структура.
Втората подзона включва продължението на изток, маркирано по седиментите на Пъдарска свита между селата Черешица (к. л. Книжовник – М 1 1:50 000) и Долно Съдиево (к. л. Славяново – М 1:50 000). Дължината на този отрязък е 23 km с нехарактерна, косо разположена спрямо генералното удължение на трога субекваториална ориентация. Същата обаче съвпада с И–З ориентация на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура (ЗИКС), като заема почти изцяло южната половина на Звинишката кръгова структура (западна част на ЗИКС) и продуцира приабонският Поповецки линейно-гнездови вулкан с аналогична ориентация. Ширината на повърхността в рамките на наложената ЗИКС е около 6 km.


Сподели с приятели:
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   56




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница