Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 5.14 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
| Карачалъктепенски вулкан. Като самостоятелна второразрядна вулканска структура (ареал) се дефинира за първи път при настоящето проучване. Структурата обединява две по-значителни компактни постройки и множество малки групирани или разсеяни канала с некоподобен характер. Последните са разположени относително симетрично под формата на изпъкнала на ЮИ дъга с ос приблизително 1 km източно от с. Рани лист, опасваща от север, югоизток и юг вътрешната периферия на Солищенското подуване.
Треторазрядната постройка при вр. Карачалъктепе, даваща името на вулкана, е установена от Йорданов (1996ф). В по-ранните изследвания тези материали са отнасяни изцяло към „задруга на първи кисел вулканизъм”. Изгражда се от серия линейно подредени в субмеридионална посока силно еродирани некове с цилиндрична или удължена в С-Ю посока форма, най-северният от които представлява изразен в релефа конус със запълнен централен отвор и неравномерно разтечени по периферията потоци от латитови лави и лавобрекчи. Дължината на цялата постройка е около 2 km. Впечатление прави ориентацията на контролната зона (5-10º), отличаваща се значително от контролните фактори в трога, но приблизително радиално разположена към споменатия условен център на описаната дъга. В източна посока (ЮЗ от с. Горна крепост) са установени още три канала с диаметър от 3-5 m до няколко десетки метра, към които са прикрепени малки рифови постройки. Група канали без определена подредба, продуциращи сравнително тънки потоци от латитови лавобрекчи, е съсредоточена североизточно от с. Звезден. Поток от латитови лавобрекчи, разположени в малък клинообразен блок, е установен западно от с. Бялка (Йорданов – в: Саров и др., 2002ф). Двата нека, просичащи скалите на теригенния комплекс и приабонски рифови варовици между селата Рани лист и Иванци са по същество изключение или едни от малкото вулкански прояви, прехвърлящи троговите рамки. Средневски ръкав. Структурата се отделя при настоящето проучване. Именувана е на с. Среднево. Тя обхваща междинното пространство, разположено между Габровското антиклинилално подуване от СЗ и Солищенското подуване от ЮИ. Ръкавът е разположен напречно на удължението и осъществява връзката между североизточния и югозападния клон на вулкано-седиментния трог. Запълва се основно от скалите на Пъдарската свита от ядката на Чернооченската синклинала. Най-тесните му участъци, разположени между с. Железник до СЗ от с. Ябълчени, са от порядъка на 3 km. Новодефинираният Каблешковски участък, включен към неговия периметър, доочертава неправилния, амебовиден контур на структурата. Наименован е на с. Каблешково (Кърджалийско). Участъкът обединява всички сравнително малки по параметри и интензитет вулкански прояви, отнесени от В. Георгиев и др. (1995ф; 1996ф) към състава на Войновския вулкански комплекс. Тук те са причислени тук към Рибнодолския вулкански подкомплекс и представляват сателитни, периферни по отношение на Войновската вулкано-тектонска структура прояви. Разположени са между селата Свободиново, Вождово и Житница. Югозападен клон с Войновска вулкано-тектонска структура. Разполага се ЮЗ от централната разделителна ивица, оформена по разположението на Габровското антиклинално подуване, Солищенското подуване и Средневския ръкав, посредством който структурата кореспондира със субпаралелно разположения североизточен клон на трога. Вулканските продукти, изпълващи разширяващия се в северозападна посока фланг на структурата, се следят от района западно от с. Шипка (к. л. Комунига – М 1:50 000), откъдето прехвърлят границите на изследвания район до северозападно от Кърджали (к. л. Кърджали – М 1:50 000). Дължината на този участък е 32 km, при ширина средно 14 km. СЗ фланг на структурата остава скрит под Боровишката калдера. Войновска вулкано-тектонска структура. Под това наименование структурата се формулира за първи път тук. Към нея са отнесени всички вулкански прояви с преимуществено късноеоценска възраст, генерирани в югозападния клон на трога и предхождащи ранните, докалдерни олигоценски етапи от залагането и развитието на Боровишката вулкано-тектонска структура. Наличните данни са недостатъчни за реконструкцията на евентуалния главен вулкански център или съвкупност от апарати. Многоетапното развитие се определя предимно по обособените градивни вулкански постройки, които са по-локални, относително малки по размери и интензитет и сравнително отличаващи се по типа и химизма на продуктите си. Повечето от тях маркират антидромен ход на развитие на главната структура (Р. Иванов, 1963). Цялостното описание за строежа и развитието на Войновската вулкано-тектонска структура се прави в Обяснителна записка към к. л. Комунига – М 1:50 000. На к. л. Николово са застъпени само част от т. нар. Яворовски вулкан, както и целият периметър на Крушковския вулкан. Яворовски вулкан (В. Георгиев и др., 1996ф). Според дефиниращите го автори се касае за самостоятелна вулканска постройка (купол) с елиптична, линейно изтеглена в ЗСЗ–ИЮИ посока форма под контрола на Багренската разломна зона. Пак според тези автори структурата се разполага приблизително от района на с. Чилик до с. Комунига (к. л. Комунига – М 1:50 000), има дължина 17–18 km и ширина 6–7 km. Според нас определението за „вулкански купол” с указаните параметри са неоснователни. Касае се за привидно самостоятелна субструктура (разклонение) от типа на клъстърните ареали. Същата е под контрола на ЮИ клон на трога и съответната магмопроводяща крипторуптура, но прехождаща на СЗ в района на махалите Копитник и Средска (к. л. Комунига – М 1:50 000) без никакви усложнения или промяна на веществения и химичен състав към голямата Рибнидолска вулканска структура и съответния вулкански подкомплекс. Тези факти не дават основание за обособяването на субструктурата в самостоятелен (евентуално „Яворовски”) подкомплекс. На територията на картния лист е застъпена югоизточната част на вулкана, изградена от туфи, туфити, епикластити, както и потоци и покрови от лавобрекчи и лави с преобладаващо латитов състав. Лавите формират и известен брой самостоятелни центрове и субвулкански тела, разположени отчасти линейно (с. Яворово), но преобладаващо дъговидно около ядрените части на Мастатепенската синклинала. Те са включени в ареала и под контрола на вероятно тектонски обусловената минидепресия в троговото разклонение. Същата е с условен център, разположен на около 2 km ЗСЗ от вр. Мастатепе (Йорданов и др., 1996ф). Запълнена е от флуксотурбидитна седиментация (брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга). Като вероятен по-късен резултат от тектонското развитие на тази структура би могло да се възприеме залагането на Крушовския вулкан по нейната югозападна периферия. Младият дъговиден Костиновски разсед доочертава съвременните ù граници. Крушовски вулкан. Структурата е установена за първи път от Боянов, Маврудчиев (1961) и описана като силоподобни и факолитоподобни тела в „четвъртия хоризонт на приабона”. Като „Крушовски комплекс” е схематично изобразена от Р. Иванов (1972). Под наименованието „Божакски шошонитов сил” от състава на „комплекса на втори среднокисел вулканизъм – Студенкладенешки комплекс” се описват от В. Георгиев и др. (1996ф). Някои автори (Янев, 2007) изразяват становище за по-ранния, покровен характер (разлив) на тези скали, базирайки се на наситените с миндали лави, ориентирани по плоскостта на разтичане. Крушовският вулкан се разполага в околностите на едноименното село, като отделни издържани или лещовидно подредени броеницоподобно тела могат да се наблюдават северно от пътя между селата Дъждовница и Пъдарци (ЮЗ ъгъл на картния лист). Отделни тела от миндални андезити са разположени южно от с. Мартино. Нашите изследвания доказват отчасти секущо (по отношение на ритмичната алтернация на Пъдарска свита), но преобладаващо послойно внедряване на тела с характер на класически силове именно по проницаемата граница между скалите на туфо-туфитната задруга (Зимовински вулкански комплекс) и подстилащата я Пъдарска свита. Телата са с дебелина до 50 m и дължина 2–2,5 km. На около 500 m ЮЮИ от с. Крушка ние установяваме и вероятно един от главните подхранващи канали на структурата. Каналът е некоподобен, секущ, с вертикални контакти, сравнително изометрична форма и диаметър над 20 m. Същият просича силоподобно тяло и е запълнен с аналогични лави, препълнени с миндали, но разположени вертикално и ориентирани паралелно с посока 60º. Изтегляне 5.14 Mb. Сподели с приятели:
|