Разломни структури. Сърнишки калдерен разлом (Г. Йосифов в: Р. Иванов, 1972). Разломът обточва дъговидно от изток източната периферия на Боровишката калдера. Почти по цялото му протежение между с. Ангел войвода до СИ от вр. Летница (к. л. Сусам – М 1:50 000) по него е внедрена наклонена към вътрешността трахириодацитова дайка, разширяваща се до близо 500 m в северна посока. В северозападния ъгъл на картния лист западно от с. Ангел войвода във и към вътрешната периферия на калдерната постройка са осъществени серия разноамплитудни паралелни пропадания в широка до 700 m зона със СИ (40º) посока, следващи ориентацията на главния разлом. Нови данни (Dhont et al., 2008) сочат, че след внедряването на калдерната дайка по протежението на разлома се е осъществило значително дясноотседно сместване, предизвикало в западния блок сателитно, ветрилообразно разширяващо се и повиващо на ЮЗ разломяване от типа „конска опашка”. Като южно продължение на този отсед се предполага разломът, ограничаващ от СЗ Габровското подуване (СЗ от едноименното село), но данните за този тип движение в указания район са недостатъчни.
Кърджалийски разлом. Под това наименование се описва за пръв път от Р. Иванов (1960). Като „Кърджалийска разломна зона” структурата е упомената в обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали – М 1:50 000). Като синоним там се посочва „Ардинска разломна зона”, „Кърджалийско-Златоустовски разлом” (Боянов, Кожухаров, 1968); „Ардинска грабен-синклинала”. Мисленото продължение на изток се е възприемало като регионален разлом, белязан по линейното разположение на Хисарския, Перперешкия, Студенокладенцкия и Маджаровския вулкан (Янев, 1968).
В регионален план структурата се следи западно от Кърджали през Чифлик до околностите на с. Мост (Хасковско). В пределите на картния лист S-образно извит и силно наклонен фрагмент от нея с променлива посока и пропаднал южен и източен блок преминава ЮИ от с. Иванци, с. Звезден, ЮИ от същото село и оттам дъговидно повива до района на с. Чифлик. В тази отсечка най-общо структурата отделя скалите, изпълващи Високополянското понижение от южната периферия на Солищенското подуване, части от вулкано-седиментния трог с индивидуални постройки от Карачалъктепенския вулкан и пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс. Тези взаимоотношения не дават възможност за еднозначно определяне амплитудата на пропадане. Почти по цялото протежение зоната на разлома се характеризира със стръмни до изправени елементи както в лежащия, така и във висящия блок. Изключение правят само по-плавните наклони на изток в северния край на с. Чифлик.
Попов и др. (1972) характеризират отрязъка между южно от указаното село до околностите на с. Мост (к. л. Книжовник – М 1:50 000) като „Чифлишка разломно-флексурна зона”, част от т. нар. Добромирски разломен сноп с „Твърдишко направление (30–40º). Според същите автори по нея са осъществени и леви възсед-отседни движения. По наши данни на картния лист с флексурно прегъване и частично скъсване се характеризира целият дъговиден отрязък, следящ се между ЮИ от с. Звезден до с. Чифлик. Този факт е указание за продължението на Кърджалийския разлом в западна посока, (схващана като част от Ардинския разломен сноп). Южното продължение на (флексурно) разломната зона към с. Жинзифово (Р. Иванов, 1960; Попов и др., 1972) не е потвърдено.
Южно от с. Чифлик всред варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс са проявени няколко спрегнати структури с разседен характер. Югоизточно от с. Звезден разломът е накъсан от серия дясноотседни смествания с ЮИ–СЗ посока.
Деколеманти. Този тип структури са твърде локално проявени, поради което не са отразени на геоложката карта. Маркират се по привидния дискорданс между рифови постройки от състава на мергелно-варовиковата задруга и подстилащата конгломератно-пясъчникова задруга (теригенен комплекс) в района северно от с. Солище (Йорданов, 1996ф). Плоскостта в основата на варовиците (285/30º) се отлепва и при придвижването си отчасти срязва наслоението в подстилащите пясъчници, затъващи плавно на север. С движения от подобен характер – хлъзгане и разрушаване на голяма рифова постройка по склона към вътрешността на редуцирания късноеоценски басейн се обвързва и генезисът на голямата Стремска олистострома (Йорданов, 1996ф).
Отседи. Поредица от изключително дясноотседни движения с амплитуди от порядъка 100–500 m са установени от Йорданов (1996ф и в: Саров и др., 2002ф) за района северно от с. Черешица (к. л. Книжовник – М 1:50 000), западно от същото село (Ю от с. Големанци), ЮИ от с. Звезден и северно от с. Солище, по поречието на р. Боровица северно от яз. Кърджали (к. л. Комунига – М 1:50 000), както и западно от с. Николово. Посоката на тези движения в указаната последователност се изменя от 150–170º до 60–70º. В интраолистостромата при с. Зорница са установени щриховки с посока 30º, отново с критерии за дясноотседно отместване и неясна амплитуда. Подобен род факти са причина за допускането на Йорданов (1996ф), обвързващ изявата на тези структури с предполагаема лявоцентрична блокова ротация.
5.3.3. Горнотракийска депресия.
Редица въпроси, свързани със строежа, геологията и неогенските седименти на Горнотракийската депресия, са разработени от Брънкин (1962), Панов (1962), Брънкин, Станчева (1965), Каменов, Панов (1976), Т. Ненов и др. (1986ф), и др.
Горнотракийската депресия е структура, наложена върху южната периферия на Средногорската зона (Ж. Иванов, 1998). Тя е ориентирана субекваториално и следи в общи линии старите („средногорски”) направления. На юг депресията опира в Родопския масив посредством Маришката отседна зона (дълбочинния разлом на Маришкия шев – Е. Бончев, 1946), като в малка степен е заграбила и приобщила към себе си и части от масива. От север се отделя от Средногорската зона чрез разседи.
В хода на тектонската еволюция в югоизточната част на Горнотракийската депресия се образуват млади наложени понижения, запълнени с неогенски седименти, проучени, описани и номинирани от Коюмджиева, Драгоманов (1979), Драгоманов и др. (1981, 1984). В изследваната площ попадат малки части от южната периферия на Хасковското понижение.
Хасковско понижение. Като такова е обособено от Йовчев и колектив (ред., 1976) на Тектонската карта на България в М 1:500 000.
В рамките на картния лист понижението е запълнено от алувиални плиоцен-плейстоценски наслаги с дебелина от порядъка на 5–30 m, разполагащи се по северната граница на картния лист в района на селата Петелово, Николово и ЮИ от с. Козлец (Йорданов, 1996ф).
