Гънковиструктури: 12 –– моноклинала, 13 –– антиклинала, 14 –– синклинала, 15 – периклинала. 16 – разломи: Кърджалийски разлом, Костиновски разлом, Орешиновски разлом, Пъдарски разлом. Гънково-блокови и блокови структури: Габровска брахиантиклинала, Ябълченицка периклинала, Бързоречка антиклинала, Патишка периклинала, Ранилистка синклинала, Николовска моноклинала, Воеводска антиклинала, Даскаловска антиклинала, Мастатепенска синклинала, Чернооченска синклинала. БК – Боровишка калдера; БПРБЗ – Белипластка разломно-блокова зона зони с наложен метаморфизъм в зеленошистен фациес. Установени са стръмно залягащи милонитни зони свързани с отседни участъци западно от село Каменарци и полегато залягащи милонитни зони, оформящи тектонски клипи при селата Воловарци, Македонци, вр Сиври тепе и др.
В к. л. Николово се разкриват най-северозападните части на зоната, които се разкриват под палеогенските седименти и вулканити на Свободиновската група. Тук тя отделя порфирни метагранити от горните части на Боровишката литотектонска единица от ултрабазити и мрамори на Кърджалийската единица. Повсеместно наложената катаклаза затруднява определянето на кинематиката на зоната. Запазените пластични участъци са определено отседни. Такива са западно от с. Каменарци (к. л. Кърджали). Там се наблюдава ясно наслагване на крехко-пластични и кръхки разседни движения, довели до образуването на типична синдетачмънт брекча, затъваща под много стръмен ъгъл. Повечето от установените крехки движения имат раседен характер, водещи до пропадане на североизточното крило, върху което са заложени палеогенските понижения.
5.2.1.2. Подутини
В обхвата на картен лист Николово се разкрива най-североизточната част от Централнородопска подутина (Ж. Иванов, 1998), представляваща антиформна структура, свързана с късноалпийската екстензия. В тази част фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток. Периферната част на подутината е изградена от скалите на Боровишката и Кърджалийската единица, които се показват като изолирани разкрития под палеогенските седименти и вулканити на Свободиновската група. Получените възрасти 37–38 Ma за кристализацията на анатектичната топилка от ядрото (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003; Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005) потвърждават късноалпийската възраст на формирането на подутините. Според Peytcheva et al. (2004) субсолидусното преуравновесяване на монацит с възраст 36 Ma бележи началото на ексхумацията при температура 650–600°С, която е протекла бързо, с охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит.
