Източна част. Източната (Ибреджекската) част на ЗИКС включва сложно устроен участък от кората, чието залагане и последващи етапи на развитие са в неделима връзка с етапа на залагане на Лозенското понижение.
Източно от изследваната площ са застъпени части от няколко треторазрядни единици – Светамаринското понижение, Градищенския вулкански ареал с Лозенския вулкан, Мезекската вулкано-тектонска структура и Светамаринския вулкан, и др., чието описание се прилага в Обяснителната записка към к. л. Славяново – М 1:50 000.
Територията на картния лист е представен само западният фланг на Ибреджекския хорст и интегрираният към него т. нар. Долноботевски участък. Описанието на структурите се прави при характеристиките на гънково-блоковия комплекс на ЗИКС.
Южна и западна периферна част. Към южната и западна периферна (Бряговска) част на ЗИКС спадат фрагменти от две треторазрядни единици – Високополянското и Бряговско-Вълчеполското понижение.
Високополянско понижение.Разположението на тази структура съвпада отчасти с т. нар. Ардинска грабен-синклинала (Р. Иванов, 1960) или се включва към периметъра на „Ардинската зона” (Геоложка карта на България в М 1:50 000 – к. л. Кърджали).
Структурата е северен аналог на Плазищенското понижение (напр. к. л. Кърджали; Джебел и Кирково – М 1:50 000). Залагането им е синхронно и е свързано със събития, съпътстващи изявата на междинен пиренейски подетап. Запълва се от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс най-вероятно чрез периодични насочени взривове и значителни пирокластични потоци, свързани с пароксизма (плинийски тип активност) на треторазрядните центрове по северния отрязък от външната дъга на Чифлишкия линеен вулкан (к. л. Кърджали и Студен кладенец – М 1:50 000). Като цяло това представляват северни дистални фациеси на отлагане от втория съществен етап на полиетапната полифациална Нановишка структура, но прехвърлящи границите на Момчилградската комплексна депресия.
Южната граница на понижението най-общо се маркира по северния бряг на яз. Кърджали и северно от р. Арда с основно разпространение на повърхността между Кърджали и с. Румелия (к. л. Славяново – М 1:50 000). Дължината му в тази отсечка е 35 km. Южно и източно от Кърджалийския разлом изпълващата го вулканогенно-седиментогенна задруга се вклинява на север до околностите на с. Мост, и след известно прекъсване се следи като непрекъсната ивица с непостоянна ширина, най-общо СЗ-ЮИ посока и дължина 10 km от южно от с. Маслиново до северно от с. Бели пласт (к. л. Николово – М 1:50 000). Дъговидна ивица с дължина около 12 km се следи от с. Черньовци през с. Домище до западно от с. Воденци по западната и южна периферия на ЗКС като част от тектонски редуцираното крило на Бряговската синклинала.
Голям блоково оформен реликт от структурата е съхранен в североизточната дъговидна периферия на ЗКС между селата Кралево и Малък извор. Блоково оформени фрагменти от нея се установяват в южните отдели от зоната на съчленение между източната периферия на кръговата структурна зона и западния фланг на Ибреджекския хорст.
Извън рамките на ЗИКС не се изключва възможността за прекъсната понастоящем (СЗ от Кърджали) пространствена връзка с разположеното на запад Ненковско понижение (к. л. Николово и к. л. Комунига – М 1:50 000).
Седимент-вулканогенният пълнеж на Високополянското понижение участва в крилата на Бряговската синклинала. Деформациите се обвързват с късен или, както считат Боянов, Горанов (1997ф), „свързан с проявата на Савската фаза структурен план”.
