Кърджалийска депресия. Това е наложена „трансзонална” структура, чийто характер, време и механизъм на залагане са установени от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф), а наименованието и дефиницията ù са предложени от Йорданов (в: Саров и др., 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група.
На територията на картния лист най-обширни фрагменти от тази структура са съхранени в централните, югоизточни и североизточни отделина ЗКС, както и западно от с. Бащино, в западната периферия на частта. Реликти от кисела пирокластика на Зимовинския вулкан се наблюдават в южните отдели на Западноибреджекската дъговидна разломно-блокова зона при с. Долно Съдиево. По-значително разпространение в рамките на площта те имат в ядрените части на Маслиновската синклинала между селата Черешица и Маслиново, както и в лежащото крило на Кърджалийския разлом по западната периферия на картния лист (между с. Чифлик до западно от с. Мост).
Характеристика на гънково-блоковия комплекс Двете по-значителни структури от СИРП, представени в площта на картния лист, имат основно и съществено развитие в съседните райони (к. л. Николово – М 1:50 000).
Воеводинско брахиантиклинално издигане. Под това име структурата е обособена от Минчев и др. (1964ф). Формирана е почти изцяло по скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс) и само в района на с. Маслиново в ЮЗ крило участват биостромни варовици от състава на мергелно-варовиковата задруга. Представлява тектонски ограничен от всички страни блок, удължен в И–З посока с дължина 8–9 km и широчина до 6 km, разположен между с. Големанци, източно от с. Зорница (к. л. Николово – М 1:50 000) до източно от с. Орлово и с. Маслиново в южна посока. На изток структурата опира в полукръговия гънково-блоков сегмент от външната периферия на Звинишката кръгова структура (т. нар. Горновоеводинска хорст-моноклинала) и Стамболовския блок. От север (к. л. Хасково и Сусам – М 1:50 000) издигането е ограничено от покрит субекваториален разлом, посредством който граничи със скали от Тракийската литотектонска единица.
Шарнирните зони на структурата се разполагат по самата южна периферия на разкритото на повърхността пространство. По-голямата част от периметъра е зает от плавно западащи под ъгъл 5–20º на север елементи от северното бедро на подуването. По-осезателно е прегъването в района северозападно от с. Маслиново, с посока на шарнира около 110º. Южното (ЮЗ) крило се явява едновременно и североизточно крило на т. нар. Маслиновска синклинала.
Цялостната характеристика на структурата се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.
Маслиновска синклинала (Боянов и др., 1995). Структурата се разполага между Воеводинското брахиантиклинално издигане и Солищенското подуване от ЮЮЗ (к. л. Николово – М 1:50 000). Подробно описание се прави в Обяснителна записка към същия картен лист.
В рамките на изследваната площ е застъпена част от ЮИ фланг на нейното североизточно крило. Тук то се характеризира със силно тектонски усложнен и подчертано асиметричен строеж. От СИ посредством Долноголеманския разсед с посока 140–160º или чрез директни контакти ядрото на структурата граничи с ЮЗ крило на Воеводинското подуване. В строежа му вземат участие последователно скали на Пъдарска свита и неравномерно представени пачки от състава на туфитно-туфозната и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска група). Преобладават полегатите до средностръмни наклони на ЮЗ, юг, а в най-високите части – и в ЮЮИ посока. От юг, в района северно и североизточно от с. Черешица през зоната на Черешишкия разлом асиметрично са представени срещуположно затъващи на север скали на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс от рамките на Високополянското понижение) и съхранен фрагмент от конгломерати в основата на Вълчеполската свита. От своя страна те изграждат северното крило на плавно хемиантиклинално прегъване по скалите на Пъдарска свита – т. нар. тук Черешишка брахиантиклинала. Същата се очертава добре по западащата в южна посока слоестост в околностите на с. Мост и плавно затъващите на север елементи в района на с. Черешица. На около 1,5 km западно от селото (к. л. Николово – М 1:50 000) структурата се стеснява в хорстовиден блок с ширина 0,75–1 km. В този район туфи от състава на варовиково-пирокластичната задруга затъват под ъгъл 10º на запад, оформящи западния периклинален завършек. Разстоянието между Черешишкия и Мосткия разлом в източна посока достига 3,5 km. Дължината, измерена по удължението на шарнира (105–110º) възлиза на около 4,5 km.
Залагането на скали, изпълващи Високополянското понижение директно върху отложенията на Пъдарската свита е указание за свободно, незаето от пирокластичните потоци на Зимовинския вулкан понижено пространство, разпростиращо се до околностите на с. Бели пласт (к. л. Николово – М 1:50 000). Нетрадиционната ориентация на шарнира в брахиантиклиналната структура, разломно-блоковият ù характер и фактът, че позитивното прегъване ликвидира при последвалата ерозия връзката между северното продължение на Бряговско-Вълчеполското понижение северно от с. Черешица, свидетелствува за нейното най-вероятно късно оформяне в резултат на процесите, предопределящи съвременния строеж на западната част на ЗИКС.
5.2.3.2. Звинишко-Ибреджекска комплексна структура (ЗИКС) Като самостоятелна второразрядна структура под това наименование се отделя при настоящите изследвания. Поделена е на три отчетливи и самостоятелно обособени части: западна – Звинишка (или Звинишка кръгова структура – ЗКС); източна – Ибреджекска част (ИЧ) и външна периферна (Бряговска) дъговидна част със западно и основно южно разположение.
ЗИКС има субекваториално удължение, отличаващо я от останалите второразрядни структури в първоразрядното комплексно понижение. Дължината в рамките на изследваната територия от Източните Родопи е между 40 и 50 km при сравнително постоянна ширина от порядъка на 15–20 km.
Според повечето автори Ибреджекската зона се явява преходна (Boyanov, Goranov, 2001) или гранична между Източнородопската зона (s.l.) и Източнотракийската депресия. Тук често се прокарва и условното трасе на Маришкия разлом, разделящ Източните Родопи от Сакарската зона на север или Средногорската единица (Boyanov, Goranov, 2001).
Най-важните структурни характеристики, обуславящи обособяването и отличаващи ЗИКС от останалите второразрядни структури са именно издържаните и твърде активни през дълъг период от време дизюнктивни структури с изток–западен тренд, често променящи своя знак и предопределящи изключително сложно блоково разчленяване, съпроводено с инверсни, високоамплитудни колебания. Някои от тези разломи са с характер на дълбоко проникващи в кората магмопроводящи руптури с идентична посока, активиращи през приабона и ранния олигоцен множество преобладаващо линейно ориентирани вулкани или групирани постройки – Градищенски вулкански ареал с Шейновецката калдера и разположения на запад Светамарински риолитов купол (към ИЧ), както и Поповецкият, Зимовинският и Силенският линейни вулкани (ЗКС).
В рамките на изследваната площ е обхванат целият периметър на Звинишката кръгова структура (западна част), фрагмент от западния фланг на Ибреджекския хорст (източна част на ЗИКС), както представителни части от западните и южни отдели на периферната Бряговска част.
