Зимовински линеен вулкан. Под това наименование се описва за първи път при настоящето проучване. Структурата се разполага между СИ и северно от с. Лясковец до СЗ от с. Сестринско. Дължината ù по линията на разположение на екструзивните тела в указания участък е около 10 km, при максимална ширина 0,75 km (с. Зимовина). Представлява типичен линейно-гнездови вулкан от клъстърен (dome cluster) тип, чиято магмопроводяща зона преминава субпаралелно южно и в непосредствена близост с южния дъговиден отрязък от най-вътрешно разположения разлом по затворената елиптична крива, очертаващи ядрото на ЗКС. Единствено куполът в западния фланг при с. Сестринско просича южната периферия на ядрото. В централните си части ивицата е слабо изпъкнала в южна посока, а източният фланг е със субекваториално направление.
Преобладаващата част от екструзивните тела са с удължена форма, линейно изтеглени по протежението на интегралната структура. Особено характерни в това отношение са гроздовидно сбраните линейно удължени и внедрени (според съвременния ерозионен срез) на различни нива новоустановени куполни структури при кариерата на с. Зимовина. Тук се разполага удължен в посока 70º линеен купол с дължина до 100 m и широчина 20–30 m, отлично очертан по субвертикалното разположение на плоскостите на разтичане в периферията и фланговете. Същата структура има добре съхранен дъговидно повит с наклони 30–50º фрагмент от панцера (теменните части), просичащ локално и променящ приконтактно вероятно кисели туфити. Непосредствено от север е очертан фуниевиден канал с диаметър 3–4 m, указание за ствол на внедрена на по-високо ниво, понастоящем разрушена екстузивна структура. При чешмата на шосето до с. Лясковец се разполага полуизометрично (полусферично) ядро на купол с диаметър 3 х 5 m, в периферията на което паралелно на флуидалността в дребнопорфирни финоивичести риолити се наблюдават стрии или щриховка на полупластично внедряване. Северозападно от с. Поповец е новоустановен канал, запълнен от риолитови лавобрекчи – гърлов фациес.
Липсата на перлитни периферии около куполите указва за възможно по-дълбоки нива на внедряване (в т. ч. криптокуполи) спрямо отстоящия на около 2 km в южна посока Силенски линеен вулкан.
В настоящето проучване Зимовинският линеен вулкан се възприема като хипотетичен, но най-вероятен център, продуциращ основния обем кисела пирокластика, включена понастоящем към състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Развитието на вулкана следва класическия ред плийнийска–пелейска фаза в рамките на рупела. Съдейки по прослояването на кисела пирокластика в горните отдели на Пъдарска свита, началните фази на експлозивна дейност вероятно са се осъществили около границата горен еоцен–долен олигоцен.
Главното основание за възприетата подялба е централното разположение на вулканския апарат по отношение на много характерните еднотипни пемзови пирокластични потоци и асоцииращите най-често закономерно в разреза кисели туфи и туфити от състава на туфитно-туфозната задруга. В западна посока до района на р. Боровица (к. л. Комунига – М 1:50 000) това разстояние е около 35 km. На изток в Ибреджекския хорст до източно от с. Селска поляна (к. л. Славяново – М 1:50 000) то възлиза на около 20 km. В южна посока до южния фронт на т. нар. Ковил–Пчеларски пояс (к. л. Крумовград – М 1:50 000) разстоянието е 25 km. На северозапад най-отдалечените зони западно от с. Широка поляна (к. л. Николово – М 1:50 000) отстоят на същото разстояние. Пирокластичните потоци от пачката на едровитрокластичните пемзови туфи в основата на Кралевския моноклинален блок отстоят на север и ССИ само но около 9–10 km.
Освен седиментите на Пъдарска свита, риолитовите екструзивни тела на Зимовинския вулкан просичат основно същите пемзови туфи, които, отново за района на с. Зимовина, са с нехарактерна за останалите райони на разпространение значителна дебелина. В близост (ЮЗ от с. Бащино) са установени и единствените в целия регион аналогични по вид и състав туфи с пеплопаден характер.
Силенски линеен вулкан (Янев 1981). В настоящето изследване към ареала на вулкана са причислени всички кисели лавови продукти, разположени субпаралелно южно, но вън от обхвата на новодефинирания Зимовински линеен вулкан. Структурата оформя издържана, силно изтеглена в изток–западна посока и слабо повиваща на СИ в източния си фланг ивица с дължина 9–9,5 km. Магмопроводящият канал следва конфигурацията на съвременната южна и ЮИ периферия на ЗКС (т. е. Черньовско-Лясковската дъговидна дислокационна зона), поради което се предполага, че заложението му е първично предопределено от ранните етапи на нейното развитие. По същата зона на неотектонския етап се осъществяват серия от южновергентни движения с неясна амплитуда, с което се обясняват установените от Йосифов, Янев (1967), според нас неправилно интерпретирани взаимоотношения между скали на вулкана и „подстилащите” ги отложения на Вълчеполската свита.
Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) Силенският линеен вулкан е изграден от долепени куполи на изстискване, продукт на два етапа на внедряване. В рязко стесняващия се до изцеждащ на ЗСЗ западен фланг на структурата каналът е запълнен от риолитови лавобрекчи – гърлов фациес. Западно и СЗ от с. Силен изпод плиоцен-плейстоценските наслаги се очертават три вероятно самостоятелни купола, ориентирани косо до напречно спрямо удължението на вулкана. В същата посока през западно от вр. Маята до ЮЗ край на с. Лясковец е измерена и максималната ширина в ивицата (2,5 km).
Силенският вулкан се характеризира с изключително нисък коефицент на експлозивност. Малко кисели туфи, вероятно бележещи началната фаза на неговото развитие, са установени на около 0,5 km северно от с. Пътниково.
