Бряговско-Вълчеполскопонижение. Като „наложено горноолигоценско–неогенско” и под горното наименование се отделя от Боянов и др. (1963). Известно е и като Бряговско понижение, възприемано като синоним на Бряговската синклинала (Карагюлева и др., 1956ф).
В най-общи линии понижението очертава границите на заложено (след продължително осушаване) на етапа R41 речно-езерно корито (Ламбева, Драгоманов, 1983) запълнено от седиментите на Вълчеполската свита и отчасти от пирокластика, свързана с късна (вероятно подновена) подетапна активизация на някои второразрядни центрове от външния дъговиден пояс на Чифлишкия линейно-гнездови вулкан (к. л. Кърджали и Студен кладенец – М 1:50 000). Понижението опасва от запад и основно от юг западната и източна подзони на ЗИКС. Общата му дължина, считано от реликта при с. Черешица (Йорданов, 1996ф) е около 48 km, с продължение на изток до околностите на с. Вълче поле (извън площта). Широчината му в сега съществуващите граници се изменя от 0,75 km от запад до около 7 km в източния си фланг. Въпреки интензивната тектонска преработка и редукция по източната и северната му периферия съвременната конфигурация подсказва евентуална първична структурна предопределеност. Като такава би могла да се възприеме оформена на R41етапа палеодолина, разположена между отчасти издигнатите по същото време протоструктури на ЗКС и ИЧ.
Седиментите, изпълващи понижението, се считат за аналог на Драгойновската свита и Маришката свита (Боянов, Горанов, 1997ф) от едноименните понижения в рамките на Горнотракийската депресия. Нашите нови данни не се съгласуват с досега съществуващите представи за развитието на Вълчеполска свита в Източнотракийската депресия (к. л. Ивайловград – М 1:50 000).
Характеристика на гънково-блоковия комплекс. При едни от най-ранните изследвания в района на проучване Динков и др. (1967ф) отделят следните по-значими тектонски структури: Стамболовски блок, Тънковско подуване, Ибреджекски хорст, Тънковска синклинала, Орешиновска антиклинала, Миладиновска хорст-антиклинала, Сестринско-Поповецко грабеновидно понижение с Кралевска, Лясковецка и Зимовинска грабен-синклинала и Ардинска понижена зона с Ардинска и Бряговска грабен-синклинала. Някои от тези структури намират потвърждение при настоящите изследвания. Значителна част от тях според новите данни не са достатъчно обосновани или първоначалните им определения не отговарят на техните новоустановени характеристики. Бряговска синклинала. Структурата е дефинирана от Карагюлева и др. (1956ф). Както в повечето случаи, в обяснителните записки към Геоложките карти на България в М 1: 100 000 за региона тя неточно се отъждествява с термина „понижение”. Не съвсем ясни са основанията за диференцирането ù от „Ардинска грабен-синклинала” (Динков и др., 1967ф), както и критериите за отделянето на последната. Като „Воденска синклинала” е обозначена в Й. Йовчев и др. (1976). Залагането на самото Бряговско–Вълчеполско понижение, синклиналното преобразуване и последвалата редукция на част от крилата са резултат на разноетапни блокови движения и деформации, свързани с оформянето и развитието на Звинишката кръгова структура и Ибреджекската част като елементи от второразрядната комплексна структура. Така би могло да се обясни допусканото двуетапно негативно прегъване преди и след отлагането на Вълчеполската свита, запълваща от своя страна понижените шарнирни зони на по-старата структура.
Табл. 2. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопското комплексно понижение
